Православната църква почита паметта на св. преп. Антоний Велики на

Православната черква уважава паметта на св. преп. Антоний Велики на 17 януари. Свети Антоний е роден през 251 година в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се отдръпнал от света. След дългогодишна духовна битка постигнал святост и бил почетен от Бога с дарбата да лекува. Доживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и мощ. Починал на 17 януари 356 година Година преди гибелта си взел присъединяване в битката на Църквата срещу арианската разкол: победил еретиците на открит дебат, извършен в град Александрия. Успехът му е наименуван „ празненство на християнството “.
Антоновден във фолклора
В българския фолклор св. Антоний и св. Атанас са тясно свързани – счита се, че са двама братя ковачи. По някои места (Поповско) празниците им се значат с общото наименование „ сладки и медени ". В Пиринско се има вяра, че всички заболявания се събират на Антоновден, а на идващия ден (Атанасовден) потеглят по хората. В Разградско (където празникът е прочут и като Лелинден поради табуираното име на чумата – „ вуйна " ) има бит две медени питки да се дават на съседи, родственици и другари, а трета питка да се оставя на тавана за чумата („ за лелята “, за „ боля̀та “). На този ден дамите не предат и не плетат, тъй като се има вяра, че в случай че се убодат, няма да зарасне елементарно. Не варят фасул и леща, с цел да не разсърдят чумата, шарката и „ синята пъпка “.