Православната църква почита днес паметта на света Варвара
Православната черква уважава през днешния ден паметта на света Варвара. Според легендата света Варвара (гр. „ чужденка ”) живяла по време на ръководството на римския император Максимиян.
Тя била щерка на знатния богохулник Диоскор. Варвара приела Христовата религия, без да има единодушието на татко си, поради което той я предал на властника и била подложена на жестоки мъчения. Света Варвара била наказана и обезглавена персонално от татко си през 282 година.
Света Варвара е закрилница от заболявания, свързани с обриви, най-много шарката. Жените не трябва да правят никаква домашна работа, с цел да не разсърдят светицата. В България празникът е прочут и като Женска Коледа. В Западна България по национален бит децата обикалят къщите. Наричат ги Варварици. На този ден дамите подготвят „ благи пити “, които намазват с мед и раздават из махалата. Челцата на децата се намазват с мед, с цел да не боледуват от шарка.
На този ден името на светицата не трябва да се загатва и я назовават Лелята, Баба Шарка, Баба Писанка и други. В Тракия колят кокошка и денят се назовава Кокошиден. Вечерта стопаните кадят къщата за първи път – първа кадена вечер, наричана „ кадилка “. В другите региони първата кадена вечер е Игнажден (20 декември). На този ден домакините изпичат ритуален самун, варят жито, а в него пускат зърно - фасул, леща и грах.
Вярва се, че Варвара „ заварява ” заболяванията, но още по-опасна е св. Сава, тъй като ги „ разсява ” по хората. Св. Варвара се свързва с грижата за здравето на децата - по тази причина от време на време я възприемат като орисница, директно владееща ориста им.
Малка кост от мощите на великомъченица Варвара се намира в софийската черква „ Свето Преображение ” (кв. „ Лозенец ”).
На 4 декември имен ден честват Варвара, Варя, Варадин, Варварка, Варда.
