Православната църква отбелязва църковния празник Лазаровден, който винаги е в

Православната черква отбелязва църковния празник Лазаровден, който постоянно е в предпоследната събота преди Великден.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клончета, които ще красят вратите на идващия ден — Връбница (Цветница).
Лазаровден или Лазарница е християнски празник, кръстен на Свети Лазар.
В Новия Завет Лазар e възпитаник на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалена, кoготo Исус извежда от гроба и възстановява към живот.
Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като свещеник на гр. Китон (остров Кипър).
Самото име на светеца е знак на здраве и дългоденствие. На този ден се извършват обичаят лазаруване и поминалните обреди.
В лазаруването вземат участие моми и девойки, които стартират да се готвят още от постите, групират се
по възраст и по чети.
Прослава и възпев на Лазаровден носят лазарките. Това са млади девойки на възраст от 6 до 12 години.
Те са събират на групи от 6-7. Четири от тях са певици, две са “шеталици” (танцьорки) и една “кумица”. Тя води групата и прибира подаръците.
Строго неразрешено било ритуалните песни да се пеят след Лазаровден, тъй като на момите “ще им излязат циреи”. Девойката, която не е лазарувала, не е могла да се замомее и да се омъжи. Освен това лазаруването било гаранция, че нито една от лазарките няма да бъде сграбчена от дракон горянин.
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, само че и празник на девойките, които откакто лазаруват могат обществено да се момеят, да се обличат и държат по този начин, че да ги харесват ергените, да имат обичан, да се омъжват.
На Лазаровден имен ден честват: Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар и др.