Православната църква чества Неделята на Всички български светии. Този ден

Православната черква празнува Неделята на Всички български светии. Този ден е отдаден и на тези светци, чиито имена през днешния ден не знаем. Измолва се молитвеното им покровителство и благословение над целия български народ.

Неделя на Всички български светии е най-новият преносим празник в нашия църковен календар. Той се пада след Неделята на всички светии, която е седмица след Петдесетница. На него Църквата отдава респект към всички исторически персони, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци.
 
Първият прочут по име български светец е по едно и също време княз и страдалец . Той е св. Енравота или Боян , потърпевш за християнската религия през 30-те години на IХ век. Този максимален наследник на хан Омуртаг е екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир . Но преди да се елементарни със земния живот, Енравота изрекъл следните думи: " Вярата, за която в този момент аз загивам, ще се популяризира по цялата българска земя.. . ".

Канонизираните за светци българи са 104 . Всред тях има дванадесет български патриарси или епископи, измежду които Преп. Йоаким Търновски, Преп. Теодосий Търновски, Св. Евтимий патриарх Търновски, Св. Киприан Цамблак, преп. Ефрем Печки, четирима царе и князе - Св. княз Боян-Енравота, Св. Княз Борис Покръстител, Св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български), трима войни, осемдесет и седем канонизирани мъченици.

Последните канонизации в Българската православна черква са осъществени по времето на патриарх Кирил. На 26 юли 1962 година Св. Синод прогласява за светец на нашата черква преп. Паисий Хилендарски по случай 200-годишнината от написване на История Славянобългарска . В този интервал е канонизиран и Св.Софроний Врачански.