Джефри Чесил получи възмездие след близо VI века
Правосъдието постоянно намира метод да потвърди на една жертва, че може да разграничава вярно от неверно. Единственият проблем е, че откриването на истината лишава съществено време и постоянно вярната присъда може да закъснее доста по отношение на всяка една друга. Някъде през октомври тази година ще бъде излъчен документален филм за един от най-известните поети на Англия – Джефри Чесър. Същият е имал връзка със Сесил Шомпен.
Същата е известна като една от най-хубавите ученички на Чесър. Интересното е, че някъде по пътя, дамата е побързала да упрекна своя преподавател в обезчестяване. Събитията се случват преди повече от VI века и тъкмо това основава доста съществени въпроси по тематиката. На първо място е занимателно, че Сесил била подготвена да не повдига въпроса, в случай че получи възнаграждение от 10 паунда. Благородно от нейна страна и явно това е била таксата за същинската дама, която е потърпевша от апетитите на своя преподавател.
Единственият документ, който се появява по отношение на случая на Сесил е от 4 май 1380 година Дъщерята на лондонския пекар (тоест Сесил) е подала тъжба, че е била обект на принуждение от страна на Чесър. В самата тъжба е написана остаряла британска дума – раптус. Същата може да се отнася за грабеж, задигане на скъп предмет, нахлуване над тялото и други форми на експанзия. И откакто нямаме никакво развиване и данни за случая, историята продължава да твърди, че бедният Джефри е изнасилвач.
Описанието на останалите документи от съда, които са се пазили, само че в този момент остават единствено копията, показват същото, само че без прокажената дума „ раптус “. След подадената тъжба има и още един документ, който твърди, че поетът е освободен от всички обвинявания на Сесил и с това казусът завършва. Само след два месеца има заричане за изплащането на сумата от 10 паунда към дамата. Няма посочена причина за разплащането и тъкмо това кара множеството историци да се замислят каква тъкмо е играта. Някои подозират, че Джефри желае да заплати задълженията и по този метод да спре цялата сага. В историята остава и най-важният въпрос, в случай че има такса за успокоение, какво е основало безпокойството?
Във въпросния времеви интервал ще открием, че финансовото възнаграждение е един от най-хубавите разновидности за решение на повдигнати обвинявания и най-често ще става въпрос за обезчестяване. Това е присъда, която не се санкционира със затвор. В доста редки случаи ще се приказва за кастрация или опасност от обезчестяване, само че това ще бъде присъда за серийни изнасилвачи и други изверги. Парите са единствената форма за решение на казуса и тъкмо по този метод няма по какъв начин да избягаме от главните обстоятелства.
Проблемът е, че Джефри има почитатели и години по-късно, затова ще има и съпротива, която някак си няма да одобри, че един стихотворец с нежна душа може да прибегне до такива способи за насищане на своите полови апетити. Да не приказваме, че англичаните и до през днешния ден го считат като бащата на британските поети и това леке не му отива.
С разкриването на нови документи от интервала, множеството историци най-сетне ще признаят, че има светлина в тунела и рационално пояснение по отношение на случилото се в цялата сага. Двойката се е познавала и е имала интимни връзки, затова при такива, най-малко в оня интервал, би ли имало потребност от крайности? Оказва се, че раптусът е бил обвиняване от Сесил и Джефри против трети мъж на име Томас Стаундон.
Първите следи идват от 16 октомври 1379 година и се твърди, че Томас е първият човек, който завежда дело против двамата. Той е имал искания, че работната ръка и надниците са били редуцирани в резултат на чумата. Томас бил неудовлетворен от обстоятелството, че Джефри наема дамата и уволнява Стаундон, който по този начин и не получава своето възнаграждение. Има молба да се възвърне тази неправда, тъй като въпреки всичко приказваме за служащ, който не е получил своите пари, само че без никакъв триумф. След това ще има тъжба, която се подава на 9 април 1380 година и Сесил наема два юриста, които да покажат какви са нейните връзки и работна позиция на Томас. Един от наетите адвокати съставлява и Джефри в същия случай. За близо 150 години се оказва, че британският културен кръг не е знаел, че Сесил и Джефри са били от едната страна на делото и затова не е имало никакви полови офанзиви.
Никой не може да каже за какво толкоз жестоката дума „ раптус “ е участвала в документа. След три дни е отстранена от самото обвиняване, затова идват и нови въпроси. По това време има много прислужници, които би трябвало да вършат освен това от поддържането на домашния уют, затова какво тъкмо се е случило?
През 1363 година в Ню Йорк се води дело от Томас Куилди, който твърди, че неговата слугиня Елена де Хъстуейт го е напуснала, без да приключи своя контракт, а повода за напускането е точно обезчестяване. По думите на Елена и нейния шеф, това нарушавало трудовия закон. Едва в съда излиза наяве, че Елена си е тръгнала, тъй като с изключение на домакинската работа, трябвало да задоволява своя шеф и постоянно това се случвало срещу волята ѝ. Журито ще е изрично, че няма нито един нарушен закон.
В различен случай от 1571 година ще открием, че 15-годишната Джоан Белинджър е била назначена от Стивън Джефри, който единствено след няколко дни я изнасилва, до момента в който неговата брачна половинка е на публична вечеря отвън дома. След като стачкува и твърди, че е била нападната и подложена на контузия. За да има правдивост, три други дами свидетелстват, че половата контузия е забележима, макар митингите на Стивън Джефри.
Самият трудов закон в средновековието ще покаже, че множеството дами са обект на редица офанзиви, тъй като не могат да изоставен работното си място, без да дават рационална причина. Ако такава липсва, дамата би трябвало да заплати обезщетение на своя шеф или да удължи своя трудов контракт. Що се отнася до британският татко на поетите (отново на острова), неговата истина най-вероятно се крие в националните архиви, които може и от дълго време да са изгубили своята мощ и благоприятни условия.
Самото дело се пробва да ни подскаже, че икономът най-вероятно е бил сменен от дама, която нямала нищо срещу интимните връзки с работодателя, а самото дело се е водело против двамата, тъй като и двамата нанасят финансови вреди върху него. Забавно е да открием, че един от най-хубавите поети на Англия е бил разжалван от тази купа, откакто просто не е спазил закона, когато се е разделял с един чиновник за различен.
