Близо половината българи не вярват, че борбата с корупцията е желана и възможна
Правителството се проваля в три съществени бранша – правораздаване, вътрешен ред и опазване на здравето, а налице е " голяма отдалеченост сред страната и елементарните жители ". Ето за какво 45% от имащите право на глас у нас не имат вяра, че битката с корупцията в България е " мечтана и допустима ".
Това сочат част от изводите на постоянното тримесечно социологическо проучване на организация " Алфа рисърч ". Допитването е направено сред 13 и 20 септември посредством директно стандартизирано изявление измежду представителна извадка от 1030 пълнолетни поданици на цялата страна.
Според интервюираните се обрисуват четири сполучливи посоки в работата на държавното управление. На първо място е инфраструктурата (51%) с подхванатите стъпки по построяването на автомагистралите " Хемус ", " Струма " и въвеждане на ТОЛ система, обобщават от организацията.
Следват външната политика (43%) с интензивността за възстановяване на връзките с Македония и страните от Западните Балкани и туризмът (42%) с напъните за привличане на повече туристи и обезпечаване на по-добър туристически артикул. На четвърта позиция съгласно оценките на интервюираните е обучение (31%) с ограниченията за повишение на учителските заплати и понижаване на отпадналите от учебно заведение деца.
Втора група оформят сферите с по-ниска оценка за показаните досега резултати, само че с поддръжка за декларираните цели. Сред тях социолозите регистрират финансите. 25% от запитаните считат, че държавното управление се оправя сполучливо със събираемостта на налозите и битката с контрабандата. След финансите се подреждат земеделие (21%), защита (17%), енергетика (17%).
В дъното на класацията са три мощно проблематични сфери, които от години събират паниките и критичността на българските жители – вътрешен ред и сигурност (13%), опазване на здравето (9%), правораздаване (7%). Отлагането или имитацията на промени в тези системи генерира неодобрение както към съответните отраслови министри, по този начин и към държавното управление като цяло, разясняват от " Алфа Рисърч ".
Липсата на съответни политики в най-критично оценените ресори от активността на кабинета е евентуален риск за неговата непоклатимост, само че все още този риск отстъпва на назад във времето пред терзанията от ескалацията на напрежението в света, разясняват социолозите. В съответствие 38% към 62% интервюираните възприемат обстановката в България като спокойна и постоянна, до момента в който във външно-политически проект паниките са доста по-високи – 20% към 79%.
Парламентът, прокуратурата и съдът не престават да бъдат с доста ниско равнище на доверие, допринасяйки за устойчивото публично чувство, че е налице голяма отдалеченост сред страната и елементарните жители, считат от организацията.
И допълват, че този раздор усилва внезапно равнището на песимизъм към способността за решение на един от фундаменталните проблеми у нас – битката с корупцията. 45% от имащите право на глас у нас не имат вяра, че битката с корупцията в България е " мечтана и допустима ".
За 18% нещата биха могли да се подобрят в случай че президентът назначава управлението на бъдещия обединен орган за битка с корупцията, както предлага Българска социалистическа партия. Според 15 на 100 пък в случай че управлението на органа би трябвало да се назначава от Народно събрание, както предлага ГЕРБ.
Все по-малко гласоподаватели на патриотите утвърждават кабинета
През септември държавното управление резервира позитивните си оценки съвсем без смяна (21%). Те обаче са съпроводени от по-съществен растеж в каузи на неговите съперници: от 33% на 38%, сочат данните. Твърдо зад кабинета застават само последователите на ГЕРБ (49%).
Доста по-различна е картината измежду гласоподавателите на съдружния сътрудник " Обединени патриоти " – едвам 13% от тях изричат утвърждение за работата на кабинета, против 41% отрицание.
Както и при започване на мандата, позитивните оценки за премиера са 32% против 39% негативни. В личен проект той притегля главно гласоподаватели на ГЕРБ, а в по-малка степен - последователи на " Обединените патриоти ", " Воля ", извънпарламентарната десница.
Разгледана по сфери на активност и степен на осъществяване на предизборни цели, оценката за работата на държавното управление е по-диференцирана и демонстрира ясно както одобряваните, по този начин и дефицитните политики, показват социолозите. Половината от членовете на кабинета, най-вече ангажирани с оценени като сполучливи ресори, имат позитивен показател за активността си.
Томислав Дончев – най-харесван министър, Цачева – най-нехаресван
Във второ следващо изследване най-одобряван е вицепремиерът Томислав Дончев (индекс от 16.4). Втори е военния тминистър Красимир Каракачанов (индекс 10.9), а трети - спортният Красен Кралев (индекс 10.2).
Тройката в дъното на таблицата попълнят министри, чиято работа през първите месеци на мандата бе придружена от кавги със мощен публичен отзив: министърът на околната среда Нено Димов (индекс от -10.3), икономическият Емил Караниколов (-10.5), правосъдният Цецка Цачева (-16.8).
Половин година след изборите – същите настройки
Половин година след изборите съотношението на силите сред главните парламентарни партии остава без основна смяна, регистрират социолозите.
ГЕРБ резервира електоралната си преднина от 6 нас 100 пред Българска социалистическа партия и печели поддръжката на 25% от гласоподавателите. Българска социалистическа партия е харесвана от към 19 на 100. " Ако през днешния ден имаше избори двете партии биха излъчили почти същия брой депутати ", настояват от Алфа рисърч.
Според проучването поддръжката за Обединените патриоти спада, само че обединението би запазила третото си място. Няма динамичност в поддръжката за Движение за права и свободи.
Експертите обаче настояват, че в случай че изборите бяха през днешния ден партията на Веселин Марешки " Воля " не би влезнала в Народно събрание, тъй като събира поддръжката на 1.8%.
Според социолозите миналите три месеца демонстрират, че парламентарната съпротива не може да уплътни ролята си на опция. Положението при извънпарламентарните партии е същото и по тази причина единственият източник на напрежение за държавното управление би било вероятно противоборство в ръководещата коалиция.
Фрагментираната извънпарламентарна съпротива в лицето на Реформаторски блок, „ Да, България “ и Нова република се употребяват общо с 4.5% поддръжка, само че нито една от обединенията не се откроява като любимец, считат от " Алфа рисърч ".
Това сочат част от изводите на постоянното тримесечно социологическо проучване на организация " Алфа рисърч ". Допитването е направено сред 13 и 20 септември посредством директно стандартизирано изявление измежду представителна извадка от 1030 пълнолетни поданици на цялата страна.
Според интервюираните се обрисуват четири сполучливи посоки в работата на държавното управление. На първо място е инфраструктурата (51%) с подхванатите стъпки по построяването на автомагистралите " Хемус ", " Струма " и въвеждане на ТОЛ система, обобщават от организацията.
Следват външната политика (43%) с интензивността за възстановяване на връзките с Македония и страните от Западните Балкани и туризмът (42%) с напъните за привличане на повече туристи и обезпечаване на по-добър туристически артикул. На четвърта позиция съгласно оценките на интервюираните е обучение (31%) с ограниченията за повишение на учителските заплати и понижаване на отпадналите от учебно заведение деца.
Втора група оформят сферите с по-ниска оценка за показаните досега резултати, само че с поддръжка за декларираните цели. Сред тях социолозите регистрират финансите. 25% от запитаните считат, че държавното управление се оправя сполучливо със събираемостта на налозите и битката с контрабандата. След финансите се подреждат земеделие (21%), защита (17%), енергетика (17%).
В дъното на класацията са три мощно проблематични сфери, които от години събират паниките и критичността на българските жители – вътрешен ред и сигурност (13%), опазване на здравето (9%), правораздаване (7%). Отлагането или имитацията на промени в тези системи генерира неодобрение както към съответните отраслови министри, по този начин и към държавното управление като цяло, разясняват от " Алфа Рисърч ".
Липсата на съответни политики в най-критично оценените ресори от активността на кабинета е евентуален риск за неговата непоклатимост, само че все още този риск отстъпва на назад във времето пред терзанията от ескалацията на напрежението в света, разясняват социолозите. В съответствие 38% към 62% интервюираните възприемат обстановката в България като спокойна и постоянна, до момента в който във външно-политически проект паниките са доста по-високи – 20% към 79%.
Парламентът, прокуратурата и съдът не престават да бъдат с доста ниско равнище на доверие, допринасяйки за устойчивото публично чувство, че е налице голяма отдалеченост сред страната и елементарните жители, считат от организацията.
И допълват, че този раздор усилва внезапно равнището на песимизъм към способността за решение на един от фундаменталните проблеми у нас – битката с корупцията. 45% от имащите право на глас у нас не имат вяра, че битката с корупцията в България е " мечтана и допустима ".
За 18% нещата биха могли да се подобрят в случай че президентът назначава управлението на бъдещия обединен орган за битка с корупцията, както предлага Българска социалистическа партия. Според 15 на 100 пък в случай че управлението на органа би трябвало да се назначава от Народно събрание, както предлага ГЕРБ.
Все по-малко гласоподаватели на патриотите утвърждават кабинета
През септември държавното управление резервира позитивните си оценки съвсем без смяна (21%). Те обаче са съпроводени от по-съществен растеж в каузи на неговите съперници: от 33% на 38%, сочат данните. Твърдо зад кабинета застават само последователите на ГЕРБ (49%).
Доста по-различна е картината измежду гласоподавателите на съдружния сътрудник " Обединени патриоти " – едвам 13% от тях изричат утвърждение за работата на кабинета, против 41% отрицание.
Както и при започване на мандата, позитивните оценки за премиера са 32% против 39% негативни. В личен проект той притегля главно гласоподаватели на ГЕРБ, а в по-малка степен - последователи на " Обединените патриоти ", " Воля ", извънпарламентарната десница.
Разгледана по сфери на активност и степен на осъществяване на предизборни цели, оценката за работата на държавното управление е по-диференцирана и демонстрира ясно както одобряваните, по този начин и дефицитните политики, показват социолозите. Половината от членовете на кабинета, най-вече ангажирани с оценени като сполучливи ресори, имат позитивен показател за активността си.
Томислав Дончев – най-харесван министър, Цачева – най-нехаресван
Във второ следващо изследване най-одобряван е вицепремиерът Томислав Дончев (индекс от 16.4). Втори е военния тминистър Красимир Каракачанов (индекс 10.9), а трети - спортният Красен Кралев (индекс 10.2).
Тройката в дъното на таблицата попълнят министри, чиято работа през първите месеци на мандата бе придружена от кавги със мощен публичен отзив: министърът на околната среда Нено Димов (индекс от -10.3), икономическият Емил Караниколов (-10.5), правосъдният Цецка Цачева (-16.8).
Половин година след изборите – същите настройки
Половин година след изборите съотношението на силите сред главните парламентарни партии остава без основна смяна, регистрират социолозите.
ГЕРБ резервира електоралната си преднина от 6 нас 100 пред Българска социалистическа партия и печели поддръжката на 25% от гласоподавателите. Българска социалистическа партия е харесвана от към 19 на 100. " Ако през днешния ден имаше избори двете партии биха излъчили почти същия брой депутати ", настояват от Алфа рисърч.
Според проучването поддръжката за Обединените патриоти спада, само че обединението би запазила третото си място. Няма динамичност в поддръжката за Движение за права и свободи.
Експертите обаче настояват, че в случай че изборите бяха през днешния ден партията на Веселин Марешки " Воля " не би влезнала в Народно събрание, тъй като събира поддръжката на 1.8%.
Според социолозите миналите три месеца демонстрират, че парламентарната съпротива не може да уплътни ролята си на опция. Положението при извънпарламентарните партии е същото и по тази причина единственият източник на напрежение за държавното управление би било вероятно противоборство в ръководещата коалиция.
Фрагментираната извънпарламентарна съпротива в лицето на Реформаторски блок, „ Да, България “ и Нова република се употребяват общо с 4.5% поддръжка, само че нито една от обединенията не се откроява като любимец, считат от " Алфа рисърч ".
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ