Ето какво реши министерският съвет днес, 27 септември
Правителството предлага на Народното събрание да одобри Национална здравна тактика 2030
Министерският съвет одобри Решение за предложение до Народното събрание за приемане на Национална здравна тактика 2030. С решението се приема и План за деяние за интервала 2023-2026 година за осъществяване на Националната здравна тактика 2030, който ще влезе в действие от датата на приемане на тактиката от Народното събрание.
Националната здравна тактика 2030 е водещият стратегически документ за бранш „ Здравеопазване “, който показва дълготрайната визия за развиването му, стратегическите цели и цели, както и съответни политики за тяхното осъществяване. Стратегията адресира съществуващите провокации, свързани със здравето на българските жители и действието на българската здравна система, тъй че да се подсигурява нейната резистентност и да се основат условия за реализиране на стопански напредък и обществено благоденствие посредством оптимални вложения за по-добро здраве.
Националната здравна тактика 2030 е създадена въз основа на анализите на здравно-демографските индикатори и на положението на системата на опазване на здравето в годишните отчети за здравето на жителите, които демонстрират, че през последните десетилетия българската здравна система изостава по отношение на здравните системи на страните от Европейски Съюз във връзка с основните фактори за стабилно развиване.
В Стратегията са дефинирани следните стратегически цели: „ Устойчиво възстановяване на здравето и среда, подкрепяща здравето “; „ Ефективно ръководство на ресурсите с фокус върху здравните резултати “ и „ Гарантиране на здравната сигурност и понижаване на неравенствата “.
Тя ще бъде изпълнявана посредством проекти за деяние за интервалите 2023 - 2026 година и 2027 - 2030 година, съдържащи съответните ограничения, действия, източници на финансиране и периоди за осъществяване на всяка политика.
Междинна оценка на резултатите от осъществяването й се планува да бъде осъществена през 2026 година, като резултатите от нея ще се вземат поради при създаването на Плана за деяние за интервала 2027 - 2030 година, а дефинитивна оценка - след привършване на периода за реализацията и през 2031 година
Още 5 млн. лева за спортни площадки в учебните заведения
Нова Програма ще финансира с 5 млн. лева построяването и ремонта на спортни площадки в учебните заведения, реши държавното управление. Целта е да се подобрят изискванията за осъществяване на образователните часове по физическо образование и пълноценно практикуване на спортните действия в учебните заведения.
По програмата ще се извършват два модула -,,Изграждане на нови спортни площадки “ и „ Основен ремонт на съществуващи спортни площадки “. Те ще надградят настоящата стратегия, по която са отпуснати 15 000 000 лева за създаване на нови и ремонт на съществуващи спортни площадки на 132 учебни заведения.
За създаване на новите спортни площадки със профилирана спортна настилка са обезпечени 10 068 578 лева на 72 учебни заведения. За главен ремонт на спортни площадки е предоставено е финансиране на стойност 4 931 422 лева на 60 учебни заведения.
Пощенските станции в дребните обитаеми места ще дават електронни административни услуги
Станциите на „ Български пощи “ ЕАД ще дават електронни административни услуги за жителите на дребни обитаеми места, в които няма офиси на администрации. Министерският съвет разпореди на държавния оператор в пощенските станции да се прави заявяване и приемане на административни и електронни административни услуги.
Чрез своите клонове,,,Български пощи “ ЕАД ще обезпечава сложно обслужване в обитаеми места, в които централната, регионалната и локалната администрация не разполагат с задоволителен брой офиси или въобще нямат посланичество.
Първоначалните вложения и усъвършенствания в ИКТ инфраструктурата на „ Български пощи “ плануват съоръжение на 2000 работни места със съответното хардуерно съоръжение, както и със програмен продукт с високо равнище на киберзащита.
Български пощи ще дават достъп до базови телемедицински услуги
Правителството реши „ Български пощи “ ЕАД да обезпечава в своите пощенски клонове базови телемедицински услуги от разстояние.
Услугите, които ще могат да бъдат употребени, са включени в пакета действия на общопрактикуващите лекари, главно с акцент върху профилактика на болесттите, следене на положението на лица с към този момент диагностицирани болести и конкретизирано дълготрайно поддържащо лекуване. Те включват консултиране от разстояние по нововъзникнал или действителен здравен проблем, както и посредством инсталация за теледиагностика и телемониторинг, регистрираща разнообразни витални индикатори, за консултиране на пациенти с хронични заболявания;
Служителите на „ Български пощи “ ЕАД ще спомагат и подкрепят механически пациентите при потреблението на апаратурата за здравна теледиагностика и телемониторинг.
С това ще се подкрепи достъпът до базова здравна грижа за хората в дребните и отдалечени обитаеми места в страната.
Финансират се ограничения за поддръжка на дребните и междинни предприятия в България със средства по Оперативна стратегия „ Добро ръководство “
Министерският съвет одобри решение за изменение на Оперативна стратегия „ Добро ръководство “ 2014-2020, съфинансирана от Европейския обществен фонд и от държавния бюджет.
С измененията се обезпечава спомагателен финансов запас в размер на 6,8 млн. лева от Европейския обществен фонд за финансирането на ограничения за поддръжка на дребни и междинни предприятия на територията на Република България, изключително наранени от нарастването на цените на сила в следствие от съветската военна експанзия против Украйна.
Посочените средства ще се употребяват за възобновяване на възможни разноски, осъществени от Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ в осъществяване на национални стратегии за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия-засегнати дребни и междинни предприятия.
За задачата се основава нова Приоритетна ос 7 „ Подкрепа за МСП посредством инструмента SAFE “ на Оперативна стратегия „ Добро ръководство “ 2014-2020, по която съфинансирането от Европейския обществен фонд е 100%.
Министерски съвет утвърди промени в оперативна стратегия „ Околна среда 2014-2020 година “
Министерският съвет одобри решение за изменение на оперативна стратегия „ Околна среда 2014-2020 година “, съфинансирана от Европейския фонд за районно развиване, Кохезионния фонд на Европейския съюз и държавния бюджет.
През юни тази година Министерският съвет утвърди средства от бюджетите на оперативните стратегии за възобновяване на разноски посредством използване на изключителни ограничения в поддръжка на дребни и междинни предприятия и на уязвими семейства, които са изключително наранени от увеличените цени на силата. Средства от европейските фондове могат да бъдат употребявани за финансирането на оборотен капитал под формата на безплатен финансов запас за дребни и междинни предприятия, които са изключително наранени от нарастването на цените на силата, считано от 1 февруари 2022 година (Инструментът,,Подкрепа за налична сила “ - SAFE).
С признатото изменение на оперативна стратегия „ Околна среда 2014-2020 година “ ще се обезпечи опция за ориентиране на освободен финансов запас по програмата за поддръжка на дребни и междинни предприятия, изключително наранени от прекалено високите цени на електрическа енергия в следствие от военната експанзия на Русия против Украйна. По този метод ще бъдат подкрепени националните ограничения за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа сила.
В сходство с правилото на партньорство измененията са съгласувани и утвърдени от всички заинтригувани страни с оглед сполучливото им осъществяване в обсега на оперативната стратегия.
Одобрена е смяна на Оперативна стратегия „ Развитие на човешките запаси “ 2014-2020
Правителството одобри осмо изменение на Оперативна стратегия „ Развитие на човешките запаси “ 2014-2020 година (ОПРЧР). То е обвързвано с изменение на финансовия проект на програмата. Чрез осъществената смяна е осъществено прекачване на средства сред предпочитани оси, с което ще се подсигурява цялостното асимилиране на бюджета на ОПРЧР 2014-2020 година
Със средства от ОПТТИ 2014-2020 ще се финансират разширението на софийското метро, обходният път на Бургас и удълбочаване на бургаското пристанище
Разширението на Линия 3 на Софийското метро и нови метро влакове, обходният път на Бургас и удълбочаване в пристанище Бургас. Това са плановете, които ще бъдат финансирани от Оперативна програма „ Транспорт и транспортна инфраструктура “ 2014 - 2020 година до края на 2023 година, когато изтича срокът за допустимост на разноските по оперативната стратегия.
Правителството утвърди промени в програмата, които разрешават да се пренасочат средства от утвърдените към този момент планове, които няма да бъдат осъществени напълно до края на актуалната година. Неизпълнените действия се планува да бъдат финансирани от Програма,,Транспортна съгласуваност “ 2021-2027 година, с цел да се подсигурява цялостното довеждане докрай на плановете.
Със средства от ОПТТИ 2014-2020 до края на 2023 година ще бъдат осъществени действия по разширението на Линия 3 от метрото в София, сектор „ ул. Шипка - кв. Гео Милев - ж.к. Слатина - Зала Арена Армеец/Тех Парк София - бул. Цариградско шосе “. Ще бъде финансиран и планът за създаване на обходния път на Бургас от Автомагистрала „ Тракия “ към летището в града, както и драгиране на територията на пристанище Бургас.
Други 120 млн. евро от програмата са трансферирани към инструмента SAFE, който беше основан на европейко ниво, да се даде опция за възобновяване на част от осъществените разноски за обезщетения на дребните и междинни предприятия. Средствата са изплатени в границите на Национална мярка за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа сила.
Правителството утвърди изменение в Оперативна стратегия „ Иновации и конкурентоспособност “ 2014-2020 година за осъществяването на изключителна мярка в поддръжка на дребни и междинни предприятия, които са изключително наранени от нараствания на цените на силата (Инструмент SAFE)
Министерският съвет одобри Решение за одобрение на план за изменение на Оперативна стратегия „ Иновации и конкурентоспособност “ 2014-2020 година (ОПИК), съфинансирана от Европейския фонд за районно развиване на Европейския съюз и от държавния бюджет, обвързвано с включване на изключителна мярка по линия на Инструмента SAFE в поддръжка на дребни и междинни предприятия (МСП), които са изключително наранени от нараствания на цените на силата, както и прекачване на средства по капиталови цели, свързани с финансовите принадлежности.
С изменението се планува средства в размер от 99,6 млн. лева неусвоен запас по ОПИК, да се употребява за възобновяване на обществен финансов запас, изплатен от страната в осъществяване на Национални стратегии от 2022 година за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа сила - дребни и междинни предприятия, изключително наранени от нараствания на цените на силата.
Чрез изменението на ОПИК се прави и прекачване на средства в границите на предпочитана ос 2 „ Предприемачество и потенциал за напредък на МСП “ за договаряне на спомагателен запас с финансовите медиатори по гаранционен инструмент Програма „ Възстановяване “.
Промени в Оперативна програма „ Наука и обучение за образован напредък “ 2014-2020 година обезпечават поддръжка за дребни и междинни предприятия за направени разноски за електрическа сила
Правителството одобри шесто изменение на Оперативна стратегия „ Наука и обучение за образован напредък “ 2014-2020 година, с което се обезпечава финансов запас в размер на 24 млн. евро европейско финансиране по използването на Инструмента SAFE.
Средствата ще се употребяват за финансиране на мярка, ориентирана към поддръжка за дребни и междинни предприятия, които са изключително наранени от нарастването на цените на силата, породено от военната експанзия на Русия върху Украйна.
С утвърждението на плана на Решение се дава мандат на. Управляващия орган да завърши формалните договаряния за дефинитивно одобрение от Европейската комисия на шестото изменение на ОПНОИР 2014 -2020 година
Одобрена е смяна на Оперативна стратегия „ Региони в напредък “ 2014-2020 година
Министерският съвет одобри решение за изменение на Оперативна стратегия „ Региони в напредък “ (ОПРР) 2014-2020 година, съфинансирана от Европейския фонд за районно развиване и от държавния бюджет.
С изменението се обезпечава финансов запас в размер на 70 млн. евро за поддръжка за намаляване на следствията от енергийната рецесия посредством интервенции, с които да се възстановят към този момент изплатени средства за компенсиране на дребни и междинни предприятия за увеличените им разноски за електрическа сила. Средствата, които подлежат на възобновяване, са изплатени на предприятията в границите на Националната мярка за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа сила, утвърдена с решение на Министерския съвет и изпълнявана от Фонд,,Сигурност на електроенергийната система “.
С изменението на програмата е осъществено и прекачване на средства сред предпочитани оси и разширение на допустимостта на дейностите в границите на Приоритетна ос 7 „ Регионална пътна инфраструктура “, което ще подсигурява цялостното асимилиране на бюджета на Оперативна програма “Регионално развитие” 2014-2020 г.
За задачата в програмата се включва пилотна самодейност за съгласуваност в Югоизточния район посредством вложения за възстановяване свързаността и достъпността на второстепенните и третостепенните пътища с ТЕNТ-Т мрежата за товари и пасажери. Въвеждането на тази пилотна самодейност ще отговори на потребностите на популацията, изключително в отдалечените и пограничните територии, и в същото време ще обезпечи поддръжка за осъществяване на ограниченията по надзор и предварителна защита на засиления миграционен напън и отбрана на външната граница на Европейския съюз. За обезпечаване на опция за реализация на съдействие и взаимоотношение сред структурите на територията на Югоизточния район към съответния бенефициент АПИ се включват нови два колегата Община Бургас и Югоизточно държавно дружество - гр. Сливен.
В сходство с правилото на партньорство измененията са съгласувани и утвърдени от всички заинтригувани страни.
Одобрен е докладът за осъществяването на държавния бюджет на Република България за 2022 година
Със свое решение държавното управление утвърди годишния доклад за осъществяването на държавния бюджет на Република България за 2022 година и отчета към него и предлага на Народното събрание да го прегледа и одобри.
В документа е маркирано, че 2022 година завърши с недостиг по консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа в размер на 1 323,6 млн. лв.. Отнесено към Брутният вътрешен продукт, това съставлява 0,8% от Брутният вътрешен продукт. За съпоставяне в обновените планове към ЗДБРБ за 2022 година е заложен недостиг за годината в размер на 6 228,4 млн. лева, което значи, че по отношение на заложеното в програмата за годината се регистрира номинално усъвършенстване на бюджетното салдо с над 4,9 милиарда лева Бюджетното салдо на бранш „ Държавно ръководство " за 2022 година по методологията на Европейската система от национални и районни сметки (ЕСС 201 О), според априлските Нотификационни таблици за недостига и дълга, е негативно в размер на 2,8% от Брутният вътрешен продукт. Поради рецесията, подбудена от COVID-19, през 2020 година бе задействана общата уговорка за дерогация (General escape clause) от Пакта за непоклатимост и напредък, която разреши на страните членки да се отклонят от стъпката за реализиране на средносрочната бюджетна цел през 2020 и 2021 година В следствие, с решение на Европейска комисия използването на клаузата за дерогация в Европейски Съюз бе удължено за 2022 година и 2023 г.
Фискалният запас към 31.12.2022 година е в размер на 13,4 милиарда лева, в това число 12,1 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 1,3 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Постъпилите доходи, помощи и дарения по КФП за 2022 година са в размер на 64 788,7 млн. лева, (39,2% от Брутният вътрешен продукт при 37,7% от Брутният вътрешен продукт за 2021 г.), включително 3 181,0 млн. лева доходи с еднократен ексклузивен характер1, които не са включени в плановете към ЗДБРБ за 2022 година С оглед съпоставимост на данните по отношение на годишните планове към ЗДБРБ за 2022 година, въздействието на посочените еднократни доходи, респективно разноски, следва да бъде отстранено. На съпоставима база с плановете към ЗДБРБ за 2022 година приходите, помощите и даренията по КФП за 2022 година са в размер на 61 607,7 млн. лева, което съставлява превишение на плановете към ЗДБРБ за 2022 година с 3,3 на 100.
Разходите, в това число вноската в бюджета на Европейски Съюз, по КФП за 2022 година, възлизат на 66 112,3 млн. лева, включително 3 181,0 млн. лева разноски с еднократен ексклузивен темперамент, които не са включени в плановете към ЗДБРБ за 2022 година На съпоставима база с плановете към ЗДБРБ за 2022 година разноските по КФП са в размер на 62 931,3 млн. лева, което съставлява 95,5% от плана към ЗДБРБ за 2022 година Разходите по КФП, показани като % от Брутният вътрешен продукт, съставляват 40,0% от Брутният вътрешен продукт за 2022 година при 40,5% от Брутният вътрешен продукт за 2021 г.
Лихвените заплащания възлизат на 651,8 млн. лева (98,1 % от плануваните за 2022 г.), настоящите нелихвени разноски (намалени с разноските с еднократен ексклузивен характер) са в размер на 54 820,5 млн. лева, финансовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 5 706,6 млн. лева и предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 4 7,3 млн. лв..
Вноската на България в общия бюджет на Европейски Съюз възлиза на 1 705,0 млн. лева (1,0% от БВП), което е в сходство с настоящото през годината законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Със същото решение държавното управление утвърди Годишен отчет и доклад за активността на Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система за 2022 година и Годишен доклад за положението на държавния дълг за 2022 година, които следва да бъдат импортирани в Народното събрание. Общият паричен запас към 31.12.2022 година по сметка на Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система в Българската национална банка е в размер на 3 695,9 млн. лева Размерът на държавния дълг към 31.12.2022 година е 36 125,7 млн. лв..
Одобрени са спомагателни разноски по бюджета на Конституционния съд
Правителството одобри Постановление на Министерския съвет за одобрение на спомагателни разноски по бюджета на Конституционния съд за 2023 година за осъществяване на първия Балкански парламентарен конгрес на конституционни юрисдикции на страни от Югоизточна Европа в гр. София.
Балканския парламентарен конгрес е важен за развиването на конституционното правораздаване и одобряване на върховенството на правото в района, както и за ролята на България в постигането на прогрес в развиването на другарските връзки сред страните в района.
Средствата се обезпечават за сметка на преструктуриране на разноски по централния бюджет за 2023 година
Министерството на енергетиката ще възвърне в държавния бюджет 401 млн. лева
Министерството на енергетиката следва да възвърне в държавния бюджет сумата от 401 402 985 лева, отпуснати за компенсиране на високите енергийни цени, както и за финансиране на фискални антиинфлационни ограничения. Това реши държавното управление на днешното си съвещание.
През м. декември 2022 година Министерският съвет утвърди отпущането на спомагателни 450 млн. лева по бюджета на Министерството на енергетиката за компенсиране на високите енергийни цени. Около 31.4 млн. лева от тези средства са употребявани за допълнение на бюджета на фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ за погашение на обезщетения на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи в страната за разноските им за софтуерни потребности. Други 16 млн. лева от общата сума за употребявани за подкрепяне на земеделските производители за разноските им за напояване. Тази сума ще бъде възобновена по бюджета на Министерството на енергетиката. Допълнително още 1.159 млн. лева са употребявани за финансиране на Министерството на младежта и спорта за организирането и провеждането на европейско състезание по волейбол за мъже. Последната сума към този момент е възобновена по бюджета Министерството на енергетиката.
Така от отпуснатите 450 млн. лева Министерството на енергетиката следва да възвърне в държавния бюджет сумата от 401 402 985 лева
Прецизират се детайли и се усъвършенства механизмът за диференцирано финансиране в държавните висши учебни заведения
Министерският съвет одобри промени в Постановление № 328 за установяване на средствата от държавния бюджет за прехрана на образованието в държавните висши учебни заведения според от сложна оценка за качеството на образованието и сходството му с потребностите на пазара на труда.
С измененията в постановлението се уточняват обособени детайли и се усъвършенства механизмът за диференцирано финансиране в държавните висши учебни заведения според от сложна оценка за качеството на образованието и сходството му с потребностите на пазара на труда
Комплексната оценката на качеството на образованието се образува въз основата на знаци със съответна тежест. Сред тях са реализацията на приключилите студенти, научните проучвания на висшето учебно заведение, професионалните посоки, по които се предлага образование, нуждата от фрагменти в съответното направление и други За осведомителна база на знаците се употребява Рейтинговата система на висшите учебни заведения в Република България, управлявана от Министерството на образованието и науката. В комплексната оценка са включени знаци, за които е налице цялостна, точна и проверима информация.
С признатите промени се продължава политиката, заложена в Стратегията за развиване на висшето обучение за съсредоточаване на финансирането в професионалните посоки и висшите учебни заведения, получили по-висока оценка за качество и сходство с потребностите на пазара на труда.
Промените ще обзет 140 615 студенти и докторанти в държавните висши учебни заведения.
Над 12 млн. лв. се отпускат за образование по предпазени специалности и такива с предстоящ дефицит на пазара на труда
Общините получават в допълнение 12 055 719 лв. от централния бюджет за прехрана на паралелки за придобиване на подготовка по предпазени специалности от специалности и специалности, за които се чака дефицит от експерти на пазара на труда през образователната 2022/2023 година.
С тези средства ще се добави издръжката на образованието на 11 433 възпитаници от 245 учебни заведения.
По този метод се обезпечава нужният финансов запас на общинските учебни заведения за подготовката на фрагменти за специалности от специалности и браншове, нужни за локалната, районната и националната стопанска система в дълготраен проект.
Още 4 млн. лева за научни проучвания
Още 4 046 087 лева за научни стратегии и проучвания утвърди държавното управление. За осъществяване на идващите стадии на плановете по националните стратегии ВИХРЕН и ВИХРЕН-2021 се отпускат 3 546 087 лева Те са ориентирани към привличане и задържане в България на открити и водещи учени.
Целта е да развият капацитета на проучвателен колективи за взаимна работа по водещи проблеми с необятно интернационално и национално влияние на резултатите от тях.
500 000 лева се обезпечават за провеждането на конкурс от Фонд „ Научни проучвания “ за финансирането на планове за проучвания с детектора CMS. Това е неповторима научна инфраструктура на ЦЕРН, позволяваща осъществяване на изследвания на най-високо международно равнище. Благодарение на нея ще се даде опция за реализиране контакти с водещи в света университети и научни организации, както и за подготовка на млади учени и експерти в региона на нуклеарната физика. Финансовата поддръжка ще способства за пълноценното присъединяване на България в научноизследователската активност на ЦЕРН.
Министерският съвет утвърди спомагателни средства за физическа интензивност, физическо образование, спорт и спортно-туристическа активност
Министерският съвет одобри Постановление за одобрение на спомагателни разходи/трансфери за 2023 година за погашение на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическа интензивност, физическо образование, спорт. и спортнотуристическа активност в държавните детски градини към Министерството на защитата и държавните висши военни учебни заведения.
Средствата в размер на 21 386 лева се дават за децата от детските градини към Министерството на защитата и за курсантите и студентите в постоянна форма на образование в държавните висши военни учебни заведения за учебно-тренировъчната и спортносъстезателнатадейност, и за материално-техническото им застраховане.
Средствата се дефинират за бюджетна година според създадени и одобрени планове.
Необходимите средства се обезпечават годишно със Закона за държавния бюджет и се разходват въз основата на показани планове за броя на децата от детските градини към Министерството на защитата и за курсантите и студентите в постоянна форма на образование за подкрепяне на физическата интензивност, физическото образование, спорта и спортно-туристическата активност.
Одобряват се спомагателни разноски по бюджета на Министерството на защитата
Министерският съвет на Република България одобри разпореждане, с което се утвърждават спомагателни разноски по бюджета на Министерството на защитата за 2023 година за сметка на плануваните разноски в член 1, алинея 5, т. 4.3 и т. 4.4 в Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
С признатия акт се обезпечават спомагателни разноски по бюджета на Министерството на защитата в размер на 24 752 000 лв., нужни за придобиване, рационализация, поддръжка и ремонт на въоръжение, ракети, торпеда и техника и за ремонт и създаване на инфраструктура, както и за придобиване на горива за бойна подготовка.
Отпускат се средства за осъществяването на Програмата за поддръжка на организациите на българските общности в Република Албания, Република Сърбия, Република Касово, Украйна и Република Молдова и на жители на Република Северна Македония с българско съзнание
1 000 000 лв. за финансиране на осъществяването на Програмата за поддръжка на организациите на българските общности в Република Албания, Република Сърбия, Република Касово, Украйна и Република Молдова и на жители на Република Северна Македония с българско съзнание през 2023 година отпусна Министерски съвет през днешния ден.
Финансовата поддръжка е част от уговорката на българската страна към българските исторически общности и жители в чужбина като носители на забележителен интелектуален, финансово-икономически и демографски капацитет.
Програмата обезпечава нови благоприятни условия за подкрепяне на българските общности зад граница, които са неделима част от българския народ. Основната й цел е приобщаването на българските жители зад граница към държавния и публичен живот в България, съхраняването на българското съзнание, както и одобряването на позитивния облик на Република България.
Правителството се разпореди с парцели
Правителството афишира парцел - обществена държавна благосъстоятелност за парцел - частна държавна благосъстоятелност в село Николова и съставлява терен с повърхност 1582 кв. ми две здания в него. Поради отпаднала нужда се лиши правото на ръководство върху него от Министерството на земеделието и храните. С приемането на решението от Министерския съвет парцелът минава в ръководство на регионалния шеф на Русе според член 18, алинея 1 от Закона за държавната благосъстоятелност.
С решение на държавното управление Общинска администрация - Самоков получава собствеността върху парцел - частна държавна благосъстоятелност в гр. Самоков. Имотът е с повърхност 3015 кв. м и ще бъде употребен за създаване на улица. По този метод ще се сътвори по-добра инфраструктура в общината, която ще отговори на публичните потребности.
Сергей Желев е освободен от функционалностите на почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на Република България в Украйна със седалище в гр. Запорожие
Министерският съвет освободи украинския жител Сергей Желев от функционалностите на почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на Република България в Украйна със седалище в гр. Запорожие и с консулски окръг, обхващащ територията на Запорожка, Донецка и Луганска област. В тази връзка бе закрито и ръководеното от него консулство в гр. Запорожие и с консулски окръг, обхващащ територията на Запорожка, Донецка и Луганска област.
Решението е признато въз основа на получено от украинска страна съобщение за анулация на издадената в интерес на господин Сергей Желев консулска екзекватура в сходство с Виенската спогодба за консулските връзки от 1963 година
Одобрен е план на Меморандум за съгласие сред Министерствата на вътрешните работи на Република България и Ислямска република Иран
Министерският съвет одобри Решение за одобрение на план на Меморандум за съгласие сред Министерствата на вътрешните работи на Република България и Ислямска република Иран. Документът е основа за договаряния по отношение на взаимно признание и замяна на национални свидетелства за ръководство на моторни транспортни средства.
Проектът на Меморандум за взаимно признание на свидетелства за ръководство на МПС, издадени от способените български и ирански управляващи, беше препоръчан от Иран с грама от м. септември 2020 г.
Необходимостта от подписване на меморандума е обвързвана с обстоятелството, че въпреки и Ислямска република Иран да е подписала и утвърдила Конвенцията за придвижването по пътищата (Виена, 1968 г.), издаваните на нейна територия СУМПС не дават отговор на Приложение No 6 към Конвенцията и все още не могат да бъдат подменяни с български СУМПС, според наредбите на Закона за придвижване по пътищата.
В проектодокумента е очакван механизъм за замяна на годни национални свидетелства за ръководство на МПС на двете страни. С цел инспекция на достоверността на документите са избрани национални точки за контакт и са посочени изискванията, при които може да се реализира подмяната.
Необходимо е деклариралият да подмени СУМПС да даде документ за приключено обучение, както и да бъде налице всекидневно престояване на територията на страната, в която се реализира подмяната, в сходство с условията на законодателството на Европейски Съюз.
Предвижда се Меморандумът за съгласие да се отнася само за жители на Република България и Ислямска република Иран, както и да влезе в действие от датата на подписването му.
Очаква се документът да бъде подписан от българска страна от посланика на България в Ислямска Република Иран, госпожа Николина Кунева, а от иранска страна - от ръководителя на „ Пътна полиция “.
Одобрена е българската позиция за присъединяване в идното съвещание на съвет „ Правосъдие и вътрешни работи “, формат „ Вътрешни работи “
Министерският съвет утвърди позициите на Република България, от подготвеност на Министерството на вътрешните работи, за присъединяване в съвещание на Съвета „ Правосъдие и вътрешни работи “, формат „ Вътрешни работи “, което ще се организира на 28 септември 2023 година в гр. Брюксел, Кралство Белгия. Представените пред Министерски съвет за утвърждение позиции се отнасят до: Външни аспекти на миграцията; Последици от съветската експанзия против Украйна- удължение на краткотрайната протекция, предоставена с Решение за осъществяване на Съвета (ЕС) 2022/382 от 4 март 2022 г.; Сътрудничество с страните от Латинска Америка за битка с проведената престъпност и трафика на опиати.
Одобрена е позицията на страната ни за съвещание на Съвета на Европейски Съюз по общи въпроси, част „ Кохезионна политика “
Със свое решение държавното управление утвърди позицията на страната ни за присъединяване в неофициалното съвещание на Съвета на Европейския съюз по общи въпроси, част,,Кохезионна политика “ на 28-29 септември 2023 година в гр. Мурсия, Испания.
По самодейност на Испанското председателство страните членки ще обсъдят бъдещата политика за икономическо, обществено и териториално доближаване на Европейския съюз и неговите райони след 2027 година Участниците ще обменят опит от използването на фондовете на кохезионната политика и Механизма за възобновяване и резистентност, по едно и също време финансиращи промените и нужните за тях вложения. Другите въпроси от дневния ред включват ограниченията за опазване в идващия програмен интервал на съгласуван метод сред европейските, националните и локални управляващи в осъществяването на вложения за доближаване в равнищата на развиване на европейските райони и конвергенция на Европейски Съюз.
България смята, че ясната визия и дълготрайна тактика на национално равнище с добре дефинирани цели и стадии са наложителни, с цел да бъдат мобилизирани принадлежности със сходни цели за финансиране в обща рамка, без да се припокриват. Усилията на Европейски Съюз за опростяване на процедурите за ръководство на европейските средства и понижаване на административната тежест следва да продължат, посредством обезпечаването на система от единни и хармонизирани правила, се споделя още в позицията ни.
Кохезионната политика е дълготраен инструмент за вложения в напредък, претовареност и възстановяване изискванията за живот и работа на европейските жители. Добрите практики за партньорство с всички заинтригувани страни в подготовката и осъществяването на капиталовите ограничения, многостепенното ръководство и методът за финансиране, учредено на потребностите за развиване и особеностите на обособения район, би трябвало да се запазят в бъдеще.
Одобрен е план за актуализиране на бюджетни линии по НПВУ с оглед пониженото оптимално безплатно финансиране от Европейски Съюз
Със свое решение държавното управление утвърди план за актуализиране на бюджетни линии по Националния проект за възобновяване и резистентност на Република България. С него се разпорежда на министъра на финансите Асен Василев да показа плана на Европейска комисия и се упълномощава министърът да организира договарянията по него.
Решението се постанова, тъй като през 2022 година, в сходство с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241, Европейската комисия актуализира алокацията на България, което се отрази в понижението й с 579 927 400 евро – от 6 268 706 000 евро на 5 688 778 600 евро. Това е водоравен метод към всички страни членки (за 24 от които беше понижено финансирането) и се отнася до прецизиране след отчитането на финалните данни за представянето на националните стопанска система по време на рецесията от COVID-19, а не до предоговаряне или предаване на нов проект или до разпознати финансови корекции или нередности.
Предложените промени целят понижаване на риска от следваща загуба на средства, заради физическа неспособност на вместване на вложения в границите на интервала на допустимост по НПВУ (до август 2026 г.). За подготовката на изменението на Плана Министерството на финансите изиска публично през м. юли т.г. от всички виновни ведомства да създадат оферти за промени. При прегледа на предложенията за изменение на вложенията се разгледаха случаи със доста закъснение на началото на изпълнението; тези с риск за привършване на инвестицията или обособени нейни действия в границите на интервала на допустимост на разноските по НПВУ; както и възникването на непреодолими компликации при осъществяването, които не са били известни при нейното обмисляне. В резултат на осъществения обзор се предлага актуализация в бюджетите на 17 вложения, с което общата стойност на финансирането по НПВУ отразява понижените безплатни средства от МВУ.
Изменението на НПВУ е в сходство с член 18, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 година за основаване на Механизъм за възобновяване и резистентност (МВУ), който дава еднократна опция страната членка да актуализира бюджетните линии на своя проект. С оглед промени в календара на Испанското председателство се постанова тази актуализация да бъде препоръчана още през септември 2023 г.
Определени са националните способени органи в осъществяване на европейската рамка за ръководство на данните
Със свое решение Министерският съвет дефинира националните способени органи по смисъла на Регламент (ЕС) № 2022/868 по отношение на европейска рамка за ръководство на данните.
В осъществяване на наредбите на Акта за ръководство на данните министърът на електронното ръководство е избран като Единна осведомителна точка за страната ни, както и за народен способен орган за оказване на подпомагане на организациите от публичния бранш, предоставящи или отказващи достъп за наново потребление на данни, като се изключи данните в обсега на бранш „ С
Министерският съвет одобри Решение за предложение до Народното събрание за приемане на Национална здравна тактика 2030. С решението се приема и План за деяние за интервала 2023-2026 година за осъществяване на Националната здравна тактика 2030, който ще влезе в действие от датата на приемане на тактиката от Народното събрание.
Националната здравна тактика 2030 е водещият стратегически документ за бранш „ Здравеопазване “, който показва дълготрайната визия за развиването му, стратегическите цели и цели, както и съответни политики за тяхното осъществяване. Стратегията адресира съществуващите провокации, свързани със здравето на българските жители и действието на българската здравна система, тъй че да се подсигурява нейната резистентност и да се основат условия за реализиране на стопански напредък и обществено благоденствие посредством оптимални вложения за по-добро здраве.
Националната здравна тактика 2030 е създадена въз основа на анализите на здравно-демографските индикатори и на положението на системата на опазване на здравето в годишните отчети за здравето на жителите, които демонстрират, че през последните десетилетия българската здравна система изостава по отношение на здравните системи на страните от Европейски Съюз във връзка с основните фактори за стабилно развиване.
В Стратегията са дефинирани следните стратегически цели: „ Устойчиво възстановяване на здравето и среда, подкрепяща здравето “; „ Ефективно ръководство на ресурсите с фокус върху здравните резултати “ и „ Гарантиране на здравната сигурност и понижаване на неравенствата “.
Тя ще бъде изпълнявана посредством проекти за деяние за интервалите 2023 - 2026 година и 2027 - 2030 година, съдържащи съответните ограничения, действия, източници на финансиране и периоди за осъществяване на всяка политика.
Междинна оценка на резултатите от осъществяването й се планува да бъде осъществена през 2026 година, като резултатите от нея ще се вземат поради при създаването на Плана за деяние за интервала 2027 - 2030 година, а дефинитивна оценка - след привършване на периода за реализацията и през 2031 година
Още 5 млн. лева за спортни площадки в учебните заведения
Нова Програма ще финансира с 5 млн. лева построяването и ремонта на спортни площадки в учебните заведения, реши държавното управление. Целта е да се подобрят изискванията за осъществяване на образователните часове по физическо образование и пълноценно практикуване на спортните действия в учебните заведения.
По програмата ще се извършват два модула -,,Изграждане на нови спортни площадки “ и „ Основен ремонт на съществуващи спортни площадки “. Те ще надградят настоящата стратегия, по която са отпуснати 15 000 000 лева за създаване на нови и ремонт на съществуващи спортни площадки на 132 учебни заведения.
За създаване на новите спортни площадки със профилирана спортна настилка са обезпечени 10 068 578 лева на 72 учебни заведения. За главен ремонт на спортни площадки е предоставено е финансиране на стойност 4 931 422 лева на 60 учебни заведения.
Пощенските станции в дребните обитаеми места ще дават електронни административни услуги
Станциите на „ Български пощи “ ЕАД ще дават електронни административни услуги за жителите на дребни обитаеми места, в които няма офиси на администрации. Министерският съвет разпореди на държавния оператор в пощенските станции да се прави заявяване и приемане на административни и електронни административни услуги.
Чрез своите клонове,,,Български пощи “ ЕАД ще обезпечава сложно обслужване в обитаеми места, в които централната, регионалната и локалната администрация не разполагат с задоволителен брой офиси или въобще нямат посланичество.
Първоначалните вложения и усъвършенствания в ИКТ инфраструктурата на „ Български пощи “ плануват съоръжение на 2000 работни места със съответното хардуерно съоръжение, както и със програмен продукт с високо равнище на киберзащита.
Български пощи ще дават достъп до базови телемедицински услуги
Правителството реши „ Български пощи “ ЕАД да обезпечава в своите пощенски клонове базови телемедицински услуги от разстояние.
Услугите, които ще могат да бъдат употребени, са включени в пакета действия на общопрактикуващите лекари, главно с акцент върху профилактика на болесттите, следене на положението на лица с към този момент диагностицирани болести и конкретизирано дълготрайно поддържащо лекуване. Те включват консултиране от разстояние по нововъзникнал или действителен здравен проблем, както и посредством инсталация за теледиагностика и телемониторинг, регистрираща разнообразни витални индикатори, за консултиране на пациенти с хронични заболявания;
Служителите на „ Български пощи “ ЕАД ще спомагат и подкрепят механически пациентите при потреблението на апаратурата за здравна теледиагностика и телемониторинг.
С това ще се подкрепи достъпът до базова здравна грижа за хората в дребните и отдалечени обитаеми места в страната.
Финансират се ограничения за поддръжка на дребните и междинни предприятия в България със средства по Оперативна стратегия „ Добро ръководство “
Министерският съвет одобри решение за изменение на Оперативна стратегия „ Добро ръководство “ 2014-2020, съфинансирана от Европейския обществен фонд и от държавния бюджет.
С измененията се обезпечава спомагателен финансов запас в размер на 6,8 млн. лева от Европейския обществен фонд за финансирането на ограничения за поддръжка на дребни и междинни предприятия на територията на Република България, изключително наранени от нарастването на цените на сила в следствие от съветската военна експанзия против Украйна.
Посочените средства ще се употребяват за възобновяване на възможни разноски, осъществени от Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ в осъществяване на национални стратегии за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия-засегнати дребни и междинни предприятия.
За задачата се основава нова Приоритетна ос 7 „ Подкрепа за МСП посредством инструмента SAFE “ на Оперативна стратегия „ Добро ръководство “ 2014-2020, по която съфинансирането от Европейския обществен фонд е 100%.
Министерски съвет утвърди промени в оперативна стратегия „ Околна среда 2014-2020 година “
Министерският съвет одобри решение за изменение на оперативна стратегия „ Околна среда 2014-2020 година “, съфинансирана от Европейския фонд за районно развиване, Кохезионния фонд на Европейския съюз и държавния бюджет.
През юни тази година Министерският съвет утвърди средства от бюджетите на оперативните стратегии за възобновяване на разноски посредством използване на изключителни ограничения в поддръжка на дребни и междинни предприятия и на уязвими семейства, които са изключително наранени от увеличените цени на силата. Средства от европейските фондове могат да бъдат употребявани за финансирането на оборотен капитал под формата на безплатен финансов запас за дребни и междинни предприятия, които са изключително наранени от нарастването на цените на силата, считано от 1 февруари 2022 година (Инструментът,,Подкрепа за налична сила “ - SAFE).
С признатото изменение на оперативна стратегия „ Околна среда 2014-2020 година “ ще се обезпечи опция за ориентиране на освободен финансов запас по програмата за поддръжка на дребни и междинни предприятия, изключително наранени от прекалено високите цени на електрическа енергия в следствие от военната експанзия на Русия против Украйна. По този метод ще бъдат подкрепени националните ограничения за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа сила.
В сходство с правилото на партньорство измененията са съгласувани и утвърдени от всички заинтригувани страни с оглед сполучливото им осъществяване в обсега на оперативната стратегия.
Одобрена е смяна на Оперативна стратегия „ Развитие на човешките запаси “ 2014-2020
Правителството одобри осмо изменение на Оперативна стратегия „ Развитие на човешките запаси “ 2014-2020 година (ОПРЧР). То е обвързвано с изменение на финансовия проект на програмата. Чрез осъществената смяна е осъществено прекачване на средства сред предпочитани оси, с което ще се подсигурява цялостното асимилиране на бюджета на ОПРЧР 2014-2020 година
Със средства от ОПТТИ 2014-2020 ще се финансират разширението на софийското метро, обходният път на Бургас и удълбочаване на бургаското пристанище
Разширението на Линия 3 на Софийското метро и нови метро влакове, обходният път на Бургас и удълбочаване в пристанище Бургас. Това са плановете, които ще бъдат финансирани от Оперативна програма „ Транспорт и транспортна инфраструктура “ 2014 - 2020 година до края на 2023 година, когато изтича срокът за допустимост на разноските по оперативната стратегия.
Правителството утвърди промени в програмата, които разрешават да се пренасочат средства от утвърдените към този момент планове, които няма да бъдат осъществени напълно до края на актуалната година. Неизпълнените действия се планува да бъдат финансирани от Програма,,Транспортна съгласуваност “ 2021-2027 година, с цел да се подсигурява цялостното довеждане докрай на плановете.
Със средства от ОПТТИ 2014-2020 до края на 2023 година ще бъдат осъществени действия по разширението на Линия 3 от метрото в София, сектор „ ул. Шипка - кв. Гео Милев - ж.к. Слатина - Зала Арена Армеец/Тех Парк София - бул. Цариградско шосе “. Ще бъде финансиран и планът за създаване на обходния път на Бургас от Автомагистрала „ Тракия “ към летището в града, както и драгиране на територията на пристанище Бургас.
Други 120 млн. евро от програмата са трансферирани към инструмента SAFE, който беше основан на европейко ниво, да се даде опция за възобновяване на част от осъществените разноски за обезщетения на дребните и междинни предприятия. Средствата са изплатени в границите на Национална мярка за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа сила.
Правителството утвърди изменение в Оперативна стратегия „ Иновации и конкурентоспособност “ 2014-2020 година за осъществяването на изключителна мярка в поддръжка на дребни и междинни предприятия, които са изключително наранени от нараствания на цените на силата (Инструмент SAFE)
Министерският съвет одобри Решение за одобрение на план за изменение на Оперативна стратегия „ Иновации и конкурентоспособност “ 2014-2020 година (ОПИК), съфинансирана от Европейския фонд за районно развиване на Европейския съюз и от държавния бюджет, обвързвано с включване на изключителна мярка по линия на Инструмента SAFE в поддръжка на дребни и междинни предприятия (МСП), които са изключително наранени от нараствания на цените на силата, както и прекачване на средства по капиталови цели, свързани с финансовите принадлежности.
С изменението се планува средства в размер от 99,6 млн. лева неусвоен запас по ОПИК, да се употребява за възобновяване на обществен финансов запас, изплатен от страната в осъществяване на Национални стратегии от 2022 година за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа сила - дребни и междинни предприятия, изключително наранени от нараствания на цените на силата.
Чрез изменението на ОПИК се прави и прекачване на средства в границите на предпочитана ос 2 „ Предприемачество и потенциал за напредък на МСП “ за договаряне на спомагателен запас с финансовите медиатори по гаранционен инструмент Програма „ Възстановяване “.
Промени в Оперативна програма „ Наука и обучение за образован напредък “ 2014-2020 година обезпечават поддръжка за дребни и междинни предприятия за направени разноски за електрическа сила
Правителството одобри шесто изменение на Оперативна стратегия „ Наука и обучение за образован напредък “ 2014-2020 година, с което се обезпечава финансов запас в размер на 24 млн. евро европейско финансиране по използването на Инструмента SAFE.
Средствата ще се употребяват за финансиране на мярка, ориентирана към поддръжка за дребни и междинни предприятия, които са изключително наранени от нарастването на цените на силата, породено от военната експанзия на Русия върху Украйна.
С утвърждението на плана на Решение се дава мандат на. Управляващия орган да завърши формалните договаряния за дефинитивно одобрение от Европейската комисия на шестото изменение на ОПНОИР 2014 -2020 година
Одобрена е смяна на Оперативна стратегия „ Региони в напредък “ 2014-2020 година
Министерският съвет одобри решение за изменение на Оперативна стратегия „ Региони в напредък “ (ОПРР) 2014-2020 година, съфинансирана от Европейския фонд за районно развиване и от държавния бюджет.
С изменението се обезпечава финансов запас в размер на 70 млн. евро за поддръжка за намаляване на следствията от енергийната рецесия посредством интервенции, с които да се възстановят към този момент изплатени средства за компенсиране на дребни и междинни предприятия за увеличените им разноски за електрическа сила. Средствата, които подлежат на възобновяване, са изплатени на предприятията в границите на Националната мярка за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа сила, утвърдена с решение на Министерския съвет и изпълнявана от Фонд,,Сигурност на електроенергийната система “.
С изменението на програмата е осъществено и прекачване на средства сред предпочитани оси и разширение на допустимостта на дейностите в границите на Приоритетна ос 7 „ Регионална пътна инфраструктура “, което ще подсигурява цялостното асимилиране на бюджета на Оперативна програма “Регионално развитие” 2014-2020 г.
За задачата в програмата се включва пилотна самодейност за съгласуваност в Югоизточния район посредством вложения за възстановяване свързаността и достъпността на второстепенните и третостепенните пътища с ТЕNТ-Т мрежата за товари и пасажери. Въвеждането на тази пилотна самодейност ще отговори на потребностите на популацията, изключително в отдалечените и пограничните територии, и в същото време ще обезпечи поддръжка за осъществяване на ограниченията по надзор и предварителна защита на засиления миграционен напън и отбрана на външната граница на Европейския съюз. За обезпечаване на опция за реализация на съдействие и взаимоотношение сред структурите на територията на Югоизточния район към съответния бенефициент АПИ се включват нови два колегата Община Бургас и Югоизточно държавно дружество - гр. Сливен.
В сходство с правилото на партньорство измененията са съгласувани и утвърдени от всички заинтригувани страни.
Одобрен е докладът за осъществяването на държавния бюджет на Република България за 2022 година
Със свое решение държавното управление утвърди годишния доклад за осъществяването на държавния бюджет на Република България за 2022 година и отчета към него и предлага на Народното събрание да го прегледа и одобри.
В документа е маркирано, че 2022 година завърши с недостиг по консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа в размер на 1 323,6 млн. лв.. Отнесено към Брутният вътрешен продукт, това съставлява 0,8% от Брутният вътрешен продукт. За съпоставяне в обновените планове към ЗДБРБ за 2022 година е заложен недостиг за годината в размер на 6 228,4 млн. лева, което значи, че по отношение на заложеното в програмата за годината се регистрира номинално усъвършенстване на бюджетното салдо с над 4,9 милиарда лева Бюджетното салдо на бранш „ Държавно ръководство " за 2022 година по методологията на Европейската система от национални и районни сметки (ЕСС 201 О), според априлските Нотификационни таблици за недостига и дълга, е негативно в размер на 2,8% от Брутният вътрешен продукт. Поради рецесията, подбудена от COVID-19, през 2020 година бе задействана общата уговорка за дерогация (General escape clause) от Пакта за непоклатимост и напредък, която разреши на страните членки да се отклонят от стъпката за реализиране на средносрочната бюджетна цел през 2020 и 2021 година В следствие, с решение на Европейска комисия използването на клаузата за дерогация в Европейски Съюз бе удължено за 2022 година и 2023 г.
Фискалният запас към 31.12.2022 година е в размер на 13,4 милиарда лева, в това число 12,1 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 1,3 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Постъпилите доходи, помощи и дарения по КФП за 2022 година са в размер на 64 788,7 млн. лева, (39,2% от Брутният вътрешен продукт при 37,7% от Брутният вътрешен продукт за 2021 г.), включително 3 181,0 млн. лева доходи с еднократен ексклузивен характер1, които не са включени в плановете към ЗДБРБ за 2022 година С оглед съпоставимост на данните по отношение на годишните планове към ЗДБРБ за 2022 година, въздействието на посочените еднократни доходи, респективно разноски, следва да бъде отстранено. На съпоставима база с плановете към ЗДБРБ за 2022 година приходите, помощите и даренията по КФП за 2022 година са в размер на 61 607,7 млн. лева, което съставлява превишение на плановете към ЗДБРБ за 2022 година с 3,3 на 100.
Разходите, в това число вноската в бюджета на Европейски Съюз, по КФП за 2022 година, възлизат на 66 112,3 млн. лева, включително 3 181,0 млн. лева разноски с еднократен ексклузивен темперамент, които не са включени в плановете към ЗДБРБ за 2022 година На съпоставима база с плановете към ЗДБРБ за 2022 година разноските по КФП са в размер на 62 931,3 млн. лева, което съставлява 95,5% от плана към ЗДБРБ за 2022 година Разходите по КФП, показани като % от Брутният вътрешен продукт, съставляват 40,0% от Брутният вътрешен продукт за 2022 година при 40,5% от Брутният вътрешен продукт за 2021 г.
Лихвените заплащания възлизат на 651,8 млн. лева (98,1 % от плануваните за 2022 г.), настоящите нелихвени разноски (намалени с разноските с еднократен ексклузивен характер) са в размер на 54 820,5 млн. лева, финансовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 5 706,6 млн. лева и предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 4 7,3 млн. лв..
Вноската на България в общия бюджет на Европейски Съюз възлиза на 1 705,0 млн. лева (1,0% от БВП), което е в сходство с настоящото през годината законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Със същото решение държавното управление утвърди Годишен отчет и доклад за активността на Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система за 2022 година и Годишен доклад за положението на държавния дълг за 2022 година, които следва да бъдат импортирани в Народното събрание. Общият паричен запас към 31.12.2022 година по сметка на Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система в Българската национална банка е в размер на 3 695,9 млн. лева Размерът на държавния дълг към 31.12.2022 година е 36 125,7 млн. лв..
Одобрени са спомагателни разноски по бюджета на Конституционния съд
Правителството одобри Постановление на Министерския съвет за одобрение на спомагателни разноски по бюджета на Конституционния съд за 2023 година за осъществяване на първия Балкански парламентарен конгрес на конституционни юрисдикции на страни от Югоизточна Европа в гр. София.
Балканския парламентарен конгрес е важен за развиването на конституционното правораздаване и одобряване на върховенството на правото в района, както и за ролята на България в постигането на прогрес в развиването на другарските връзки сред страните в района.
Средствата се обезпечават за сметка на преструктуриране на разноски по централния бюджет за 2023 година
Министерството на енергетиката ще възвърне в държавния бюджет 401 млн. лева
Министерството на енергетиката следва да възвърне в държавния бюджет сумата от 401 402 985 лева, отпуснати за компенсиране на високите енергийни цени, както и за финансиране на фискални антиинфлационни ограничения. Това реши държавното управление на днешното си съвещание.
През м. декември 2022 година Министерският съвет утвърди отпущането на спомагателни 450 млн. лева по бюджета на Министерството на енергетиката за компенсиране на високите енергийни цени. Около 31.4 млн. лева от тези средства са употребявани за допълнение на бюджета на фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ за погашение на обезщетения на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи в страната за разноските им за софтуерни потребности. Други 16 млн. лева от общата сума за употребявани за подкрепяне на земеделските производители за разноските им за напояване. Тази сума ще бъде възобновена по бюджета на Министерството на енергетиката. Допълнително още 1.159 млн. лева са употребявани за финансиране на Министерството на младежта и спорта за организирането и провеждането на европейско състезание по волейбол за мъже. Последната сума към този момент е възобновена по бюджета Министерството на енергетиката.
Така от отпуснатите 450 млн. лева Министерството на енергетиката следва да възвърне в държавния бюджет сумата от 401 402 985 лева
Прецизират се детайли и се усъвършенства механизмът за диференцирано финансиране в държавните висши учебни заведения
Министерският съвет одобри промени в Постановление № 328 за установяване на средствата от държавния бюджет за прехрана на образованието в държавните висши учебни заведения според от сложна оценка за качеството на образованието и сходството му с потребностите на пазара на труда.
С измененията в постановлението се уточняват обособени детайли и се усъвършенства механизмът за диференцирано финансиране в държавните висши учебни заведения според от сложна оценка за качеството на образованието и сходството му с потребностите на пазара на труда
Комплексната оценката на качеството на образованието се образува въз основата на знаци със съответна тежест. Сред тях са реализацията на приключилите студенти, научните проучвания на висшето учебно заведение, професионалните посоки, по които се предлага образование, нуждата от фрагменти в съответното направление и други За осведомителна база на знаците се употребява Рейтинговата система на висшите учебни заведения в Република България, управлявана от Министерството на образованието и науката. В комплексната оценка са включени знаци, за които е налице цялостна, точна и проверима информация.
С признатите промени се продължава политиката, заложена в Стратегията за развиване на висшето обучение за съсредоточаване на финансирането в професионалните посоки и висшите учебни заведения, получили по-висока оценка за качество и сходство с потребностите на пазара на труда.
Промените ще обзет 140 615 студенти и докторанти в държавните висши учебни заведения.
Над 12 млн. лв. се отпускат за образование по предпазени специалности и такива с предстоящ дефицит на пазара на труда
Общините получават в допълнение 12 055 719 лв. от централния бюджет за прехрана на паралелки за придобиване на подготовка по предпазени специалности от специалности и специалности, за които се чака дефицит от експерти на пазара на труда през образователната 2022/2023 година.
С тези средства ще се добави издръжката на образованието на 11 433 възпитаници от 245 учебни заведения.
По този метод се обезпечава нужният финансов запас на общинските учебни заведения за подготовката на фрагменти за специалности от специалности и браншове, нужни за локалната, районната и националната стопанска система в дълготраен проект.
Още 4 млн. лева за научни проучвания
Още 4 046 087 лева за научни стратегии и проучвания утвърди държавното управление. За осъществяване на идващите стадии на плановете по националните стратегии ВИХРЕН и ВИХРЕН-2021 се отпускат 3 546 087 лева Те са ориентирани към привличане и задържане в България на открити и водещи учени.
Целта е да развият капацитета на проучвателен колективи за взаимна работа по водещи проблеми с необятно интернационално и национално влияние на резултатите от тях.
500 000 лева се обезпечават за провеждането на конкурс от Фонд „ Научни проучвания “ за финансирането на планове за проучвания с детектора CMS. Това е неповторима научна инфраструктура на ЦЕРН, позволяваща осъществяване на изследвания на най-високо международно равнище. Благодарение на нея ще се даде опция за реализиране контакти с водещи в света университети и научни организации, както и за подготовка на млади учени и експерти в региона на нуклеарната физика. Финансовата поддръжка ще способства за пълноценното присъединяване на България в научноизследователската активност на ЦЕРН.
Министерският съвет утвърди спомагателни средства за физическа интензивност, физическо образование, спорт и спортно-туристическа активност
Министерският съвет одобри Постановление за одобрение на спомагателни разходи/трансфери за 2023 година за погашение на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическа интензивност, физическо образование, спорт. и спортнотуристическа активност в държавните детски градини към Министерството на защитата и държавните висши военни учебни заведения.
Средствата в размер на 21 386 лева се дават за децата от детските градини към Министерството на защитата и за курсантите и студентите в постоянна форма на образование в държавните висши военни учебни заведения за учебно-тренировъчната и спортносъстезателнатадейност, и за материално-техническото им застраховане.
Средствата се дефинират за бюджетна година според създадени и одобрени планове.
Необходимите средства се обезпечават годишно със Закона за държавния бюджет и се разходват въз основата на показани планове за броя на децата от детските градини към Министерството на защитата и за курсантите и студентите в постоянна форма на образование за подкрепяне на физическата интензивност, физическото образование, спорта и спортно-туристическата активност.
Одобряват се спомагателни разноски по бюджета на Министерството на защитата
Министерският съвет на Република България одобри разпореждане, с което се утвърждават спомагателни разноски по бюджета на Министерството на защитата за 2023 година за сметка на плануваните разноски в член 1, алинея 5, т. 4.3 и т. 4.4 в Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
С признатия акт се обезпечават спомагателни разноски по бюджета на Министерството на защитата в размер на 24 752 000 лв., нужни за придобиване, рационализация, поддръжка и ремонт на въоръжение, ракети, торпеда и техника и за ремонт и създаване на инфраструктура, както и за придобиване на горива за бойна подготовка.
Отпускат се средства за осъществяването на Програмата за поддръжка на организациите на българските общности в Република Албания, Република Сърбия, Република Касово, Украйна и Република Молдова и на жители на Република Северна Македония с българско съзнание
1 000 000 лв. за финансиране на осъществяването на Програмата за поддръжка на организациите на българските общности в Република Албания, Република Сърбия, Република Касово, Украйна и Република Молдова и на жители на Република Северна Македония с българско съзнание през 2023 година отпусна Министерски съвет през днешния ден.
Финансовата поддръжка е част от уговорката на българската страна към българските исторически общности и жители в чужбина като носители на забележителен интелектуален, финансово-икономически и демографски капацитет.
Програмата обезпечава нови благоприятни условия за подкрепяне на българските общности зад граница, които са неделима част от българския народ. Основната й цел е приобщаването на българските жители зад граница към държавния и публичен живот в България, съхраняването на българското съзнание, както и одобряването на позитивния облик на Република България.
Правителството се разпореди с парцели
Правителството афишира парцел - обществена държавна благосъстоятелност за парцел - частна държавна благосъстоятелност в село Николова и съставлява терен с повърхност 1582 кв. ми две здания в него. Поради отпаднала нужда се лиши правото на ръководство върху него от Министерството на земеделието и храните. С приемането на решението от Министерския съвет парцелът минава в ръководство на регионалния шеф на Русе според член 18, алинея 1 от Закона за държавната благосъстоятелност.
С решение на държавното управление Общинска администрация - Самоков получава собствеността върху парцел - частна държавна благосъстоятелност в гр. Самоков. Имотът е с повърхност 3015 кв. м и ще бъде употребен за създаване на улица. По този метод ще се сътвори по-добра инфраструктура в общината, която ще отговори на публичните потребности.
Сергей Желев е освободен от функционалностите на почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на Република България в Украйна със седалище в гр. Запорожие
Министерският съвет освободи украинския жител Сергей Желев от функционалностите на почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на Република България в Украйна със седалище в гр. Запорожие и с консулски окръг, обхващащ територията на Запорожка, Донецка и Луганска област. В тази връзка бе закрито и ръководеното от него консулство в гр. Запорожие и с консулски окръг, обхващащ територията на Запорожка, Донецка и Луганска област.
Решението е признато въз основа на получено от украинска страна съобщение за анулация на издадената в интерес на господин Сергей Желев консулска екзекватура в сходство с Виенската спогодба за консулските връзки от 1963 година
Одобрен е план на Меморандум за съгласие сред Министерствата на вътрешните работи на Република България и Ислямска република Иран
Министерският съвет одобри Решение за одобрение на план на Меморандум за съгласие сред Министерствата на вътрешните работи на Република България и Ислямска република Иран. Документът е основа за договаряния по отношение на взаимно признание и замяна на национални свидетелства за ръководство на моторни транспортни средства.
Проектът на Меморандум за взаимно признание на свидетелства за ръководство на МПС, издадени от способените български и ирански управляващи, беше препоръчан от Иран с грама от м. септември 2020 г.
Необходимостта от подписване на меморандума е обвързвана с обстоятелството, че въпреки и Ислямска република Иран да е подписала и утвърдила Конвенцията за придвижването по пътищата (Виена, 1968 г.), издаваните на нейна територия СУМПС не дават отговор на Приложение No 6 към Конвенцията и все още не могат да бъдат подменяни с български СУМПС, според наредбите на Закона за придвижване по пътищата.
В проектодокумента е очакван механизъм за замяна на годни национални свидетелства за ръководство на МПС на двете страни. С цел инспекция на достоверността на документите са избрани национални точки за контакт и са посочени изискванията, при които може да се реализира подмяната.
Необходимо е деклариралият да подмени СУМПС да даде документ за приключено обучение, както и да бъде налице всекидневно престояване на територията на страната, в която се реализира подмяната, в сходство с условията на законодателството на Европейски Съюз.
Предвижда се Меморандумът за съгласие да се отнася само за жители на Република България и Ислямска република Иран, както и да влезе в действие от датата на подписването му.
Очаква се документът да бъде подписан от българска страна от посланика на България в Ислямска Република Иран, госпожа Николина Кунева, а от иранска страна - от ръководителя на „ Пътна полиция “.
Одобрена е българската позиция за присъединяване в идното съвещание на съвет „ Правосъдие и вътрешни работи “, формат „ Вътрешни работи “
Министерският съвет утвърди позициите на Република България, от подготвеност на Министерството на вътрешните работи, за присъединяване в съвещание на Съвета „ Правосъдие и вътрешни работи “, формат „ Вътрешни работи “, което ще се организира на 28 септември 2023 година в гр. Брюксел, Кралство Белгия. Представените пред Министерски съвет за утвърждение позиции се отнасят до: Външни аспекти на миграцията; Последици от съветската експанзия против Украйна- удължение на краткотрайната протекция, предоставена с Решение за осъществяване на Съвета (ЕС) 2022/382 от 4 март 2022 г.; Сътрудничество с страните от Латинска Америка за битка с проведената престъпност и трафика на опиати.
Одобрена е позицията на страната ни за съвещание на Съвета на Европейски Съюз по общи въпроси, част „ Кохезионна политика “
Със свое решение държавното управление утвърди позицията на страната ни за присъединяване в неофициалното съвещание на Съвета на Европейския съюз по общи въпроси, част,,Кохезионна политика “ на 28-29 септември 2023 година в гр. Мурсия, Испания.
По самодейност на Испанското председателство страните членки ще обсъдят бъдещата политика за икономическо, обществено и териториално доближаване на Европейския съюз и неговите райони след 2027 година Участниците ще обменят опит от използването на фондовете на кохезионната политика и Механизма за възобновяване и резистентност, по едно и също време финансиращи промените и нужните за тях вложения. Другите въпроси от дневния ред включват ограниченията за опазване в идващия програмен интервал на съгласуван метод сред европейските, националните и локални управляващи в осъществяването на вложения за доближаване в равнищата на развиване на европейските райони и конвергенция на Европейски Съюз.
България смята, че ясната визия и дълготрайна тактика на национално равнище с добре дефинирани цели и стадии са наложителни, с цел да бъдат мобилизирани принадлежности със сходни цели за финансиране в обща рамка, без да се припокриват. Усилията на Европейски Съюз за опростяване на процедурите за ръководство на европейските средства и понижаване на административната тежест следва да продължат, посредством обезпечаването на система от единни и хармонизирани правила, се споделя още в позицията ни.
Кохезионната политика е дълготраен инструмент за вложения в напредък, претовареност и възстановяване изискванията за живот и работа на европейските жители. Добрите практики за партньорство с всички заинтригувани страни в подготовката и осъществяването на капиталовите ограничения, многостепенното ръководство и методът за финансиране, учредено на потребностите за развиване и особеностите на обособения район, би трябвало да се запазят в бъдеще.
Одобрен е план за актуализиране на бюджетни линии по НПВУ с оглед пониженото оптимално безплатно финансиране от Европейски Съюз
Със свое решение държавното управление утвърди план за актуализиране на бюджетни линии по Националния проект за възобновяване и резистентност на Република България. С него се разпорежда на министъра на финансите Асен Василев да показа плана на Европейска комисия и се упълномощава министърът да организира договарянията по него.
Решението се постанова, тъй като през 2022 година, в сходство с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241, Европейската комисия актуализира алокацията на България, което се отрази в понижението й с 579 927 400 евро – от 6 268 706 000 евро на 5 688 778 600 евро. Това е водоравен метод към всички страни членки (за 24 от които беше понижено финансирането) и се отнася до прецизиране след отчитането на финалните данни за представянето на националните стопанска система по време на рецесията от COVID-19, а не до предоговаряне или предаване на нов проект или до разпознати финансови корекции или нередности.
Предложените промени целят понижаване на риска от следваща загуба на средства, заради физическа неспособност на вместване на вложения в границите на интервала на допустимост по НПВУ (до август 2026 г.). За подготовката на изменението на Плана Министерството на финансите изиска публично през м. юли т.г. от всички виновни ведомства да създадат оферти за промени. При прегледа на предложенията за изменение на вложенията се разгледаха случаи със доста закъснение на началото на изпълнението; тези с риск за привършване на инвестицията или обособени нейни действия в границите на интервала на допустимост на разноските по НПВУ; както и възникването на непреодолими компликации при осъществяването, които не са били известни при нейното обмисляне. В резултат на осъществения обзор се предлага актуализация в бюджетите на 17 вложения, с което общата стойност на финансирането по НПВУ отразява понижените безплатни средства от МВУ.
Изменението на НПВУ е в сходство с член 18, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 година за основаване на Механизъм за възобновяване и резистентност (МВУ), който дава еднократна опция страната членка да актуализира бюджетните линии на своя проект. С оглед промени в календара на Испанското председателство се постанова тази актуализация да бъде препоръчана още през септември 2023 г.
Определени са националните способени органи в осъществяване на европейската рамка за ръководство на данните
Със свое решение Министерският съвет дефинира националните способени органи по смисъла на Регламент (ЕС) № 2022/868 по отношение на европейска рамка за ръководство на данните.
В осъществяване на наредбите на Акта за ръководство на данните министърът на електронното ръководство е избран като Единна осведомителна точка за страната ни, както и за народен способен орган за оказване на подпомагане на организациите от публичния бранш, предоставящи или отказващи достъп за наново потребление на данни, като се изключи данните в обсега на бранш „ С
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ