Кабинетът одобри 3-те бюджета за 2019 г. на извъредно заседание
Правителството утвърди трите бюджетни закона за идната година - закона за държавния бюджет и тригодишната бюджетна прогноза, която съставлява претекстовете към годишния закон за държавния бюджет за идната година, както и бюджетите за Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ и на Държавното публично обезпечаване.
Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов на брифинг в Министерския съвет след днешното изключително съвещание на държавното управление, на което кабинетът прегледа плановете на бюджетни закони за 2019 година По думите му консолидираната фискална стратегия ще бъде входирана в понеделник в Народното събрание.
Финансовият министър благодари на сътрудниците си от държавното управление, тъй като фискалната рамка за идната година продължава да следва целите, които са били разчертани още в предизборната акция - най-много вложения в образованието и човешките запаси. Спазва се и проектът за утвърждение за увеличение на разноските за защита, с цел да могат те да доближат през 2024 година до 2 % от брутния вътрешен артикул /БВП/.
Стратегията за консолидация на държавния бюджет, след рецесията от 2014 година е съвсем към своя край, добави Горанов. Той добави, че през идната година се планува най-малък недостиг в размер на 0,5 % от планувания Брутният вътрешен продукт. " Добрият цикъл на стопанската система разрешава един много по-голям бюджет, както във връзка с приходите, по този начин и във връзка с разноските ", разяснява финансовият министър. Освен известните параметри, свързани с политиката по приходите в бюджетната сфера и тактиката за удвояване на заплатите по отношение на 2017 година на педагогическия личен състав, са решени и много други въпроси на обособените бюджетни браншове и системи, посочи Владислав Горанов.
Прогнозите са Брутният вътрешен продукт да нарасне идната година на 3,7 % и малко по-нисък - 3,5 %, за интервала до 2021 година В момента България е измежду страните с най-нисък дълг, като упованията са равнището на държавния дълг в края на 2021 година да бъде под 17 %.
Според министъра на труда и обществената политика Бисер Петков планът на бюджета на Държавното публично обезпечаване /ДОО/ за 2019 година подсигурява финансовата резистентност на осигурителната система посредством понижаване на каузи на финансирането от държавния бюджет, респективно посредством увеличение на приходите от осигурителните вноски. Това се реализира с помощта на заложения по-висок растеж на междинния застрахователен приход за идната година и поради нарастването на размера на осигурителния приход, върху който ще се обезпечават самоосигуряващите се лица, земеделските производители и тютюнопроизводителите, както и вследствие на увеличението на оптималния застрахователен приход.
Бюджетът на ДОО за идната година подсигурява адекватността на всички осигурителни заплащания. По отношение на пенсиите е планувано увеличение на всички пенсии, отпуснати до края на тази година, с 5,7 % от 1 юли 2019 година Тогава ще усили и оптималният размер на изплащаните пенсии от 910 лева на 1200 лева Предвиден е номинален растеж на междинната пенсия с 6,2 %, уточни Бисер Петков. Всичко това се реализира главно с повишаване на приходите от осигурителни вноски - повече от 955 млн. лева са планувани да постъпят в бюджета, които обезпечават покриване на по-високите разноски в бюджета за идната година, без да усилват недостига.
Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов на брифинг в Министерския съвет след днешното изключително съвещание на държавното управление, на което кабинетът прегледа плановете на бюджетни закони за 2019 година По думите му консолидираната фискална стратегия ще бъде входирана в понеделник в Народното събрание.
Финансовият министър благодари на сътрудниците си от държавното управление, тъй като фискалната рамка за идната година продължава да следва целите, които са били разчертани още в предизборната акция - най-много вложения в образованието и човешките запаси. Спазва се и проектът за утвърждение за увеличение на разноските за защита, с цел да могат те да доближат през 2024 година до 2 % от брутния вътрешен артикул /БВП/.
Стратегията за консолидация на държавния бюджет, след рецесията от 2014 година е съвсем към своя край, добави Горанов. Той добави, че през идната година се планува най-малък недостиг в размер на 0,5 % от планувания Брутният вътрешен продукт. " Добрият цикъл на стопанската система разрешава един много по-голям бюджет, както във връзка с приходите, по този начин и във връзка с разноските ", разяснява финансовият министър. Освен известните параметри, свързани с политиката по приходите в бюджетната сфера и тактиката за удвояване на заплатите по отношение на 2017 година на педагогическия личен състав, са решени и много други въпроси на обособените бюджетни браншове и системи, посочи Владислав Горанов.
Прогнозите са Брутният вътрешен продукт да нарасне идната година на 3,7 % и малко по-нисък - 3,5 %, за интервала до 2021 година В момента България е измежду страните с най-нисък дълг, като упованията са равнището на държавния дълг в края на 2021 година да бъде под 17 %.
Според министъра на труда и обществената политика Бисер Петков планът на бюджета на Държавното публично обезпечаване /ДОО/ за 2019 година подсигурява финансовата резистентност на осигурителната система посредством понижаване на каузи на финансирането от държавния бюджет, респективно посредством увеличение на приходите от осигурителните вноски. Това се реализира с помощта на заложения по-висок растеж на междинния застрахователен приход за идната година и поради нарастването на размера на осигурителния приход, върху който ще се обезпечават самоосигуряващите се лица, земеделските производители и тютюнопроизводителите, както и вследствие на увеличението на оптималния застрахователен приход.
Бюджетът на ДОО за идната година подсигурява адекватността на всички осигурителни заплащания. По отношение на пенсиите е планувано увеличение на всички пенсии, отпуснати до края на тази година, с 5,7 % от 1 юли 2019 година Тогава ще усили и оптималният размер на изплащаните пенсии от 910 лева на 1200 лева Предвиден е номинален растеж на междинната пенсия с 6,2 %, уточни Бисер Петков. Всичко това се реализира главно с повишаване на приходите от осигурителни вноски - повече от 955 млн. лева са планувани да постъпят в бюджета, които обезпечават покриване на по-високите разноски в бюджета за идната година, без да усилват недостига.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ