Неуспешният поход към еврото
Правителството на Бойко Борисов се надяваше положителните връзки с Германия да отворят врата към еврозоната
© Николай Дойчинов Още по тематиката
Хладен душ за евро-надеждите на кабинета?
Представители на европейските институции ще се опитат да разубедят държавното управление на Бойко Борисов да подава молба за влизане в чакалнята на еврозоната
22 май 2018
Защо България не желае в банковия съюз
След четири години отсрочване, нежеланието на България да влезе в единния банков контрол може да попречи на стремежа й към еврозоната
4 май 2018
Сделката на Борисов за еврозоната
България ще опитва да влезе в клуба на еврото до два месеца. Засега без да даде надзора над банките си, а това понижава шансът ни
4 май 2018
Икономическият еврокомисар още веднъж охлади ентусиазма на Борисов за еврозоната
от Дневник,27 апр 2018
В Мюнхен Борисов изиска бързо решение за влизането на България в Шенген и ERM2
от Дневник,15 фев 2018
Владислав Горанов: До края на годината би трябвало да знаем имаме ли поддръжка за еврозоната
Три до пет години след влизането в ERM е реалистично да се мисли за изгубването на лв., предвижда министърът на финансите
30 юни 2017
Летвата за влизане в еврозоната се подвига
Идеите за промени на еврото може да създадат по-трудно приемането му от нови страни
2 юни 2017
Герджиков желае проект за влизане на България в " най-интимния кръг на Европейски Съюз "
от Дневник,16 мар 2017
Горанов: Ще желаяме да влезем в ERM-2, когато сме подготвени, с цел да не ни откажат
от Дневник,2 дек 2016 Надеждата, че омагьосалият немския канцлер Ангела Меркел сексапил на премиера Бойко Борисов, както и по-доброто от предстоящото в Брюксел показване на България като ръководител на Съвета на Европейски Съюз някак си ще отворят за страната вратите на еврозоната, към този момент може да бъде заровена.
Въпреки поддръжката на Европейската комисия – тази седмица вицепрезидентът й Валдис Домбровскис още веднъж акцентира, че България извършва номиналните критерии за участие, това не е задоволително. Европейската централна банка (ЕЦБ), както и няколко страни членки, наподобява, имат твърдо желание да спрат София да кандидатства за приемането й в европейския валутен механизъм ERM II, по-популярен като чакалнята на еврозоната. Опозицията не е публично декларирана, само че желанието прозира сред линиите на разнообразни обществени документи и изявления. Например трактовката на оповестените тази седмица конвергентни отчети на ЕЦБ и Европейска комисия за готовността на България. Въпреки че те на процедура са идентични като език и рекомендации с тези от 2016 година, в този момент представители на двете институции дават доста по-негативната оценка на повтарящите се констатации за нуждата от промени, и то освен във финансовата сфера, а и в правораздаването или образованието.
Посланието евентуално е било подсилено от задачата на ЕЦБ, еврогрупата (финансовите министри на страните от еврозоната) и Европейска комисия тази седмица в София. Една от задачите на визитата - по неофициална информация - е била да откаже България да кандидатства за ERM II в околните дни. Причината е, че българското държавно управление към този момент обществено съобщи нежеланието си да влезе в банковия съюз, преди да получи " да " за преддверието на еврото.
Ако се съди по импровизирано споделяните от ЕЦБ проблеми пред България, отлагането може да се окаже освен тактическо, с няколко месеца или година, а доста по-дълго.
Еврозоната не обича шума
Финансовият министър Владислав Горанов дълго време предпочиташе да пази в тишина желанията на държавното управление за еврозоната. Причината е, че договарянията са деликатни и не биваше да наподобява като че ли София се пробва да отвори вратата на клуба със мощ. Ако процесът по влизането на България в ERM II останеше в сянка, можеше и да се тушира възможното отрицателно публично мнение в някои от страните в еврозоната.
Деликатността на договарянията се засилваше и от обстоятелството, че за България присъединяване в ERM II на процедура значи бързо влизане в еврозоната. Идеята на механизма е страните в него е да потвърдят, че могат да поддържат финансова дисциплинираност и непоклатимост на валутата си по отношение на еврото. Но за България, която извършва числовите критерии за участие (инфлация, равнище на дълготрайните лихвени проценти, размер на обществения дълг и бюджетния дефицит) и към този момент 20 години е с закрепен курс на лв. към единната европейска валута, това е по-скоро условност. Или в резюме, ERM II не може да се употребява дълги години за лост за пробутване на промени по сходство на мониторинга на правосъдната система. Ако се продължи аналогията с чакалнята - по-солидното затруднение е входната врата към ERM II, а по-късно да влезеш в хола и да се разположиш на дивана не е доста мъчно. Представители на ЕЦБ към този момент не крият, че точно това е главната причина за опозиция им против влизането на България в него.
Затова, когато при започване на годината Горанов разгласи обществено за желанията на кабинета да подаде молба в първата половина на годината, това беше леко неочакван ход. От една страна, София получи мощна поддръжка от Европейската комисия, което може да е обнадеждило кабинета. От друга обаче, това евентуално е било първият сигнал, че договарянията не вървят чак толкоз добре. Правейки кандидатурата обществена, Горанов очевидно се е надявал да провокира реакция в интерес на желанието на кабинета да кандидатства за ERM II.
Една добра вест и...
" Не, не го разбирайте като отменяне. За разлика от 2010 година в този момент в действителност ви насърчаваме ", разяснява импровизирано върховен чиновник на Европейката централна банка пред " Капитал ". Думите му пристигнаха като отговор на въпроса дали ЕЦБ не се пробва да забавя процеса за присъединение на България към еврозоната, представяйки все нови и нови условия. Според същия източник в този момент за разлика от обстановката преди осем години, когато България беше посъветвана въобще да не повдига въпроса за ERM II, пред София се слагат ясни условия.
Това поощрение евентуално би трябвало да се вижда в пътната карта с нужните стъпки, които България би трябвало да предприеме за влизането си в чакалнята на еврозоната. За нея министър председателят Бойко Борисов обществено разгласи в края на април. След това за пътната карта повече не се чу, само че за сметка на това стана пределно ясно изискването, че влизането на България в преддверието на еврозоната минава през банковия съюз. Много евентуално е това да е отговорът на обществения напън на Горанов.
... няколко неприятни
Франкфурт упорства България първо да се включи в Механизма за близко съдействие (вариантът за страни отвън еврозоната да влязат отчасти в банковия съюз), като по този метод българските банки минат под надзора на ЕЦБ. Това обществено беше оповестено от премиера преди месец, само че неофициалната позиция не е от през вчерашния ден.
Причината съгласно представители на ЕЦБ е, че България към момента не е изчистила финансовата си система от проблеми. Приемането на страна, която може да има разтърсвания, свързани с банковата си система в бъдеще, слага под опасност престижа на еврозоната и на самата ЕЦБ.
Допълнителен проблем е, отново съгласно същите източници, че в случай че се появи проблем, до момента в който България е в ERM II, поради разпоредбите на валутния ръб (да не се печатат свободно пари) и неналичието й на достъп от избавителните линии на ЕЦБ, тя няма по какъв начин да обезпечи ликвидност за банките, които биха се нуждаели от такава. Тази обстановка не е нова - и в този момент Българя е изправена пред този проблем, само че очевидно ЕЦБ се тормозят, че възможна рецесия може да се развихри в преддверието на еврозоната, която още се отърсва от поредицата банкови рецесии в периферията си.
Тезата се поддържа и от Българската национална банка, само че като съпротива за влизането в Банковия съюз преди участие в еврозоната. Логиката е, че в случай че ЕЦБ предприеме надзорни ограничения по отношение на български банки, тя няма да бъде длъжна да подсигури средствата, за което виновен ще бъде българският бюджет.
Тези опасности обаче са управляеми. Както показва програмният шеф на Центъра за демократични тактики Георги Ганев, няма страна, която да може да подсигурява, че в някакъв миг някоя нейна банка няма да има проблеми. Например и в този момент под надзора на ЕЦБ банкрутират банки. В същото време през 2014 година, когато се наложи да се налива ликвидност в ПИБ, Европейската комисия позволи даването на държавна помощ, т.е. валутният ръб не е проблем. " Механизмът към този момент е отработен и не виждам за какво да не може да работи и за в бъдеще ", счита Ганев. Вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис също уточни, че до момента е нямало проблеми при влизането на страните с валутен ръб в еврозоната.
Друг мотив на ЕЦБ против бързото приемане на България в еврозоната (посочен в конвергентния й доклад) e предстоящото завръщане на високата инфлация, както към този момент се е случвало и преди при ускорение на икономическия напредък в страната. Това по принцип е неизбежно – защото България към момента догонва ценовите нива в Запада Европа, инфлацията е обикновено по-висока. Но по този начин или другояче ERM II е умислен точно за това - две години страната би трябвало освен да поддържа валутна непоклатимост, само че и да демонстрира устойчиви индикатори.
Не е изключено скоро нарастването на цените в страната да надскочи референтното равнище за еврозоната. По този метод може да се окаже, че моментът, в който България извършва номинално всички конвергентни критерии за еврозоната, към този момент си е отишъл. Това съществено ще отслаби възможностите на София да упорства за приемане на еврото, развой, който може да се проточи съществено във времето.
От ЕЦБ също за следващ път показват и критерия за устойчива конвергенция (сближаване - бел. ред.). Под това разбиране се има поради постигането на необратими усъвършенствания в икономическата политика на страните кандидатки. Какви обаче са тези усъвършенствания няма огромна изясненост. Например Ганев показва, че България е една от трите страни в Европейски Съюз с най-разумна фискална политика, т.е. София в действителност би трябвало да печели точки по този аршин. Но от ЕЦБ показват и неприятната позиция на България в интернационалните ранглисти за корупцията и качеството на институциите, въпреки че по тези индикатори страната в действителност е много покрай страни - членки на еврозоната. Както показва в отчета си банката, " структурните промени... включват доста понижаване на корупцията, обезпечаване на самостоятелна правосъдна система и възстановяване на просветителната система ".
Топката е в полето на България
Изискването на ЕЦБ за влизане в банковия съюз не е толкоз извъртане за отсрочване на българското участие в ERM II, а по-скоро напън държавното управление и Българска народна банка най-сетне да се заемат с решаването на проблемите в банковата сфера, за които всички знаят, само че съвсем нищо не е направено.
За да влезе България в банковия съюз, ЕЦБ може да реши да организира задълбочена оценка на банките, които ще надзирава. Към момента това биха били Уникредит Булбанк, Банка ДСК и ОББ, само че ЕЦБ може да реши да го приложи и по отношение на други институции. В хода на тази инспекция има огромна възможност да се открият по-сериозни нередности от към този момент установените от Българска народна банка при нейния обзор през 2016 година Ако това се случи, или държавното управление и Българска народна банка би трябвало да подхващат ограничения да решат проблемите бързо, или да подценен констатациите на ЕЦБ и да рискуват сериозен репутационен риск, който може бързо да прерасне в банкова рецесия. Доколкото и двете са нежелани варианти, най-вероятното решение наподобява държавното управление да избра да остави нещата, както до момента, и да не предприеме тази крачка изобщо.
Разбира се, допустимо е София да стартира да взема решение проблемите си и независимо и едвам тогава да реши да кандидатства за Банковия съюз. Но доверието, че Българска народна банка желае и може да направи това, е нищожно, а и тя не прави старания да показва воля. Със скоростта, с която се вземат решение проблемите на банковата система в България, това значи, че еврото няма скоро да размени лв.. Например, в случай че държавното управление беше подхванало стъпки към Банковия съюз още през 2014 година, когато това изискване към този момент неофициално почна да се слага, в този момент България към този момент можеше да влезе в ERM2.
© Николай Дойчинов Още по тематиката
Хладен душ за евро-надеждите на кабинета?
Представители на европейските институции ще се опитат да разубедят държавното управление на Бойко Борисов да подава молба за влизане в чакалнята на еврозоната
22 май 2018
Защо България не желае в банковия съюз
След четири години отсрочване, нежеланието на България да влезе в единния банков контрол може да попречи на стремежа й към еврозоната
4 май 2018
Сделката на Борисов за еврозоната
България ще опитва да влезе в клуба на еврото до два месеца. Засега без да даде надзора над банките си, а това понижава шансът ни
4 май 2018
Икономическият еврокомисар още веднъж охлади ентусиазма на Борисов за еврозоната
от Дневник,27 апр 2018
В Мюнхен Борисов изиска бързо решение за влизането на България в Шенген и ERM2
от Дневник,15 фев 2018
Владислав Горанов: До края на годината би трябвало да знаем имаме ли поддръжка за еврозоната
Три до пет години след влизането в ERM е реалистично да се мисли за изгубването на лв., предвижда министърът на финансите
30 юни 2017
Летвата за влизане в еврозоната се подвига
Идеите за промени на еврото може да създадат по-трудно приемането му от нови страни
2 юни 2017
Герджиков желае проект за влизане на България в " най-интимния кръг на Европейски Съюз "
от Дневник,16 мар 2017
Горанов: Ще желаяме да влезем в ERM-2, когато сме подготвени, с цел да не ни откажат
от Дневник,2 дек 2016 Надеждата, че омагьосалият немския канцлер Ангела Меркел сексапил на премиера Бойко Борисов, както и по-доброто от предстоящото в Брюксел показване на България като ръководител на Съвета на Европейски Съюз някак си ще отворят за страната вратите на еврозоната, към този момент може да бъде заровена.
Въпреки поддръжката на Европейската комисия – тази седмица вицепрезидентът й Валдис Домбровскис още веднъж акцентира, че България извършва номиналните критерии за участие, това не е задоволително. Европейската централна банка (ЕЦБ), както и няколко страни членки, наподобява, имат твърдо желание да спрат София да кандидатства за приемането й в европейския валутен механизъм ERM II, по-популярен като чакалнята на еврозоната. Опозицията не е публично декларирана, само че желанието прозира сред линиите на разнообразни обществени документи и изявления. Например трактовката на оповестените тази седмица конвергентни отчети на ЕЦБ и Европейска комисия за готовността на България. Въпреки че те на процедура са идентични като език и рекомендации с тези от 2016 година, в този момент представители на двете институции дават доста по-негативната оценка на повтарящите се констатации за нуждата от промени, и то освен във финансовата сфера, а и в правораздаването или образованието.
Посланието евентуално е било подсилено от задачата на ЕЦБ, еврогрупата (финансовите министри на страните от еврозоната) и Европейска комисия тази седмица в София. Една от задачите на визитата - по неофициална информация - е била да откаже България да кандидатства за ERM II в околните дни. Причината е, че българското държавно управление към този момент обществено съобщи нежеланието си да влезе в банковия съюз, преди да получи " да " за преддверието на еврото.
Ако се съди по импровизирано споделяните от ЕЦБ проблеми пред България, отлагането може да се окаже освен тактическо, с няколко месеца или година, а доста по-дълго.
Еврозоната не обича шума
Финансовият министър Владислав Горанов дълго време предпочиташе да пази в тишина желанията на държавното управление за еврозоната. Причината е, че договарянията са деликатни и не биваше да наподобява като че ли София се пробва да отвори вратата на клуба със мощ. Ако процесът по влизането на България в ERM II останеше в сянка, можеше и да се тушира възможното отрицателно публично мнение в някои от страните в еврозоната.
Деликатността на договарянията се засилваше и от обстоятелството, че за България присъединяване в ERM II на процедура значи бързо влизане в еврозоната. Идеята на механизма е страните в него е да потвърдят, че могат да поддържат финансова дисциплинираност и непоклатимост на валутата си по отношение на еврото. Но за България, която извършва числовите критерии за участие (инфлация, равнище на дълготрайните лихвени проценти, размер на обществения дълг и бюджетния дефицит) и към този момент 20 години е с закрепен курс на лв. към единната европейска валута, това е по-скоро условност. Или в резюме, ERM II не може да се употребява дълги години за лост за пробутване на промени по сходство на мониторинга на правосъдната система. Ако се продължи аналогията с чакалнята - по-солидното затруднение е входната врата към ERM II, а по-късно да влезеш в хола и да се разположиш на дивана не е доста мъчно. Представители на ЕЦБ към този момент не крият, че точно това е главната причина за опозиция им против влизането на България в него.
Затова, когато при започване на годината Горанов разгласи обществено за желанията на кабинета да подаде молба в първата половина на годината, това беше леко неочакван ход. От една страна, София получи мощна поддръжка от Европейската комисия, което може да е обнадеждило кабинета. От друга обаче, това евентуално е било първият сигнал, че договарянията не вървят чак толкоз добре. Правейки кандидатурата обществена, Горанов очевидно се е надявал да провокира реакция в интерес на желанието на кабинета да кандидатства за ERM II.
Една добра вест и...
" Не, не го разбирайте като отменяне. За разлика от 2010 година в този момент в действителност ви насърчаваме ", разяснява импровизирано върховен чиновник на Европейката централна банка пред " Капитал ". Думите му пристигнаха като отговор на въпроса дали ЕЦБ не се пробва да забавя процеса за присъединение на България към еврозоната, представяйки все нови и нови условия. Според същия източник в този момент за разлика от обстановката преди осем години, когато България беше посъветвана въобще да не повдига въпроса за ERM II, пред София се слагат ясни условия.
Това поощрение евентуално би трябвало да се вижда в пътната карта с нужните стъпки, които България би трябвало да предприеме за влизането си в чакалнята на еврозоната. За нея министър председателят Бойко Борисов обществено разгласи в края на април. След това за пътната карта повече не се чу, само че за сметка на това стана пределно ясно изискването, че влизането на България в преддверието на еврозоната минава през банковия съюз. Много евентуално е това да е отговорът на обществения напън на Горанов.
... няколко неприятни
Франкфурт упорства България първо да се включи в Механизма за близко съдействие (вариантът за страни отвън еврозоната да влязат отчасти в банковия съюз), като по този метод българските банки минат под надзора на ЕЦБ. Това обществено беше оповестено от премиера преди месец, само че неофициалната позиция не е от през вчерашния ден.
Причината съгласно представители на ЕЦБ е, че България към момента не е изчистила финансовата си система от проблеми. Приемането на страна, която може да има разтърсвания, свързани с банковата си система в бъдеще, слага под опасност престижа на еврозоната и на самата ЕЦБ.
Допълнителен проблем е, отново съгласно същите източници, че в случай че се появи проблем, до момента в който България е в ERM II, поради разпоредбите на валутния ръб (да не се печатат свободно пари) и неналичието й на достъп от избавителните линии на ЕЦБ, тя няма по какъв начин да обезпечи ликвидност за банките, които биха се нуждаели от такава. Тази обстановка не е нова - и в този момент Българя е изправена пред този проблем, само че очевидно ЕЦБ се тормозят, че възможна рецесия може да се развихри в преддверието на еврозоната, която още се отърсва от поредицата банкови рецесии в периферията си.
Тезата се поддържа и от Българската национална банка, само че като съпротива за влизането в Банковия съюз преди участие в еврозоната. Логиката е, че в случай че ЕЦБ предприеме надзорни ограничения по отношение на български банки, тя няма да бъде длъжна да подсигури средствата, за което виновен ще бъде българският бюджет.
Тези опасности обаче са управляеми. Както показва програмният шеф на Центъра за демократични тактики Георги Ганев, няма страна, която да може да подсигурява, че в някакъв миг някоя нейна банка няма да има проблеми. Например и в този момент под надзора на ЕЦБ банкрутират банки. В същото време през 2014 година, когато се наложи да се налива ликвидност в ПИБ, Европейската комисия позволи даването на държавна помощ, т.е. валутният ръб не е проблем. " Механизмът към този момент е отработен и не виждам за какво да не може да работи и за в бъдеще ", счита Ганев. Вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис също уточни, че до момента е нямало проблеми при влизането на страните с валутен ръб в еврозоната.
Друг мотив на ЕЦБ против бързото приемане на България в еврозоната (посочен в конвергентния й доклад) e предстоящото завръщане на високата инфлация, както към този момент се е случвало и преди при ускорение на икономическия напредък в страната. Това по принцип е неизбежно – защото България към момента догонва ценовите нива в Запада Европа, инфлацията е обикновено по-висока. Но по този начин или другояче ERM II е умислен точно за това - две години страната би трябвало освен да поддържа валутна непоклатимост, само че и да демонстрира устойчиви индикатори.
Не е изключено скоро нарастването на цените в страната да надскочи референтното равнище за еврозоната. По този метод може да се окаже, че моментът, в който България извършва номинално всички конвергентни критерии за еврозоната, към този момент си е отишъл. Това съществено ще отслаби възможностите на София да упорства за приемане на еврото, развой, който може да се проточи съществено във времето.
От ЕЦБ също за следващ път показват и критерия за устойчива конвергенция (сближаване - бел. ред.). Под това разбиране се има поради постигането на необратими усъвършенствания в икономическата политика на страните кандидатки. Какви обаче са тези усъвършенствания няма огромна изясненост. Например Ганев показва, че България е една от трите страни в Европейски Съюз с най-разумна фискална политика, т.е. София в действителност би трябвало да печели точки по този аршин. Но от ЕЦБ показват и неприятната позиция на България в интернационалните ранглисти за корупцията и качеството на институциите, въпреки че по тези индикатори страната в действителност е много покрай страни - членки на еврозоната. Както показва в отчета си банката, " структурните промени... включват доста понижаване на корупцията, обезпечаване на самостоятелна правосъдна система и възстановяване на просветителната система ".
Топката е в полето на България
Изискването на ЕЦБ за влизане в банковия съюз не е толкоз извъртане за отсрочване на българското участие в ERM II, а по-скоро напън държавното управление и Българска народна банка най-сетне да се заемат с решаването на проблемите в банковата сфера, за които всички знаят, само че съвсем нищо не е направено.
За да влезе България в банковия съюз, ЕЦБ може да реши да организира задълбочена оценка на банките, които ще надзирава. Към момента това биха били Уникредит Булбанк, Банка ДСК и ОББ, само че ЕЦБ може да реши да го приложи и по отношение на други институции. В хода на тази инспекция има огромна възможност да се открият по-сериозни нередности от към този момент установените от Българска народна банка при нейния обзор през 2016 година Ако това се случи, или държавното управление и Българска народна банка би трябвало да подхващат ограничения да решат проблемите бързо, или да подценен констатациите на ЕЦБ и да рискуват сериозен репутационен риск, който може бързо да прерасне в банкова рецесия. Доколкото и двете са нежелани варианти, най-вероятното решение наподобява държавното управление да избра да остави нещата, както до момента, и да не предприеме тази крачка изобщо.
Разбира се, допустимо е София да стартира да взема решение проблемите си и независимо и едвам тогава да реши да кандидатства за Банковия съюз. Но доверието, че Българска народна банка желае и може да направи това, е нищожно, а и тя не прави старания да показва воля. Със скоростта, с която се вземат решение проблемите на банковата система в България, това значи, че еврото няма скоро да размени лв.. Например, в случай че държавното управление беше подхванало стъпки към Банковия съюз още през 2014 година, когато това изискване към този момент неофициално почна да се слага, в този момент България към този момент можеше да влезе в ERM2.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ