Правителствата вече са третата по големина мишена на кибератаки, което

...
Правителствата вече са третата по големина мишена на кибератаки, което
Коментари Харесай

Правителствата вече са третата по големина мишена на кибератаки

Правителствата към този момент са третата по величина цел на хакерски атаки, което трансформира киберсигурността в главен приоритет на страните, оповестява компанията " Майкоросфт " ( Microsoft).

Ако киберпрестъпленията бяха стопанска система, те щяха да се подреждат на трето място в международен мащаб, като се чака до 2025 година разноските за киберсигурност да доближат 9,5 трилиона $ годишно, показват от софтуерната ковмпания.

Използването на рансъмуер, офанзивите против идентичността и други киберзаплахи излагат на риск националната сигурност, подкопават публичното доверие и основават закани за сериозната инфраструктура. За да се преборят с тях, държавните управления би трябвало да подхващат бързи дейности, с цел да укрепят позициите си във връзка с сигурността и да употребяват изкуствения разсъдък за построяването на устойчива отбрана против еволюиращите киберзаплахи, с цел да защитят жителите и жизненоважни данни, се показва в известието.

Само през предходната година " Майкрософт " е открил над 600 милиона хакерски атаки, в това число против държавни организации и обекти на сериозната инфраструктура. Неотдавнашният отчет на " Майкрософт " за цифровата отбрана (Microsoft Digital Defense Report) акцентира забележителното повишаване на сложността на хакерските атаки, изключително против държавни управления и сериозни браншове като опазването на здравето, енергетиката и финансите. С повишението на геополитическото напрежение методите за хакерски атаки еволюират, което излага държавните структури на по-голям риск. Например единствено офанзивите с пароли са се нараснали от 572 в секунда до над 7000 в секунда единствено за три години.

Очаква се до 2027 година 95 на 100 от страните да са станали цел на огромна хакерска атака, породена от закани, употребяващи генеративен изкуствен интелект. Според същия отчет единствено 30 на 100 от тях ще бъдат задоволително устойчиви, с цел да предотвратят обилни пробиви и разстройства в активността.

С повишаването на рисковете за киберсигурността нараства и капацитетът на изкуствения разсъдък (ИИ) да помогне за смекчаването на тези закани. В Украйна да вземем за пример по време на продължаващата война обществените облачни технологии с изкуствен интелект (ИИ) изиграха решаваща роля за отбраната на държавните системи от хакерски атаки. Инструментите на ИИ разрешиха на украинските управляващи бързо да откриват и да реагират на заканите, осигурявайки непрекъсваемост във действие на сериозни услуги даже в интервали на интензивни офанзиви.

По сходен метод в Албания беше осъществена масирана хакерска атака, подкрепена от ирански хакери, чиято цел бяха сериозно значими държавни системи. Работейки в съдействие, " Майкрософт ", Федералното бюро за следствия на Съединени американски щати и албански специалисти в региона на киберсигурността сполучливо опазиха инфраструктурата на страната и започнаха работа по възобновяване й с по-силни отбрани, регистрира софтуерният тръст.

Ролята на ИИ в обществения бранш надвишава откриването на закани. Изкуственият разсъдък трансформира радикално самия метод към киберсигурността. Системите с ИИ могат да обработват големи количества данни в действително време, като разпознават аномалии и уязвимости, които в противоположен случай мъчно биха били открити, изясняват специалистите на компанията. Автоматизацията разрешава приоритизиране на случаите, предоставяйки опция на експертите по киберсигурност да се съсредоточат върху по-сложни проблеми.

Същевременно разноските за хакерски атаки нарастват. През 2024 година 34 на 100 от организациите на държавната и локалната власт оповестяват, че са били наранени от офанзиви с рансъмуер, което е незабравим спад по отношение на 69 на 100 през 2023 година Въпреки това разноските за възобновяване са се удвоили, като приблизително възлизат на 2,83 млн. $ на офанзива. Кибератаките против държавни организации водят освен до финансови загуби, само че и до евентуално пагубни последствия за националната сигурност, доверието на жителите и сериозната инфраструктура. Ако цифровите системи, на които жителите разчитат, бъдат компрометирани, това може да докара до съществени нарушавания в предлагането на услуги от сериозна значимост за всекидневието.
Източник: skandal.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР