Адвокатурата сезира Конституционния съд за лихвите върху недължими осигуровки
Правилото в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, че при връщане на недължими осигуровки страната в лицето на приходната администрация не дължи лихви е противоконституционно. Това твърди в искане до Конституционния съд Висшият адвокатски съвет. Става въпрос за категорично позволено във връзка с осигуровките изключение от правилото за изискуемост на лихви при възобновяване на недължимо събрани обществени вземания. Според адвокатурата това погазва правилата на правовата страна, на равенството на жителите пред закона, както и на неприкосновеността на частната благосъстоятелност.
Съгласно член 129, алинея 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс недължимо импортирани или събрани суми, като се изключи наложителни осигурителни вноски, се връщат със законната рента за изтеклия интервал, когато са импортирани или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната рента от деня, в който е следвало да бъдат възобновени. Така в една и съща наредба са открити спорни и взаимноизключващи се правни правила. От една страна има едно разумно и заслужено общо предписание, а от друга – едно голословно и незаслужено изключение за осигурителните вноски, стимулират се юристите.
В настояването на ВАдвС е посочено, че при импортирани или събрани суми въз основа на акт на орган по приходите, след анулацията на този акт страната дължи връщане на платено с лихвите за целия изминал интервал. Причината е, че точно с анулирания акт данъчно задълженото лице е било лишено за избран интервал от време (често пъти години) от владението и правото на предписание с персонални парични средства. Сизключването на лихвите върху недължимите осигуровки от този режим е позволено обаче страната да не обезщетява жителите и компаниите за вредите, породени от нейните незаконосъобразни или оскъдни актове.
„ Задължителните осигурителни вноски са посочени от законодателя като обществени вземания наред с всички останали вноски за бюджета. Както ЗОВ, по този начин и всички останали обществени вземания имат паричен темперамент. Паричният им темперамент допуска и идентитет на типа изгоди, които би могъл да извлече притежателят им, както и идентитет на типа изгоди, от които би могло да бъде лишено лицето, от което паричните суми са непозволено отнети (пропуснати ползи).
Поради това и въвеждайки голословно и лишено от нормативно съображение изключение, противоречащо на логиката на наредбата на член 129, алинея 6 Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, законодателят е позволил действието на спорна, неразбираема и взаимоизключваща се нормативна уредба, която води до голословно, а от тук и неприемливо засягане правата на жителите “, написа в настояването до Конституционен съд.
Съгласно член 129, алинея 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс недължимо импортирани или събрани суми, като се изключи наложителни осигурителни вноски, се връщат със законната рента за изтеклия интервал, когато са импортирани или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната рента от деня, в който е следвало да бъдат възобновени. Така в една и съща наредба са открити спорни и взаимноизключващи се правни правила. От една страна има едно разумно и заслужено общо предписание, а от друга – едно голословно и незаслужено изключение за осигурителните вноски, стимулират се юристите.
В настояването на ВАдвС е посочено, че при импортирани или събрани суми въз основа на акт на орган по приходите, след анулацията на този акт страната дължи връщане на платено с лихвите за целия изминал интервал. Причината е, че точно с анулирания акт данъчно задълженото лице е било лишено за избран интервал от време (често пъти години) от владението и правото на предписание с персонални парични средства. Сизключването на лихвите върху недължимите осигуровки от този режим е позволено обаче страната да не обезщетява жителите и компаниите за вредите, породени от нейните незаконосъобразни или оскъдни актове.
„ Задължителните осигурителни вноски са посочени от законодателя като обществени вземания наред с всички останали вноски за бюджета. Както ЗОВ, по този начин и всички останали обществени вземания имат паричен темперамент. Паричният им темперамент допуска и идентитет на типа изгоди, които би могъл да извлече притежателят им, както и идентитет на типа изгоди, от които би могло да бъде лишено лицето, от което паричните суми са непозволено отнети (пропуснати ползи).
Поради това и въвеждайки голословно и лишено от нормативно съображение изключение, противоречащо на логиката на наредбата на член 129, алинея 6 Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, законодателят е позволил действието на спорна, неразбираема и взаимоизключваща се нормативна уредба, която води до голословно, а от тук и неприемливо засягане правата на жителите “, написа в настояването до Конституционен съд.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ