Позволете си…
Позволете си… Да вършиме неточности. Да изхвърлите токсичните хора и ненужното от живота си. Промяна. Да се изненадате от новото най-малко на 60, в случай че не сте го създали на 16. Позволете си да не отговаряте на провокации. Позволете си да не се оправдавате, да не потвърждавате, да не убеждавате другите. Позволете си да се отпуснете. И си тръгнете. От тези, които не са на пътя ви. От тези, които ви унищожават. От тези, които не обичате и не сте обичани от тях. Позволете си да не отговаряте на провокации.
Позволете си да бъдете себе си. Позволете си да бъдете разнообразни. Не са подобаващи никакви категории, рамки, стандарти, типологии и видове. Да не оправдавате ничии упования и да не действате, с цел да угодите на никого срещу волята си.
Позволете си да не се страхувате за възрастното дете. Позволете си да не се страхувате. Позволете си да не мислите, че „ с изключение на аз, никой не прави нищо в тази къща “.
Позволете си да не бягате пред локомотива. И зад него също – не бягайте. Просто не бягайте. Може би даже да изчакате влака да тръгне в вярната посока. И си седнете, а не стойте на печката, „ хвърляйки въглища в парния локомотив “.
Позволявайте си от време на време да не мислите за брачна половинка си. Или обичаната. Или любовника. Не мислете за това известно време. Нито къде се е задържал, нито за какво не е дал отговор на известието ви 20 секунди, нито за какво не е купил цветя. Не мислете за него. Помислете за себе си.
Дайте си позволение да игнорирате казаното от вашия другар. Или даже най-хубавия ви другар. Особено, в случай че той каже нещо „ доста значимо за теб, скъпа “.
Позволете си да се грижите за себе си. Поне един час дневно. Един час, даже в случай че е формиран от броени минути. Позволете си да не казвате: „ Нямам време за себе си “. То е там. Позволете си да го вземете.
Позволете си да мечтаете. И несъмнено по-мащабно. Нека мечтаете за неосъществимото (откъде знаете, че е неосъществимо?).
Позволете си да бъдете. Позволете си да бъдете заслужен за всевъзможни пари, всяка премия, всяка популярност, огромна обич, страхотна отмора.
Просто го позволете. Позволете си да бъдете себе си. Първо, просто си позволете. Тогава ще видите какво ще стане…
Всичко ще стартира да се подрежда още по-добре, в сравнение с сте си го представяли или мечтали. Хората към вас също ще стартират да ви ценят и почитат повече. Защо ли? Ами, тъй като вие самите сте почнали да се цените, грижите и зачитате желанията, потребностите, фантазиите и самите себе си. Тук няма магия – това е единствено сила. Получаваме това, което даваме или изпращаме като сигнал. А мислите също са сила, освен дейностите, които вършим. Така че, не се пестете – позволете си… и животът ви в действителност ще стане подобен, какъвто сте го мечтали!
