Появява ли се разлом между Бойко Борисов и Делян Пеевски?

Появява ли се разлом сред Бойко Борисов и Делян Пеевски? Този въпрос ненадейно изникна, откакто предходната седмица лидерът на ГЕРБ-СДС реши да надигне глас против колегата си в ръководството. Двамата са фактическите водачи на обединението, на която се крепи държавното управление на Росен Желязков – първият държи мандата, а вторият обезпечава болшинство в Народното събрание. Ако се скарат, кабинетът няма да оцелее дълго.
Интересен беше моментът, в който това се случи – тъкмо след петия избор на съмнение, който ръководещите безпроблемно преодоляха. Направиха го с помощта на " златния пръст ", в ролята на който влезе Пеевски. На него кабинетът разчита от април т.г., когато АПС на Ахмед Доган разгласи, че напуща болшинството, което по този начин автоматизирано се смали в малцинство.
Като погледнем обратно във времето, мястото на Пеевски е било авансово запазено 
ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и Има Такъв Народ изтласкаха доганистите настрани съвсем незабавно след избирането на кабинета и по този начин оставиха вакуум в ръководството, който с безмълвното им утвърждение беше незабавно напълнен от " Новото начало ". Пеевски бързо не помни обвиняванията си в " нечистоплътност " към кабинета и напомпа държавното малцинство още веднъж до размера на болшинство. Така бързо се разбра, че ръководството тихомълком е минало през интервенция по замяна на парламентарната поддръжка, при която АПС беше изрязано, с цел да се подмени с " Новото начало ".
Какво получи Пеевски от това? Официално не взе нищо – той остава отвън съдружното съглашение, няма (публично известни) сделки с ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и Има Такъв Народ и не излъчи свои представители в кабинета. Дори не предлага претенденти за държавни постове – многочислените назначения на Народното събрание през последните няколко месеца бяха издигнати единствено от тройката, която официално взе участие в ръководството
Опозиционните сили настояват, че Пеевски прикрито дърпа конците на министрите и завладява държавните институциите под прикритието на формалната ръководеща коалиция. Има аргумент – защо другояче ще брани кабинет, от който няма директна и значима политическа полза?
Във всеки случай Пеевски е нужен за оцеляването на държавното управление. Той осъзнава значимостта си и това му дава самочувствието, че е решителен политически фактор. Цяла България видя това при конфликта му с депутатите от Политическа партия на улицата пред Народното събрание, когато Пеевски разгласи, че " ще ще има страна с основно " д " ". Той ще я направи – не Борисов, лидерът на партията мандатоносител, не министър председателят Желязков, а Пеевски, който не заема никакъв пост нито във властта, нито даже в ръководещата коалиция.
Тези упоритости на водача на ДПС-НН са сериозен проблем за Борисов. Все отново той оглавява партията, която излъчи кабинета. Може да приказва небивалици пред медиите, че е единствено един редови народен представител, от който нищо не зависи, само че обществото го приема за неофициалния лидер на ръководещите. Когато Пеевски се държи като че ли той е огромният началник, това директно удря по престижа на Борисов и неговата партия. Особено тежък е ударът, когато идва от политик, който (официално) няма никакво директно отношение към ръководството, като се изключи че го подпира с рамо при гласуванията в Народното събрание.
Водачът на ГЕРБ-СДС усеща, че е неприятно за него, когато се основава усещането, че Пеевски му играе на главата
И след вота на съмнение, когато непосредствената заплаха за кабинета отмина, реши да направи нещо. " Правителството е на България. То не е на ГЕРБ, то не е на Пеевски, не е на Има Такъв Народ, не е на Българска социалистическа партия... Никой от нас няма право да приказва – аз, аз съм поръчител, аз, от мен зависи ", сподели той в Народното събрание.
Меко изявление, по-скоро ориентирано към медиите и публиката, с цел да им покаже, че Борисов не пада по тил пред своя напорист сътрудник. В никакъв случай задачата не беше да удря по Пеевски и да го нервира. Неслучайно Борисов с помирителния звук на умен политически старейшина заразказва, че водачът на " Новото начало " му напомнял за самия него в младостта му със своето самочувствие и чувство за самодостатъчност. Сякаш споделяше – умерено, и Пеевски ще се усмири с времето.
Това обаче няма да възпре опозицията да уязвява Борисов като му споделя, че партията му е взета чартърен от Пеевски. Няма да впечатли и обществеността, която усеща, че връзките сред ГЕРБ-СДС и два пъти по-малката ДПС-НН въобще не са естествени. Няма да окаже давление и на самия Пеевски, който с тона на шеф към чиновник обществено изясни на Борисов какви са му отговорностите, а след това остро изиска от премиера Желязков да му рапортува какво прави по разрешаването на водната рецесия.
Преди няколко месеца Борисов беше споделил в Народното събрание: " Ще ги оставя да ми се катерят по гърба, до момента в който влезем в еврозоната, по-късно ще видят реакцията на мен и партията ми. ". Тогава Пеевски го съветваше " да смъкна Ахмед Доган от гърба си ". Е, Борисов по този начин и направи – единствено с цел да му скочи на гърба водачът на ДПС-НН, който наподобява счита да си построи властовата база посредством държавно управление, за което официално не носи никаква отговорност. Може ли лидерът на ГЕРБ-СДС да изтърпи това още над 3 години, колкото остава до края на мандата? Или ще покаже " реакцията на мен и партията ми ", за която говореше, и ще потърси разновидности за ново болшинство?