Катерина Лирой – военният коресподент на Виетнам
Появата на фотоапарата размени доста от тогаващните скици и карикатури в печатните медии. Очакваният възторг беше видян някъде през Втората Световна война и доста скоро имаше единствено едно само място за картинки – последната страница за комизъм. Фотографията трансформира напълно света и запечатването на мигове във фотолентата е трансформирало доста исторически събития, както се досещате. Според LA Times повече от 70 американски дами са взели участие в отразяването на Виетнамската война. Техните фотоси са оповестени и могат да се видят и до през днешния ден, само че войната не прави разлика сред публицисти и доста постоянно стават жертва на спора.
Френската фотографка Катерина Лирой е една от оживелите и нейните фрагменти печелят награди като „ Джордж Полк “ за фотография на годината. Изобреженията са много смущаващи и обрисуват бойци от двете страни. Историята на фотографката е занимателна. Отгледана от католическо семейство, Кати желала да стане музикант, само че откакто се мести във Виетнам още на 21 години, стартира да употребява камерата си за разкриването на човешката страна на спора. Както се досещате, фрагментите са направени с Leica – един от най-хубавите фотоапарати за времето си. Въпреки честите случаи на престрелки и мотивите за яд, дамата признава, че в никакъв случай не е снимала експанзията на войната и не си е разрешавала да показва мнението си. Нейната съществена задача, още със слизането от самолета, е да показа хората, страданието и заличаването на войната. С сходни претекстове е мъчно да не се оцени нейния труд. Ето за какво и New York Times пишат по неин адрес следното:
„ Можем да я считаме за един от най-дръзките фотограви във Виетнам. Сигурни сме, че прекарва времето си на бойното поле. “
До някаква степен са прави, тъй като фотографката постоянно написа на майка си писма, в които споделя къде се намира. В едно от тях споделя:
„ Не съм надалеч от границата с Лаос. Води се кървава борба сред морските пехотинци и бойците от Северен Виетнам. Вървим нагоре по планината, където се чака нахлуване на възвишението. Има сериозна опозиция и постоянно сме заливани от патрони. Виетнамците се крият в доста добре направени бункери. “
Hill Fights from Jacques Menasche on Vimeo.
Имайки поради неналичието на мотивация, съпроводена с чувството, че тази война се води с глупави решения на политици, множеството американски бойци наподобяват извънредно комплицирани и изгубени в този боен спор. Трудно е да се опишат страстите, които хората претърпяват, до момента в който гледат издъхващите си другари на земята. Нейните фрагменти съумяват да уловят тъкмо този миг. Дали от колегиална злоба или от неналичието на материали за дамата, само че множеството сътрудници пускат подправени клюки за нея. Един подобен е, че французойката трябвало да преспи с един от капитаните, с цел да може да скочи с парашут по време на интервенцията Junction City през 1967 година. Слуховете съумяват да стигнат до медиите и още веднъж New York Times популяризират тази неистина. Скокът в гореща точка носи и своите опасности. Шрапнел от снаряд се забива в гърдите, само че по-късно излиза наяве, че нейният фотоапарат съумява да попречи на горещото желязо да раздра витално значими органи. През 1968 година е хваната от бойци на Северен Виетнам.
Тя и още един неин сътрудник са готови за ликвидиране, само че вероятно съумяват да договарят и да бъдат освободени. Фотографката даже съумява да направи фотоси на съперника. Статията „ Невероятен ден в Хюе: Противникът ми разреши да го фотографирам “ прави възторг в LA Times. За жал, когато войната във Виетнам завършва, Кати бързо съумява да откри идната гореща точка – Сомалия. След това отразява военните дейности в Афганистан, Ирак, Иран, Либия и Ливан. След визитите на някои от най-опасните места на света, дамата взема решение да завърши кариерата си и да откри ново предопределение – стилната снимка. В уеб страницата си Piece Unique предлага ретро облекла и го поддържа добре до гибелта си през 2006 година от рак на белия дроб. През целият си живот, дамата в никакъв случай не е търсила рекламата и сензацията, което я прави изцяло незнайна за обществото на фотографите и публицистите. За доста от сътрудниците си, които я познават, тя е оня спокоен воин, който демонстрира високите качества на жените-кореспонденти. Примерът ѝ е последван и през днешния ден има задоволително дами, които снимат някои от най-опасните спорове по света.
