Перущица срещу Рут: Лошият вкус не е наказуем
Повечето модерни български политици по предписание са морални и родолюбиви бранители на правдата и българщината, които самоотвержено пазят страната, народа и историята си с цената на всичко.
Най-пресният образец за такава неустрашимост и потвърждение на национално съзнание даде кметицата на Перущица Мария Вълканова, която е за сп. Elle, на която певицата театралничи по предизвикателно облекло върху мраморен саркофаг, част от мемориалния комплекс в града, наименуван " Паметник на трите генерации ".
В обяснително-извинителен пост във Фейсбук на Рут Колева, тя споделя, че паметникът е целият в " надписи " Що е черно на сапун ", свастики, вулгарни изрази на британски език, грозни графити, купчини отпадък и падащи плочки ", както и че регионът към въпросния саркофаг мирише на урина, а пътят до него е посипан с дупки.
При това състояние не е ясно за какво Мария Вълканова притегля публичното внимание върху явно неприятното стопанисване на обект, който попада в обсега на общинските ѝ отговорности.
Това надалеч не е единственият български монумент, който има сходна орис.
Tемата за паметниците, историята и оказването на респект към българските герои е доста по-голяма от Рут Колева и заслужава внимание поради повсеместната " мозъчна мъгла ", която обгръща множеството хора у нас, както и поради опитите за замяна на исторически обстоятелства, чиито жертви са безчет.
Ако кметицата е толкоз загрижена за патриотичния образ на Перущица, за какво досега не е призовала Министерство на вътрешните работи и прокуратурата да потърсят кой драска свастики по монументи и саркофази, които се намират под нейната пълномощия? Защото до момента в който фотосите, били те и не издържани съгласно усета на мнозина, не са законово нарушаване, изписването на нацистки знаци е такова. Лошият усет не е незаконен, само че свастиките са.
Може би казусът " Перущица против Рут " е мотив да се замислим какво разбираме от монументи и какво разбираме от национализъм. Всъщност, " паметникът на трите генерации " е един от образците за заграбване на възрожденската история за задачите на комунистическата агитация по време на режима на Тодор Живков.
По време на 100-годишнината от Априлското въстание Българска комунистическа партия поръчва монумент, който е отдаден освен на саможертвата на Перущица по време на въстанието, а и на участниците в Септемврийското въстание от 1923 година (организирано от БКП) и преврата на 9 септември 1944.
Иначе казано: комунистическите идеолози яхват историята и забъркват коктейл от дати и събития, които действително не стоят на една историческа и прочувствена повърхност.
Докато Априлското въстание е самобитният връх на националноосвободителното придвижване и белег за висотата на българския дух по време на Османското иго, Септемврийското е разбиране, наложено от българската марксистка историография и дело на леви земеделци и анархисти, ориентирано към така наречен определяне на " работническо-селско държавно управление ".
Самото съвместяване на двете въстания в един монумент е лишено от логичност отвън тази на присвояването на исторически събития с пропагандни цели. И единствено по себе си е исторически кич.
Което, несъмнено, не прави позирането върху монумент в предизвикателна поза положително естетическо и фешън начин на живот решение. Просто прави възмущението от фотосесиятада наподобява като елементарен избирателен вятър. Като прибавим и словосъчетанието " сезирана е прокуратурата " и ето ви ги три дни народен ефир, което за кмет на Пещурица си е като Оскар за Асен Блатечки.
Подобни актове на двуличие, волно или несъзнателно вписващи се в разказа на шумния, килнат, човеконенавистен " национализъм " на някои български партии и политици, са още един гвоздей в ковчега на достоверната обич към родината. Патриотизмът у нас е редуциран до татуировки, шевици, хора пред Народния спектакъл, ксенофобия и вицове по отношение на националния уклон към писане на мръсни думи по монументи.
Дали това значи, че в опитите си за автентичност, звездите и криейтив хората би трябвало да прекрачват граници? Със сигурност не.
Най-пресният образец за такава неустрашимост и потвърждение на национално съзнание даде кметицата на Перущица Мария Вълканова, която е за сп. Elle, на която певицата театралничи по предизвикателно облекло върху мраморен саркофаг, част от мемориалния комплекс в града, наименуван " Паметник на трите генерации ".
В обяснително-извинителен пост във Фейсбук на Рут Колева, тя споделя, че паметникът е целият в " надписи " Що е черно на сапун ", свастики, вулгарни изрази на британски език, грозни графити, купчини отпадък и падащи плочки ", както и че регионът към въпросния саркофаг мирише на урина, а пътят до него е посипан с дупки.
При това състояние не е ясно за какво Мария Вълканова притегля публичното внимание върху явно неприятното стопанисване на обект, който попада в обсега на общинските ѝ отговорности.
Това надалеч не е единственият български монумент, който има сходна орис.
Tемата за паметниците, историята и оказването на респект към българските герои е доста по-голяма от Рут Колева и заслужава внимание поради повсеместната " мозъчна мъгла ", която обгръща множеството хора у нас, както и поради опитите за замяна на исторически обстоятелства, чиито жертви са безчет.
Ако кметицата е толкоз загрижена за патриотичния образ на Перущица, за какво досега не е призовала Министерство на вътрешните работи и прокуратурата да потърсят кой драска свастики по монументи и саркофази, които се намират под нейната пълномощия? Защото до момента в който фотосите, били те и не издържани съгласно усета на мнозина, не са законово нарушаване, изписването на нацистки знаци е такова. Лошият усет не е незаконен, само че свастиките са.
Може би казусът " Перущица против Рут " е мотив да се замислим какво разбираме от монументи и какво разбираме от национализъм. Всъщност, " паметникът на трите генерации " е един от образците за заграбване на възрожденската история за задачите на комунистическата агитация по време на режима на Тодор Живков.
По време на 100-годишнината от Априлското въстание Българска комунистическа партия поръчва монумент, който е отдаден освен на саможертвата на Перущица по време на въстанието, а и на участниците в Септемврийското въстание от 1923 година (организирано от БКП) и преврата на 9 септември 1944.
Иначе казано: комунистическите идеолози яхват историята и забъркват коктейл от дати и събития, които действително не стоят на една историческа и прочувствена повърхност.
Докато Априлското въстание е самобитният връх на националноосвободителното придвижване и белег за висотата на българския дух по време на Османското иго, Септемврийското е разбиране, наложено от българската марксистка историография и дело на леви земеделци и анархисти, ориентирано към така наречен определяне на " работническо-селско държавно управление ".
Самото съвместяване на двете въстания в един монумент е лишено от логичност отвън тази на присвояването на исторически събития с пропагандни цели. И единствено по себе си е исторически кич.
Което, несъмнено, не прави позирането върху монумент в предизвикателна поза положително естетическо и фешън начин на живот решение. Просто прави възмущението от фотосесиятада наподобява като елементарен избирателен вятър. Като прибавим и словосъчетанието " сезирана е прокуратурата " и ето ви ги три дни народен ефир, което за кмет на Пещурица си е като Оскар за Асен Блатечки.
Подобни актове на двуличие, волно или несъзнателно вписващи се в разказа на шумния, килнат, човеконенавистен " национализъм " на някои български партии и политици, са още един гвоздей в ковчега на достоверната обич към родината. Патриотизмът у нас е редуциран до татуировки, шевици, хора пред Народния спектакъл, ксенофобия и вицове по отношение на националния уклон към писане на мръсни думи по монументи.
Дали това значи, че в опитите си за автентичност, звездите и криейтив хората би трябвало да прекрачват граници? Със сигурност не.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ