Повечето хора мразят нестабилните цени. Когато падат твърде бързо, се

Повечето хора ненавиждат нестабилните цени. Когато падат прекомерно бързо, се счита, че те заплашват фирмите. Когато скачат прекомерно високо, се счита, че това обогатява незаслужено предприятията. Наблюдавайки ценовите придвижвания обаче, икономистите виждат значима информация. Неотдавнашната експедитивност за интервенция на европейските пазари на електрическа енергия е изключително явен образец за тази вековна динамичност. През последните седмици форуърдните цени на електрическата енергия, потребявана денем за четвъртото тримесечие на годината се повишиха над 1200 евро за МВтч в Германия и над фантастичното равнище от 2500 евро във Франция. Обичайната цена е към 50 евро. Причината е елементарна – недостиг. Предвид загубата на индустриални мощности, поради ремонтни действия (във Франция), затваряния на такива (в Германия) и сушата (на целия континент) се наложи страните да пускат от ден на ден газови електроцентрали, а горивото за тях нарастна откакто Русия стартира да го употребява кота икономическо оръжия. Както на всеки различен пазар за хомогенни артикули, цената на електрическата енергия се дефинира от доставчика с най-високи цени. Това значи, че даже електроцентрали с ниски експлоатационни разноски, такива като атомните, или вятърните централи имат високите цени, които се дефинират от газовите електроцентрали. Това води до големи облаги и публично Базирайки се на форуърдните криви, Morgan Stanley счита, че разноските за електрическа енергия в Европейски Съюз може да се усилят над 800 милиарда евро, което е цели 6 % от Брутният вътрешен продукт. Съответно политиците стартират да слагат въпроса за нуждата от различен механизъм на ценообразуване. Принципи на работа Проблемът е в това, че да се създаде дизайн на пазара на електрическа енергия е доста мъчно. Електроенергията не може да се съхранява в нужния размер и би трябвало да се доставя тъкмо в този миг, когато е нужна. Производителите би трябвало авансово да похарчат доста пари, с цел да построят вятърна турбина или електроцентрала, също така би трябвало да имат опция да си ги върнат и да печелят в продължение на десетилетия. Поради политиката, обвързвана с промените на климата, в системата постъпва от ден на ден възобновима електрическа енергия, макар че тя зависи главно от  капризите напразно и слънцето. Днес в Европа има поредност от пазари, някои обхващащи целия континент, където снабдители като електроцентрали продават електрическа енергия на търговци на дребно, на огромни индустриални клиенти и така нататък Някои покупко-продажби се подписват за няколко месеци или даже години преди доставката на електрическа енергия, защото доставчиците и потребителите се нуждаят от ясна визия за приходите и разноските. Базовата цена за доставка на електрическа енергия и урегулирането  на доста дълготрайни съглашения се дефинира на спот пазара, където физическата доставка на електрическа енергия се продава на идващия ден. Доставчиците наддават според от това какъв брой ще коства даването на спомагателна единица потенциал, известна като пределна цена. В основата лежи елементарна концепция. За производството на електрическа енергия по ниски цени и с ниски въглеродни излъчвания е нужна доста информация. Някои технологии, да вземем за пример, нуклеарната, са ефикасни за обезпечаване на непрекъснат поток от сила. Газа е подобаващ за бързо стартиране. Слънчевата е най-добре да се употребява в обедните часове. Пределната цена на електрическата енергия дава информацията, нужна за превключване сред тези типовете сила, сигнализирайки за цената на спомагателните единици електрическа енергия. Пазарът основава също по този начин тласъци за потребление на една или друга електрическа енергия, когато производството е най-евтино. Сега най-ниските цени са на обед и вечер. Преходът към възобновими източници на сила значи, че цените ще станат по-волативни. Но тъкмо тази неустойчивост движи нововъведенията и вложенията в системи за предпазване, интелигентни измервателни уреди и водород. Батериите с огромен потенциал и съхранението, което обезпечават, ще бъдат най-ефективни, когато цените варират сред крайностите. Проблемите на европейския пазар За известно време се смяташе, че казусът на европейския пазар са прекомерно ниските цени. С появяването на пазара на от ден на ден възобновими енергийни източници, цената пада до нула и даже става негативна. Въпросът се заключава в това, по какъв начин газовите електроцентрали с ниски доходи, които може да са нужни за осветяване в безветрен, заоблачен зимен ден, могат да завоюват задоволително пари за останалата част от годината, с цел да оцелеят. Някои страни взеха решение  да прибавят пазар на потенциал, което значи, че са продали на търг заплащания на производителите единствено за това, че участват. Други избраха „ стандартния пазар на електрическа енергия “. Сега въпросът стои другояче. Европейските пазари се сблъскаха с извънредно високи цени на електрическата енергия, заради военния спор. Оказа се,че такава обстановка не е планувана. Затова политиците се сблъскват с три казуса. Първият – опазване на сигнала за пределната цена, както за производителите, по този начин и за потребителите при условия на политически напън за отслабването му. Намаляването на цените, да вземем за пример, посредством субсидирането на газа, употребен за производството на електрическа енергия, както в Испания и Португалия, в други страни би изисквало друга  форма за разпределение на дефицитната сила. (Испания и Португалия могат да се оправят без нормиране, защото Испания е значим газов център и по тази причина може елементарно да внася по-големи количества). Вторият проблем се заключава в това, по какъв начин да се преразпределят облагите и би трябвало ли да се прави това. Правителството на Германия наскоро реши да взима облагите, които счита за несъразмерни, оставяйки ценови сигнал. (Европейската комисия може да посъветва страните да създадат нещо подобно). Тя може да направи това посредством нещо, което всъщност е непредвиден налог, който лимитира каузи на цената на спот пазара, който доставчиците могат да запазят. Проблемът е, че производителите хеджират риска в друга степен, което значи, че същинските получатели на непредвидените облаги може да са сложни за намиране и в действителност може да са отвън енергийния пазар. Третият проблем е да се подсигурява готовността на енергийния пазар на Европа за последваща рецесия, а това да се направи по този начин, че да не се унищожат преимуществата му. Сега спот пазара дейно разпределя потенциал и подава сигнали за дефицит на сила като дава тласъци за вложения във възобновими енергийни източници.   Въпреки това, с цел да се предпазят от нескончаем дефицит на потенциал и затова нова ценова рецесия, европейските енергийни пазари би трябвало да се приспособяват. Пазарите за дълготрайно хеджиране не са доста ликвидни, защото потребителите не виждат огромна потребност от ценова сигурност. В бъдеще евентуално ще трансформират мнението си. Регулаторите биха могли да оказват помощ.  В предложение откривателите от Масачузетския софтуерен институт ги поучават да купуват „ варианти за досегаемост “ от индустриалните компании – форма на застраховка, която ще върне облагите от повишените цени на потребителите, на процедура създавайки автоматизиран налог върху непредвидените облаги. Как биха се радвали политиците за имат нещо сходно тъкмо в този момент. По The Economist