Интервюто с Боатенг: Напътствам младите, мен нямаше кой да ме напътства
Повече от шокиращото прекосяване на Кевин-Принс Боатенг в Барселона накара вестник „ Гардиън” да напомни изключителното си изявление с футболиста отпреди две години. Представяме ви го и ние в две елементи, с цел да видите същинския облик зад скандалния Принц. Ред е и на втората.
Футболистите обаче би трябвало да играят и опциите са лимитирани за Боатенг, до момента в който Борусия (Дортмунд) не го взема чартърен за шест месеца през януари 2009 година, в навечерието на изригването на „ жълто-черните”. Старши треньорът там е Юрген Клоп и единствено споменаването на името му води до превъзбуда Боатенг.
„ О, да! Още на мига можех да видя нещата. Той е най-хубавият треньор в целия свят. Знае по кое време да те натисне и по кое време да те утеши, по кое време се нуждаеш от пиво и по кое време от вода. Той има това… (б.и. – гласът му се провлачва) Абе той има всичко. Само попитайте играчите му и всеки от тях ще ви каже: „ Най-добрият, бих починал за него!”. Той знае тъкмо от какво има потребност всеки състезател и му дава време. Имаше играчи в Дортмунд с по пет игрови минути за шест месеца, само че щастливи: щастливи да идват на тренировки, щастливи да работят, тъй като те кара да се чувстваш важен. Не безусловно като състезател – може и да не се нуждае от теб, само че като човек. Ето за какво е сполучлив на всички места. И е съвършен за Ливърпул. Само като видиш представянето му в клуба и по какъв начин тогава си лепна прякора Нормалния, го осъзнаваш. Нормалността е нещо, което хората там обожават. Ако беше отишъл в Париж, щеше да е облечен в най-хубавия си костюм. Той знае по какъв начин да печели хората.”
Моменти, шанс, решения – те могат да трансформират цяла една кариера, цялостен един живот. Сигурно има мигове, в които Боатенг се чуди какво би било, в случай че бе останал в Дортмунд при Клоп. Отговорът е мигновен: „ Щях да съм играл край в Шампионската лига, да съм бил първенец на Германия, притежател на купата. Но тези неща с „ ако” и „ когато”… не зная. Имах кариера, за която мнозина мечтаят, въпреки че осъзнавам, че можех да имам и по-добра. Ако бях по-фокусиран, в случай че работех първоначално по-здраво… Щастлив съм, че се срещнах с Клоп и че работих с него, въпреки и да търпя единствено шест месеца.”
Дортмунд искаше да го резервира, само че не и до такава степен да заплати желаните от Тотнъм 4,5 млн. паунда. Тогава пристигна Портмут със своя незабележим притежател и идваща рецесия: стъпка обратно, но нужна. „ Близо две години преди този момент съвсем не играех, а единствено това желаех. Казваха, че стадионът е дребен – не ми пука. Че теренът е неприятен – не ми пука. Че нямат пари – не ми пука. Това е договорът – добре, подписвам го, единствено ми дайте топка и ме оставете да играя! Портсмут бе дребен, само че същински. Беше бясно, красиво. Обожавах да играя там.”
Последният му сезон в Англия приключи, евентуално неизбежно, с отпадане и със загуба на финала за купата на страната от Челси, само че Кевин-Принс играеше постоянно и даже вкара гол на полуфинала на „ Уембли” против Тотнъм – „ лека отплата, с цел да им покажа, че и аз съм правел неточности, само че че и те са.” Не го споделя заядливо, просто както е. „ Не ти се е получило там, отпращат те. Когато обаче вкараш против остарелия си тим, откакто не са се отнасяли по стремежи от теб метод там, възприятието е изумително. Играх добре в Портсмут, така че знаех, че не ще мога да остана.”
Онова, което не знаел, е накъде следва да отиде, но присъединяване му на Мондиал 2010 му отваря пазари. В ЮАР се изправя против брат си Жером и Германия – страната, която показва на равнище младежи до-21 – и стига четвъртфиналите с Гана, откъдето му дават паспорт през май месец с.г. И още веднъж е издирван, още веднъж е звезда. Дори, открива, и Нелсън Мандела го търси. „ Има трима души, които постоянно съм желал да срещна: Майкъл Джаксън, Мохамед Али и Нелсън Мандела. Срещнах единствено един, само че е мъчно да се опише: чиста проба наслада. Мандела е бил в пандиза 27 години единствено тъй като се е борил за правата си, а просто си стои там и не таи никакъв яд вътре у себе си. Би трябвало да е ядосан на целия свят, а не беше. Спокоен си е и просто си седи на своя дребен стол, поздравявайки всички. Кара те и ти да се чувстваш спокоен. Грееше. Беше като във филм – все едно ангел седеше там.”
А какво му е споделил? Знаел ли е изобщо какво да каже? „ Неее! За благополучие той разтопи леда. Течеше международното състезание и хората ме назоваха Дейвид Блек-ам, бяха пощурели по мен и бях нещо като звезда. Влизаме ние в стаята: „ Здравейте… здравейте… здравейте.” Стисна ми ръката, издърпа ме към себе си и сподели: „ Дъщеря ми желае да се омъжи за теб.” Отвърнах му: „ Съжалявам, само че към този момент си имам другарка.” Той продължи: „ Аз имам и други, по-красиви.” Всички се разсмяха. Жалко, че не можахме да се снимаме, тъй като светкавицата нараняваше очите му, та имам единствено една фотография. (Б.и. – стопира за секунда и след това се засмива.) И там даже не наподобявам на себе си…”
Скоро след международното състезание Боатенг получил позвъняване от своя сътрудник, до момента в който е на почивка. Той знаел, че към този момент има уговорена договорка с Дженоа, само че сътрудникът му го питал дали му се нрави Милан. „ Мислех, че се бъзика. Вечерта излязох да купонясвам, а на идната заран ми се обади в 8 часа и ми сподели: „ Качвай се на колата, би трябвало да се срещнем в Милано. Тренирал си, нали?”. Отвърнах му позитивно, само че лъжех: не упражнявах, а използвах пълноценно почивката си. Той сподели: „ Идеално, тъй като им споделих, че си цяло животно.” О, Боже! Всички бяха там. Подписах в същия ден като Златан Ибрахимович. Робиньо също подписа. Там бяха и Сеедорф, Пирло, Амброзини, Гатузо, Янкуловски, Тиаго Силва, Роналдиньо, абе всички. В първия си ден отидох рано за проучвания и видях имената, след което звъннах на батко си: „ Това е фантазия, това е напряко неуместно! Седя до Пирло!”. Той ми сподели да се фотографирам и не ми повярва, като му рекох, че съм получил остарялото шкафче на Дейвид Бекам. Изпратих му фотография.”
Златан бил най-страховитият. „ Човек си мисли, че е нахален наедрял ш.баняк, а той е изцяло противоположното: смее се непрекъснато и пуска майтапи. На терена е доста сериозен, огромен експерт, само че отвън него е най-забавният пич въобще. (Б.и. – засмива се.) Сериозната му маска е фасада, тъй като не желае да си приказва с теб и да тръгнеш изобщо да му задаваш въпрос. Вече не се виждам като него, но преди и аз бях същият – не желаех да приказвам с хора и да им демонстрирам страстите си. Изградих тази огромна стена, само че с годините ставаш по-щастлив с живота си и се запитваш за какво да не оставиш хората да приказват с теб, за какво да не им окажеш помощ, за какво да не им се усмихнеш.”
Като заговорихме за усмивки, Боатенг цени Роналдиньо най-високо от всички и всичко. Личи си от приглушения му звук. Тук няма маски. „ Той е тъкмо какъвто наподобява: смее се непрекъснато и в никакъв случай, но в никакъв случай не е сериозен. Винаги е благополучен: побеждава – благополучен е; вкарва си три автогола – благополучен е. Просто желае топката, дайте му я. Затова и беше най-хубавият – не усеща напрежение, а и по това време към този момент нямаше нищо за доказване.”
Не е изненада за Боатенг, че Милан става първенец. Изненадата е, че той е в този шампионски тим. „ Имаха суперзвезда на всеки пост, само че откаченото нещо е това, че аз играех. Започнах на пейката, но си пробих път при титулярите. Талант, техника – всеки там има тези неща, може би единствено като се изключи Гатузо, само че той търчеше по 120 минути като умопобъркан. Трябваше да допринеса с нещо друго и привнесох борбен дух. Тичах и ритах, до момента в който в един миг хората не споделиха: „ Той е Новия Гатузо, Новия Гладиатор.”
Празнуване на купата със Силвио Берлускони? „ Не, не, не. Знаехме, че ще излезе по пресата, по тази причина не отидохме. Той беше приказен и имахме специфични връзки. Виждаше ме като евентуална звезда и ме окуражи да извадя нескрито скритите си качества. Най-добрите ми сезони бяха в Милан и точно той ме изведе до това. Разбира от футбол, въпреки всичко е спечелил 30 титли. Четеш по пресата за него по какъв начин е направил това или това, само че щом го срещнеш, той грее. Прави по този начин, че ти да се чувстваш специфичен, не той. Това бе неговата заложба, по тази причина и го желаеха за президент, по тази причина и хората гласоподаваха за него.”
Минаха шест години от тази негова единствена огромна купа – скудетото, и Боатенг отиде като свободен сътрудник в испанския Лас Палмас. Защо в тим, играещ втори сезон за последните 15 години в Примера? „ Защо не?”, мигновено отвръща. Не са му били показани голям брой разновидности, а тимът играел хубав футбол с идеалиста си треньор Кике Сетиен. На туристическия Канарски остров откри мир и естетика, а и стана единственият настоящ състезател с голове в Испания, Италия, Германия и Англия.
„ Може би един ден ще ида да се разпиша и във Франция. В Англия ми бе добре, та не се заричам да не се върна. Обичам обаче испанския футбол. Реал Мадрид, Барселона и Атлетико Мадрид преобладават, само че ние направихме 2:2 вкъщи с Мадрид и бихме като посетители Атлетико. В Германия и Англия това е невероятно, само че не и тук.”
Вече е на години, когато проектите за отдръпване стартират да се оформят. „ Моят свят е футболът. Виждам се да оказвам помощ на младите играчи: къде да си влагат парите, кой доктор и терапевт да посетят, изобщо да ги въвеждам в правия път. Играчите се нуждаят от това, а прекалено много сътрудници мислят единствено по какъв начин да изкарат бързата пара и след това пушек да ги няма. Ние не учехме доста, не бяхме най-хубавите по математика и впрочем, тъй като обичахме футбола. Ако си на 18 години, нищо не знаеш, а през днешния ден на 18 получаваш чисто по 5 милиона годишно. Купуваш си света. Точно това и си мислиш: „ Аз. Мога. Да. Си. Купя. Света.” Купуваш си другари, купуваш си девойки, купуваш си коли, купуваш си всичко – обич, благополучие. Ето какво си мислиш. На 18 не ти пука какво споделят родителите ти, по тази причина се нуждаеш от фигура, която да те направлява. Аз нямах подобен човек. Толкова доста футболисти си нямат.”
Това е роля, в която той към този момент стартира да се усеща в свои води. „ Има млади играчи в Лас Палмас с огромен гений. Може да е мъчно за футболиста да се живее тук: хубаво място, хубаво време, плаж, тренировки единствено по два часа дневно. Да запазиш фокус на този остров е мъчно, само че аз имам опит, така че оказвам помощ, поучавам. От тях си зависи дали ще ме слушат, само че най-малко мога да кажа, че съм се опитал. Не желая да си погубват гения. Давал съм им образци за неща, в които доста съм сбъркал. Допускал съм неточности в живота си. Сега съм в мир с това, но не желая те да вършат същите нелепости и да останат с постоянно прилепени за тях етикети: „ неприятното момче”, „ пияница”, „ купонджия”. Някои вестници още ме обрисуват по този начин. Както и да е, хей, аз съм приказвал пред Организация на обединените нации. Кажете ми различен футболист, който го е правил.”
Сид Лоу, „ Гардиън”
Футболистите обаче би трябвало да играят и опциите са лимитирани за Боатенг, до момента в който Борусия (Дортмунд) не го взема чартърен за шест месеца през януари 2009 година, в навечерието на изригването на „ жълто-черните”. Старши треньорът там е Юрген Клоп и единствено споменаването на името му води до превъзбуда Боатенг.
„ О, да! Още на мига можех да видя нещата. Той е най-хубавият треньор в целия свят. Знае по кое време да те натисне и по кое време да те утеши, по кое време се нуждаеш от пиво и по кое време от вода. Той има това… (б.и. – гласът му се провлачва) Абе той има всичко. Само попитайте играчите му и всеки от тях ще ви каже: „ Най-добрият, бих починал за него!”. Той знае тъкмо от какво има потребност всеки състезател и му дава време. Имаше играчи в Дортмунд с по пет игрови минути за шест месеца, само че щастливи: щастливи да идват на тренировки, щастливи да работят, тъй като те кара да се чувстваш важен. Не безусловно като състезател – може и да не се нуждае от теб, само че като човек. Ето за какво е сполучлив на всички места. И е съвършен за Ливърпул. Само като видиш представянето му в клуба и по какъв начин тогава си лепна прякора Нормалния, го осъзнаваш. Нормалността е нещо, което хората там обожават. Ако беше отишъл в Париж, щеше да е облечен в най-хубавия си костюм. Той знае по какъв начин да печели хората.”
Моменти, шанс, решения – те могат да трансформират цяла една кариера, цялостен един живот. Сигурно има мигове, в които Боатенг се чуди какво би било, в случай че бе останал в Дортмунд при Клоп. Отговорът е мигновен: „ Щях да съм играл край в Шампионската лига, да съм бил първенец на Германия, притежател на купата. Но тези неща с „ ако” и „ когато”… не зная. Имах кариера, за която мнозина мечтаят, въпреки че осъзнавам, че можех да имам и по-добра. Ако бях по-фокусиран, в случай че работех първоначално по-здраво… Щастлив съм, че се срещнах с Клоп и че работих с него, въпреки и да търпя единствено шест месеца.”
Дортмунд искаше да го резервира, само че не и до такава степен да заплати желаните от Тотнъм 4,5 млн. паунда. Тогава пристигна Портмут със своя незабележим притежател и идваща рецесия: стъпка обратно, но нужна. „ Близо две години преди този момент съвсем не играех, а единствено това желаех. Казваха, че стадионът е дребен – не ми пука. Че теренът е неприятен – не ми пука. Че нямат пари – не ми пука. Това е договорът – добре, подписвам го, единствено ми дайте топка и ме оставете да играя! Портсмут бе дребен, само че същински. Беше бясно, красиво. Обожавах да играя там.”
Последният му сезон в Англия приключи, евентуално неизбежно, с отпадане и със загуба на финала за купата на страната от Челси, само че Кевин-Принс играеше постоянно и даже вкара гол на полуфинала на „ Уембли” против Тотнъм – „ лека отплата, с цел да им покажа, че и аз съм правел неточности, само че че и те са.” Не го споделя заядливо, просто както е. „ Не ти се е получило там, отпращат те. Когато обаче вкараш против остарелия си тим, откакто не са се отнасяли по стремежи от теб метод там, възприятието е изумително. Играх добре в Портсмут, така че знаех, че не ще мога да остана.”
Онова, което не знаел, е накъде следва да отиде, но присъединяване му на Мондиал 2010 му отваря пазари. В ЮАР се изправя против брат си Жером и Германия – страната, която показва на равнище младежи до-21 – и стига четвъртфиналите с Гана, откъдето му дават паспорт през май месец с.г. И още веднъж е издирван, още веднъж е звезда. Дори, открива, и Нелсън Мандела го търси. „ Има трима души, които постоянно съм желал да срещна: Майкъл Джаксън, Мохамед Али и Нелсън Мандела. Срещнах единствено един, само че е мъчно да се опише: чиста проба наслада. Мандела е бил в пандиза 27 години единствено тъй като се е борил за правата си, а просто си стои там и не таи никакъв яд вътре у себе си. Би трябвало да е ядосан на целия свят, а не беше. Спокоен си е и просто си седи на своя дребен стол, поздравявайки всички. Кара те и ти да се чувстваш спокоен. Грееше. Беше като във филм – все едно ангел седеше там.”
А какво му е споделил? Знаел ли е изобщо какво да каже? „ Неее! За благополучие той разтопи леда. Течеше международното състезание и хората ме назоваха Дейвид Блек-ам, бяха пощурели по мен и бях нещо като звезда. Влизаме ние в стаята: „ Здравейте… здравейте… здравейте.” Стисна ми ръката, издърпа ме към себе си и сподели: „ Дъщеря ми желае да се омъжи за теб.” Отвърнах му: „ Съжалявам, само че към този момент си имам другарка.” Той продължи: „ Аз имам и други, по-красиви.” Всички се разсмяха. Жалко, че не можахме да се снимаме, тъй като светкавицата нараняваше очите му, та имам единствено една фотография. (Б.и. – стопира за секунда и след това се засмива.) И там даже не наподобявам на себе си…”
Скоро след международното състезание Боатенг получил позвъняване от своя сътрудник, до момента в който е на почивка. Той знаел, че към този момент има уговорена договорка с Дженоа, само че сътрудникът му го питал дали му се нрави Милан. „ Мислех, че се бъзика. Вечерта излязох да купонясвам, а на идната заран ми се обади в 8 часа и ми сподели: „ Качвай се на колата, би трябвало да се срещнем в Милано. Тренирал си, нали?”. Отвърнах му позитивно, само че лъжех: не упражнявах, а използвах пълноценно почивката си. Той сподели: „ Идеално, тъй като им споделих, че си цяло животно.” О, Боже! Всички бяха там. Подписах в същия ден като Златан Ибрахимович. Робиньо също подписа. Там бяха и Сеедорф, Пирло, Амброзини, Гатузо, Янкуловски, Тиаго Силва, Роналдиньо, абе всички. В първия си ден отидох рано за проучвания и видях имената, след което звъннах на батко си: „ Това е фантазия, това е напряко неуместно! Седя до Пирло!”. Той ми сподели да се фотографирам и не ми повярва, като му рекох, че съм получил остарялото шкафче на Дейвид Бекам. Изпратих му фотография.”
Златан бил най-страховитият. „ Човек си мисли, че е нахален наедрял ш.баняк, а той е изцяло противоположното: смее се непрекъснато и пуска майтапи. На терена е доста сериозен, огромен експерт, само че отвън него е най-забавният пич въобще. (Б.и. – засмива се.) Сериозната му маска е фасада, тъй като не желае да си приказва с теб и да тръгнеш изобщо да му задаваш въпрос. Вече не се виждам като него, но преди и аз бях същият – не желаех да приказвам с хора и да им демонстрирам страстите си. Изградих тази огромна стена, само че с годините ставаш по-щастлив с живота си и се запитваш за какво да не оставиш хората да приказват с теб, за какво да не им окажеш помощ, за какво да не им се усмихнеш.”
Като заговорихме за усмивки, Боатенг цени Роналдиньо най-високо от всички и всичко. Личи си от приглушения му звук. Тук няма маски. „ Той е тъкмо какъвто наподобява: смее се непрекъснато и в никакъв случай, но в никакъв случай не е сериозен. Винаги е благополучен: побеждава – благополучен е; вкарва си три автогола – благополучен е. Просто желае топката, дайте му я. Затова и беше най-хубавият – не усеща напрежение, а и по това време към този момент нямаше нищо за доказване.”
Не е изненада за Боатенг, че Милан става първенец. Изненадата е, че той е в този шампионски тим. „ Имаха суперзвезда на всеки пост, само че откаченото нещо е това, че аз играех. Започнах на пейката, но си пробих път при титулярите. Талант, техника – всеки там има тези неща, може би единствено като се изключи Гатузо, само че той търчеше по 120 минути като умопобъркан. Трябваше да допринеса с нещо друго и привнесох борбен дух. Тичах и ритах, до момента в който в един миг хората не споделиха: „ Той е Новия Гатузо, Новия Гладиатор.”
Празнуване на купата със Силвио Берлускони? „ Не, не, не. Знаехме, че ще излезе по пресата, по тази причина не отидохме. Той беше приказен и имахме специфични връзки. Виждаше ме като евентуална звезда и ме окуражи да извадя нескрито скритите си качества. Най-добрите ми сезони бяха в Милан и точно той ме изведе до това. Разбира от футбол, въпреки всичко е спечелил 30 титли. Четеш по пресата за него по какъв начин е направил това или това, само че щом го срещнеш, той грее. Прави по този начин, че ти да се чувстваш специфичен, не той. Това бе неговата заложба, по тази причина и го желаеха за президент, по тази причина и хората гласоподаваха за него.”
Минаха шест години от тази негова единствена огромна купа – скудетото, и Боатенг отиде като свободен сътрудник в испанския Лас Палмас. Защо в тим, играещ втори сезон за последните 15 години в Примера? „ Защо не?”, мигновено отвръща. Не са му били показани голям брой разновидности, а тимът играел хубав футбол с идеалиста си треньор Кике Сетиен. На туристическия Канарски остров откри мир и естетика, а и стана единственият настоящ състезател с голове в Испания, Италия, Германия и Англия.
„ Може би един ден ще ида да се разпиша и във Франция. В Англия ми бе добре, та не се заричам да не се върна. Обичам обаче испанския футбол. Реал Мадрид, Барселона и Атлетико Мадрид преобладават, само че ние направихме 2:2 вкъщи с Мадрид и бихме като посетители Атлетико. В Германия и Англия това е невероятно, само че не и тук.”
Вече е на години, когато проектите за отдръпване стартират да се оформят. „ Моят свят е футболът. Виждам се да оказвам помощ на младите играчи: къде да си влагат парите, кой доктор и терапевт да посетят, изобщо да ги въвеждам в правия път. Играчите се нуждаят от това, а прекалено много сътрудници мислят единствено по какъв начин да изкарат бързата пара и след това пушек да ги няма. Ние не учехме доста, не бяхме най-хубавите по математика и впрочем, тъй като обичахме футбола. Ако си на 18 години, нищо не знаеш, а през днешния ден на 18 получаваш чисто по 5 милиона годишно. Купуваш си света. Точно това и си мислиш: „ Аз. Мога. Да. Си. Купя. Света.” Купуваш си другари, купуваш си девойки, купуваш си коли, купуваш си всичко – обич, благополучие. Ето какво си мислиш. На 18 не ти пука какво споделят родителите ти, по тази причина се нуждаеш от фигура, която да те направлява. Аз нямах подобен човек. Толкова доста футболисти си нямат.”
Това е роля, в която той към този момент стартира да се усеща в свои води. „ Има млади играчи в Лас Палмас с огромен гений. Може да е мъчно за футболиста да се живее тук: хубаво място, хубаво време, плаж, тренировки единствено по два часа дневно. Да запазиш фокус на този остров е мъчно, само че аз имам опит, така че оказвам помощ, поучавам. От тях си зависи дали ще ме слушат, само че най-малко мога да кажа, че съм се опитал. Не желая да си погубват гения. Давал съм им образци за неща, в които доста съм сбъркал. Допускал съм неточности в живота си. Сега съм в мир с това, но не желая те да вършат същите нелепости и да останат с постоянно прилепени за тях етикети: „ неприятното момче”, „ пияница”, „ купонджия”. Някои вестници още ме обрисуват по този начин. Както и да е, хей, аз съм приказвал пред Организация на обединените нации. Кажете ми различен футболист, който го е правил.”
Сид Лоу, „ Гардиън”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ