Как подводният туризъм стана толкова популярен
Повече от 70% от нашата планета е покрита с вода и в ера, когато толкоз доста от сушата е проучена и обяснена, неотдавнашна вълна от подводен туризъм разрешава на пасажерите да се впуснат надълбоко в една от последните неразучени области на Земята: океана, написа BBC Travel в специфичен материал по тематиката.
Серия от забавни атракции - като първия в света подводен хотел, Conrad Maldives Rangali Island; най-големият в света подводен ресторант Under в Норвегия – от ден на ден примамват богати пасажери да изследват нови светове под повърхността на океана, даже и да нямат профилирано образование. Но до момента в който спасителите се надпреварват с времето, с цел да извадят туристическата подводница, изчезнала по време на гмуркане до останките на Титаник, може би е време да преосмислим границите на някои от тези преживявания.
Подводният туризъм надали е нова идея. Жак Кусто изобретява водолазно съоръжение за обща приложимост през 1942 година, а Професионалната асоциация на инструкторите по гмуркане, PADI, е издала 27 милиона документи за гмуркане в международен мащаб от 1967 година насам. Според Scubanomics в света има към 6 милиона дейни гмуркачи, плюс безчет гмуркащи се с шнорхел запалянковци, които изследват краищата на нашите океани, гмуркане на потънали остатъци, плуване с китове и костенурки и даже вървене под вода в пещери.
Съвсем неотдавна обаче смяната в мисленето докара до сходно на гмуркане премеждие за хора, които не са опитни гмуркачи или плувци или нямат време или средства да получат документ за гмуркане. Преживявания като Seawalker на Green Island в Големия бариерен риф разрешават на хората да се потапят под вода, до момента в който носят огромна стъклена каска. Облечени в предпазен костюм, „ водолазите “ се спускат леко на дъното на океана, където безусловно вървят изправени по пясъка, свързани с тръби, които им разрешават да дишат обикновено, до момента в който са под вода.
След това има подводни разходки, които оферират обиколки около рифовете на някои от най-интересните острови и крайбрежни райони в света, от Хавай до Мавриций. Те могат да варират от по-големи подводници за групи туристи до супер първокласни частни подводници, като тези на Deepflight, които работят в курорта Four Seasons на Малдивите. Тези екологично чисти и климатизирани плавателни съдове, с място за двама души плюс водач, имат самостоятелни куполи за наблюдаване, които разрешават извънредно преживяване от близко.
Въпреки че мнозина имат вяра, че тези елегантни потопяеми апарати може да са бъдещето на подводното проучване, защото не е належащо опит с гмуркане или плуване – плюс работещите с акумулатори и с ниско равнище на звук потопяеми апарати значи, че преживяването е допустимо най-устойчиво – те постоянно имат висока цена. Deepflight, да вземем за пример, коства 1500 $ за двойка за едночасова екскурзия. Lovers Deep, първокласен подводен хотел, който се плъзга през рифовете към Сейнт Лусия – дружно със личен частен готвач и иконом – стартира от 150 000 $ на вечер.
И тогава има OceanGate, компания за дълбоководни обиколки, чиято подводница с тегло 23 000 фунта, Titan, сега е в центъра на интернационална издирвателна интервенция. Когато BBC беседва с основния изпълнителен шеф на компанията, Стоктън Ръш, през есента на 2022 година преди едно от първите си пътувания до останките на Титаник, той сподели, че задачата му е да направи дълбоководните изследвания комерсиално жизнеспособни за масите, като в същото време нарежда Титаник като „ наложително гмуркане “. Но с билети, струващи 250 000 $ за късмет да станете очевидци на най-известното корабокрушение в света от близко, преживяването е надалеч недостъпно за множеството пасажери.
„ Докато подводният туризъм провокира прочувствени облици на дълбоководни мечти, тези прекарвания в реалност са необичайност “, сподели доктор Хейли Стейнтън, основан в Обединеното кралство учен по туризъм и създател в Tourism Teacher.
Те също са доста скъпи. Мисля, че има пазар за подводен туризъм. Просто имам вяра, че той ще бъде стеснен до богатите. “
Патриша Родилес Мартинез, институционално развиване и PR управител на Les Roches, която организира първата универсална среща на върха за галактически и подводен туризъм през 2019 година, има друго мнение.
Тъй като търсенето се усилва с времето, обвързваните с него разноски също ще намалеят, което ще го направи все по-достъпен за всички. Това се случи с първите самолети, круизи и хотели. “
Независимо дали подводните разходки ще станат всеобщи, доста от тези новаторски подводни преживявания имат значимо второстепенно преимущество: те образоват нова публика по отношение на нуждата да се грижи за океана, който се бори със закани като избелване на корали заради световното стопляне, несъразмерен лов на риба и замърсяване. Според Ръш това важи и за OceanGate, чиито плащащи „ експерти по задачи “ имат шанса да оказват помощ като цивилен учени, като събират изображения и видеоклипове на биоразнообразието на дълбоководните дълбини по време на спускането им от 12 500 фута до мястото на корабокрушението.
Други подводни планове работят ръка за ръка с природозащитници и морски биолози, с цел да създадат пътуването освен занимателно, само че и просветително, като покачват осведомеността за опасността за океаните и техните местообитания.
Гражданските научни начинания, от картографиране на типове водорасли по крайбрежието на щата Вашингтон до следене на акули и костенурки на Големия бариерен риф, разрешават на пасажерите и доброволците да оказват помощ за наблюдаване на морската среда и евентуалните въздействия от туризма и дават сериозни данни за проучвания. Те също имат странична изгода от разпространяването на отговорността за отбрана на нашия подводен свят на цялата общественост.
И въз основа на триумфа на подводните скулптурни паркове, като да вземем за пример Подводния музей на изкуството в Канкун в Мексико, който отвори порти през 2010 година като част от срещата на високо ниво за климата в Канкун, има ход за съчетание на подводен туризъм с арт туризъм, с цел да се притегли нов тип пътешественици, които не са единствено водолази или запалянковци на морския живот, само че които ще отнесат нов интерес към океаните със себе си.
Пътеката за подводни статуи Нгаро на Големия бариерен риф, която отвори порти през 2019 година, демонстрира шест арт съоръжения, като огромна костенурка, локален великански морски костур и полет от манта, които могат да бъдат изследвани посредством обиколки за гмуркане или с лодка, като те не са прекомерно надълбоко потопени, с цел да ги видят срамежливите гости. Пътеката в началото беше основана след опустошаването на огромна част от рифа след циклона Деби през 2017 година и е освен част от настоящ план за възобновяване на рифа, само че също по този начин има за цел да стартира диалози за опазването на морето.
Малко по-нататък по крайбрежието на Куинсланд, покрай Таунсвил, MOUA, първият музей на подводното изкуство в Австралия, е ситуиран на четири места, единствено едно от които е налично единствено за водолази, и демонстрира съоръжения на английския ваятел Джейсън де Кайрес Тейлър. Атракциите описват историята за тежкото състояние на рифа и океаните посредством подбора на творби на изкуството и съпътстващи знаци.
В доста връзки концепцията зад подводния туризъм е същата като експедициите до Арктика, Амазонка или други далечни и екологично нежни екосистеми: посещавайки тези труднодостъпни места, пътешествениците могат да схванат силата и несигурността на нашите бързо изменящи се планета. Но с толкоз доста исторически, естествени и художествени атракции под моретата, локалните управляващи и туроператорите би трябвало да подсигуряват, че обектите се ръководят безвредно по екологичен и потребен метод. Опасността е мястото да стане прекомерно привлекателно и тълпите да унищожат естественото местообитание.
Туристическите лодки, пътеките и екскурзиите би трябвало да бъдат следени и принудени да се придържат към прецизни инструкции. Дори осъзнатите гмуркачи могат по нехайство да навредят на самите места, на които са пристигнали да се насладят. Проучвания за резистентен напредък на туризма от групи като ЮНЕСКО демонстрираха, че решението е в образованието и овластяването на локалните управляващи и общности да следят развиването на инфраструктурата, системите за мониторинг и основаването на строги локални законодателства.
Някои планове към този момент са налице, следени са в интернационален проект и са предопределени да образоват и да привлекат локалния бизнес. За да отбрани рифовете посредством образование на водолази и гмуркачи, да вземем за пример, самодейността Green Fins събра редица интернационално утвърдени насоки, насърчаващи устойчива промишленост за гмуркане и гмуркане с шнорхел, които бяха признати от 11 страни и близо 600 обособени компании за морски туризъм в известни дестинации за подводен туризъм като Бали и Египет от основаването си през 2004 година
Има способи за развиване на подводния туризъм по резистентен метод, който разрешава позитивни въздействия “, сподели доктор Стейнтън. „ Например, аероплан, който беше потънал край крайбрежията на Турция, насърчи морския живот в региона посредством основаването на неестествен риф. “
Тъй като подводният туризъм става все по-иновативен и пораства в известност, ние имаме късмет да разработим нови прекарвания и атракции, които образоват пасажерите за дълбокото море. Но е неотложно да го вършим, като даваме приоритет на устойчивостта и сигурността.
Серия от забавни атракции - като първия в света подводен хотел, Conrad Maldives Rangali Island; най-големият в света подводен ресторант Under в Норвегия – от ден на ден примамват богати пасажери да изследват нови светове под повърхността на океана, даже и да нямат профилирано образование. Но до момента в който спасителите се надпреварват с времето, с цел да извадят туристическата подводница, изчезнала по време на гмуркане до останките на Титаник, може би е време да преосмислим границите на някои от тези преживявания.
Подводният туризъм надали е нова идея. Жак Кусто изобретява водолазно съоръжение за обща приложимост през 1942 година, а Професионалната асоциация на инструкторите по гмуркане, PADI, е издала 27 милиона документи за гмуркане в международен мащаб от 1967 година насам. Според Scubanomics в света има към 6 милиона дейни гмуркачи, плюс безчет гмуркащи се с шнорхел запалянковци, които изследват краищата на нашите океани, гмуркане на потънали остатъци, плуване с китове и костенурки и даже вървене под вода в пещери.
Съвсем неотдавна обаче смяната в мисленето докара до сходно на гмуркане премеждие за хора, които не са опитни гмуркачи или плувци или нямат време или средства да получат документ за гмуркане. Преживявания като Seawalker на Green Island в Големия бариерен риф разрешават на хората да се потапят под вода, до момента в който носят огромна стъклена каска. Облечени в предпазен костюм, „ водолазите “ се спускат леко на дъното на океана, където безусловно вървят изправени по пясъка, свързани с тръби, които им разрешават да дишат обикновено, до момента в който са под вода.
След това има подводни разходки, които оферират обиколки около рифовете на някои от най-интересните острови и крайбрежни райони в света, от Хавай до Мавриций. Те могат да варират от по-големи подводници за групи туристи до супер първокласни частни подводници, като тези на Deepflight, които работят в курорта Four Seasons на Малдивите. Тези екологично чисти и климатизирани плавателни съдове, с място за двама души плюс водач, имат самостоятелни куполи за наблюдаване, които разрешават извънредно преживяване от близко.
Въпреки че мнозина имат вяра, че тези елегантни потопяеми апарати може да са бъдещето на подводното проучване, защото не е належащо опит с гмуркане или плуване – плюс работещите с акумулатори и с ниско равнище на звук потопяеми апарати значи, че преживяването е допустимо най-устойчиво – те постоянно имат висока цена. Deepflight, да вземем за пример, коства 1500 $ за двойка за едночасова екскурзия. Lovers Deep, първокласен подводен хотел, който се плъзга през рифовете към Сейнт Лусия – дружно със личен частен готвач и иконом – стартира от 150 000 $ на вечер.
И тогава има OceanGate, компания за дълбоководни обиколки, чиято подводница с тегло 23 000 фунта, Titan, сега е в центъра на интернационална издирвателна интервенция. Когато BBC беседва с основния изпълнителен шеф на компанията, Стоктън Ръш, през есента на 2022 година преди едно от първите си пътувания до останките на Титаник, той сподели, че задачата му е да направи дълбоководните изследвания комерсиално жизнеспособни за масите, като в същото време нарежда Титаник като „ наложително гмуркане “. Но с билети, струващи 250 000 $ за късмет да станете очевидци на най-известното корабокрушение в света от близко, преживяването е надалеч недостъпно за множеството пасажери.
„ Докато подводният туризъм провокира прочувствени облици на дълбоководни мечти, тези прекарвания в реалност са необичайност “, сподели доктор Хейли Стейнтън, основан в Обединеното кралство учен по туризъм и създател в Tourism Teacher.
Те също са доста скъпи. Мисля, че има пазар за подводен туризъм. Просто имам вяра, че той ще бъде стеснен до богатите. “
Патриша Родилес Мартинез, институционално развиване и PR управител на Les Roches, която организира първата универсална среща на върха за галактически и подводен туризъм през 2019 година, има друго мнение.
Тъй като търсенето се усилва с времето, обвързваните с него разноски също ще намалеят, което ще го направи все по-достъпен за всички. Това се случи с първите самолети, круизи и хотели. “
Независимо дали подводните разходки ще станат всеобщи, доста от тези новаторски подводни преживявания имат значимо второстепенно преимущество: те образоват нова публика по отношение на нуждата да се грижи за океана, който се бори със закани като избелване на корали заради световното стопляне, несъразмерен лов на риба и замърсяване. Според Ръш това важи и за OceanGate, чиито плащащи „ експерти по задачи “ имат шанса да оказват помощ като цивилен учени, като събират изображения и видеоклипове на биоразнообразието на дълбоководните дълбини по време на спускането им от 12 500 фута до мястото на корабокрушението.
Други подводни планове работят ръка за ръка с природозащитници и морски биолози, с цел да създадат пътуването освен занимателно, само че и просветително, като покачват осведомеността за опасността за океаните и техните местообитания.
Гражданските научни начинания, от картографиране на типове водорасли по крайбрежието на щата Вашингтон до следене на акули и костенурки на Големия бариерен риф, разрешават на пасажерите и доброволците да оказват помощ за наблюдаване на морската среда и евентуалните въздействия от туризма и дават сериозни данни за проучвания. Те също имат странична изгода от разпространяването на отговорността за отбрана на нашия подводен свят на цялата общественост.
И въз основа на триумфа на подводните скулптурни паркове, като да вземем за пример Подводния музей на изкуството в Канкун в Мексико, който отвори порти през 2010 година като част от срещата на високо ниво за климата в Канкун, има ход за съчетание на подводен туризъм с арт туризъм, с цел да се притегли нов тип пътешественици, които не са единствено водолази или запалянковци на морския живот, само че които ще отнесат нов интерес към океаните със себе си.
Пътеката за подводни статуи Нгаро на Големия бариерен риф, която отвори порти през 2019 година, демонстрира шест арт съоръжения, като огромна костенурка, локален великански морски костур и полет от манта, които могат да бъдат изследвани посредством обиколки за гмуркане или с лодка, като те не са прекомерно надълбоко потопени, с цел да ги видят срамежливите гости. Пътеката в началото беше основана след опустошаването на огромна част от рифа след циклона Деби през 2017 година и е освен част от настоящ план за възобновяване на рифа, само че също по този начин има за цел да стартира диалози за опазването на морето.
Малко по-нататък по крайбрежието на Куинсланд, покрай Таунсвил, MOUA, първият музей на подводното изкуство в Австралия, е ситуиран на четири места, единствено едно от които е налично единствено за водолази, и демонстрира съоръжения на английския ваятел Джейсън де Кайрес Тейлър. Атракциите описват историята за тежкото състояние на рифа и океаните посредством подбора на творби на изкуството и съпътстващи знаци.
В доста връзки концепцията зад подводния туризъм е същата като експедициите до Арктика, Амазонка или други далечни и екологично нежни екосистеми: посещавайки тези труднодостъпни места, пътешествениците могат да схванат силата и несигурността на нашите бързо изменящи се планета. Но с толкоз доста исторически, естествени и художествени атракции под моретата, локалните управляващи и туроператорите би трябвало да подсигуряват, че обектите се ръководят безвредно по екологичен и потребен метод. Опасността е мястото да стане прекомерно привлекателно и тълпите да унищожат естественото местообитание.
Туристическите лодки, пътеките и екскурзиите би трябвало да бъдат следени и принудени да се придържат към прецизни инструкции. Дори осъзнатите гмуркачи могат по нехайство да навредят на самите места, на които са пристигнали да се насладят. Проучвания за резистентен напредък на туризма от групи като ЮНЕСКО демонстрираха, че решението е в образованието и овластяването на локалните управляващи и общности да следят развиването на инфраструктурата, системите за мониторинг и основаването на строги локални законодателства.
Някои планове към този момент са налице, следени са в интернационален проект и са предопределени да образоват и да привлекат локалния бизнес. За да отбрани рифовете посредством образование на водолази и гмуркачи, да вземем за пример, самодейността Green Fins събра редица интернационално утвърдени насоки, насърчаващи устойчива промишленост за гмуркане и гмуркане с шнорхел, които бяха признати от 11 страни и близо 600 обособени компании за морски туризъм в известни дестинации за подводен туризъм като Бали и Египет от основаването си през 2004 година
Има способи за развиване на подводния туризъм по резистентен метод, който разрешава позитивни въздействия “, сподели доктор Стейнтън. „ Например, аероплан, който беше потънал край крайбрежията на Турция, насърчи морския живот в региона посредством основаването на неестествен риф. “
Тъй като подводният туризъм става все по-иновативен и пораства в известност, ние имаме късмет да разработим нови прекарвания и атракции, които образоват пасажерите за дълбокото море. Но е неотложно да го вършим, като даваме приоритет на устойчивостта и сигурността.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ