Повече от 70 години светът е обхванат от ужаса на

Повече от 70 години светът е обзет от ужаса на нацизма и зверствата на Холокоста. През десетилетията след гибелта на Хитлер, нито един бранш от немското общество не остава недокоснат: предприемачи, учени и лекари се потвърждава, че вземат участие в укрепването властта на фюрера. И въпреки всичко измежду всички тези хора една група сигурно би трябвало да има както интелектуална прозорливост, по този начин и морална мощ, с цел да се опълчи на Хитлер – философите. В края на краищата философията произлиза от моралните науки…

Алфред Баумлер

До 1933 година в университетите из Германия има стотици еврейски учени, в това число философи. В годината, в която Хитлер става канцлер, над 1600 учени са изгонени от длъжностите си, като множеството са, несъмнено, евреи. Те включват някои авторитетни философи като Едмънд Хусерл, а също и Карл Ясперс (чиято брачна половинка е еврейка). В хода на тази чистка съвсем няма доказателства за някакво опълчване от страна на „ арийските “ философи – няма писма, акции или митинги. Както се показва един коментатор: „ Мълчанието им беше мощно. “

Експулсирането на толкоз доста евреи оставя забележителен брой свободни работни места и стандартът, нужен за приемането им, е доста занижен. Останалите философи бързо виждат възможностите…

Алфред Баумлер е недодялан интерпретатор на паметния немски мъдрец от 19 век Фридрих Ницше. От тежка безизвестност, той претърпява неотложно и трагично нанагорнище до популярност поради отношението си към националсоциализма. През 1933 година получава покачване в професор по философия в влиятелния университет в Берлин и организира цялото психическо образование на нацистката партия. Колегата на Баумлер Ернст Крик (на основната снимка), член на националсоциалистическата партия, презира пацифистките и демократични хрумвания. Вместо с тях, той се занимава с унищожаването на еврейското въздействие и е награден с място в университета в Хайделберг, където шпионира сътрудниците си, работи за службите за сигурност и оказва помощ за ръководството на редица видни нацистки институции.

Много други съидейници на нацистите скоро също са повишени в професори и ректори. Хора като Ернст Бергман (Лайпцигския университет), Макс Хилдеберт Боме (Университета в Йена), Ханс Алфред Грунски и Ото Хьофлер (Мюнхенския университет), Валтер Шулце-Селде (Университет в Инсбрук) и Ханс Хейзе (Университета в Кьонигсберг). Този списък обхваща единствено някои от философите сътрудници на нацистка Германия и надали са каймака на мислителите на нацията. И въпреки всичко, в случай че смятате, че тези с по-големи мозъци и гений ще окажат по-голяма опозиция на режима – ще сгрешите.

Мартин Хайдегер

Една от водещите светлини в Германия е професор Мартин Хайдегер, създател на приветстваното „ Битие и време “. През 1933 година, когато го питат по какъв начин подобен непохватен човек като Хитлер може да ръководи Германия, Хайдегер отговори с искра в очите: „ Културата няма значение. Вижте чудесните му ръце! “

Карл Шмит, ослепителен юридически мъдрец, роден през 1888 година, се причислява към Националсоциалистическата партия през май 1933 година и стартира да събира плодовете от съдействието си с партията съвсем незабавно. Той е назначен за пруски държавен консултант и става ръководител на Берлинския университет.  По-късно, откакто хвали апелите на нацистките водачи за „ здравословен екзорсизъм “, Шмит приветства „ същинската борба на правилата сред жестокостта и наглостта на евреите и етническата чест на германците “. Той осъжда елементарния „ прочувствен антисемитизъм, който не извършва задачата да прогони еврейското въздействие “. И цитира „ Mein Kampf “: „ Защитавайки се против евреина… правя делото на Господ. “

Наслаждавайки се на своите нови позиции, философите на Хитлер оказват помощ за установяването и дефинирането на рамката на нацистката „ философия “. Подобно на Хайдегер, те се покланят на фюрера. Ханс Хейзе, да вземем за пример, се застъпва за цялостно послушание: „ Новият немски университет има единствено един закон… да служи на желанията и задачите на фюрера на немския народ. “

Мнозина, подобно Шмит, също се насочват непосредствено към евреите. Д-р Ханс Алфред Грунски и Макс Вунд, професор по философия в университета в Тюбинген, стават плодовити създатели на антисемитски теории, до момента в който Алфред Баумлер поема водеща роля в изгарянето на книги с най-вече еврейска литература през май 1933 година Всъщност през 30-те години, наподобява, че нито един мъдрец в немските университети – без значение дали е несъвършен или брилянтен – не прави нищо друго с изключение на да се съгласява с Хитлер.

И въпреки всичко при започване на 40-те години Кърт Хубер, професор по философия в университета в Мюнхен, взема решение да промени тази наклонност. Консервативен националист, Хубер е ядосан от безразсъдната загуба на млади немски животи в борбата при Сталинград и непрестанно възходящата свирепост на Третия райх. Така той става член на прикрита съпротивителна група на име Бялата роза. Хубер написа листовки, които приканват немския народ да се опомни и да се опълчи на Хитлер. Трагично през 1943 година той е хванат, наказан и екзекутиран.

***

През 1945 година, след рухването на Третия райх, съдружниците се пробват да прочистят немските университети от нацизма. Опитите им обаче са неефективни и някогашните нацисти не престават да преобладават в редица факултети. Междувременно Карл Шмит, който в никакъв случай не се отхвърля от възгледите си, и Мартин Хайдегер, който в никакъв случай не се извинява за ролята си в поддръжка на Хитлер, се издигат до интернационална популярност. Всъщност Хайдегер ще бъде приветстван като най-великият мъдрец на 20 век, а за Карл Шмит се твърди, че „ е евентуално най-обсъжданият немски правист на 20 век “. Днес, до момента в който Кърт Хубер е пропуснат, концепциите на Хайдегер и Шмит се почитат от някои от най-престижните институции в западния свят.