Мария Лалева пред Actualno.com: Или казваш истината, или мълчиш пред читателя
Повече от 60 000 продадени броя. Така наподобява в цифри равносметката след първата година от живота на " Живот в скалите ". Десетки срещи с читатели у нас и по света, изявленията, представяния, обич. И откровеност в думите. Това даде обещание писателят, стихотворец, сценарист и продуцент Мария Лалева на публиката. Това и стори. Защото има вяра, че "...или казваш истината, такава каквато я чувстваш, или мълчиш. Но не лъжеш. Не играеш. Не имитираш. Читателите нямат потребност от подправени понятия, нито от отвлечени умозрения. Те желаят истина и хубост ".
Пред Мария изясни и за какво не приема етикета " феномен " за романа си. „ Живот в скалите “ е единствено една книга. Каквито се пишат и излизат от щемпел у нас всяка година. Не мога да я нарека " феномен ", само че и не мога да отрека, че към книгата има голям читателски интерес, че се харесва, разисква, вълнува. Толкова рядко се радваме дружно на нещо, че назоваваме това „ феномен “. Да, задържа се в тройката на всички ранглисти за продажба цяла година, което аз бих нарекла просто „ триумф “.
Мария Лалева е уверена, че тематиките в книгата са близки до читателите. " Човек се отъждествява с героите, с болките, с размислите им. Книгата е прочувствена и почтена, вкарва те в свят хем прочут, хем чужд, буди въпроси към самия четец, дава друга позиция, на моменти е провокативна и разрушава стандарти. „ Живот в скалите “ запълва един голям прочувствен вакуум на индивида, който ежедневно е изтикван в ъгъла на битието ни и е трансфорат в аудитория, само че не и в основен воин на изкуството и литературата. А книгата го направи основно настоящо лице, трансформира вътрешния му свят в център на внимание, върна му онази значителност, която всяко човешко създание заслужава. И има ".
Мария дава отговор по този начин на въпросите: като че ли е ненужно да бъдат задавани, защото пред тях стои страхът на питащия дали няма да прозвучат банално, клиширано. Празно даже. И въпреки всичко се осмелявам и не преставам: " Мария, настава ли отмалялост у създателя след сходен триумф? Възможно ли е въобще това? "
" Да, голяма отмалялост от голямата отговорност, която създателят носи, когато осъзнае, че читателят му има вяра ", споделя тя. И все едно ми размахва пръст: " Нямаш право на неверна пауза даже [...] Да носиш такава отговорност върху плещите си, би натежало на всеки. Още не съм толкоз изтощена, с цел да продължа със срещите, само че усетя ли, че към този момент всичко съм споделила на този стадий за тази книга, ще замълча. Авторът в действителност е добре да усети точното време за тишина. Приближавам към тишината си. Вече ми е нужна ".
Сподели с твоите другари
И си мисля, че в тишина се прави най-пълноценната равносметка. Но този път не с числата. А с думите. " Любов, признателност, реципрочност, схващане ", изрича Мария. Това в действителност е и пътят, през който мина до момента животът ни в скалите. И оттатък тях.
Пред Мария изясни и за какво не приема етикета " феномен " за романа си. „ Живот в скалите “ е единствено една книга. Каквито се пишат и излизат от щемпел у нас всяка година. Не мога да я нарека " феномен ", само че и не мога да отрека, че към книгата има голям читателски интерес, че се харесва, разисква, вълнува. Толкова рядко се радваме дружно на нещо, че назоваваме това „ феномен “. Да, задържа се в тройката на всички ранглисти за продажба цяла година, което аз бих нарекла просто „ триумф “.
Мария Лалева е уверена, че тематиките в книгата са близки до читателите. " Човек се отъждествява с героите, с болките, с размислите им. Книгата е прочувствена и почтена, вкарва те в свят хем прочут, хем чужд, буди въпроси към самия четец, дава друга позиция, на моменти е провокативна и разрушава стандарти. „ Живот в скалите “ запълва един голям прочувствен вакуум на индивида, който ежедневно е изтикван в ъгъла на битието ни и е трансфорат в аудитория, само че не и в основен воин на изкуството и литературата. А книгата го направи основно настоящо лице, трансформира вътрешния му свят в център на внимание, върна му онази значителност, която всяко човешко създание заслужава. И има ".
Мария дава отговор по този начин на въпросите: като че ли е ненужно да бъдат задавани, защото пред тях стои страхът на питащия дали няма да прозвучат банално, клиширано. Празно даже. И въпреки всичко се осмелявам и не преставам: " Мария, настава ли отмалялост у създателя след сходен триумф? Възможно ли е въобще това? "
" Да, голяма отмалялост от голямата отговорност, която създателят носи, когато осъзнае, че читателят му има вяра ", споделя тя. И все едно ми размахва пръст: " Нямаш право на неверна пауза даже [...] Да носиш такава отговорност върху плещите си, би натежало на всеки. Още не съм толкоз изтощена, с цел да продължа със срещите, само че усетя ли, че към този момент всичко съм споделила на този стадий за тази книга, ще замълча. Авторът в действителност е добре да усети точното време за тишина. Приближавам към тишината си. Вече ми е нужна ".
Сподели с твоите другари
И си мисля, че в тишина се прави най-пълноценната равносметка. Но този път не с числата. А с думите. " Любов, признателност, реципрочност, схващане ", изрича Мария. Това в действителност е и пътят, през който мина до момента животът ни в скалите. И оттатък тях.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ