За мен най-голямото признание е това на читателя, каза за БТА поетесата Маргарита Петкова, която днес навършва 70 години
За мен най-голямото самопризнание е това на читателя – когато читателят се припознае в моите стихове, сподели за Българска телеграфна агенция поетесата Маргарита Петкова, която през днешния ден навършва 70 години.
За седемдесетгодишния си живот и съвсем толкоз творчество тя цени всяко едно свое прекарване, „ като се стартира от самото мое раждане, тъй като това е едно ужасно прекарване и се стигне до раждането на моите деца и до раждането на книгите ми и до всичките другарства “. За нея са значими „ всички положителни и неприятни неща, тъй като не може да има единствено ярки, светли и хубави неща “.
„ Всеки ден благодаря и за меда, и за жилото, тъй като не може едното без другото “, сподели още Маргарита Петкова. Тя сподели, че за нея вдъхновението не се лимитира до нещата, за които обича да написа. „ Думите идват, стихотворенията идват, каквото пристигна. Мисля, че при всичките сътрудници е по този начин “, сподели още поетесата. „ Художникът не обича да рисува единствено изгреви или единствено залези, постоянно зависи по какъв начин се сложат нещата, т.е. съгласно обстановката “, добави тя.
Маргарита Петкова е родена на 21 февруари 1956 година в София. Първите си стихотворения стартира да написа още като ученичка — „ от досада “ в първи клас, а година по-късно основава и първото си любовно стихотворение. Първата обява на Маргарита Петкова е стихотворението „ Върви си “, отпечатано през 1973 година във вестник „ Средношколско знаме “. По-късно нейни произведения се появяват в издания като „ Пулс “, „ Литературен фронт “, списанията „ Пламък “, „ Септември “, „ Факел “ и други литературни периодически издания.
Автор е на повече от 13 стихосбирки, а редица нейни стихотворения, измежду които „ Иване, Иване “, „ Само за дами “ и „ Болката отляво “, получават втори живот като известни песни. Музика по текстове на Петкова основават композиторите Стефан Димитров, Вили Казасян, Асен Масларски и други създатели.
Маргарита Петкова е притежател на редица влиятелни национални оценки, измежду които премиите „ Цветан Спасов “ и „ Южна пролет “ (1984), „ Христо Ботев “ (1996), „ Изворът на белоногата “ (2002), „ Димчо Дебелянов “ за повсеместен принос (2007), „ Златна амфора “ (2009) и „ Носител на просветата “ (2016), както и Годишната премия на Съюза на българските писатели (1997, 2007).
През 2011 година получава формален почетен статут на специалист с висок авторитет и публично самопризнание в региона на културата и оценката „ Златна книга “ за принос към развиването на българската просвета от Съвета на европейската научна и културна общественост.
Поетесата печели Голямата премия в Международния поетически конкурс „ Лирични гласове “ (София, 2012), както и първата почетна премия „ Евтим Евтимов “ за повсеместен принос към българската лирика, връчвана в границите на Националния конкурс за любовна поезия „ Горчиво вино “ (септември 2020).
Петкова е и преводач от съветски език на стихове на Марина Цветаева, Анна Ахматова, Андрей Вознесенски и други създатели. Нейни творби са превеждани на съвсем всички европейски езици.
/ЕЛ/ Държавна сигурност, отдел „ Справочна “
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ : Българска телеграфна агенция,ВИНФ,8.9.2020; ; ; Кой кой е в България, с. 558; в. „ Труд “, бр. 68, 10.3.1996; в. Труд “, бр. 134, 19.5.2012, с. 16–17; в. „ Стандарт”, бр. 8270, 20.02.2016, с. 7; в. „ Стандарт “, 18.3.2018, с.11; ; ; ;
За седемдесетгодишния си живот и съвсем толкоз творчество тя цени всяко едно свое прекарване, „ като се стартира от самото мое раждане, тъй като това е едно ужасно прекарване и се стигне до раждането на моите деца и до раждането на книгите ми и до всичките другарства “. За нея са значими „ всички положителни и неприятни неща, тъй като не може да има единствено ярки, светли и хубави неща “.
„ Всеки ден благодаря и за меда, и за жилото, тъй като не може едното без другото “, сподели още Маргарита Петкова. Тя сподели, че за нея вдъхновението не се лимитира до нещата, за които обича да написа. „ Думите идват, стихотворенията идват, каквото пристигна. Мисля, че при всичките сътрудници е по този начин “, сподели още поетесата. „ Художникът не обича да рисува единствено изгреви или единствено залези, постоянно зависи по какъв начин се сложат нещата, т.е. съгласно обстановката “, добави тя.
Маргарита Петкова е родена на 21 февруари 1956 година в София. Първите си стихотворения стартира да написа още като ученичка — „ от досада “ в първи клас, а година по-късно основава и първото си любовно стихотворение. Първата обява на Маргарита Петкова е стихотворението „ Върви си “, отпечатано през 1973 година във вестник „ Средношколско знаме “. По-късно нейни произведения се появяват в издания като „ Пулс “, „ Литературен фронт “, списанията „ Пламък “, „ Септември “, „ Факел “ и други литературни периодически издания.
Автор е на повече от 13 стихосбирки, а редица нейни стихотворения, измежду които „ Иване, Иване “, „ Само за дами “ и „ Болката отляво “, получават втори живот като известни песни. Музика по текстове на Петкова основават композиторите Стефан Димитров, Вили Казасян, Асен Масларски и други създатели.
Маргарита Петкова е притежател на редица влиятелни национални оценки, измежду които премиите „ Цветан Спасов “ и „ Южна пролет “ (1984), „ Христо Ботев “ (1996), „ Изворът на белоногата “ (2002), „ Димчо Дебелянов “ за повсеместен принос (2007), „ Златна амфора “ (2009) и „ Носител на просветата “ (2016), както и Годишната премия на Съюза на българските писатели (1997, 2007).
През 2011 година получава формален почетен статут на специалист с висок авторитет и публично самопризнание в региона на културата и оценката „ Златна книга “ за принос към развиването на българската просвета от Съвета на европейската научна и културна общественост.
Поетесата печели Голямата премия в Международния поетически конкурс „ Лирични гласове “ (София, 2012), както и първата почетна премия „ Евтим Евтимов “ за повсеместен принос към българската лирика, връчвана в границите на Националния конкурс за любовна поезия „ Горчиво вино “ (септември 2020).
Петкова е и преводач от съветски език на стихове на Марина Цветаева, Анна Ахматова, Андрей Вознесенски и други създатели. Нейни творби са превеждани на съвсем всички европейски езици.
/ЕЛ/ Държавна сигурност, отдел „ Справочна “
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ : Българска телеграфна агенция,ВИНФ,8.9.2020; ; ; Кой кой е в България, с. 558; в. „ Труд “, бр. 68, 10.3.1996; в. Труд “, бр. 134, 19.5.2012, с. 16–17; в. „ Стандарт”, бр. 8270, 20.02.2016, с. 7; в. „ Стандарт “, 18.3.2018, с.11; ; ; ;
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ