bTV Репортерите: Писмо до Афганистан
Повече от 40 години Афганистан е полесражение, а естественият живот, доколкото го има, се случва в късите тишини сред изстрелите. Тези хора, които ще представим, сега са надалеч от талибаните, само че и от околните си, които са оставили в Афганистан. За част от тях България е втора татковина от няколко години, други таман са пристигнали и желаят да останат, а трети - да изоставен колкото се може по-бързо.
Близо до българо-турската граница, в Пъстрогор, се намира един от директните центрове на Агенцията за бежанците. От няколко дни в тази постройка е Тури Ентизар - един от 230 афганистанци, настанени тук.
„ Защото моята страна в този момент е доста рисково място. Талибаните завзеха властта, Народното събрание затвори. Всички градове са цялостни с талибани. Дойдох през Иран, след това Турция, Гърция и България. Много малко пътувах с кола, множеството път изминах пешком “, споделя Тури.
Преди да потегли към Европа, Нури е прекарал месец в бежански лагер в Пакистан, където към момента се намира фамилията му. Брат му губи единия си крайник при детонация в учебното заведение, в което учи, а самият Нури оцелява при офанзива на пътя в Афганистан.
„ Карах от Кабул към Джалалабад и талибаните ни нападнаха. Не знам каква беше повода, само че започнаха да стрелят. Аз бях улучен в крайници, а тримата души, които пътуваха с мен в колата, бяха убити. Не мога да се върна в родината си. Хората от моето село ще ме видят и ще ме издадат на талибаните, тъй като работят с тях, а аз съм шиит. За хора като мен е рисково да се върнат в този момент “, споделя Тури.
„ В рамките на времето, в което се преглежда молбата, лицата биват настанявани в общежитията на центъра, обезпечава се здравно обслужване, изхранване. Тука дано разграничим нещата - арестуваните незаконни мигранти се задържат в центровете на дирекция " Миграция ". В това време лицата имат право да подадат молба и за протекция. Някои се възползват “, изяснява Спасимир Петров, шеф на директния център за бежанци в село Пъстрогор.
„ При складиране на молба за леговище мигрантите се предават на Агенцията за бежанците, тя може да излезе с решение “, добавя комисар Иван Стоянов от " Гранична полиция ".
„ През последните три месеца се следи нарастване на опитите за прекосяване на държавната граница. По-голямата част биват спирани и недопускани да влязат на българска територия. От началото на годината досега има арестувани 555 лица, нелегално минали. През последните два месеца арестуваните са 233 и е предотвратено нахлуване на към 20 хиляди лица през българо-турската граница “, споделя комисар Стоянов.
Мигрантският напън към Европа и изключително вълната бежанци от Сирия след експлоадирането на войната там принуди доста страни да изградят защитни стени по границите си. Хиляди километри загради бяха издигнати през 2015 година за секване на по този начин наречения " Балкански маршрут ".
„ Оградата е една преграда пред възможните извършители. Тя не може да ги спре, само че задачата е да ги забави. Проверяват се на 100 % всички транспортни средства “, споделя комисар Стоянов
„ Много проблеми имахме, 9 нощи вървяхме пешком. Минахме границата през гората. Бяхме задържани от полицията в София “, споделя Мансур Харун, който в този момент е в разпределителен център на Агенцията на бежанците.
Докато снимаме в бежанския център, беседваме с него и още няколко младежи, които таман са пристигнали. Те нямат право да напущат лагера, тъй като документите им към момента се преглеждат. Пътували са няколко седмици. Далече от вкъщи в този момент се надяват да получат статут на бежанци.
„ Искам да бъда със фамилията си. Те са в Афганистан - татко ми, майка ми, сестра ми и брат ми. Искам да отида в Европа и да взема фамилията си със себе си. Не съм ги виждал от един месец “, споделя Мансур.
„ В по-голямата си част - най-малко съгласно това, които споделят в персоналните си истории, те пътуват незаконно, прекосяват граници, тяхната последна цел е страна от Европейски Съюз, най-много Франция, Германия, Австрия. Почти няма такива, които желаят да останат или в случай че има такива, те са малко “, разяснява Спасимир Петров, шеф на директния център за бежанци в село Пъстрогор.
В жилището си в София Сара Сайзи приказва с роднините си, останали в Кабул. След завземането на властта в Афганистан от талибаните дамите са задължени да се забулват от глава до пети, когато излизат от у дома. Братовчедката на Сара й споделя, че към този момент не може да посещава университета в една зала с мъже. Животът за дамите към този момент е друг. Талибаните дават обещание равни права, само че за момента това не се случва.
„ Всички знаят, че ситуацията в Афганистан е тежка. През 2016 година участвах в няколко форума на дамите и разнообразни конференции. За страдание, дамата в Афганистан освен в този момент, само че и преди, са несигурни и постоянно стават обект на нападки. Винаги съм се чувствала нещастна там “, споделя Сара.
През 2016 година Сара отпътува за Турция с виза и влиза незаконно в България дружно с двете си деца. След това синът ѝ се разболява и с него прекарват една година в клиника в Германия. После се връщат в България, където живеят и през днешния ден.
„ В Афганистан оставих всичко, тъй като интервалът, в който учех там е обвързван с най-хубавите ми мемоари. Оставих всичко в Афганистан. Майка ми и брат ми са в Турция, само че другите близки и родственици още са в Кабул. Често се обаждам на вуйна си и нейните деца. С тях приказвам. Тъй като в този момент ситуацията е тежко, се чуваме всеки ден, с цел да ревизира дали са добре. Сега не могат да работят и да се движат свободно по всички страни. Те също желаят да си тръгнат оттова “, споделя Сара.
Последното потомство на Афганистан не познава трайния мир. През последните 40 години страната е разкъсвана от спорове и военни дейности - революция, Съветска окупация, а по-късно и войната против тероризма и талибаните, водена от Съединени американски щати и коалиция от още страни. Военната задача на Съединени американски щати в Афганистан завърши след съвсем 20 години.
Организация на обединените нации предизвести, че филантропичната рецесия в Афганистан няма да завърши с евакуирането на задграничните жители. Над 30 милиона души се нуждаят от помощ. Още никой не се наема да предвижда какъв брой хора ще се опитат да избягат от режима на талибаните. Европа още веднъж стяга границите.
„ Това е битка със следствието, а не с повода. През понятието " емигрант " стои понятието " война ". Причината да има бежанци е войната, повода да има имигранти е бедността. Ние се борим със следствието. Ние се опитваме да решим казуса по какъв начин да не влязат, а не по какъв начин да не тръгнат. Тук с цялостна мощ се оправдава максимата, че те са тук, тъй като ние бяхме там. Това, което се случва с Афганистан, а преди този момент и в Сирия, е директен резултат от нашата политика, имам поради на западните страни в най-широкия смисъл “, счита Любомир Кючуков от Института за стопанска система и интернационалните връзки.
Европейският съюз се оказа изправен освен пред миграционна рецесия, само че и пред провокациите, които произтичат от неналичието на общоевропейска философия и политика за намиране на решение на казуса. Според отчет на фондация „ Фридрих Еберт “ българското общество е натоварено с доста страхове по отношение на бежанците, само че за по-голямата част от българите, като се изключи 5%, тези страхове не са минали в ненавист към чужденците и не носят идеологическата тежест на ксенофобията.
„ Много съществено тази емигрантска и бежанска рецесия се употребява от крайнодесни обединения за основаване на напрежения, в това число влизат в приложимост тезите за риска за идентичността, за християнството, за обществените системи и не на последно място прекомерно небалансираното медийно отразяване на този проблем. Създава се усещане, че за нас бежанците се трансфораха в числа, а не в хора. Дори за един избран интервал в медийни герои се бяха трансформирали някои хора, които като частна полиция ходеха да арестуват мигранти и бежанци по границата “, разяснява Кючюков.
„ Аз съм жив очевидец на седем преврата или седем пъти смяна на властта. Бил съм възпитаник по време на краля, в 11 клас стана президентство. След това, преди да дойда в България стана по този начин наречения априлски боен прелом “, споделя Шер Мохамад Хасани.
Хасани попада в България преди 40 години като студент. След като приключва, се връща в Афганистан, с цел да служи в армията. После още веднъж се връща в София и работи като преводач - работа, която доста постоянно го среща с хора от родината му.
„ Аз съм приключил колеж за петрол и газ в Афганистан. Когато приключих, одобриха ме като помощник назад в същия колеж. Това беше в далечната 76-та година. Тогава даваха посредством министерството на просветата даваха места за образование в разнообразни страни. Имаше две места. Едното аз завоювах по тази причина пристигнах в България. + 00:02:36 - Помня точната дата - 12 октомври 1978 година, когато пристигнахме с трен от Истанбул в София. Започнахме да учим български език, беше ми елементарно, тъй като знаех съветски. След това нещата потръгнаха. България ми е като втора татковина “, споделя Хасани.
Шер постоянно може да бъде забелязан в разнообразни районни полицейски ръководства, където превежда на бежанци и незаконни имигранти.
„ Когато има хора, чиито родители са починали, те са останали сираци. Много тъжни истории са ми разказвали, които са ми повлиявали по доста подобен метод, че все едно съм бил тях. За страдание, това е действителността в Афганистан. + 00:14:56 - Хората ми описват през какви компликации са минали и някои от тях съпоставят предходната власт със сегашната конюнктура. Основната цел на хората в Афганистан е да има мир. Хората от държавните управления не желаят придобивки, главната цел като ги питате е " желая мир ".
След поемането на властта от талибаните Европейска комисия прикани страните членки да се въздържат от експулсиране на имигрантите от Афганистан. В Европейски Съюз настройките се разнообразни. Някои страни публично оповестяват, че не желаят никакви бежанци от Афганистан. Според Дъблинския правилник първата страна, в която мигрантите са влезнали, би трябвало да узакони статута им, или да ги върне.
„ Източноевропейските страни вземат решение казуса по какъв начин да не позволен мигрантите, западноевропейските по какъв начин да ги устроят в обществото. Те са към този момент там и се търсят способи по какъв начин да бъде открито тяхното място в обществото. При нас това е обвързвано по-скоро с по-формалната страна. Те на процедура са групи от хора, които минават. Икономически и обществени са аргументите. В западните общества, изключително постколониалните, има обичаи с чужденци и мигранти. Трябва да се откри общо решение, което да натоварва отмерено всички страни в Европейски Съюз - общо и солидарно. Идеята за квоти беше опит да се решат проблемите на Дъблинския правилник, без да се трансформира той самият “, споделя Любомир Кючуков.
Според Организация на обединените нации протичащото се в Афганистан се дефинира като един от споровете с най-вече цивилни жертви в международен мащаб. Особено висок е броят на жертвите измежду децата и дамите. Според Организация на обединените нации ръководството на талибаните ще има пагубното отражение върху човешките права.
„ Цивилизованият свят е длъжен на Афганистан поради дългата война - от 43 години насам по един или различен метод има война. Заради това нещо светът е длъжен да подаде ръка. Афганистанците стават жертви на тези промени “, счита Шер Мохамад Хасани.
„ Този проблем ще се възпроизвежда, до момента в който не се решат проблемите с аргументите за това, за което стана дума “, разяснява Любомир Кючюков.
„ Искам да дойдете при мен и да заживеете естествен живот. Много ми липсвате, ще се опитам да ви взема при себе си “, споделя бежанецът Мансур на своите близки.
„ Аз като една жена мюсюлманка се опасявам, в случай че талибаните в действителност ръководят съгласно каноните на шериата. Трябва да дадат равни права на всички, а на дамите да е разрешено да работят “, споделя Сара.
„ Мечтая си един ден афганистанците да бъдат свободни като хората в другите страни. Жените и децата да имат права, Някой ден желая да мога да се върна у дома, където имам толкоз доста мемоари и хора, които ми липсват ужасно доста. Моля се Афганистан да бъде свободен “, написа Сара в своето „ Писмо до Афганистан “.
Близо до българо-турската граница, в Пъстрогор, се намира един от директните центрове на Агенцията за бежанците. От няколко дни в тази постройка е Тури Ентизар - един от 230 афганистанци, настанени тук.
„ Защото моята страна в този момент е доста рисково място. Талибаните завзеха властта, Народното събрание затвори. Всички градове са цялостни с талибани. Дойдох през Иран, след това Турция, Гърция и България. Много малко пътувах с кола, множеството път изминах пешком “, споделя Тури.
Преди да потегли към Европа, Нури е прекарал месец в бежански лагер в Пакистан, където към момента се намира фамилията му. Брат му губи единия си крайник при детонация в учебното заведение, в което учи, а самият Нури оцелява при офанзива на пътя в Афганистан.
„ Карах от Кабул към Джалалабад и талибаните ни нападнаха. Не знам каква беше повода, само че започнаха да стрелят. Аз бях улучен в крайници, а тримата души, които пътуваха с мен в колата, бяха убити. Не мога да се върна в родината си. Хората от моето село ще ме видят и ще ме издадат на талибаните, тъй като работят с тях, а аз съм шиит. За хора като мен е рисково да се върнат в този момент “, споделя Тури.
„ В рамките на времето, в което се преглежда молбата, лицата биват настанявани в общежитията на центъра, обезпечава се здравно обслужване, изхранване. Тука дано разграничим нещата - арестуваните незаконни мигранти се задържат в центровете на дирекция " Миграция ". В това време лицата имат право да подадат молба и за протекция. Някои се възползват “, изяснява Спасимир Петров, шеф на директния център за бежанци в село Пъстрогор.
„ При складиране на молба за леговище мигрантите се предават на Агенцията за бежанците, тя може да излезе с решение “, добавя комисар Иван Стоянов от " Гранична полиция ".
„ През последните три месеца се следи нарастване на опитите за прекосяване на държавната граница. По-голямата част биват спирани и недопускани да влязат на българска територия. От началото на годината досега има арестувани 555 лица, нелегално минали. През последните два месеца арестуваните са 233 и е предотвратено нахлуване на към 20 хиляди лица през българо-турската граница “, споделя комисар Стоянов.
Мигрантският напън към Европа и изключително вълната бежанци от Сирия след експлоадирането на войната там принуди доста страни да изградят защитни стени по границите си. Хиляди километри загради бяха издигнати през 2015 година за секване на по този начин наречения " Балкански маршрут ".
„ Оградата е една преграда пред възможните извършители. Тя не може да ги спре, само че задачата е да ги забави. Проверяват се на 100 % всички транспортни средства “, споделя комисар Стоянов
„ Много проблеми имахме, 9 нощи вървяхме пешком. Минахме границата през гората. Бяхме задържани от полицията в София “, споделя Мансур Харун, който в този момент е в разпределителен център на Агенцията на бежанците.
Докато снимаме в бежанския център, беседваме с него и още няколко младежи, които таман са пристигнали. Те нямат право да напущат лагера, тъй като документите им към момента се преглеждат. Пътували са няколко седмици. Далече от вкъщи в този момент се надяват да получат статут на бежанци.
„ Искам да бъда със фамилията си. Те са в Афганистан - татко ми, майка ми, сестра ми и брат ми. Искам да отида в Европа и да взема фамилията си със себе си. Не съм ги виждал от един месец “, споделя Мансур.
„ В по-голямата си част - най-малко съгласно това, които споделят в персоналните си истории, те пътуват незаконно, прекосяват граници, тяхната последна цел е страна от Европейски Съюз, най-много Франция, Германия, Австрия. Почти няма такива, които желаят да останат или в случай че има такива, те са малко “, разяснява Спасимир Петров, шеф на директния център за бежанци в село Пъстрогор.
В жилището си в София Сара Сайзи приказва с роднините си, останали в Кабул. След завземането на властта в Афганистан от талибаните дамите са задължени да се забулват от глава до пети, когато излизат от у дома. Братовчедката на Сара й споделя, че към този момент не може да посещава университета в една зала с мъже. Животът за дамите към този момент е друг. Талибаните дават обещание равни права, само че за момента това не се случва.
„ Всички знаят, че ситуацията в Афганистан е тежка. През 2016 година участвах в няколко форума на дамите и разнообразни конференции. За страдание, дамата в Афганистан освен в този момент, само че и преди, са несигурни и постоянно стават обект на нападки. Винаги съм се чувствала нещастна там “, споделя Сара.
През 2016 година Сара отпътува за Турция с виза и влиза незаконно в България дружно с двете си деца. След това синът ѝ се разболява и с него прекарват една година в клиника в Германия. После се връщат в България, където живеят и през днешния ден.
„ В Афганистан оставих всичко, тъй като интервалът, в който учех там е обвързван с най-хубавите ми мемоари. Оставих всичко в Афганистан. Майка ми и брат ми са в Турция, само че другите близки и родственици още са в Кабул. Често се обаждам на вуйна си и нейните деца. С тях приказвам. Тъй като в този момент ситуацията е тежко, се чуваме всеки ден, с цел да ревизира дали са добре. Сега не могат да работят и да се движат свободно по всички страни. Те също желаят да си тръгнат оттова “, споделя Сара.
Последното потомство на Афганистан не познава трайния мир. През последните 40 години страната е разкъсвана от спорове и военни дейности - революция, Съветска окупация, а по-късно и войната против тероризма и талибаните, водена от Съединени американски щати и коалиция от още страни. Военната задача на Съединени американски щати в Афганистан завърши след съвсем 20 години.
Организация на обединените нации предизвести, че филантропичната рецесия в Афганистан няма да завърши с евакуирането на задграничните жители. Над 30 милиона души се нуждаят от помощ. Още никой не се наема да предвижда какъв брой хора ще се опитат да избягат от режима на талибаните. Европа още веднъж стяга границите.
„ Това е битка със следствието, а не с повода. През понятието " емигрант " стои понятието " война ". Причината да има бежанци е войната, повода да има имигранти е бедността. Ние се борим със следствието. Ние се опитваме да решим казуса по какъв начин да не влязат, а не по какъв начин да не тръгнат. Тук с цялостна мощ се оправдава максимата, че те са тук, тъй като ние бяхме там. Това, което се случва с Афганистан, а преди този момент и в Сирия, е директен резултат от нашата политика, имам поради на западните страни в най-широкия смисъл “, счита Любомир Кючуков от Института за стопанска система и интернационалните връзки.
Европейският съюз се оказа изправен освен пред миграционна рецесия, само че и пред провокациите, които произтичат от неналичието на общоевропейска философия и политика за намиране на решение на казуса. Според отчет на фондация „ Фридрих Еберт “ българското общество е натоварено с доста страхове по отношение на бежанците, само че за по-голямата част от българите, като се изключи 5%, тези страхове не са минали в ненавист към чужденците и не носят идеологическата тежест на ксенофобията.
„ Много съществено тази емигрантска и бежанска рецесия се употребява от крайнодесни обединения за основаване на напрежения, в това число влизат в приложимост тезите за риска за идентичността, за християнството, за обществените системи и не на последно място прекомерно небалансираното медийно отразяване на този проблем. Създава се усещане, че за нас бежанците се трансфораха в числа, а не в хора. Дори за един избран интервал в медийни герои се бяха трансформирали някои хора, които като частна полиция ходеха да арестуват мигранти и бежанци по границата “, разяснява Кючюков.
„ Аз съм жив очевидец на седем преврата или седем пъти смяна на властта. Бил съм възпитаник по време на краля, в 11 клас стана президентство. След това, преди да дойда в България стана по този начин наречения априлски боен прелом “, споделя Шер Мохамад Хасани.
Хасани попада в България преди 40 години като студент. След като приключва, се връща в Афганистан, с цел да служи в армията. После още веднъж се връща в София и работи като преводач - работа, която доста постоянно го среща с хора от родината му.
„ Аз съм приключил колеж за петрол и газ в Афганистан. Когато приключих, одобриха ме като помощник назад в същия колеж. Това беше в далечната 76-та година. Тогава даваха посредством министерството на просветата даваха места за образование в разнообразни страни. Имаше две места. Едното аз завоювах по тази причина пристигнах в България. + 00:02:36 - Помня точната дата - 12 октомври 1978 година, когато пристигнахме с трен от Истанбул в София. Започнахме да учим български език, беше ми елементарно, тъй като знаех съветски. След това нещата потръгнаха. България ми е като втора татковина “, споделя Хасани.
Шер постоянно може да бъде забелязан в разнообразни районни полицейски ръководства, където превежда на бежанци и незаконни имигранти.
„ Когато има хора, чиито родители са починали, те са останали сираци. Много тъжни истории са ми разказвали, които са ми повлиявали по доста подобен метод, че все едно съм бил тях. За страдание, това е действителността в Афганистан. + 00:14:56 - Хората ми описват през какви компликации са минали и някои от тях съпоставят предходната власт със сегашната конюнктура. Основната цел на хората в Афганистан е да има мир. Хората от държавните управления не желаят придобивки, главната цел като ги питате е " желая мир ".
След поемането на властта от талибаните Европейска комисия прикани страните членки да се въздържат от експулсиране на имигрантите от Афганистан. В Европейски Съюз настройките се разнообразни. Някои страни публично оповестяват, че не желаят никакви бежанци от Афганистан. Според Дъблинския правилник първата страна, в която мигрантите са влезнали, би трябвало да узакони статута им, или да ги върне.
„ Източноевропейските страни вземат решение казуса по какъв начин да не позволен мигрантите, западноевропейските по какъв начин да ги устроят в обществото. Те са към този момент там и се търсят способи по какъв начин да бъде открито тяхното място в обществото. При нас това е обвързвано по-скоро с по-формалната страна. Те на процедура са групи от хора, които минават. Икономически и обществени са аргументите. В западните общества, изключително постколониалните, има обичаи с чужденци и мигранти. Трябва да се откри общо решение, което да натоварва отмерено всички страни в Европейски Съюз - общо и солидарно. Идеята за квоти беше опит да се решат проблемите на Дъблинския правилник, без да се трансформира той самият “, споделя Любомир Кючуков.
Според Организация на обединените нации протичащото се в Афганистан се дефинира като един от споровете с най-вече цивилни жертви в международен мащаб. Особено висок е броят на жертвите измежду децата и дамите. Според Организация на обединените нации ръководството на талибаните ще има пагубното отражение върху човешките права.
„ Цивилизованият свят е длъжен на Афганистан поради дългата война - от 43 години насам по един или различен метод има война. Заради това нещо светът е длъжен да подаде ръка. Афганистанците стават жертви на тези промени “, счита Шер Мохамад Хасани.
„ Този проблем ще се възпроизвежда, до момента в който не се решат проблемите с аргументите за това, за което стана дума “, разяснява Любомир Кючюков.
„ Искам да дойдете при мен и да заживеете естествен живот. Много ми липсвате, ще се опитам да ви взема при себе си “, споделя бежанецът Мансур на своите близки.
„ Аз като една жена мюсюлманка се опасявам, в случай че талибаните в действителност ръководят съгласно каноните на шериата. Трябва да дадат равни права на всички, а на дамите да е разрешено да работят “, споделя Сара.
„ Мечтая си един ден афганистанците да бъдат свободни като хората в другите страни. Жените и децата да имат права, Някой ден желая да мога да се върна у дома, където имам толкоз доста мемоари и хора, които ми липсват ужасно доста. Моля се Афганистан да бъде свободен “, написа Сара в своето „ Писмо до Афганистан “.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ