Хранителната банка раздала 200 тона продукти за 8 години
Повече от 200 тона храна е избавена с помощта на Българската хранителна банка (БХБ), която работи от 8 години. Ако не беше тази банка, годна храна за 5 млн. лв. би отишла на боклука, а посредством БХБ тя е стигнала до нуждаещи се хора. Това сподели пред БНР Цанка Миланова - шеф на банката.
За 8 години Хранителната банка е повишила четири пъти потенциала си и е пораснала и като благоприятни условия, и като успеваемост, добави тя. Според нея в България има неоползотворени благоприятни условия, само че за задачата страната и бизнесът би трябвало да се намесят във финансирането и поддръжката на банката.
" За един дарен лев, който получаваме ние като прехрана, осигуряваме храна на стойност 4 лв. ", посочи Миланова и съобщи, че подозренията за вероятно компрометиране на храната е безпричинно, тъй като тъкмо по тази причина се назовават банка, тъй като им се доверява храна, която да бъде обслужена бързо и в точния момент.
Месопреработвателят Кирил Вътев, който е един от пионерите в хранителното банкиране, разяснява, че Социалното министерство би трябвало да осъзнае голямата нужда от добре функционираща Българска хранителна банка. Той напомни:
" Ако имаме храни на стойност 100 лв. и годността им изтече - тези 100 лв. са изгубени, а храната се бракува и по този начин операторът внася в страната 0 лв. Данък добавена стойност. Ако обаче той подари храната преди да ѝ изтече срокът на валидност, т.е. преди да бъде бракувана заради изминал период на валидност, той дължи Данък добавена стойност на страната ". Според него това е абсурд.
Фирмите намират за непотребен разходът за маркиране на всяка храна, която производителят желае да подари. Затова вместо да харчат пари да маркират още веднъж към този момент опакована храна, те избират да я изхвърлят, тъй като по този начин е по-евтино.
За 8 години Хранителната банка е повишила четири пъти потенциала си и е пораснала и като благоприятни условия, и като успеваемост, добави тя. Според нея в България има неоползотворени благоприятни условия, само че за задачата страната и бизнесът би трябвало да се намесят във финансирането и поддръжката на банката.
" За един дарен лев, който получаваме ние като прехрана, осигуряваме храна на стойност 4 лв. ", посочи Миланова и съобщи, че подозренията за вероятно компрометиране на храната е безпричинно, тъй като тъкмо по тази причина се назовават банка, тъй като им се доверява храна, която да бъде обслужена бързо и в точния момент.
Месопреработвателят Кирил Вътев, който е един от пионерите в хранителното банкиране, разяснява, че Социалното министерство би трябвало да осъзнае голямата нужда от добре функционираща Българска хранителна банка. Той напомни:
" Ако имаме храни на стойност 100 лв. и годността им изтече - тези 100 лв. са изгубени, а храната се бракува и по този начин операторът внася в страната 0 лв. Данък добавена стойност. Ако обаче той подари храната преди да ѝ изтече срокът на валидност, т.е. преди да бъде бракувана заради изминал период на валидност, той дължи Данък добавена стойност на страната ". Според него това е абсурд.
Фирмите намират за непотребен разходът за маркиране на всяка храна, която производителят желае да подари. Затова вместо да харчат пари да маркират още веднъж към този момент опакована храна, те избират да я изхвърлят, тъй като по този начин е по-евтино.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ