Изучаването на системата TRAPPIST-1 се сблъска с неочаквано усложнение
Повърхността на звездата от системата TRAPPIST-1 е мощно променлива и това усложнява анализите
Една от най-вълнуващите планетарни системи, която учените откриха през 2017 година, е системата TRAPPIST-1 и тя неотложно стана известна поради седемте си планети с размер, непосредствен до този на Земята, като три от тях са в така наречен “обитаема зона ” към своята звезда – районът, допускащ съществуването на течна вода. Вчера излезе следващата научна публикация за планетарната система и тя разкрива, че учените са се сблъскали с ненадейно затруднение.
Всичките седем планети биват постоянно следени чрез галактическия телескоп “Джеймс Уеб ”, а доста от наблюденията към този момент биват оценени. Екипът на публикацията, оповестена в сп. Astrophysical Journal Letters, с водещ създател Оливия Джим, разкрива първите си резултати за TRAPPIST-1b.
TRAPPIST-1b е най-близката до звездата планета и температурите ѝ са към 230oC – т.е. смята се, че тази планета е негостоприемна. Но въпреки това, в случай че TRAPPIST-1b има атмосфера, по-високите температури биха я удебелили и биха я създали по-лесна за проучване.
До този миг учените са изучили два пасажа на TRAPPIST-1b. Чрез наблюдения при друга дължина на вълната и измервайки количеството всмукана светлина (т.нар. трансмисионна спектроскопия), откривателите са се пробвали да схванат какви са молекулите в атмосферата. Получени са следните спектри по време на двата пасажа:
На тези спектри се виждат следните неща:
Определени характерности, които зависят от дължината на вълната (вероятно атмосфера?) Двете наблюдения наподобяват доста разнообразни.Последното е извънредно изненадващо. Би следвало да има повторяемост на резултатите, защото се следи едно и също – планетарна атмосфера. Какво се случва?
След сериозен разбор, учените стигат до следното умозаключение: повода за разликите при двете наблюдения се корени в особеностите на звездата.
Звездата TRAPPIST-1 има доста разнородна повърхнина – на нея има студени райони, както и горещи петна, носещи названието факули. Те са неравномерно разпределени.
Когато този фактор бъде вкаран в моделите, учените схващат за какво двете наблюдения от “Джеймс Уеб ” се разграничават – просто при двата пасажа имаме две разнообразни страни на звездата с разнообразни горещи и студени райони. И това неимоверно усложнява интерпретациите за характерностите на планетарните атмосфери.
Разбира се, това не значи, че учените не са съумели да научат нищо за самата планета TRAPPIST-1b. Например, към този момент е изяснено, че планетата не има плътна атмосфера, доминирана от водород. Но съществуват доста други сюжети за вероятни атмосфери (вкл. сюжет, при който TRAPPIST-1b няма атмосфера), които са съвместими с наличните данни от “Джеймс Уеб ”.
Със сигурност зародилите затруднения ще се отразят и при проучването на трите планети от обитаемата зона. Така че учените са безапелационни, че първо би трябвало да схванат тъкмо държанието на звездата, преди да се вършат изводи за планетите.
Инфо: научната обява в The Astrophysical Journal Letters
