Москва днес
Потресаващ роман от първо лице на една студентка за живота в съветската столица след началото на войната през 2022 година
Автор: Рая Христова
Февруари 2022 година. Русия е международна мощ, страна на духа и културата, милиони туристи се насочват всеки ден към родината на Пушкин. Страната гъмжи от история, забележителна архитектура и музеи. Путин е водач, за който се приказва с почит.
Всичко се трансформира в ранните часове на 24 февруари, когато Русия атакува Украйна. Светът е шокиран. Мнозина позволяват, че става дума за инвазия, която ще завърши в границите на 24 часа. Войната се оказва най-зловещата през XXI век, предвещаваща пренареждането на света. Аз, като студентка финален курс публицистика в Москва по това време, имах щастието или нещастието да съм там на място по време на тези исторически промени.
Всички бяхме в потрес – комплицирани и уплашени. Докато се чудехме какво става, започнахме да усещаме смяната във всекидневието. Пряко следих по какъв начин огромна част от задграничните международни марки започнаха да изчезват от съветския пазар. Разхождайки се по улиците или по комерсиалните обекти, виждах по какъв начин всички магазини като Zara, Mango, Nike, Puma и други са заключени с катанец, със спуснати решетки и изгасени лампи. Гледах по какъв начин стопират продажбите си и част от марките за хранителни артикули, като да вземем за пример Mars, Snickers, Bounty. Бях там и когато известните вериги McDonald’s, Starbucks, Dunkin’ Donuts прекратиха работата си. В началото тези промени бяха обезпокоителни – ние, хората, не бяхме сигурни какво да чакаме от тук нататък,
по какъв начин ще можем да си набираме избрани артикули и какво още следва да изчезне от пазара.
Но доста скоро се появиха съветски версии на дефицитните артикули, които замениха изчезналите марки и заведения. „ Ако от нашия пазар някой си потегля, абсолютно мястото няма да остане празно. Много би ми се желало това място да го вземат нашите локални производители и дизайнери “ – сподели тогава Владимир Путин. И се оказа прав.
Така вместо американската верига за бързо хранене McDonald’s през лятото на 2022 година се откри съветска такава, която се назовава „ Вкусно и точка “. Менюто е напълно аналогично с предходното и усетът на храната е същият. Дори логото и дизайнът наподобяват това на McDonald’s. Но навлизането на тази верига беше последователно. Като за начало бяха пуснати за продажба единствено няколко варианти от менюто, а опаковката на храната беше безцветна и без лого. Но от есента всичко към този момент си беше както си би трябвало.
Отвори се и новият Starbucks – Stars Coffee, с помощта и финансирането на известния рапър Тимати, който преди беше част от музикалното обединяване Black Star. Ребрандингът звучи по следния метод – „ Бакс си потегли, звездите останаха “.
Логото към този момент не е нимфа, а познатият на всички съветски сувенир матрьошка.
Тя е илюстрирана по същия метод, с цел да се познава елементарно, че към този момент това е новият Starbucks. Има разнообразни типове кафе, само че липсват сезонните питиета, като да вземем за пример есенното тиквено лате и по този начин известните сладки сиропи.
Вече освен започнаха да се срещат новите „ остарели “ кафенета и заведения, само че и рафтовете и хладилниците в супермаркетите започнаха да се зареждат с нова продукция. Вместо Coca-Cola, Fanta и Sprite може да се купят аналоговите версии – Cool Cola, Fancy и Street. При което съветската Fanta и Sprite въобще не се отличават като усет от истинските.
Магазините за облекла също започнаха малко по малко да се връщат. Част от тях смениха името и притежателя си и съумяха да изплатят правата си на ръководство от интернационалния бранд. Таканапример, се появиха магазините Re, някогашния Reserved, и M, предходния Mohito. Друга част пък отвори изцяло нови магазини, които като жанр наподобяват предходната марка. Така се отвори съветската Zara – MAAG. Но магазините от клас разкош, като Chanel, Louis Vuitton, Cartier, Hermes и други, остават „ незаменими “.
Промените, свързани с напускането на другите вериги и марки,
не засегнаха толкоз мощно хората. Това, което най-много се отрази върху тях, бяха рестрикциите за пътешестване. Всички европейски страни стопираха да одобряват съветски жители, като стопираха директните си полети с Русия. Не единствено че останаха единствено няколко страни, към които може да се лети, само че и цените за тези дестинации се подвигнаха фрапантно. Това е разумно, тъй като тези места станаха единствените варианти за пътешестване или овакантяване на страната, по тази причина билетите се изкупуваха бързо. Аз персонално бях наранена с полета Москва–Ереван, който стана двойно по-скъп от преди, защото доста съветски жители започнаха да се изселват в Армения или да вървят на отмора заради неналичието на други разновидности. Също по този начин се качи цената на този полет, тъй като се промени траекторията му на хвърчене. Ако преди пътуването беше два часа, в този момент продължаваше четири. Вече не можеше да се минава по предходния маршрут – въздушното пространство е затворено и би трябвало да се заобикаля. Трябваше да мисля различни разновидности и пътища, тъй като директния полет, с който пътувах преди, към този момент го нямаше. Руските жители най-често, от дребното останали разновидности за пътешестване, летят до Турция, Грузия, Беларус, Азербайджан и ОАЕ.
Изборът е дребен, а опашките на летищата в Москва са големи.
Част от руснаците, летейки до тези страни, по-късно взимат вероятен полет до някоя европейска столица. Но с изискването, че са си извадили авансово виза, която също към този момент се взима по доста по-сложен и безценен от преди метод. При което даже получената виза не е гаранция, че няма да ги върнат назад на паспортния надзор. Същото е и за отиване към Русия. Така, когато аз трябваше да си изкарам нова виза, не беше несъмнено дали ще могат да ми я оформят, и бях в цялостно незнание дали ще мога да отпътува и завърша образованието си. Процесът лиши дълго време и цената беше 10 пъти по-висока. На паспортния надзор се чудех дали в този момент няма да ме върнат назад. Но въпреки всичко съумях да се върна в Москва.
Толкова се усложни пътуването от и за Русия, че в столицата към този момент съвсем не се срещат туристи. Известните забележителности, като Червения площад и комерсиалната улица „ Арбат “ се усещат празни. Няма ги групите хора с комплициран тип и карта в ръка, които те разпитват по какъв начин да стигнат до нужното място. Като минаваш по центъра, към този момент можеш да чуеш единствено съветска тирада и шансът да доловиш задгранична дума е много дребен. А в случай че това се случи, си толкоз сюрпризиран, че незабелязано се обръщаш да видиш този „ необичаен феномен “.
Но за разлика от дребното туристи по улицата, срещаш доста повече полиция. Тя и преди не беше малко, само че в този момент наличието й стана напряко натрапчиво. Много по-често започнах да виждам по какъв начин желаят от инцидентните минувачи документи за инспекция. Това нормално се случва в метрото сред връзките от една линия към друга, където полицията стои и стопира изборно някой човек, с цел да го помоли да си покаже паспорта и регистрацията. Мен самата не са ме спирали, само че всякога, излизайки някъде, носех със себе си квалифициран цялостен пакет документи за „ всеки случай “.
Не единствено усилиха самия надзор в града, само че и вкараха нови процедури за чужденците. Така последната година трябваше да върша наложителен медицински обзор и дактилоскопия. Идеята е, че
те поставят на доклад и ти взимат пръстови отпечатъци
в най-близкото до непрекъснатия ти адрес районно ръководство. Записването за тази процедура ставаше комплицирано, тъй като внезапно всички чужденци трябваше да минат това наложително оскърбление. Опашките и чакането бяха неописуеми. След това получих още един нужен документ, който си прибавих към „ сбирката “.
Сбогуването със обществените мрежи
Не можеш да ползваш TikTok, Instagram, Messеnger, Twitter и да слушаш музика посредством Spotify и Apple Music
Това, което същински се отрази на ежедневния живот на хората в Русия след началото на войната, бяха рестриктивните мерки за прилагане на доста от обществените мрежи и приложения. Особено това беше комплицирано за тези, на които работата им е обвързвана с интернет пространството и за младото потомство, което е привикнало да прекарва доста от времето си в обществените мрежи. Към последната категория се отнасям и аз самата. Трябваше да привикна, че не мога да употребявам такива приложения като Instagram, Фейсбук, TikTok, Messenger и Twitter или да чувам към този момент музика през Spotify и Apple Music. Вече не можех да виждам нови видеа в Youtube на публично верифицирани канали, като да вземем за пример кино филмови откъси или песни и музикални видеоклипове. И това те кара да се чувстваш изолиран от света, тъй като ти нямаш достъп до огромна част от информацията, която в действителност се качва в интернет. Затова
всички започнаха да търсят заобиколни пътища и способи за „ навлизане “ в обществените мрежи.
Тръгна вълната на качване на VPN приложения, с които можеш да насочиш сигнала си към различен сървър и да промениш местоположението си, като по този метод „ измамиш “ телефона си, че се намираш в друга страна. Но този метод не беше непрекъснат. В някои дни VPN работеше, в други не. Тогава качвах няколко VPN приложения и се надявах все някое да проработи. При което приложенията имат предел на ГБ за прилагане и даже когато влизах в неразрешения Instagram, го употребих 10 минути дневно, тъй като трябваше да си спестявам ГБ, с цел да имам връзка със света до края на месеца. Но даже този метод не ставаше за всички платформи. TikTok и Spotify да вземем за пример, без значение от VPN, продължаваха да не работят.
С времето просто привикнах, че не мога да употребявам избрани обществени мрежи или мога да влизам в тях доста рядко. И даже когато излизах от страната за малко по време на почивка и се намирах в друга страна, в която няма тези ограничавания, аз толкоз бях отвикнала от обществените мрежи, че въобще забравях да ги разтварям. Адаптирайки се към измененията, изграждаш нови привички, които с времето толкоз улягат, че към този момент престават да ти вършат усещане.
Както от един миг нататък стартират да не ти вършат усещания измененията в заплащанията. За негативно време извършването на покупки онлайн с съветски банкови карти стана невероятно, както и преводът на пари от европейски страни и заплащането през Apple Pay. Световните банки затвориха и останаха единствено съветските, от които най-големите са „ Сбербанк “, ВТБ, „ Альфа-банк “ и „ Тинькофф Банк “.
Курсът на еврото и $ към рублата доста се промени .
Трябваше да ревизирам валутния пазар съвсем всеки ден и да преценям какъв брой евро да сменя. Преди курсът беше доста по-постоянен и излизаше доста по на сметка, по тази причина не беше нужно толкоз да се следи.
Забранената дума „ война “
Когато професорите плачат, а надписите против Путин стоят най-вече една нощ, тъй като на сутринта са скрити от прясна багра
Покрай всички забрани, с които ние, хората, живеещи в Русия, трябваше да се съобразяваме, една беше най-важна. И тя скрито разделяше обществото. За властта беше доста значимо какво приказваме и по какъв начин се показваме при коментирането на протичащите се събития. Така най-забранената дума стана „ война “. И всички разбирахме, че в случай че на отворени порти или в публични места някой се осмели да спомене тази дума, това ще има последици. Затова протичащото се в Украйна се наричаше спецоперация. Единствената позволена дефиниция зад чийто смисъл в действителност всеки разбираше какво се крие.
Бях очевидец на митинги, на опит за прелом, който продължи два дни, на падащи от небето дронове. Един от тях даже се разруши на 3–4 километра от общежитието, където бях настанена. Но тези неща не се одобряваха, като нещо необичайно. Хората реагираха напълно умерено. Все едно това се очакваше.
Всички руснаци, които познавах, бяха срещу войната. Казваха, че ги е позор от страната си и от това, че като жители се водят част от нея и дейностите, които тя подхваща. Много от тях имат родственици, близки и другари във „ вражеската съседка “. Преподавателите ни в университета постоянно си ревизираха телефоните и гледаха дали имат някакви вести от фамилиите си там. Деканката ни, която също има родственици в Украйна, пристигна разплакана на семинара, който имахме на 24 февруари, и сподели, че не може да спре да плаче от сутринта.
Извиняваше се за протичащото се, все едно тя беше отговорна за тези събития.
Разбира се, семинарът протече доста тежко.
Отношението към мен също не се промени по никакъв метод. Дори когато публично оповестиха, че сме в листата на „ недружески страни “, и започнаха глобите. Тогава чаках, че е допустимо да стартират да се отнасят с мен по-студено или даже враждебно, само че не срещнах нищо сходно нито от страна на преподавателите, нито от състудентите и сътрудниците си.
Войната безспорно повлия на хората. Те към този момент не бяха същите. И не можеха и да бъдат, даже да желаеха. Но животът продължава да си тече, а в Москва не се усеща друга атмосфера и всичко си е съвсем постарому. Наблюдавах по какъв начин хората вървят на работа, тичат по задания, събират се с другари събота вечер, разхождат се из красивия център и не престават да живеят, без да дават тип, че нещо изключително се е случило. Или най-малко се пробват всичко да наподобява по този начин. И единствено от време на време мярвах надпис на вратите в метрото или на някоя стена против Путин и сегашните управници, който издаваше освен че всичко е доста друго от преди, само че и че има някакво друго мнение с изключение на формалното. Надписите обаче оставаха за малко. Знаех, че до на следващия ден към този момент ще са ги замазали с багра.
Така видях Москва по време, за което не съм мечтала. Сега съм надалеч от там и се запитвам за какво всичко това се случва. И какъв ще е краят. Какво се случва с индивида и света.
Отговорите на тези въпроси са значими освен за мен.
Автор: Рая Христова
Февруари 2022 година. Русия е международна мощ, страна на духа и културата, милиони туристи се насочват всеки ден към родината на Пушкин. Страната гъмжи от история, забележителна архитектура и музеи. Путин е водач, за който се приказва с почит.
Всичко се трансформира в ранните часове на 24 февруари, когато Русия атакува Украйна. Светът е шокиран. Мнозина позволяват, че става дума за инвазия, която ще завърши в границите на 24 часа. Войната се оказва най-зловещата през XXI век, предвещаваща пренареждането на света. Аз, като студентка финален курс публицистика в Москва по това време, имах щастието или нещастието да съм там на място по време на тези исторически промени.
Всички бяхме в потрес – комплицирани и уплашени. Докато се чудехме какво става, започнахме да усещаме смяната във всекидневието. Пряко следих по какъв начин огромна част от задграничните международни марки започнаха да изчезват от съветския пазар. Разхождайки се по улиците или по комерсиалните обекти, виждах по какъв начин всички магазини като Zara, Mango, Nike, Puma и други са заключени с катанец, със спуснати решетки и изгасени лампи. Гледах по какъв начин стопират продажбите си и част от марките за хранителни артикули, като да вземем за пример Mars, Snickers, Bounty. Бях там и когато известните вериги McDonald’s, Starbucks, Dunkin’ Donuts прекратиха работата си. В началото тези промени бяха обезпокоителни – ние, хората, не бяхме сигурни какво да чакаме от тук нататък,
по какъв начин ще можем да си набираме избрани артикули и какво още следва да изчезне от пазара.
Но доста скоро се появиха съветски версии на дефицитните артикули, които замениха изчезналите марки и заведения. „ Ако от нашия пазар някой си потегля, абсолютно мястото няма да остане празно. Много би ми се желало това място да го вземат нашите локални производители и дизайнери “ – сподели тогава Владимир Путин. И се оказа прав.
Така вместо американската верига за бързо хранене McDonald’s през лятото на 2022 година се откри съветска такава, която се назовава „ Вкусно и точка “. Менюто е напълно аналогично с предходното и усетът на храната е същият. Дори логото и дизайнът наподобяват това на McDonald’s. Но навлизането на тази верига беше последователно. Като за начало бяха пуснати за продажба единствено няколко варианти от менюто, а опаковката на храната беше безцветна и без лого. Но от есента всичко към този момент си беше както си би трябвало.
Отвори се и новият Starbucks – Stars Coffee, с помощта и финансирането на известния рапър Тимати, който преди беше част от музикалното обединяване Black Star. Ребрандингът звучи по следния метод – „ Бакс си потегли, звездите останаха “.
Логото към този момент не е нимфа, а познатият на всички съветски сувенир матрьошка.
Тя е илюстрирана по същия метод, с цел да се познава елементарно, че към този момент това е новият Starbucks. Има разнообразни типове кафе, само че липсват сезонните питиета, като да вземем за пример есенното тиквено лате и по този начин известните сладки сиропи.
Вече освен започнаха да се срещат новите „ остарели “ кафенета и заведения, само че и рафтовете и хладилниците в супермаркетите започнаха да се зареждат с нова продукция. Вместо Coca-Cola, Fanta и Sprite може да се купят аналоговите версии – Cool Cola, Fancy и Street. При което съветската Fanta и Sprite въобще не се отличават като усет от истинските.
Магазините за облекла също започнаха малко по малко да се връщат. Част от тях смениха името и притежателя си и съумяха да изплатят правата си на ръководство от интернационалния бранд. Таканапример, се появиха магазините Re, някогашния Reserved, и M, предходния Mohito. Друга част пък отвори изцяло нови магазини, които като жанр наподобяват предходната марка. Така се отвори съветската Zara – MAAG. Но магазините от клас разкош, като Chanel, Louis Vuitton, Cartier, Hermes и други, остават „ незаменими “.
Промените, свързани с напускането на другите вериги и марки,
не засегнаха толкоз мощно хората. Това, което най-много се отрази върху тях, бяха рестрикциите за пътешестване. Всички европейски страни стопираха да одобряват съветски жители, като стопираха директните си полети с Русия. Не единствено че останаха единствено няколко страни, към които може да се лети, само че и цените за тези дестинации се подвигнаха фрапантно. Това е разумно, тъй като тези места станаха единствените варианти за пътешестване или овакантяване на страната, по тази причина билетите се изкупуваха бързо. Аз персонално бях наранена с полета Москва–Ереван, който стана двойно по-скъп от преди, защото доста съветски жители започнаха да се изселват в Армения или да вървят на отмора заради неналичието на други разновидности. Също по този начин се качи цената на този полет, тъй като се промени траекторията му на хвърчене. Ако преди пътуването беше два часа, в този момент продължаваше четири. Вече не можеше да се минава по предходния маршрут – въздушното пространство е затворено и би трябвало да се заобикаля. Трябваше да мисля различни разновидности и пътища, тъй като директния полет, с който пътувах преди, към този момент го нямаше. Руските жители най-често, от дребното останали разновидности за пътешестване, летят до Турция, Грузия, Беларус, Азербайджан и ОАЕ.
Изборът е дребен, а опашките на летищата в Москва са големи.
Част от руснаците, летейки до тези страни, по-късно взимат вероятен полет до някоя европейска столица. Но с изискването, че са си извадили авансово виза, която също към този момент се взима по доста по-сложен и безценен от преди метод. При което даже получената виза не е гаранция, че няма да ги върнат назад на паспортния надзор. Същото е и за отиване към Русия. Така, когато аз трябваше да си изкарам нова виза, не беше несъмнено дали ще могат да ми я оформят, и бях в цялостно незнание дали ще мога да отпътува и завърша образованието си. Процесът лиши дълго време и цената беше 10 пъти по-висока. На паспортния надзор се чудех дали в този момент няма да ме върнат назад. Но въпреки всичко съумях да се върна в Москва.
Толкова се усложни пътуването от и за Русия, че в столицата към този момент съвсем не се срещат туристи. Известните забележителности, като Червения площад и комерсиалната улица „ Арбат “ се усещат празни. Няма ги групите хора с комплициран тип и карта в ръка, които те разпитват по какъв начин да стигнат до нужното място. Като минаваш по центъра, към този момент можеш да чуеш единствено съветска тирада и шансът да доловиш задгранична дума е много дребен. А в случай че това се случи, си толкоз сюрпризиран, че незабелязано се обръщаш да видиш този „ необичаен феномен “.
Но за разлика от дребното туристи по улицата, срещаш доста повече полиция. Тя и преди не беше малко, само че в този момент наличието й стана напряко натрапчиво. Много по-често започнах да виждам по какъв начин желаят от инцидентните минувачи документи за инспекция. Това нормално се случва в метрото сред връзките от една линия към друга, където полицията стои и стопира изборно някой човек, с цел да го помоли да си покаже паспорта и регистрацията. Мен самата не са ме спирали, само че всякога, излизайки някъде, носех със себе си квалифициран цялостен пакет документи за „ всеки случай “.
Не единствено усилиха самия надзор в града, само че и вкараха нови процедури за чужденците. Така последната година трябваше да върша наложителен медицински обзор и дактилоскопия. Идеята е, че
те поставят на доклад и ти взимат пръстови отпечатъци
в най-близкото до непрекъснатия ти адрес районно ръководство. Записването за тази процедура ставаше комплицирано, тъй като внезапно всички чужденци трябваше да минат това наложително оскърбление. Опашките и чакането бяха неописуеми. След това получих още един нужен документ, който си прибавих към „ сбирката “.
Сбогуването със обществените мрежи
Не можеш да ползваш TikTok, Instagram, Messеnger, Twitter и да слушаш музика посредством Spotify и Apple Music
Това, което същински се отрази на ежедневния живот на хората в Русия след началото на войната, бяха рестриктивните мерки за прилагане на доста от обществените мрежи и приложения. Особено това беше комплицирано за тези, на които работата им е обвързвана с интернет пространството и за младото потомство, което е привикнало да прекарва доста от времето си в обществените мрежи. Към последната категория се отнасям и аз самата. Трябваше да привикна, че не мога да употребявам такива приложения като Instagram, Фейсбук, TikTok, Messenger и Twitter или да чувам към този момент музика през Spotify и Apple Music. Вече не можех да виждам нови видеа в Youtube на публично верифицирани канали, като да вземем за пример кино филмови откъси или песни и музикални видеоклипове. И това те кара да се чувстваш изолиран от света, тъй като ти нямаш достъп до огромна част от информацията, която в действителност се качва в интернет. Затова
всички започнаха да търсят заобиколни пътища и способи за „ навлизане “ в обществените мрежи.
Тръгна вълната на качване на VPN приложения, с които можеш да насочиш сигнала си към различен сървър и да промениш местоположението си, като по този метод „ измамиш “ телефона си, че се намираш в друга страна. Но този метод не беше непрекъснат. В някои дни VPN работеше, в други не. Тогава качвах няколко VPN приложения и се надявах все някое да проработи. При което приложенията имат предел на ГБ за прилагане и даже когато влизах в неразрешения Instagram, го употребих 10 минути дневно, тъй като трябваше да си спестявам ГБ, с цел да имам връзка със света до края на месеца. Но даже този метод не ставаше за всички платформи. TikTok и Spotify да вземем за пример, без значение от VPN, продължаваха да не работят.
С времето просто привикнах, че не мога да употребявам избрани обществени мрежи или мога да влизам в тях доста рядко. И даже когато излизах от страната за малко по време на почивка и се намирах в друга страна, в която няма тези ограничавания, аз толкоз бях отвикнала от обществените мрежи, че въобще забравях да ги разтварям. Адаптирайки се към измененията, изграждаш нови привички, които с времето толкоз улягат, че към този момент престават да ти вършат усещане.
Както от един миг нататък стартират да не ти вършат усещания измененията в заплащанията. За негативно време извършването на покупки онлайн с съветски банкови карти стана невероятно, както и преводът на пари от европейски страни и заплащането през Apple Pay. Световните банки затвориха и останаха единствено съветските, от които най-големите са „ Сбербанк “, ВТБ, „ Альфа-банк “ и „ Тинькофф Банк “.
Курсът на еврото и $ към рублата доста се промени .
Трябваше да ревизирам валутния пазар съвсем всеки ден и да преценям какъв брой евро да сменя. Преди курсът беше доста по-постоянен и излизаше доста по на сметка, по тази причина не беше нужно толкоз да се следи.
Забранената дума „ война “
Когато професорите плачат, а надписите против Путин стоят най-вече една нощ, тъй като на сутринта са скрити от прясна багра
Покрай всички забрани, с които ние, хората, живеещи в Русия, трябваше да се съобразяваме, една беше най-важна. И тя скрито разделяше обществото. За властта беше доста значимо какво приказваме и по какъв начин се показваме при коментирането на протичащите се събития. Така най-забранената дума стана „ война “. И всички разбирахме, че в случай че на отворени порти или в публични места някой се осмели да спомене тази дума, това ще има последици. Затова протичащото се в Украйна се наричаше спецоперация. Единствената позволена дефиниция зад чийто смисъл в действителност всеки разбираше какво се крие.
Бях очевидец на митинги, на опит за прелом, който продължи два дни, на падащи от небето дронове. Един от тях даже се разруши на 3–4 километра от общежитието, където бях настанена. Но тези неща не се одобряваха, като нещо необичайно. Хората реагираха напълно умерено. Все едно това се очакваше.
Всички руснаци, които познавах, бяха срещу войната. Казваха, че ги е позор от страната си и от това, че като жители се водят част от нея и дейностите, които тя подхваща. Много от тях имат родственици, близки и другари във „ вражеската съседка “. Преподавателите ни в университета постоянно си ревизираха телефоните и гледаха дали имат някакви вести от фамилиите си там. Деканката ни, която също има родственици в Украйна, пристигна разплакана на семинара, който имахме на 24 февруари, и сподели, че не може да спре да плаче от сутринта.
Извиняваше се за протичащото се, все едно тя беше отговорна за тези събития.
Разбира се, семинарът протече доста тежко.
Отношението към мен също не се промени по никакъв метод. Дори когато публично оповестиха, че сме в листата на „ недружески страни “, и започнаха глобите. Тогава чаках, че е допустимо да стартират да се отнасят с мен по-студено или даже враждебно, само че не срещнах нищо сходно нито от страна на преподавателите, нито от състудентите и сътрудниците си.
Войната безспорно повлия на хората. Те към този момент не бяха същите. И не можеха и да бъдат, даже да желаеха. Но животът продължава да си тече, а в Москва не се усеща друга атмосфера и всичко си е съвсем постарому. Наблюдавах по какъв начин хората вървят на работа, тичат по задания, събират се с другари събота вечер, разхождат се из красивия център и не престават да живеят, без да дават тип, че нещо изключително се е случило. Или най-малко се пробват всичко да наподобява по този начин. И единствено от време на време мярвах надпис на вратите в метрото или на някоя стена против Путин и сегашните управници, който издаваше освен че всичко е доста друго от преди, само че и че има някакво друго мнение с изключение на формалното. Надписите обаче оставаха за малко. Знаех, че до на следващия ден към този момент ще са ги замазали с багра.
Така видях Москва по време, за което не съм мечтала. Сега съм надалеч от там и се запитвам за какво всичко това се случва. И какъв ще е краят. Какво се случва с индивида и света.
Отговорите на тези въпроси са значими освен за мен.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ