Какво знаем за живота и управлението на цар Фердинанд I
Тленните остатъци на цар Фердинанд I (1861-1948 г.), който разгласи независимостта през 1908 година и е в основата на модернизацията и европеизацията на България, се завръщат на родна земя, с цел да бъдат положени вечно в издигнатия от него замък „ Врана “.
Това се случва съвсем 76 години след неговата кончина, напомня в. Струма.
Нека се срещнем с някои от значимите обстоятелства от живота на цар Фердинанд:
Принц Фердинанд Сакскобургготски е роден на 26 февруари 1861 година в столицата на Австрийската империя Виена. Той е представител на католическия клон на Сакскобургготската династия, която през XIX век ръководи няколко монархии в Европа – Англия, Белгия, Португалия и от 1887 година България. Неговата майка принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска е щерка на последния френски крал Луи-Филип.
Именно тя предизвиква упоритостта му да заеме българския трон и влага милиони златни франкове за модернизацията на България.
Цар Фердинанд I е единственият балкански монарх с толкоз аристократично родословие, който по едно и също време е директен правоприемник на френския крал Анри IV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска. Той произлиза и от един от най-древните немски родове – Витините.
Бъдещият български държател е добре просветен, прави проучвания и научни командировки, открива птици и растения, които носят неговото име. Чете на 7 езика и написа на 5.
През 1887 година княз Фердинанд застава отпред на България.
Това е един доста сложен интервал, в който съветската агитация против него е доста мощна, а западните сили не желаят да влизат в спор с Русия. Кризи, спорове, убийства, режимът на Стамболов всичко това няма по какъв начин да не рефлектира върху младия княз.
Признанието от Русия идва едвам в средата на 90-те години, когато престолонаследникът княз Борис Търновски е кръстен в православната религия, а за негов кръстник е определен съветският император Николай II. Тогава Фердинанд подценява римския папа Лъв XIII и брачната половинка си княгиня Мария Луиза и сменя вероизповеданието на престолонаследника Борис като издава манифест за православното му кръщение. Манифестът е прочетен в Народното събрание от министър-председателя Константин Стоилов. Кръщението е осъществено на 2 февруари 1896 година в църквата „ Света Неделя “ от българския Екзарх Йосиф I.
Цар Фердинанд I e една от най-противоречивите персони в най-новата ни история. В документите от онази ера се признават доста негови скъпи качества като добър посланик, извънредно еластичен и ловък политик. И в това време човек с мъчителни упоритости – надменност, високо самочувствие стигащо от време на време до надутост.
Но цар Фердинанд I е на първо място реформатор, който има предпочитание да издигне България в Европа освен с по-големите граници, а с издигането на нейните институции. Той насърчава Българска академия на науките, основава Природонаучния музей, системата от царски научни институти и музеи, насърчава художници и писатели, които изпраща в чужбина със стипендии.
Страната ни изживява икономически напредък, строят се железници, заводи, пристанища, публични здания.
Това е равносметката от четвърт век ръководство, който се отбелязва през 1912 година, когато избухва Първата балканска война и България с дребни спирания води война за националното си обединяване до края на 1918 година, когато претърпява проваляне в Първата международна война.
Авантюрата от 1913 година и последвалото проваляне в Голямата война ще зачеркнат всичките му достижения. И за един дълъг интервал от време монархът ще бъде наклеветен за провинен за всички беди на България.
Проблеми и несъгласия
Българската историография преглежда цар Фердинанд като спорна персона. От една страна се акцентират заслугите му за одобряването и издигането на Третата българска страна, както и за нейната самостоятелност. От друга страна Фердинанд носи мъчно оспорима виновност за пагубното по своите последствия присъединяване на България в Междусъюзническата и Първата международна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.
Цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 година в интерес на сина си – бъдещият цар Борис III, и напуща страната. Установява се в град Кобург, Германия, където живее до гибелта си. Именно от там идват и тленните остатъци на починалия държател. Фердинанд в никакъв случай не е позволен да посети още веднъж България, макар многократните му настоявания, изключително през 1937 година при раждането на внука му – престолонаследника княз Симеон Търновски (Симеон Сакскобургготски).
Той има зад тила си три брака. Първият му брак е с италианската принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца – цар Борис III, княз Кирил Преславски, княгиня Евдокия и княгиня Надежда. Княгиня Мария-Луиза умира в резултат на затруднения след раждането на последната им щерка. Вторият брак на Фердинанд на 28 февруари 1908 година в гр. Кобург, Германия, е с немската принцеса Елеонора декор Ройс-Кьостриц (1860 – 1917), от която няма деца. Третият му брак е с Алжбета Брезакова, неговата словашка камериерка.
Фердинанд I умира на 87 години на 10 септември 1948 година, надживял гибелта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър задава сърцераздирателния въпрос на адютанта си военачалник Петър Ганчев: „ Кога отпътуваме за България? “.
Това се случва съвсем 76 години след неговата кончина, напомня в. Струма.
Нека се срещнем с някои от значимите обстоятелства от живота на цар Фердинанд:
Принц Фердинанд Сакскобургготски е роден на 26 февруари 1861 година в столицата на Австрийската империя Виена. Той е представител на католическия клон на Сакскобургготската династия, която през XIX век ръководи няколко монархии в Европа – Англия, Белгия, Португалия и от 1887 година България. Неговата майка принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска е щерка на последния френски крал Луи-Филип.
Именно тя предизвиква упоритостта му да заеме българския трон и влага милиони златни франкове за модернизацията на България.
Цар Фердинанд I е единственият балкански монарх с толкоз аристократично родословие, който по едно и също време е директен правоприемник на френския крал Анри IV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска. Той произлиза и от един от най-древните немски родове – Витините.
Бъдещият български държател е добре просветен, прави проучвания и научни командировки, открива птици и растения, които носят неговото име. Чете на 7 езика и написа на 5.
През 1887 година княз Фердинанд застава отпред на България.
Това е един доста сложен интервал, в който съветската агитация против него е доста мощна, а западните сили не желаят да влизат в спор с Русия. Кризи, спорове, убийства, режимът на Стамболов всичко това няма по какъв начин да не рефлектира върху младия княз.
Признанието от Русия идва едвам в средата на 90-те години, когато престолонаследникът княз Борис Търновски е кръстен в православната религия, а за негов кръстник е определен съветският император Николай II. Тогава Фердинанд подценява римския папа Лъв XIII и брачната половинка си княгиня Мария Луиза и сменя вероизповеданието на престолонаследника Борис като издава манифест за православното му кръщение. Манифестът е прочетен в Народното събрание от министър-председателя Константин Стоилов. Кръщението е осъществено на 2 февруари 1896 година в църквата „ Света Неделя “ от българския Екзарх Йосиф I.
Цар Фердинанд I e една от най-противоречивите персони в най-новата ни история. В документите от онази ера се признават доста негови скъпи качества като добър посланик, извънредно еластичен и ловък политик. И в това време човек с мъчителни упоритости – надменност, високо самочувствие стигащо от време на време до надутост.
Но цар Фердинанд I е на първо място реформатор, който има предпочитание да издигне България в Европа освен с по-големите граници, а с издигането на нейните институции. Той насърчава Българска академия на науките, основава Природонаучния музей, системата от царски научни институти и музеи, насърчава художници и писатели, които изпраща в чужбина със стипендии.
Страната ни изживява икономически напредък, строят се железници, заводи, пристанища, публични здания.
Това е равносметката от четвърт век ръководство, който се отбелязва през 1912 година, когато избухва Първата балканска война и България с дребни спирания води война за националното си обединяване до края на 1918 година, когато претърпява проваляне в Първата международна война.
Авантюрата от 1913 година и последвалото проваляне в Голямата война ще зачеркнат всичките му достижения. И за един дълъг интервал от време монархът ще бъде наклеветен за провинен за всички беди на България.
Проблеми и несъгласия
Българската историография преглежда цар Фердинанд като спорна персона. От една страна се акцентират заслугите му за одобряването и издигането на Третата българска страна, както и за нейната самостоятелност. От друга страна Фердинанд носи мъчно оспорима виновност за пагубното по своите последствия присъединяване на България в Междусъюзническата и Първата международна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.
Цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 година в интерес на сина си – бъдещият цар Борис III, и напуща страната. Установява се в град Кобург, Германия, където живее до гибелта си. Именно от там идват и тленните остатъци на починалия държател. Фердинанд в никакъв случай не е позволен да посети още веднъж България, макар многократните му настоявания, изключително през 1937 година при раждането на внука му – престолонаследника княз Симеон Търновски (Симеон Сакскобургготски).
Той има зад тила си три брака. Първият му брак е с италианската принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца – цар Борис III, княз Кирил Преславски, княгиня Евдокия и княгиня Надежда. Княгиня Мария-Луиза умира в резултат на затруднения след раждането на последната им щерка. Вторият брак на Фердинанд на 28 февруари 1908 година в гр. Кобург, Германия, е с немската принцеса Елеонора декор Ройс-Кьостриц (1860 – 1917), от която няма деца. Третият му брак е с Алжбета Брезакова, неговата словашка камериерка.
Фердинанд I умира на 87 години на 10 септември 1948 година, надживял гибелта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър задава сърцераздирателния въпрос на адютанта си военачалник Петър Ганчев: „ Кога отпътуваме за България? “.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ