Постоянно отлагах това решение. Един ден обаче и този ден

Постоянно отлагах това решение. Един ден обаче и този ден пристигна. Щом Бил, брачният партньор ми, отпътува за работа, събрах багажа си, сграбчих 2-годишния си наследник под мишница и напуснах фамилното ни жилище. Отидох при родителите си. Мама ме посрещна и ми даде заричане, че тя и баща в никакъв случай няма да ни оставят, че ще ни оказват помощ постоянно и във всичко.

" Имам единствено една молба ", сподели тя. " Моля те, преди дефинитивно да се разделиш с Бил, направи следното ". Мама взе лист хартия и го сложи пред мен. След това тегли една отвесна линия през средата му. Помоли ме в първата спонтанна рубрика да напиша нещата у него, които ме нервират дотам, че просто повече е невероятно да се живее с него. Във втората колонка трябваше да напиша позитивните му качества. Знаех, че вторият лист ще е мнооого по-къс.

Първата колонка ми беше пределно ясна.

• Постоянно разхвърля движимостите си.
• Никога не споделя къде отива.
• Когато седнем на масата, издава шумни звуци и от време на време се държи непристойно.
• Никога не ми подарява хубави дарове.
• Той е нехаен и много свидлив.
• Не ми оказва помощ с домакинските работи.
• Вечно мълчи и не поддържа връзка с мен.

Този лист стана дългичък и мястото на листа свърши. Вече имах доказателството, че нито една жена на света не би останала с такова страшилище под един покрив.

Cъс самодоволна усмивка споделих на мама: " В другата колонка би трябвало да опиша позитивните му качества, по този начин ли? " Но тя ми отговори, че и по този начин си знае кои са му мощните страни. Помоли ме да опиша моите реакции, зараждащи при демонстрация на всеки от минусите му. Срещу всяка точка от лявата страна – какво тъкмо съм направила аз в отговор на държанието му. Това се оказа по-трудно, в сравнение с мислех. Изобщо не чаках да стане дума и за мен. Но знаех, че майка ми няма да ме остави на мира до момента в който не извърша и тази част от заданието. Така че започнах да пиша.

Какво правех аз в отговор на дразненията?

• Изнервях се.
• Крещях и плачех.
• Беше ме позор да съм до него.
• Играех го мъченица.
• Исках да съм се омъжила за някой различен.
• Смятах, че заслужавам повече.
• Като цяло, той не беше заслужен за мен.

И този лист стана безконечен. Тогава мама взе листа и го разряза на две по отвесната линия. Накъса частта с минусите на Бил и я хвърли в кофата за отпадък. Подаде ми листата, който се отнасяше за мен, и ми сподели: „ Вземи този лист, върви у вас и намерения върху него през днешния ден. Детето дано остане при нас. После ела и в случай че твърдо си решила да напуснеш Бил, ние с татко ти ще те подкрепим абсолютно ".