╫ Постът усмирява егоистичните страсти, просвещава ума, освещава чувствата
Постим, с цел да се доближим повече до Бога, а не с цел да бъдем видeни или хвалени от хората.
Постим, тъй като обичаме Бога Подателя повече в сравнение с Неговите материални блага, които консумираме.
Постът е жертва на смирената обич на индивида към Бога, когато е свързан с благодарствена и просителна молитва, отправена към Бога.
Който пости, само че не се моли, не събира духовна светлина в душата, а прави просто едно биологично и психическо упражнение, поради здравословни или естетически подбуди.
Истинският пост не е единствено самоограничение от храни с скотски генезис, само че и самоограничение от всяка материална алчност и сласт за егоистично властване над другите; той е самоограничение от всяка мисъл, слово или дело, което понижава любовта към Бога и близък.
Истинският пост би трябвало да бъде свързан със примирение и наслада на сърцето, с цел да бъде вътрешно, интимно, духовно дело на персонално общение на индивида с Бога, Който вижда тайнствено и безмълвно душата и делата на вярващия и жертвоготовен човек, молитвеник и постник.
Чрез поста участваме тайнствено в четиридесетдневния пост на Господ Иисус Христос в пустинята. Никой не може да победи злите духове и мрачните, егоистични пристрастености, в случай че преди този момент не е придобил светлината на божествената берекет посредством пост и молитва.
Ако е съпроводен с каузи на материалната или духовна лепта, постът прави от постещия човек светлина измежду хората и определен съсъд на Божията обич.
Постим, тъй като обичаме Господ Иисус Христос и желаем да се храним още повече от словата на Св. Писание, от словата, които слушаме по време на св. служби и по този начин да укрепваме нашата молитва, с цел да израстваме духовно в общението с Бога.
Постът е и белег на желанието на вярващия човек да се освободи от лакомията по лимитирани и преходни материални неща, с цел да се съедини посредством по-усилена молитва с безграничния и вечен Бог, Изворът на живота и на безконечната наслада.
Истинският пост има за цел издигане на индивида над земните богатства, с цел да одобри небесни духовни богатства, с цел да се съедини, чрез молитва и по-често евхаристийно причастяване, с Бога от висините, Извора на живота и на безконечната наслада от Небесното царство.
Постът е освен веществен, само че и нравствен, т.е. постът на очите, на устата, на сърцето, самоограничение от погледи, слова и неприятни или буйни усеща.
Постът поддържа молитвата на вярващия човек, който счита своята връзка с Бога за център, светлина и храна на неговата душа.
Истинският пост води до смяна на метода на битие на индивида, прекосяване от буйната обич към материалното към обич към духовното, с цел да култивира по-усилено молитвата или общението в любовта с Нематериалния, Неограничен и Непреходен Бог.
Постът усмирява егоистичните пристрастености, просвещава мозъка, освещава възприятията, трансформира отношението и държанието към хората и природата, възприемайки всичко в светлината на любовното наличие на Бога – Създателя на вселената и на индивида.
П-х Даниил, Слова на вярата, светлини за живота. Тематичен цветослов (Daniel, Patriarhul Bisericii Ortodoxe Române, Cuvinte ale credinței, lumini pentru viață. Florilegiu tematic, București, 2018, p. 67-69.)
Превод от румънски: свещ. Кирил Синев
Източник:
Картина: С.Д. Милорадович, Исповедь, начало XX в.
