Архитекти предлагат визия за модернизация на българското училище
Постепенна рационализация на българските учебни заведения с нова визия оферират архитекти и учебни управления в „ Наръчник за промяна “, част от каталога „ From Darkness to Light “, показан на българския павилион на Венецианското архитектурно биенале 2023, оповестиха от Министерство на културата /МК/.
През „ разопаковането “ на учебната постройка самостоятелното обединяване от архитекти „ Think Forward “ вижда опция за изнасяне на образователния развой и приобщаване на дворните пространства посредством открити класни стаи , естествени лаборатории, метеорологични станции, сензорни кътове. Училището на 21-и век в тази модерна версия предлага независимост, диалогичност и преподаване с прекарване
Според създателите на плана „ Образованието е напредване от мрачевина към светлина “ архитектурната учебна типология на 20-и век е отзив от индустриалното схващане за поточно предаване на познание. Принципите на йерархичност в просветителния развой, архитектурно изведени в класна стая с подиум и чинове в поточна линия, възпитават боязън и бездейност. Демократизирането на образованието изисква унищожаване на знаците на подчиненост и основаване на среда на равнопоставеност и интензивно учене.
Докато учебното заведение от 20-и век образова посредством доктрина, това на 21-и век преподава с прекарване, полезности и настройки . С развиването на способността да се учат от опита си, учениците от ден на ден поемат отговорност за личното си образование и рационализиране. На архитектурно равнище, проектно-базираното образование се превъплъщава в база за опити, в която всяко теоретично познание може да се приложи на процедура.
Твърдата конструкция на учебното заведение от 20-и век лишава ученика от чувството за независимост и сковава детската разпоредителност . Гъвкавото, елементарно за трансформиране учебно пространство и мобилно обзавеждане дава опция за използване на разнообразни просветителни и способи. Колкото по-гъвкава е средата, толкоз повече сюжети за нейната приложимост създава детското въображение.
Липсата на пространствена осведомителна система в учебно заведение води до загуба на ориентировка и постоянно до неспособност за опознаването на функционални звена от учебната конструкция като библиотека, клубове, зали. Усещането за пространственост може да се реализира посредством инфраструктура от графични знаци и цветови кодове за учебни функционалности. Резултатът е налична среда и независимост на децата да се възползват от мечтаните класни и извънкласни действия.
Общността се гради и посредством способи за дейна социализация . Коридорните пространства на учебното заведение на 20-и век свеждат своето анемично предопределение до връзка сред функционалните учебни зони. Осъзнаването им като кипяща пресечна точка и насищането им с нова обществена инфраструктура като зони за другарство, творчество и игра обогатява извънкласните действия и основава връзка сред учениците. Нещо повече – канализирането на детската свръхактивност в градивна активност в междучасията води до забележителен спад на случаите на принуждение в учебно заведение.
Прозрачността в просветителната среда е контрапункт на изолираните зони в учебната постройка на 20-и век . Видимостта, реализирана посредством остъклени пробиви, води до взаимовръзки сред обособените дисциплини и разкрива капацитет за интердисциплинарно образование. Прозрачността съкратява границите не сaмо сред обособените пространства и предмети, само че и сред възпитаници, учители и админи, създавайки чувство за общественост.
Кураторският екип на българския павилион във Венеция предлага тематики за полемика и вероятни сюжети за едно по-добро бъдеще, в подтекста на упадъка на дребните общности и емиграция от селските региони. Архитектите оферират редица решения за възкръсване на изоставените български учебни заведения в дребните общини посредством обществени нововъведения и смяна в модела на просветителната институция от предишния век.
На 18-тото интернационално Биенале за архитектура 2023 във Венеция българският павилион показва галерия, която сподели обезлюдяването на селища и изоставените учебни заведения в страната. Проектът бе определен след народен конкурс, проведен от Министерството на културата, Камарата на архитектите в България и Съюза на архитектите. За да илюстрират образно процеса на обезлюдяването, кураторите Борис Тикварски, Божидара Вълкова и Мария Гяурова си партнират с белгийския фотограф Александър Думарей.
Как да се оправим с намаляващите райони, по какъв начин да запазим публичния живот там?
Феноменът не е неповторим за България означават създателите на плана, той обгръща целия Източен блок. Сценографията на изложбата приканва посетителите да мислят сериозно за по-широките последствия от тези процеси и да вземат участие интензивно в основаването на решения.
Биеналето за архитектура 2023 във Венеция продължава до 26 ноември .
