Живях и дишах футбол. Арсен Венгер, който промени историята на Арсенал
Посрещат го в " Арсенал " с съмнение. Но той трансформира историята на тима. Той е Арсен Венгер, който навърши 75 години във вторник. Но и до през днешния ден живее и диша футбол. Той е човек на деня на Свободна Европа.
Посрещат го като треньор на британския тим „ Арсенал “ с съмнение. Много от последователите на клуба даже не са чували за него. „ Арсен кой? “, някои. А играчи споделят, че са го гледали съвсем с пренебрежение.
Точно 22 години по-късно, откакто тимът е станал троент първенец на Англия под управлението му, почитателите го изпращат на крайници, с аплодисменти и възгласи „ Мерси, Арсен! “
Арсен Венгер е апетитен за индивида, който трансформира „ Арсенал “ във водещ тим. А неговото въздействие трансформира освен клуба, само че и британския футбол като цяло. Движи го освен желанието да побеждава – каквото въобще не му липсва – само че и желанието да трансформира футбола в изкуство.
„ Мога да схвана хората, които единствено желаят да побеждават “, споделя той в изявление пред английското издание Гардиън. „ Но би трябвало да имаш желанието да превърнеш играта в изкуство. [Привържениците] желаят тимът им да победи, само че желаят също да видят нещо красиво “.
Арсен Венгер е роден на 22 октомври 1949 година в Страсбург , Франция. Той е най-малкото от трите деца на Алфонс и Луиз Венгер. Семейството има магазин за автомобилни елементи и малко бистро. Планът е Арсен да поеме фамилния бизнес, когато порасне. Това по този начин и не се случва.
Той стартира да играе футбол, когато е на 6 години, в селото, където фамилията му живее тогава – Дутленхайм , на към 20 км от Страсбург. Селото е толкоз малко, че няма задоволително деца на една и съща възраст, с цел да се направи тим, по тази причина те постоянно играят с по-големите. Когато е на 16, Венгер влиза в главния тим, където бързо се постанова като водач.
В идващите години играе в няколко локални клуба, до момента в който учи във Факултета по стопанска система на Университета в Страсбург. Няколко години по-късно е поканен да се причисли към клуба „ Страсбург “, където прави усещане повече с качествата си на треньор, в сравнение с състезател.
През 1983 година става помощник-треньор на „ Кан “, а две години по-късно – треньор на „ Нанси “.
Първите му огромни триумфи обаче идват с „ Монако “, на който става треньор през 1987 година Още през първия си сезон отпред на клуба печели френската Първа лига . Отборът става един от трите водещи в страната и печели Купата на Франция, а през 1994 година доближава полуфинал на Шампионската лига . През 1994 година обаче е уволнен поради слаби резултати.
Същата година отпътува за Япония, където работи като треньор на „ Нагоя Грампус “.
През 1996 година е назначен за треньор на британския „ Арсенал “ – първият чужденец на тази позиция в историята на клуба. Много почитатели, а и самите играчи, го гледат с съмнение.
Арсен Венгер е относително незнаен в британския футбол, където тогава не е публикувана процедура да се наемат задгранични треньори.
„ Днес [когато] идва задграничен управител, за него се разпъва червен килим. Но не беше по този начин, когато дойдох “, споделя той пред Гардиън. „ Имаше традиция и разбиране в Англия, че задграничен треньор не може бъде сполучлив. “
По думите му хората от управлението на клуба би трябвало да са били „ малко откачени “ въобще да го наемат.
„ Нямах име, бях чужденец, нямах история “, споделя той. „ Трябва да са били в случай че не откачени, то много смели. “
Тогавашният капитан на „ Арсенал “ Тони Адамс споделя, че първоначално се е отнесъл с пренебрежение към Венгер.
„ В първия му ден на работа се появих подготвен за огромен скандал “, споделя той в години по-късно. „ Но знаете какъв е Арсен. Той е толкоз обаятелен, прелестен и с богата психика – и не обичаше борбата. “
Постепенно Венгер печели доверието на футболистите. А след това и на почитателите.
Под негово управление „ Арсенал “ се издига до водещ тим в британския футбол. Той печели четири пъти Купата на футболната асоциация на Англия (ФА Къп) и три пъти Английската висша лига , като изкарва целия сезон 2003/2004 година без нито една загуба. Този тим става прочут като " непобедимите ".
Самият Венгер дефинира това като едно от най-големите достижения на тима.
„ Най-важното нещо за мен е, че тук, в тази страна, има пристрастеност, каквато няма на никое място другаде по света. За мен е привилегия да работя в такава среда. Да играя цялостен сезон непобеден “, споделя той.
Венгер притегля в „ Арсенал “ една от най-големите звезди в историята на тима – .
Съперничеството сред водения от Венгер „ Арсенал “ и „ Манчестър Юнайтед “ под управлението на Алекс Фъргюсън трансформира Английската висша лига до едно от най-популярните футболни шампионати в света. Всички трофеи сред 1996 и 2004 година са извоювани от един от двата тима.
В идващите години тимът минава през сложни моменти. През 2018 година Венгер се отдръпва на фона на от борда на клуба и някои почитатели. По-късно споделя, че е приел мъчно тази неприязън.
При последния му домашен мач като треньор обаче е изпратен от публиката с аплодисменти и получава имитация на трофея от Висшата лига от сезона на „ непобедимите “.
„ Живях и дишах футбол през всичките тези години и това е пристрастеност – не мога да си показва да върша нещо друго “, той след отдръпването си.
От 2019 година до през днешния ден Венгер работи като шеф по международното футболно развиване в Международната футболна федерация (ФИФА).
През 2020 година издава автобиографична книга - „ Животът ми в алено и бяло “ (My Life in Red and White).
През юли 2023 година „ Арсенал “ издигна скулптура на Венгер до клубния си стадион.
Посрещат го като треньор на британския тим „ Арсенал “ с съмнение. Много от последователите на клуба даже не са чували за него. „ Арсен кой? “, някои. А играчи споделят, че са го гледали съвсем с пренебрежение.
Точно 22 години по-късно, откакто тимът е станал троент първенец на Англия под управлението му, почитателите го изпращат на крайници, с аплодисменти и възгласи „ Мерси, Арсен! “
Арсен Венгер е апетитен за индивида, който трансформира „ Арсенал “ във водещ тим. А неговото въздействие трансформира освен клуба, само че и британския футбол като цяло. Движи го освен желанието да побеждава – каквото въобще не му липсва – само че и желанието да трансформира футбола в изкуство.
„ Мога да схвана хората, които единствено желаят да побеждават “, споделя той в изявление пред английското издание Гардиън. „ Но би трябвало да имаш желанието да превърнеш играта в изкуство. [Привържениците] желаят тимът им да победи, само че желаят също да видят нещо красиво “.
Арсен Венгер е роден на 22 октомври 1949 година в Страсбург , Франция. Той е най-малкото от трите деца на Алфонс и Луиз Венгер. Семейството има магазин за автомобилни елементи и малко бистро. Планът е Арсен да поеме фамилния бизнес, когато порасне. Това по този начин и не се случва.
Той стартира да играе футбол, когато е на 6 години, в селото, където фамилията му живее тогава – Дутленхайм , на към 20 км от Страсбург. Селото е толкоз малко, че няма задоволително деца на една и съща възраст, с цел да се направи тим, по тази причина те постоянно играят с по-големите. Когато е на 16, Венгер влиза в главния тим, където бързо се постанова като водач.
В идващите години играе в няколко локални клуба, до момента в който учи във Факултета по стопанска система на Университета в Страсбург. Няколко години по-късно е поканен да се причисли към клуба „ Страсбург “, където прави усещане повече с качествата си на треньор, в сравнение с състезател.
През 1983 година става помощник-треньор на „ Кан “, а две години по-късно – треньор на „ Нанси “.
Първите му огромни триумфи обаче идват с „ Монако “, на който става треньор през 1987 година Още през първия си сезон отпред на клуба печели френската Първа лига . Отборът става един от трите водещи в страната и печели Купата на Франция, а през 1994 година доближава полуфинал на Шампионската лига . През 1994 година обаче е уволнен поради слаби резултати.
Същата година отпътува за Япония, където работи като треньор на „ Нагоя Грампус “.
През 1996 година е назначен за треньор на британския „ Арсенал “ – първият чужденец на тази позиция в историята на клуба. Много почитатели, а и самите играчи, го гледат с съмнение.
Арсен Венгер е относително незнаен в британския футбол, където тогава не е публикувана процедура да се наемат задгранични треньори.
„ Днес [когато] идва задграничен управител, за него се разпъва червен килим. Но не беше по този начин, когато дойдох “, споделя той пред Гардиън. „ Имаше традиция и разбиране в Англия, че задграничен треньор не може бъде сполучлив. “
По думите му хората от управлението на клуба би трябвало да са били „ малко откачени “ въобще да го наемат.
„ Нямах име, бях чужденец, нямах история “, споделя той. „ Трябва да са били в случай че не откачени, то много смели. “
Тогавашният капитан на „ Арсенал “ Тони Адамс споделя, че първоначално се е отнесъл с пренебрежение към Венгер.
„ В първия му ден на работа се появих подготвен за огромен скандал “, споделя той в години по-късно. „ Но знаете какъв е Арсен. Той е толкоз обаятелен, прелестен и с богата психика – и не обичаше борбата. “
Постепенно Венгер печели доверието на футболистите. А след това и на почитателите.
Под негово управление „ Арсенал “ се издига до водещ тим в британския футбол. Той печели четири пъти Купата на футболната асоциация на Англия (ФА Къп) и три пъти Английската висша лига , като изкарва целия сезон 2003/2004 година без нито една загуба. Този тим става прочут като " непобедимите ".
Самият Венгер дефинира това като едно от най-големите достижения на тима.
„ Най-важното нещо за мен е, че тук, в тази страна, има пристрастеност, каквато няма на никое място другаде по света. За мен е привилегия да работя в такава среда. Да играя цялостен сезон непобеден “, споделя той.
Венгер притегля в „ Арсенал “ една от най-големите звезди в историята на тима – .
Съперничеството сред водения от Венгер „ Арсенал “ и „ Манчестър Юнайтед “ под управлението на Алекс Фъргюсън трансформира Английската висша лига до едно от най-популярните футболни шампионати в света. Всички трофеи сред 1996 и 2004 година са извоювани от един от двата тима.
В идващите години тимът минава през сложни моменти. През 2018 година Венгер се отдръпва на фона на от борда на клуба и някои почитатели. По-късно споделя, че е приел мъчно тази неприязън.
При последния му домашен мач като треньор обаче е изпратен от публиката с аплодисменти и получава имитация на трофея от Висшата лига от сезона на „ непобедимите “.
„ Живях и дишах футбол през всичките тези години и това е пристрастеност – не мога да си показва да върша нещо друго “, той след отдръпването си.
От 2019 година до през днешния ден Венгер работи като шеф по международното футболно развиване в Международната футболна федерация (ФИФА).
През 2020 година издава автобиографична книга - „ Животът ми в алено и бяло “ (My Life in Red and White).
През юли 2023 година „ Арсенал “ издигна скулптура на Венгер до клубния си стадион.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ