21 години по-късно: Случаите им са коренно различни и пак си приличат – тя е Мария Бонева, залята с киселина
Последният колосален случай на принуждение от Стара Загора изкара нескрито един въпрос - какво е нужно на институции, с цел да дефинират като тежка телесна щета едно нападателно нахлуване? Трайно осакатяване, неработоспособност, загуба на орган са измежду аргументите за установяване на тежка телесна щета. Никъде в критериите обаче не стои въпросът за психическите контузии и следствията от тях.
Връщаме лентата 21 години обратно, когато заляха с киселина Мария Бонева. И толкоз години по-късно нейният случай към момента е без наказан.
" Не считам, че има жена, която през днешния ден става с упованието, че ще бъде пребита, заклана или залята с киселина. Аз съм ставала с ясното схващане, че през днешния ден ходя на работа и вечерта ще бъда с децата и брачна половинка ми ", споделя Мария Бонева пред Българска национална телевизия.
На 11 септември преди 21 години Мария излиза от вкъщи си и в никакъв случай повече не се прибира същата. Правят опит с киселина да обезличат и хубостта, и желанието ѝ за работа.
" Един ден се събуждаш и животът не е същият. Не бях сигурна дали съм повече уплашена от това, което видях в огледалото от лицето си или от това, че бях също обръсната поради раните. Аз съвсем не можех да си разтварям устата. Бях с едни железни шини, с цел да не се свие. И когато мъжът ми за първи път ме целуна в действителност аз се усещах като балатум ".
Бързо и чудовищно принуждение. За секунди кожата ѝ пари, пуши, щипе и се свлича. Случаят ѝ е в рубрика " лека телесна щета ".
" Аз трябваше да съм в кома или трябваше да умра? Никой не мисли за посттравматичния потрес. Тези всичките неща в последващото лекуване - те въобще не са леки. Нито телесно, нито душевен ".
Само за 3 години интервенциите ѝ стигат двуцифрено число. Само за две десетилетия над 30 българки изживяват същото. Зад забележимите им белези стои невидимата битка.
" Аз също си оставих този белег. Защото това демонстрира ти какъв брой си мощен. И от време на време, когато загубиш себе си и си кажеш " Боже, гледай, към този момент минаха 21 години. Аз в никакъв случай не можех да бъда това хубаво момиче, което бях на 27. Вече съм на 50 ".
Мария Бонева споделя, че знае кои са поръчителят и причинителят на нападението.
" Белезите не би трябвало да тормозят мен. Те би трябвало да тормозят хората, които са го създали и хората, които са разрешили към момента те да са безнаказани. Защото по моя случай няма безусловно никакво развиване заради оттеглени доказателства. И в случай че нашите ръководещи желаят лицето на България да бъде буркан с киселина и кланица с ножове - да не престават в същия дух и да няма присъди ".
Тя беше една от протестиращите в Стара Загора - срещнала с е с бащата на обезобразеното момиче.
" Баща ѝ ми сподели SMS, тъй като той ѝ сподели всички хора по какъв начин я поддържат. Тя написа " Не мога да допускам ".
21 години по-късно случаите им са радикално разнообразни и отново си наподобяват. Защото раните им разкриха язвите в правораздаването.
Връщаме лентата 21 години обратно, когато заляха с киселина Мария Бонева. И толкоз години по-късно нейният случай към момента е без наказан.
" Не считам, че има жена, която през днешния ден става с упованието, че ще бъде пребита, заклана или залята с киселина. Аз съм ставала с ясното схващане, че през днешния ден ходя на работа и вечерта ще бъда с децата и брачна половинка ми ", споделя Мария Бонева пред Българска национална телевизия.
На 11 септември преди 21 години Мария излиза от вкъщи си и в никакъв случай повече не се прибира същата. Правят опит с киселина да обезличат и хубостта, и желанието ѝ за работа.
" Един ден се събуждаш и животът не е същият. Не бях сигурна дали съм повече уплашена от това, което видях в огледалото от лицето си или от това, че бях също обръсната поради раните. Аз съвсем не можех да си разтварям устата. Бях с едни железни шини, с цел да не се свие. И когато мъжът ми за първи път ме целуна в действителност аз се усещах като балатум ".
Бързо и чудовищно принуждение. За секунди кожата ѝ пари, пуши, щипе и се свлича. Случаят ѝ е в рубрика " лека телесна щета ".
" Аз трябваше да съм в кома или трябваше да умра? Никой не мисли за посттравматичния потрес. Тези всичките неща в последващото лекуване - те въобще не са леки. Нито телесно, нито душевен ".
Само за 3 години интервенциите ѝ стигат двуцифрено число. Само за две десетилетия над 30 българки изживяват същото. Зад забележимите им белези стои невидимата битка.
" Аз също си оставих този белег. Защото това демонстрира ти какъв брой си мощен. И от време на време, когато загубиш себе си и си кажеш " Боже, гледай, към този момент минаха 21 години. Аз в никакъв случай не можех да бъда това хубаво момиче, което бях на 27. Вече съм на 50 ".
Мария Бонева споделя, че знае кои са поръчителят и причинителят на нападението.
" Белезите не би трябвало да тормозят мен. Те би трябвало да тормозят хората, които са го създали и хората, които са разрешили към момента те да са безнаказани. Защото по моя случай няма безусловно никакво развиване заради оттеглени доказателства. И в случай че нашите ръководещи желаят лицето на България да бъде буркан с киселина и кланица с ножове - да не престават в същия дух и да няма присъди ".
Тя беше една от протестиращите в Стара Загора - срещнала с е с бащата на обезобразеното момиче.
" Баща ѝ ми сподели SMS, тъй като той ѝ сподели всички хора по какъв начин я поддържат. Тя написа " Не мога да допускам ".
21 години по-късно случаите им са радикално разнообразни и отново си наподобяват. Защото раните им разкриха язвите в правораздаването.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ