Английската приказка на Бербо: Сладкият спомен на звездата
Последният български футболист, който покори върховете на международния футбол, е Димитър Бербатов. Той стана първенец на Англия, голмайстор на най-великото клубно състезание Висшата лига и остави дълбока следа след себе си измежду консервативните албионци.
Затова той даде обстойно изявление на Острова, в което си спомни за времената на успех в Премиършип, както и показа нюанси от предишното си, които са го създали индивида, който е през днешния ден. GONG.BG ви показва цялостния текст на материала, отдаден на Бербо:
"Димитър Бербатов в този момент си се показва като състезател на Тотнъм. Нов стадион за знамение и приказ, полуфинал в Шампионската лига. Харесва му... "Оттук-нататък всичко е допустимо ", споделя той. Но следва оферта от Манчестър Юнайтед, в актуалното му положение на полуразпад. Какво ще направи той?
"Това към момента е Манчестър Юнайтед ", споделя той и дава намек по какъв начин ще продължи отговорът му. "Все още това е емблемата, историята, "Олд Трафорд ", великите играчи от предишното, пртегателната мощ, която имат всички тези неща. Окей, казваш си: "Да, Тотнъм играе в Шампионската лига, има нов стадион, страхотна подготвителна база, има по-добри играчи. Но най-после отново бих избрал Юнайтед. "
Това е и нещото, което Бербатов направи през 2008 година, когато напусна Хотспър в трансфер за 30.75 млн. паунда, рекорден тогава за Юнайтед. Неговото решение беше целесъобразно от спечелването на две трофеи с "червените дяволи ". "Шпорите " пък, с които подвигна Купата на Лигата през 2008 година, към момента не са спечелили нищо оттогава. Но броят на купите на Юнайтед се усили единствено с една след напускането му.
"Явно и двата тима имат потребност да ми се обадят за съвет ", споделя Бербатов и ни поглежда с още пламтящия си взор в очила с елегантни рамки, издавайки аурата на великия занаятчия, който беше на терна едно време.
"Юнайтед ще се оправи. Да, те не са на добър път в този момент, само че ще завоюват ли трофей в идващите пет години? Да! Точно по тази причина подписах тогава, тъкмо по тази причина бих последвал същата си вътрешен глас даже и през днешния ден. " А такива мисли несъмнено минават през главата и на сегашния управител на Тотнъм Маурисио Почетино.
"Понякога се постанова да излезеш от удобната си зона, даже и да те е боязън от следствията ", споделя Берба по адрес на дългогодишния интерес на Юнайтед към Почетино. "Трябва да направиш това, с цел да изпиташ себе си. Почетино може да бъде управител на Юнайтед един ден. "
Мениджърът на Юнайтед, с който Бербатов подписа, беше сър Алекс Фъргюсън. "Може би неговото овакантяване, а не моето, е повода за сегашния спад на тима ", споделя българинът с усмивка. И в този момент, както си седим в ресторанта в Лондон, той се връща на деня, в който предприе пътуването от столицата до Манчестър, употребявайки историята да ни покаже величието на Юнайтед.
"Докато пътувах ми споделиха: "Апропо, сър Алекс ще те чака на летището. " Мислех си, че е смешка. Казах си: "Да, бе, по какъв начин не! " Слизам от самолета и го виждам. Уау! Чувстваш се едновремено поласкан, само че и уплашен, в дискомфорт си. Седиш на задната седалка, към момента си добър състезател, към момента имаш вярата в себе си, само че се чувстваш като на среща с жена. И си мислиш: "Какво, по дяволите, би трябвало да кажа в този момент. "
Това не е първият път, в който футболистът се намира на задната седалка на кола преди трансфер. Когато е на 18 години, той си потегля от подготвителното игрище на един от първите си тимове - ЦСКА, когато е похитен от гангстери. Те го завеждат да се види с боса на мафията Георги Илиев. Той го желал в личния си клуб Левски Кюстендил и трябвало да бъде уверен да подпише.
"Бях младо момче, още изграждах името си. В България по това време по този начин се правеше бизнес. Казват ти: "Идваш с нас " и не одобряват "не " за отговор. Бях уплашен, беше с напрежение. Знаех по какъв начин работят нещата. Зад Илиев имаше още седем яки момчета. Питах дали може да приказвам с татко си. Позволиха ми да му се обадя. Той разбра незабавно защо става въпрос и реагира незабавно. Слава Богу, всичко се оправи. "
Този опит може би оказа помощ на Бербатов, когато направи актьорския си дебют в български филм за мафията и, до момента в който приказва за фамилията си, споделя репликата, която може и да е чул онлайн: "Имам два револвера. По един за всеки от първите гаджета на двете ми дъщери. " И повтаря тази имитация с убеденост и пред нас.
Въпреки метафоричния револвер, опрян до челото му, Бербатов в никакъв случай не е желал да подпише с Левски Кюстендил. Защото е желал да печели трофеи. Чак 10 години по-късно, след престои още в Байер Леверкузен и Тотнъм, той печели първата си с Юнайтед.
"Не показвах страстта си на терена, само че вътрешно бях... " И в този миг поставя ръце на раменете си и стартира да ги движи, правейки жест за танц. "Бях най-щастливият човек на света. Прибрах се у дома с медала, бях изцяло гол, единствено с него на гърдите си и танцувах из цялата къща. Жена ми ме гледаше невярващо, само че тя нямаше по какъв начин да ме разбере. Децата също бяха там, а аз изглеждах неуместно. "
"Дори и в съблекалнята действах като подлудял. И тогава виждам Райън Гигс, който несъмнено е спечелил своя 200-и орден и той ми споделя: "Какво, по дяволите правиш, дребосъче? " Толкова беше привикнал да печели. Точно това беше Юнайтед, тогава го осъзнах. "
"И в този момент бих споделил на всеки състезател: "Бъди сигурен, че ще спечелиш трофеи! " Така ще можеш да кажеш на децата си: "Ето, това е моята витрина с оценки ". Ако си Хари Кейн и се обърнеш обратно, нямаш нищо след себе си. Аз завоювах купата два пъти. А Стивън Джерард, който е популярен състезател - нито един път. "
Бербатов към момента не е изгубил и грам от самоувереността си, макар че към този момент е на 38 години и по всичко проличава, че дните му на терена са отминали. "Все още виждам Висшата лига и си мисля: "Мога ли да направя това? ", след което се връща на тематиката със статистическите индикатори за това кой какъв брой е бягал с екипа на Юнайтед и за което постоянно го подлагаха на критика.
"На мига мога да ви покажа петима състезатели от международна класа, които вършат същото, което и аз преди време. Ако си задоволително интелигентен и разчиташ добре събитията на терена, една-две крачки са задоволителни. Това е като игра на шах. "
Тогава взима бурканчетата със сол и пипер пред нас и прави една проява. "Давам образеца със Серхио Бускетс от Барселона. Той в никакъв случай не спринтира, муден е като мен. Но тук, в главата си, той е по-бърз от всички. Някои хора споделят: "Чакай, нормата не е такава, би трябвало да тичаш като оглупял като другите. " Повярвайте ми, не би трябвало. "
"Някои играчи вършат по няколко спринта и в профил изпадат в унес: "Уааау! Колко старателно работи той! " Няма такова нещо! Ши*айте се! Това е безспорна неистина ", споделя Бербатов.
Българинът вкара 122 гола за осемте си сезона в Англия, приключвайки с Фулъм. Той прави непредвиден завой в описа си и ни откарва на необичайно пътешестване до... писоарите на "Крейвън Котидж ", с цел да ни покаже за какво неговият жанр би трябвало да бъде повече почитан, в сравнение с подложен на критика.
"Пикаех си преди мач и си представях по какъв начин ще вкарам гол. И виждах по какъв начин съотборниците ми са уплашени, надали не се бореха с топката. Помислих си: "Чакай, дано създадем нещо занимателно ". Така че написах на потника си изпод: "Запазете успокоение и ми подайте топката ". Тогава вкарах гол и демонстрирах посланието. Беше смешка, с която им демонстрирах, че няма проблем, единствено би трябвало да ми подават. "
И в този момент Спърс, изоставащи с гол недостиг преди мача с Аякс от полуфиналите в Шампионската лига, са без Хари Кейн и сигурно биха били удовлетворени да имат човек като Бербатов, който да води офанзивата им. Особено като се има поради, че три пъти е преодолявал тази фаза на шампионата. Но и трите пъти тимът му губи финала, като първият от тях е още през 2002 година с екипа на Байер Леверкузен против Реал Мадрид.
"Беше приказка просто да сме на оня мач. Никой не ни слагаше в сметките. По пътя си елиминирахме Ливърпул и Юнайтед. Затова желая Тотнъм или Аякс да завоюва финала, просто тъй като ще бъдат новобранци в него. "
"Спомням си още волето на Зидан в оня мач, тъй като имах съвършена видимост към него. Бях зад него, на относително огромна отдалеченост и като видях по какъв начин замахва, единствено си мислех: "Господи, не! " Понякога усещаш какво ще се случи единствено по езика на тялото. Прекрасен гол. Но в този момент Тотнъм има своите си звезди и мисля, че могат да завоюват оценката ", приключва описа си Бербатов.
Затова той даде обстойно изявление на Острова, в което си спомни за времената на успех в Премиършип, както и показа нюанси от предишното си, които са го създали индивида, който е през днешния ден. GONG.BG ви показва цялостния текст на материала, отдаден на Бербо:
"Димитър Бербатов в този момент си се показва като състезател на Тотнъм. Нов стадион за знамение и приказ, полуфинал в Шампионската лига. Харесва му... "Оттук-нататък всичко е допустимо ", споделя той. Но следва оферта от Манчестър Юнайтед, в актуалното му положение на полуразпад. Какво ще направи той?
"Това към момента е Манчестър Юнайтед ", споделя той и дава намек по какъв начин ще продължи отговорът му. "Все още това е емблемата, историята, "Олд Трафорд ", великите играчи от предишното, пртегателната мощ, която имат всички тези неща. Окей, казваш си: "Да, Тотнъм играе в Шампионската лига, има нов стадион, страхотна подготвителна база, има по-добри играчи. Но най-после отново бих избрал Юнайтед. "
Това е и нещото, което Бербатов направи през 2008 година, когато напусна Хотспър в трансфер за 30.75 млн. паунда, рекорден тогава за Юнайтед. Неговото решение беше целесъобразно от спечелването на две трофеи с "червените дяволи ". "Шпорите " пък, с които подвигна Купата на Лигата през 2008 година, към момента не са спечелили нищо оттогава. Но броят на купите на Юнайтед се усили единствено с една след напускането му.
"Явно и двата тима имат потребност да ми се обадят за съвет ", споделя Бербатов и ни поглежда с още пламтящия си взор в очила с елегантни рамки, издавайки аурата на великия занаятчия, който беше на терна едно време.
"Юнайтед ще се оправи. Да, те не са на добър път в този момент, само че ще завоюват ли трофей в идващите пет години? Да! Точно по тази причина подписах тогава, тъкмо по тази причина бих последвал същата си вътрешен глас даже и през днешния ден. " А такива мисли несъмнено минават през главата и на сегашния управител на Тотнъм Маурисио Почетино.
"Понякога се постанова да излезеш от удобната си зона, даже и да те е боязън от следствията ", споделя Берба по адрес на дългогодишния интерес на Юнайтед към Почетино. "Трябва да направиш това, с цел да изпиташ себе си. Почетино може да бъде управител на Юнайтед един ден. "
Мениджърът на Юнайтед, с който Бербатов подписа, беше сър Алекс Фъргюсън. "Може би неговото овакантяване, а не моето, е повода за сегашния спад на тима ", споделя българинът с усмивка. И в този момент, както си седим в ресторанта в Лондон, той се връща на деня, в който предприе пътуването от столицата до Манчестър, употребявайки историята да ни покаже величието на Юнайтед.
"Докато пътувах ми споделиха: "Апропо, сър Алекс ще те чака на летището. " Мислех си, че е смешка. Казах си: "Да, бе, по какъв начин не! " Слизам от самолета и го виждам. Уау! Чувстваш се едновремено поласкан, само че и уплашен, в дискомфорт си. Седиш на задната седалка, към момента си добър състезател, към момента имаш вярата в себе си, само че се чувстваш като на среща с жена. И си мислиш: "Какво, по дяволите, би трябвало да кажа в този момент. "
Това не е първият път, в който футболистът се намира на задната седалка на кола преди трансфер. Когато е на 18 години, той си потегля от подготвителното игрище на един от първите си тимове - ЦСКА, когато е похитен от гангстери. Те го завеждат да се види с боса на мафията Георги Илиев. Той го желал в личния си клуб Левски Кюстендил и трябвало да бъде уверен да подпише.
"Бях младо момче, още изграждах името си. В България по това време по този начин се правеше бизнес. Казват ти: "Идваш с нас " и не одобряват "не " за отговор. Бях уплашен, беше с напрежение. Знаех по какъв начин работят нещата. Зад Илиев имаше още седем яки момчета. Питах дали може да приказвам с татко си. Позволиха ми да му се обадя. Той разбра незабавно защо става въпрос и реагира незабавно. Слава Богу, всичко се оправи. "
Този опит може би оказа помощ на Бербатов, когато направи актьорския си дебют в български филм за мафията и, до момента в който приказва за фамилията си, споделя репликата, която може и да е чул онлайн: "Имам два револвера. По един за всеки от първите гаджета на двете ми дъщери. " И повтаря тази имитация с убеденост и пред нас.
Въпреки метафоричния револвер, опрян до челото му, Бербатов в никакъв случай не е желал да подпише с Левски Кюстендил. Защото е желал да печели трофеи. Чак 10 години по-късно, след престои още в Байер Леверкузен и Тотнъм, той печели първата си с Юнайтед.
"Не показвах страстта си на терена, само че вътрешно бях... " И в този миг поставя ръце на раменете си и стартира да ги движи, правейки жест за танц. "Бях най-щастливият човек на света. Прибрах се у дома с медала, бях изцяло гол, единствено с него на гърдите си и танцувах из цялата къща. Жена ми ме гледаше невярващо, само че тя нямаше по какъв начин да ме разбере. Децата също бяха там, а аз изглеждах неуместно. "
"Дори и в съблекалнята действах като подлудял. И тогава виждам Райън Гигс, който несъмнено е спечелил своя 200-и орден и той ми споделя: "Какво, по дяволите правиш, дребосъче? " Толкова беше привикнал да печели. Точно това беше Юнайтед, тогава го осъзнах. "
"И в този момент бих споделил на всеки състезател: "Бъди сигурен, че ще спечелиш трофеи! " Така ще можеш да кажеш на децата си: "Ето, това е моята витрина с оценки ". Ако си Хари Кейн и се обърнеш обратно, нямаш нищо след себе си. Аз завоювах купата два пъти. А Стивън Джерард, който е популярен състезател - нито един път. "
Бербатов към момента не е изгубил и грам от самоувереността си, макар че към този момент е на 38 години и по всичко проличава, че дните му на терена са отминали. "Все още виждам Висшата лига и си мисля: "Мога ли да направя това? ", след което се връща на тематиката със статистическите индикатори за това кой какъв брой е бягал с екипа на Юнайтед и за което постоянно го подлагаха на критика.
"На мига мога да ви покажа петима състезатели от международна класа, които вършат същото, което и аз преди време. Ако си задоволително интелигентен и разчиташ добре събитията на терена, една-две крачки са задоволителни. Това е като игра на шах. "
Тогава взима бурканчетата със сол и пипер пред нас и прави една проява. "Давам образеца със Серхио Бускетс от Барселона. Той в никакъв случай не спринтира, муден е като мен. Но тук, в главата си, той е по-бърз от всички. Някои хора споделят: "Чакай, нормата не е такава, би трябвало да тичаш като оглупял като другите. " Повярвайте ми, не би трябвало. "
"Някои играчи вършат по няколко спринта и в профил изпадат в унес: "Уааау! Колко старателно работи той! " Няма такова нещо! Ши*айте се! Това е безспорна неистина ", споделя Бербатов.
Българинът вкара 122 гола за осемте си сезона в Англия, приключвайки с Фулъм. Той прави непредвиден завой в описа си и ни откарва на необичайно пътешестване до... писоарите на "Крейвън Котидж ", с цел да ни покаже за какво неговият жанр би трябвало да бъде повече почитан, в сравнение с подложен на критика.
"Пикаех си преди мач и си представях по какъв начин ще вкарам гол. И виждах по какъв начин съотборниците ми са уплашени, надали не се бореха с топката. Помислих си: "Чакай, дано създадем нещо занимателно ". Така че написах на потника си изпод: "Запазете успокоение и ми подайте топката ". Тогава вкарах гол и демонстрирах посланието. Беше смешка, с която им демонстрирах, че няма проблем, единствено би трябвало да ми подават. "
И в този момент Спърс, изоставащи с гол недостиг преди мача с Аякс от полуфиналите в Шампионската лига, са без Хари Кейн и сигурно биха били удовлетворени да имат човек като Бербатов, който да води офанзивата им. Особено като се има поради, че три пъти е преодолявал тази фаза на шампионата. Но и трите пъти тимът му губи финала, като първият от тях е още през 2002 година с екипа на Байер Леверкузен против Реал Мадрид.
"Беше приказка просто да сме на оня мач. Никой не ни слагаше в сметките. По пътя си елиминирахме Ливърпул и Юнайтед. Затова желая Тотнъм или Аякс да завоюва финала, просто тъй като ще бъдат новобранци в него. "
"Спомням си още волето на Зидан в оня мач, тъй като имах съвършена видимост към него. Бях зад него, на относително огромна отдалеченост и като видях по какъв начин замахва, единствено си мислех: "Господи, не! " Понякога усещаш какво ще се случи единствено по езика на тялото. Прекрасен гол. Но в този момент Тотнъм има своите си звезди и мисля, че могат да завоюват оценката ", приключва описа си Бербатов.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ