Последния път, когато се видяхме с Венета, беше на случайно

Последния път, когато се видяхме с Венета, беше на инцидентно кафе преди пандемията, дружно с друга обща другарка, и си обещахме да пием текили по женски. Но от този момент животът се промени, текилата не е на дневен ред и ето ни в този момент, пием си неслучайно кафето и споделяме опит за фрийлансърската работа и особеностите ѝ в София. И двете сме на мнение, че София е удобен град за самостоятелни експерти, тъй като “всички се познаваме ” и е елементарно да стигнеш до хората, които ти трябват.

Веднага мога да схвана, че приказвам с интериорен дизайнер - до момента в който търсим място в заведението, където да се чуваме добре, Венета отбелязва, че тук няма меки повърхности, които да обират непотребния звук. Това ни дава мотив да обсъдим off the record уютните заведения в София.

Поредицата ни за хората, разрастващи се като свободни експерти, е в партньорство с Обединена българска банка (ОББ). ОББ има специфични оферти за кредитиране на физически лица или регистрирани от тях дружества с капиталови, оборотни средства или овърдрафт, които можете да видите . 

Разкажи за себе си и какво те докара до интериорния дизайн?

В последните години се занимавам с интериорен дизайн на свободна процедура. Израснала съм в доста артистична среда - татко ми е ваятел. Вкъщи се слушаше доста музика, непрекъснато идваха негови сътрудници и обсъждаха последните си планове. Сигурно тъй като бях умерено дете - присъствах на частните уроци, които също се случваха у дома.

Познанията ми за форма и комбинация идват още от детството ми. Давам си сметка, че постоянно съм желала да се занимавам с интериорен дизайн, макар че в началото потеглих в друга посока.

Избрах да уча бизнес мениджмънт в Англия - под въздействието на амбициозната ми майка. След това обаче се прибрах в България и тук незабавно започнах да изучавам тримерен дизайн в Нов български университет.

Като приключих, бях за кратко стажант е Евромебел, което беше доста полезно за мен, тъй като съумях да видя процеса от вътрешната страна.

Като дребна прекарвах летата при баба ми и дядо ми на вилата и знаех наизуст купищата списания " Наш дом ", с всичките чертежи на последните страници. Лежах на дивана надолу с главата, представях си, че таванът е подът на стаята и въображаемо " обзавеждах " с мебелите, които гледах в списанията. От дребна пренареждах непрекъснато жилищата и къщите, в които се местехме, а в Англия обзаведох няколко квартири. 

“Дишам ” и се “храня ” с това, което върша, и мога умерено да кажа, че това е моето нещо.