ИПИ: Управляващите демонстрират желание за безконтролно харчене
Последните три години се отличават с висок стопански напредък и намаляващи бюджетни остатъци, само че ръководещите не престават да възнамеряват бюджетни дефицити. Това опонира както на логиката за водене на устойчива фискална политика, по този начин и на рекомендациите на Европейска комисия – остатъци при напредък на стопанската система и дефицити при спад. Изводът бе изработен от специалистите от Института за пазарна стопанска система, които показаха своя обичаен различен бюджет.
Според тях макроикономическите допускания в бюджет 2019 са прекомерно оптимистични, като се имат поради прогнозите за закъснение на европейската и българската стопански системи.
" Дори и оптимизмът на МФ за стопанската система да се оправдае, залагането на недостиг при упования за близо 4% действителен напредък на стопанската система е меко казано безразсъдно и показва ясно предпочитание за дискреционно (т.е. непрозрачно и безконтролно) харчене в края на годината. И в двата разновидността – риск от закъснение на растежа или пък висок растеж на стопанската система – положителната политика би следвало да бъде залагането на остатък в бюджета. При неподходящ поврат остатъкът работи като буфер против несъразмерен недостиг, а при удобен сюжет остатъкът е фискално виновната цел ", показват икономистите.
Консолидираните разноски през 2019 година са заложени в размер на 44,5 милиарда лева, което е с 5,9 милиарда лева повече от предстоящото осъществяване през настоящата 2018 година В това отношение проектобюджетът е самобитно продължение на предходния – предстоящото осъществяване през тази година е с 4,1 милиарда лева повече от осъществяването на бюджета през 2017 година Напомпването на обществените разноски с близо 10 милиарда лева единствено за две години е рисково и се разминава с действителностите на макроикомическата рамка. Прекомерното раздуване на настоящите разноски в привидно положителната година (официалните упования за 2019 г.) може да изиграе доста неприятна смешка при утежняване на икономическите процеси.
Основни акценти от Алтернативния бюджет на ИПИ
- Обръщане на отрицателните трендове в данъчната политика посредством ограничение на дискреционните приходни ограничения на държавното управление и действителни стъпки за понижението на данъчно-осигурителното задължение, в това число посредством унищожаване на някои налози – да вземем за пример облагането на дивидентите, лихвите и застрахователните премии;
- Запазване на покачването на заплатите в обществения бранш, в това число заплатите на педагогическия личен състав, само че и сериозна оптимизация на администрацията – през последните три години липсват каквито и да е ограничения за стесняване на обществения сектор;
- Реални осигурителни промени, които да дадат повече избор на хората в пенсионното и здравно обезпечаване посредством прекачване на вноски към частните пенсионни фондове и разтрошаване на монопола на НЗОК;
- Свиване на преразпределението през бюджета, ограничения за финансова децентрализация и обмисляне на остатък, който да направи бюджета антицикличен.
Алтернативната на ИПИ не предлага драконовски ограничения в разходната част - действително плануваните разноски в различния бюджет за 2019 година не са по-ниски по отношение на тези на държавното управление за 2018 година Не е пипнато нито едно обществено заплащане, в това число пенсии, помощи и така нататък Бюджетът е реформиран там, където е най-неефективен – в раздутата администрация и прехрана, дотациите към избрани браншове и дискреционните финансови разноски в края на годината, прецизират от ИПИ.
Преразпределението в Алтернативния бюджет на ИПИ е в границите на 35% от Брутният вътрешен продукт, като се възнамерява и остатък в размер на 923 млн. лева Наред с понижението на данъчно-осигурителното задължение и множеството избор в осигурителните системи, алтернативата на ИПИ планува и действителни стъпки за финансова децентрализация посредством пренасочването на приходите от 2 процентни пункта от подоходното облагане към общините.
Здравеопазването като приоритет
Здравната система е във фокусa на публичните диспути през последните години, само че държавното управление към момента не е показало ясна визия за бъдещето на бранша. Правят се само козметични промени, които водят до централизиране на вземаните решения, липса на предвидимост и липса на резултати. Може би главната причина за това е, че политиките в бранша не се основават на доказателства (т.нар. evidence-based policy), а са отговор на напън от една или друга социална група.
Един от най-ярките образци e мантрата, че разноските за опазване на здравето в България са прекомерно ниски и би трябвало да се усилят. Представени в стандарт на покупателна дарба (purchasing power standard) приходът на човек от популацията е 47% от междинния за Европейски Съюз, до момента в който разноските за опазване на здравето като дял от Брутният вътрешен продукт са близо 93% от междинните за Европейски Съюз. С други думи при половината от междинния приход за Европейски Съюз България има покрай междинния за Европейски Съюз разход за опазване на здравето, т.е. няма по какъв начин системата да е недофинансирана, най-малко по отношение на общата картина в Европейски Съюз.
Предложенията на ИПИ за реформиране на опазването на здравето се основават на положителните практики по света и включват:
- Поставяне на пациента в центъра на системата посредством обезпечаване на опция за избор, досегаемост до навременни и качествени услуги и бистрота както при здравното обезпечаване, по този начин и при доставянето на здравни артикули и услуги.
- За да може пациентът да има избор, е належащо да се сътвори пазар (какъвто сега липсва) както при здравното обезпечаване, по този начин и при доставянето на здравни артикули и услуги.
- За да се обезпечи безпроблемната работа на такава система е нужна работеща осведомителна система , която да обслужва основания пазар в бранша, а не държавната администрация.
- Ролята на страната да се ограничи само до основаване на рамка за конкуренцията в бранша и спазване на спазването ѝ.
- Може би едно от най-важните неща, които се следят в добре работещите здравни системи, е намирането на баланс сред успеваемостта и ефикасността на системата.
Прибързаните дейности в бранша постоянно се оправдават с положителни планове, само че резултатите от тях са или опазване на статуквото, или утежняване на работата в бранша заради спомагателното напрежение и неустановеност. Реформите следва да се основават на доказателства, да са добре премислени и да получат необятна поддръжка, защото изискват години наред поредни старания, показват икономистите.
Редактор: Деница Райкова
Според тях макроикономическите допускания в бюджет 2019 са прекомерно оптимистични, като се имат поради прогнозите за закъснение на европейската и българската стопански системи.
" Дори и оптимизмът на МФ за стопанската система да се оправдае, залагането на недостиг при упования за близо 4% действителен напредък на стопанската система е меко казано безразсъдно и показва ясно предпочитание за дискреционно (т.е. непрозрачно и безконтролно) харчене в края на годината. И в двата разновидността – риск от закъснение на растежа или пък висок растеж на стопанската система – положителната политика би следвало да бъде залагането на остатък в бюджета. При неподходящ поврат остатъкът работи като буфер против несъразмерен недостиг, а при удобен сюжет остатъкът е фискално виновната цел ", показват икономистите.
Консолидираните разноски през 2019 година са заложени в размер на 44,5 милиарда лева, което е с 5,9 милиарда лева повече от предстоящото осъществяване през настоящата 2018 година В това отношение проектобюджетът е самобитно продължение на предходния – предстоящото осъществяване през тази година е с 4,1 милиарда лева повече от осъществяването на бюджета през 2017 година Напомпването на обществените разноски с близо 10 милиарда лева единствено за две години е рисково и се разминава с действителностите на макроикомическата рамка. Прекомерното раздуване на настоящите разноски в привидно положителната година (официалните упования за 2019 г.) може да изиграе доста неприятна смешка при утежняване на икономическите процеси.
Основни акценти от Алтернативния бюджет на ИПИ
- Обръщане на отрицателните трендове в данъчната политика посредством ограничение на дискреционните приходни ограничения на държавното управление и действителни стъпки за понижението на данъчно-осигурителното задължение, в това число посредством унищожаване на някои налози – да вземем за пример облагането на дивидентите, лихвите и застрахователните премии;
- Запазване на покачването на заплатите в обществения бранш, в това число заплатите на педагогическия личен състав, само че и сериозна оптимизация на администрацията – през последните три години липсват каквито и да е ограничения за стесняване на обществения сектор;
- Реални осигурителни промени, които да дадат повече избор на хората в пенсионното и здравно обезпечаване посредством прекачване на вноски към частните пенсионни фондове и разтрошаване на монопола на НЗОК;
- Свиване на преразпределението през бюджета, ограничения за финансова децентрализация и обмисляне на остатък, който да направи бюджета антицикличен.
Алтернативната на ИПИ не предлага драконовски ограничения в разходната част - действително плануваните разноски в различния бюджет за 2019 година не са по-ниски по отношение на тези на държавното управление за 2018 година Не е пипнато нито едно обществено заплащане, в това число пенсии, помощи и така нататък Бюджетът е реформиран там, където е най-неефективен – в раздутата администрация и прехрана, дотациите към избрани браншове и дискреционните финансови разноски в края на годината, прецизират от ИПИ.
Преразпределението в Алтернативния бюджет на ИПИ е в границите на 35% от Брутният вътрешен продукт, като се възнамерява и остатък в размер на 923 млн. лева Наред с понижението на данъчно-осигурителното задължение и множеството избор в осигурителните системи, алтернативата на ИПИ планува и действителни стъпки за финансова децентрализация посредством пренасочването на приходите от 2 процентни пункта от подоходното облагане към общините.
Здравеопазването като приоритет
Здравната система е във фокусa на публичните диспути през последните години, само че държавното управление към момента не е показало ясна визия за бъдещето на бранша. Правят се само козметични промени, които водят до централизиране на вземаните решения, липса на предвидимост и липса на резултати. Може би главната причина за това е, че политиките в бранша не се основават на доказателства (т.нар. evidence-based policy), а са отговор на напън от една или друга социална група.
Един от най-ярките образци e мантрата, че разноските за опазване на здравето в България са прекомерно ниски и би трябвало да се усилят. Представени в стандарт на покупателна дарба (purchasing power standard) приходът на човек от популацията е 47% от междинния за Европейски Съюз, до момента в който разноските за опазване на здравето като дял от Брутният вътрешен продукт са близо 93% от междинните за Европейски Съюз. С други думи при половината от междинния приход за Европейски Съюз България има покрай междинния за Европейски Съюз разход за опазване на здравето, т.е. няма по какъв начин системата да е недофинансирана, най-малко по отношение на общата картина в Европейски Съюз.
Предложенията на ИПИ за реформиране на опазването на здравето се основават на положителните практики по света и включват:
- Поставяне на пациента в центъра на системата посредством обезпечаване на опция за избор, досегаемост до навременни и качествени услуги и бистрота както при здравното обезпечаване, по този начин и при доставянето на здравни артикули и услуги.
- За да може пациентът да има избор, е належащо да се сътвори пазар (какъвто сега липсва) както при здравното обезпечаване, по този начин и при доставянето на здравни артикули и услуги.
- За да се обезпечи безпроблемната работа на такава система е нужна работеща осведомителна система , която да обслужва основания пазар в бранша, а не държавната администрация.
- Ролята на страната да се ограничи само до основаване на рамка за конкуренцията в бранша и спазване на спазването ѝ.
- Може би едно от най-важните неща, които се следят в добре работещите здравни системи, е намирането на баланс сред успеваемостта и ефикасността на системата.
Прибързаните дейности в бранша постоянно се оправдават с положителни планове, само че резултатите от тях са или опазване на статуквото, или утежняване на работата в бранша заради спомагателното напрежение и неустановеност. Реформите следва да се основават на доказателства, да са добре премислени и да получат необятна поддръжка, защото изискват години наред поредни старания, показват икономистите.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ