Последните думи на баща ми бяха: Вървете на майната си!.

Последните думи на татко ми бяха: „ Вървете на майната си! ”. Лежах с него в болничната стая и чух зов. До този момент, татко ми едвам шепнеше, по тази причина извиках сестрата. Тя го попита: „ Боб, всичко наред ли е? Имате ли потребност от нещо? ”. Баща ми шепнеше, по тази причина се наведохме покрай него и отново го попитахме: „ Боб, всичко наред ли е? Повтори какво ни сподели? ”. И той сподели: „ Вървете на майната си!. Защо не се разкарате всички! Изведете ме отсам, това е затворническа килия ”. Това бяха последните му думи.

Баща ми постоянно ме предупреждаваше за фантазиите, тъй като фантазиите носят отчаяние. Оттук, несъмнено идва и моята грандомания – баща се притесняваше от огромните хрумвания, а аз единствено от тях се интересувам.

Роден съм в предградията. Какво знаех за живота - моят беше толкоз отегчителен. Дори там, където отраснах, непрекъснато нощувах в непознати домове - просто имах пристрастеност към случките и пътешествията. Наричам това интелектуално любознание, само че може пък да съм просто един  любител-воайор. Очите ми са ненаситни.

Някои умират още на 17 и отсрочват погребението си до момента в който станат на 70. Виждам доста мъртви младежи и доста живи старци.

В нашия край алкохолизмът беше в цялостен подем – хората непрекъснато се наливаха в пъбовете. Ние бяхме млади, диви и не искахме да участваме в това. Пиенето беше капан, по тази причина не пиехме. Гледахме Монти Пайтън, измисляхме си личен език, наричахме се с изчанчени имена и се обличахме по ексцентричен метод.

Без самосъжаление – едно от качествата, които бих желал да владея. То най-силно ме възхищава у хората.

По време на първото ни американско турне, ние свирехме в клубове пред 60-70 индивида. Мястото за танци беше пусто. Аз слизах от сцената, сядах по масите на пристигналите, пиех от чашите им, целувах девойките им. Беше радостно. Харесваше ми да се съединявам със атмосферата.

Много американци ще се съгласят, че Америка е издигната от кръв. И кръвта още просмуква тази земя. Хората, които трансфораха Америка в Новия свят, си навлякоха неприятна карма, поради жестокостта към локалното население и просвета. Но когато са дошли на американския бряг, те са били крепко обединени към концепцията за тъждество. Насилието, с което е застлан пътя към равенството е позорно, само че  самата концепция не става по-лоша от това. Идеята е чиста, мястото, на което е осъществена – не е.

С възрастта, визиите ти за положително и неприятно се трансформират. Когато излязох от 80-те и заживях в 90-те, престанах да мятам камъни към знаците на властта и насилието. Почнах да меря личното си двуличие. Тогава започнах да виждам света по друг метод, в който аз съм част от казуса, а не част от решението му.

Никога не вярвайте на артистите, те лъжат най-добре от всички. Това е хлябът им.

Преди 10 години Али, моята брачна половинка, ми сподели: „ Знаеш ли, влюбих се в теб, тъй като в очите ти имаше игриво пламъче. Ти беше безочлив, смел и ме разсмиваше. Сега си станал прекомерно сериозен ”.  

Искам всичко да видя самичък, а не благодарение на малкия екран и вестниците. Ти можеш да седиш в прохладната стая вперил взор в магичната разноцветна кутия, само че можеш да я счупиш и да излезеш на открито. Обичам да виждам всичко с очите си, не одобрявам използваните картинки.

Религията може да бъде враждебна на Бога. Там където има убеждения, се появяват описи с указания, там където хората живеят съгласно вярата си, през днешния ден живее догмата, там където преди е витаел Светият дух, в този момент се е настанило общество, ръководено от индивида. Послушанието идва да размени послушничеството.

Слабостта е хубаво нещо, тъй като тя ни кара да търсим другари. Ти търсиш у другите това, което не намираш у себе си.

Каква е разликата сред доста положителната ария и великата? Мисля, че за положителната ария можеш да получиш хвалба, за великата – не. Ти просто се натъкваш на нея. Защото си на мястото, на което това се случва. За някои това място е хаоса, за други – любовта, за трети – яростта. За едни е уединението от света, за други – подчинението на света. За мен – всичко това дружно.

Побеждава постоянно една позиция - превъзходството на вярата над страха.

Снимки: theplace.ru, theapricity.com, runrun.es, independent.co.uk