Имотните „скандали“ като част от хибридните войни
Последните дни дневният ред на обществото е окупиран от „ имотни “ кавги. Казвам окупиран, тъй като не става въпрос за полемика по действителен проблем, а откровена операция, „ завъдена “ в незнайно коя „ лаборатория “ за подправени вести, написа юрист Станислав Станев в персоналния си блог - advokat.bz.
Какво имам поради? Според една от няколкото медии с нервен ореол за правдивост, един от българските партийни водачи бил си купил парцел на нереално ниска цена и по-точно четири пъти по-евтино от пазарните действителности. И за доказателство се сочи, че квадратният метър коствал 2600 евро на квадратен метър, а господин Цветанов бил дал единствено 627. Откъде ги взеха тези 627??? Ами извадиха данъчните оценки, сложиха 100 000 лв. доплатени и … калкулацията подготвена. И защото очевидно сме в епицентъра на изключително мощна хибридна офанзива, се появиха услужливи адвокати, които разясниха, че има „ машинация в нотариалния акт “, тъй като е „ вписана данъчна оценка, а платената цена е по-голяма “. Нарочно съм подчертал платената. Дайте да вдигнем глава над повърхността на измамата и да забележим каква е обстановката. Ако се зачетете в документите (те са необятно публикувани навсякъде из нета) ще видите, че:
1. Цветан Цветанов има два жилището – довършени, единият обзаведен и два гаража.
2. Той дава тези два жилището и двата гаража и отсреща получава един (по-голям и в атрактивна сграда), само че незавършен (т.е. против приключените парцели, получава един, дето занапред би трябвало да почва да го ремонтира) и един гараж.
3. Отделно от тези два жилището, дето ги дава, с цел да вземе оня, за който го чака ремонт, той дава връхнина 100 000 лв.. Или в обобщение апартамент+апартамент+гараж+гараж = апартамент+гараж+100 000 лв.
Дали договорката е „ почтена “, можем да разберем, в случай че вземем поради няколко момента, които „ медиите “ ги пропуснаха.
1. Пазарната оценка
„ Кафявите “ медии се скъсаха да приказват за пазарна стойност и някак услужливо – за задачите на опозиционното говорене и операция – я смесиха с данъчната оценка. Пазарната стойност е цената, която коства това, което продаваш, сега на продажбата. Само че в границите на истеричната операция никой не се насили да пресметна какъв брой костват (колко е пазарната оценка) на двата жилището, дето към този момент не са на Цветанов. Т.е. „ изтриха “ едната част от уравнението и вместо нея ни приказваха за
2. Данъчната оценка
Това е стойност, която се пресмята от общината. Като цяло тази оценка е по-ниска от пазарната цена. Данъчната оценка постоянно се употребява за отвъдзаконовни схеми (както ще поясня и по-долу). Само че … За някои покупко-продажби се употребява точно данъчната оценка.
Например: Дарението. Таксите, които би трябвало да платите, когато ви подаряват нещо, се пресмятат точно на база на данъчната оценка. Тук никой и в никакъв случай не изследва каква е пазарната цена.
Замяната (акцентирал съм, тъй като в тази ситуация приказваме точно за замяна). Когато има подмяна. т.е., когато даваш нещо, с цел да получиш друго, като база се употребява данъчната оценка на по-скъпото нещо. И това не е поради Цветан Цветанов, ами по този начин се прави от десетилетия.
Тук стигаме до първата безобразна машинация. Ама машинация от страна на медиите към техните читатели/слушатели и фенове, които се явяват и електорат и тъкмо по тази причина биват лъгани. Цветанов е придобил жилището си посредством подмяна, а не посредством покупка. Затова и в нотариалния акт е посочена въпросната данъчна оценка. Сега ще опиша нещо от зората на моята професионална активност, което колкото няма отношение към договорката, толкоз и има. Като „ млад “ юрист попаднах в „ взривът “ на недвижими парцели и интензивният английски интерес към Банско. Тогава, строителите на един от комплексите направиха един забавен маркетингов метод. Започвайки да продават първокласната си постройка, те дадоха един апартамент на Стоичков и естество разпространяваха този „ подарък “. Познайте какво стана с цените на комплекс, в който всеки покупател на процедура стана комшия на Стоичков.
Сещам се и за един различен случай. Когато преди 10-ина години потеглих да си диря жилище, попаднах на една брутална „ гробница “ на безобразна цена. И на смаяния ми взор, продавачът отговори „ против жилището живее…. “ (един огромен човек), а над него е … (също толкоз огромен човек). Иначе казано, продавачът беше „ напомпал “ цената поради местоположението и поради съседите.
Хайде в този момент си представете какъв брой ще коства парцел, в случай че комшия е обществена персона? Бас пипвам, че не един строител с подготвеност не просто ще размени, ами напряко ще подари апартамент на някой прочут човек, тъй като пазарната цена на квадратен метър ще скочат толкоз, че подаръка ще си го избие двойно… Всички тези неща, обаче останах отвън медийното внимание, тъй като не е преференциална на притежателите на медиите.
Дискутирайки въпроса за парцели, цени, пазарни, цени и данъчна оценка, имам да споделя и още нещо. В епицентъра на имотния „ взрив “, когато министър председател беше днешният водач на ПЕС, строителите изискваха от купувачите в нотариалния акт да не се написа пазарната цена, а данъчната оценка. Защо ли? Ами тъй като ДДС-то се заплаща на база на „ писаната “ пазарна цена. Т.е. в случай че купуваш парцел за 120 00, би трябвало да дадеш на страната 20 000 лв.. Но в случай че вместо 120-те хиляди, дето си ги взел, „ пишеш “ 60 000, тогава даваш на хазната единствено 10 000, а другото си го прибираш в джоба. Какво правиш тогава, в случай че си в слабата позиция на купувача? Ако си заставен или прелъстен да впишеш в нотариалния акт по-ниска цена, с цел да си гарантираш парите, дето си ги платил (особено тези „ под масата “), ти вписваш наказателна клауза, която „ изравнява “ до действителната цена. Какво имам поради? Дал си 120 000 за апартамент. В документите си писал 60 000. Ако обаче изникне проблем със договорката и ти вземат жилището, ти имаш право да си искаш 60-те хиляди. За останалите или пиеш „ студена вода “, или си ги подсигуряваш с неустойката. Иначе казано, в документите пишеш „ в случай че ми вземат жилището, продавачът би трябвало да ми даде парите (60 000) и да ми заплати наказателна клауза (още 60 бона).
Какво значи това? Че в случай че в един нотариален акт за покупка на парцел има ненормално голяма наказателна клауза, значи с прилична степен на възможност са укрити едни налози, а размерът на неустойката е освен „ застраховка “, само че и „ лакмус “ – за размера на укрити налози.
Чух, че настоящата брачна половинка на една персона, която елементарна медийна група е оповестила за обществен светец, е придобила парцел на цена съвсем пет пъти по-евтино от пазарната цена. Не знам каква е повода за тази озадачаваща цена; не знам дали има планувана наказателна клауза (т.е. дали е налице „ лакмусът “ за криене на същинската цена/криене на данъци). Знам, че същите медии, които огромно манипулираха за Цветанов, услужливо и безмълвно пропущат тази договорка. Защо го вършат ли? Или тъй като не са разбрали за тази сделка; или тъй като са наясно, че тази договорка не просто „ ухае “, а смърди на укрити налози и/или други противозаконни или неуместни практики…
Твърди се, че свободата в българските медии е близка до безспорната нула. Какво значи това? Значи, че в българските медии истината е изнасилена и изхвърлена на бунището. А на нейно място са „ посадени “ операция и машинация. Интересно е да се види и коя тъкмо е отправната точка на тези, които са в сърцето на измамата и манипулацията… Бегъл взор на най-масовите (най-интензивно споделяните в обществените мрежи) послания демонстрира, че фундаментът на посланията е антиправителствената изразителност (и манипулация).
Т.е. българските медии са захласнати от желанието да срутят репутацията на държавното управление и на знаковите фигури, които са близки до него.
Преведено на по-достъпен език, това значи, че този, който е превзел българските медии и ги е докарал до равнището на четвърторазрядни глашатаи в дълбока тирания, не е властта, а врагът на властта.
Знам, че горното звучи смущаващо, само че виждам, че болшинството мислещи хора в България са наясно с тези тъжни обстоятелства. За да се стигне дотук са впрегнати огромни, професионални манипулатори и схеми. Част от тези схеми се явяват точно подправените кавги и подправените „ обществени светци “.
Става въпрос за група хора, които съумяват да „ изсмучат “ финансиране отнякъде, лепват си гръмко име, да речем „ Антикорупционен фонд “ или нещо такова и стартират да вилнеят на полето на пропагандата и популизма. Подобни хора, които не е несъмнено, че имат потенциал да се занимават с това, за което са взели пари стават комфортна подлога на всеки, който е подготвен да им се „ усмихне “ в допълнение. Разбира се, поради цената на усмивките, истината и морала нямат стойност. А това, че обществото, част от което са и те самите, ще бъде заблудено, се приема като collateral damage.
По социалистическо време имаше един анекдот:
Киното в един град в Народната република оповестило, че ще дават шведския полов филм „ Баба дава на боеца “. На хората им било втръснало от руски филми за войната и по тази причина целият град си взел билети. Само че … оказало се, че се постановат няколко дребни разяснения:
Филмът не бил шведски, а руски.
Не бил полов, а обществен.
Не се казвал „ Баба дава на боеца “, а „ Балада за боеца “.
В общи линии, посланията около „ апартамент гейт “ са със същия коефициент на истина, само че …. на кого ли от клакьорите му пука за истината.
А за какво Цветанов? Защо не Корнелия Нинова, Елена Йончева и така нататък?
Поради няколко аргументи:
1. Последните трима имат задоволително аргументи да бъдат другари. И също толкоз аргументи да не харесват Цветанов и партията, от която е част.
2. Цветанов се е потвърдил като кардинален човек, който не прави взаимни отстъпки. Ако си спомняте точно по подобен мотив „ гръмна “ първия скандал. Малко преди да стане министър на вътрешните работи, в България живеехме с ежедневните вести за отвличания и а откуп и така нататък Не знам дали и до каква степен предходният министър на вътрешните работи е имал сили да се прави с казуса, само че помня, че напълно малко, откакто Цветанов стана министър, бяха извършени няколко акции, след които отвличанията не просто престанаха, ами и тези, които ги проведоха, бяха хванати и изправени на подсъдимата пейка.
3. Защото е проведен и предприемчив човек.
През живота си съм се занимавал с доста организации – на футболни тимове, на екскурзии, на патриотични мероприятия. И знам какъв брой изморително е да организираш нещата по този начин, че да се случат. Да си уредник е заложба – както да си художник или музикант. Цветанов е съвършен уредник и ударът върху него, в действителност цели освен смазване наличността му, само че и дезорганизиране на партията му.
Т.е. има доста аргументи за тези офанзиви. И нито една от аргументите не е морална. Защото в случай че беше по този начин, същите медии от дълго време щяха да са напомпали публичното неодобрение против личността на другарката Йончева и изключително против номинирането ѝ за лидер на листа.
Ще завърша с малко разбори за нашите „ медии “. В кавички, тъй като медията е конструкция, която би следвало да осведомява, а в у нас се влага главно в агитация.
Българските медии са на нежеланото 111-то място по независимост на словото според класацията на една международна неправителствена организация (самата тя – елементарно податлива на манипулации). При проучването на свободата на словото, организацията взема поради мнението на обособените публицисти, на тези, дето са на заплата. Е, като имате поради какви работи са принуждавани да пишат нашите публицисти, учудвате ли се, че се усещат толкоз смачкани?!? И тук идва въпросът кой тъкмо ги мачка?
По принцип най-големият съперник на свободата на словото би следвало да бъде властта. Т.е. ръководещите да „ мачкат “ медиите, с цел да си обезпечават комфорт. Е, да, но се оказва, че родните медии (конкретно тези, чиито послания се чуват най-много) не просто не обезпечават комфорт на ръководещите, те в действителност унищожават ръководещите, освен това не са истина, а с операции. Кой има полза от ступора,в който се намира истината? Отговорът ще получите, като си зададете въпроса Qui bono?
Именно изчезналата независимост на словото стана причина за „ възкръсването “ на „ Свободна Европа “. Това трябваше да е ледоразбивачът,който да проправи път в голямото поле от скована от леда на лъжата медийна среда. Само че … публицистичната политика на сегашната „ Свободна Европа “ е дефинира в моето (и не само) схващане по-скоро като опозиционна медия, в сравнение с като такава, която търси истината и свободата.
Сигурно някой ден този, който следи по какъв начин се харчат парите и на американските данъкоплатци, ще потърси сметка за рогът на изобилието, излял се в „ Свободна Европа “ и тогава на доста надменни хора ще им угаснат усмивките. Междувременно обаче сме орисани да минем през следващия безвкусен и противен стадий на осведомителна агресия…
Какво имам поради? Според една от няколкото медии с нервен ореол за правдивост, един от българските партийни водачи бил си купил парцел на нереално ниска цена и по-точно четири пъти по-евтино от пазарните действителности. И за доказателство се сочи, че квадратният метър коствал 2600 евро на квадратен метър, а господин Цветанов бил дал единствено 627. Откъде ги взеха тези 627??? Ами извадиха данъчните оценки, сложиха 100 000 лв. доплатени и … калкулацията подготвена. И защото очевидно сме в епицентъра на изключително мощна хибридна офанзива, се появиха услужливи адвокати, които разясниха, че има „ машинация в нотариалния акт “, тъй като е „ вписана данъчна оценка, а платената цена е по-голяма “. Нарочно съм подчертал платената. Дайте да вдигнем глава над повърхността на измамата и да забележим каква е обстановката. Ако се зачетете в документите (те са необятно публикувани навсякъде из нета) ще видите, че:
1. Цветан Цветанов има два жилището – довършени, единият обзаведен и два гаража.
2. Той дава тези два жилището и двата гаража и отсреща получава един (по-голям и в атрактивна сграда), само че незавършен (т.е. против приключените парцели, получава един, дето занапред би трябвало да почва да го ремонтира) и един гараж.
3. Отделно от тези два жилището, дето ги дава, с цел да вземе оня, за който го чака ремонт, той дава връхнина 100 000 лв.. Или в обобщение апартамент+апартамент+гараж+гараж = апартамент+гараж+100 000 лв.
Дали договорката е „ почтена “, можем да разберем, в случай че вземем поради няколко момента, които „ медиите “ ги пропуснаха.
1. Пазарната оценка
„ Кафявите “ медии се скъсаха да приказват за пазарна стойност и някак услужливо – за задачите на опозиционното говорене и операция – я смесиха с данъчната оценка. Пазарната стойност е цената, която коства това, което продаваш, сега на продажбата. Само че в границите на истеричната операция никой не се насили да пресметна какъв брой костват (колко е пазарната оценка) на двата жилището, дето към този момент не са на Цветанов. Т.е. „ изтриха “ едната част от уравнението и вместо нея ни приказваха за
2. Данъчната оценка
Това е стойност, която се пресмята от общината. Като цяло тази оценка е по-ниска от пазарната цена. Данъчната оценка постоянно се употребява за отвъдзаконовни схеми (както ще поясня и по-долу). Само че … За някои покупко-продажби се употребява точно данъчната оценка.
Например: Дарението. Таксите, които би трябвало да платите, когато ви подаряват нещо, се пресмятат точно на база на данъчната оценка. Тук никой и в никакъв случай не изследва каква е пазарната цена.
Замяната (акцентирал съм, тъй като в тази ситуация приказваме точно за замяна). Когато има подмяна. т.е., когато даваш нещо, с цел да получиш друго, като база се употребява данъчната оценка на по-скъпото нещо. И това не е поради Цветан Цветанов, ами по този начин се прави от десетилетия.
Тук стигаме до първата безобразна машинация. Ама машинация от страна на медиите към техните читатели/слушатели и фенове, които се явяват и електорат и тъкмо по тази причина биват лъгани. Цветанов е придобил жилището си посредством подмяна, а не посредством покупка. Затова и в нотариалния акт е посочена въпросната данъчна оценка. Сега ще опиша нещо от зората на моята професионална активност, което колкото няма отношение към договорката, толкоз и има. Като „ млад “ юрист попаднах в „ взривът “ на недвижими парцели и интензивният английски интерес към Банско. Тогава, строителите на един от комплексите направиха един забавен маркетингов метод. Започвайки да продават първокласната си постройка, те дадоха един апартамент на Стоичков и естество разпространяваха този „ подарък “. Познайте какво стана с цените на комплекс, в който всеки покупател на процедура стана комшия на Стоичков.
Сещам се и за един различен случай. Когато преди 10-ина години потеглих да си диря жилище, попаднах на една брутална „ гробница “ на безобразна цена. И на смаяния ми взор, продавачът отговори „ против жилището живее…. “ (един огромен човек), а над него е … (също толкоз огромен човек). Иначе казано, продавачът беше „ напомпал “ цената поради местоположението и поради съседите.
Хайде в този момент си представете какъв брой ще коства парцел, в случай че комшия е обществена персона? Бас пипвам, че не един строител с подготвеност не просто ще размени, ами напряко ще подари апартамент на някой прочут човек, тъй като пазарната цена на квадратен метър ще скочат толкоз, че подаръка ще си го избие двойно… Всички тези неща, обаче останах отвън медийното внимание, тъй като не е преференциална на притежателите на медиите.
Дискутирайки въпроса за парцели, цени, пазарни, цени и данъчна оценка, имам да споделя и още нещо. В епицентъра на имотния „ взрив “, когато министър председател беше днешният водач на ПЕС, строителите изискваха от купувачите в нотариалния акт да не се написа пазарната цена, а данъчната оценка. Защо ли? Ами тъй като ДДС-то се заплаща на база на „ писаната “ пазарна цена. Т.е. в случай че купуваш парцел за 120 00, би трябвало да дадеш на страната 20 000 лв.. Но в случай че вместо 120-те хиляди, дето си ги взел, „ пишеш “ 60 000, тогава даваш на хазната единствено 10 000, а другото си го прибираш в джоба. Какво правиш тогава, в случай че си в слабата позиция на купувача? Ако си заставен или прелъстен да впишеш в нотариалния акт по-ниска цена, с цел да си гарантираш парите, дето си ги платил (особено тези „ под масата “), ти вписваш наказателна клауза, която „ изравнява “ до действителната цена. Какво имам поради? Дал си 120 000 за апартамент. В документите си писал 60 000. Ако обаче изникне проблем със договорката и ти вземат жилището, ти имаш право да си искаш 60-те хиляди. За останалите или пиеш „ студена вода “, или си ги подсигуряваш с неустойката. Иначе казано, в документите пишеш „ в случай че ми вземат жилището, продавачът би трябвало да ми даде парите (60 000) и да ми заплати наказателна клауза (още 60 бона).
Какво значи това? Че в случай че в един нотариален акт за покупка на парцел има ненормално голяма наказателна клауза, значи с прилична степен на възможност са укрити едни налози, а размерът на неустойката е освен „ застраховка “, само че и „ лакмус “ – за размера на укрити налози.
Чух, че настоящата брачна половинка на една персона, която елементарна медийна група е оповестила за обществен светец, е придобила парцел на цена съвсем пет пъти по-евтино от пазарната цена. Не знам каква е повода за тази озадачаваща цена; не знам дали има планувана наказателна клауза (т.е. дали е налице „ лакмусът “ за криене на същинската цена/криене на данъци). Знам, че същите медии, които огромно манипулираха за Цветанов, услужливо и безмълвно пропущат тази договорка. Защо го вършат ли? Или тъй като не са разбрали за тази сделка; или тъй като са наясно, че тази договорка не просто „ ухае “, а смърди на укрити налози и/или други противозаконни или неуместни практики…
Твърди се, че свободата в българските медии е близка до безспорната нула. Какво значи това? Значи, че в българските медии истината е изнасилена и изхвърлена на бунището. А на нейно място са „ посадени “ операция и машинация. Интересно е да се види и коя тъкмо е отправната точка на тези, които са в сърцето на измамата и манипулацията… Бегъл взор на най-масовите (най-интензивно споделяните в обществените мрежи) послания демонстрира, че фундаментът на посланията е антиправителствената изразителност (и манипулация).
Т.е. българските медии са захласнати от желанието да срутят репутацията на държавното управление и на знаковите фигури, които са близки до него.
Преведено на по-достъпен език, това значи, че този, който е превзел българските медии и ги е докарал до равнището на четвърторазрядни глашатаи в дълбока тирания, не е властта, а врагът на властта.
Знам, че горното звучи смущаващо, само че виждам, че болшинството мислещи хора в България са наясно с тези тъжни обстоятелства. За да се стигне дотук са впрегнати огромни, професионални манипулатори и схеми. Част от тези схеми се явяват точно подправените кавги и подправените „ обществени светци “.
Става въпрос за група хора, които съумяват да „ изсмучат “ финансиране отнякъде, лепват си гръмко име, да речем „ Антикорупционен фонд “ или нещо такова и стартират да вилнеят на полето на пропагандата и популизма. Подобни хора, които не е несъмнено, че имат потенциал да се занимават с това, за което са взели пари стават комфортна подлога на всеки, който е подготвен да им се „ усмихне “ в допълнение. Разбира се, поради цената на усмивките, истината и морала нямат стойност. А това, че обществото, част от което са и те самите, ще бъде заблудено, се приема като collateral damage.
По социалистическо време имаше един анекдот:
Киното в един град в Народната република оповестило, че ще дават шведския полов филм „ Баба дава на боеца “. На хората им било втръснало от руски филми за войната и по тази причина целият град си взел билети. Само че … оказало се, че се постановат няколко дребни разяснения:
Филмът не бил шведски, а руски.
Не бил полов, а обществен.
Не се казвал „ Баба дава на боеца “, а „ Балада за боеца “.
В общи линии, посланията около „ апартамент гейт “ са със същия коефициент на истина, само че …. на кого ли от клакьорите му пука за истината.
А за какво Цветанов? Защо не Корнелия Нинова, Елена Йончева и така нататък?
Поради няколко аргументи:
1. Последните трима имат задоволително аргументи да бъдат другари. И също толкоз аргументи да не харесват Цветанов и партията, от която е част.
2. Цветанов се е потвърдил като кардинален човек, който не прави взаимни отстъпки. Ако си спомняте точно по подобен мотив „ гръмна “ първия скандал. Малко преди да стане министър на вътрешните работи, в България живеехме с ежедневните вести за отвличания и а откуп и така нататък Не знам дали и до каква степен предходният министър на вътрешните работи е имал сили да се прави с казуса, само че помня, че напълно малко, откакто Цветанов стана министър, бяха извършени няколко акции, след които отвличанията не просто престанаха, ами и тези, които ги проведоха, бяха хванати и изправени на подсъдимата пейка.
3. Защото е проведен и предприемчив човек.
През живота си съм се занимавал с доста организации – на футболни тимове, на екскурзии, на патриотични мероприятия. И знам какъв брой изморително е да организираш нещата по този начин, че да се случат. Да си уредник е заложба – както да си художник или музикант. Цветанов е съвършен уредник и ударът върху него, в действителност цели освен смазване наличността му, само че и дезорганизиране на партията му.
Т.е. има доста аргументи за тези офанзиви. И нито една от аргументите не е морална. Защото в случай че беше по този начин, същите медии от дълго време щяха да са напомпали публичното неодобрение против личността на другарката Йончева и изключително против номинирането ѝ за лидер на листа.
Ще завърша с малко разбори за нашите „ медии “. В кавички, тъй като медията е конструкция, която би следвало да осведомява, а в у нас се влага главно в агитация.
Българските медии са на нежеланото 111-то място по независимост на словото според класацията на една международна неправителствена организация (самата тя – елементарно податлива на манипулации). При проучването на свободата на словото, организацията взема поради мнението на обособените публицисти, на тези, дето са на заплата. Е, като имате поради какви работи са принуждавани да пишат нашите публицисти, учудвате ли се, че се усещат толкоз смачкани?!? И тук идва въпросът кой тъкмо ги мачка?
По принцип най-големият съперник на свободата на словото би следвало да бъде властта. Т.е. ръководещите да „ мачкат “ медиите, с цел да си обезпечават комфорт. Е, да, но се оказва, че родните медии (конкретно тези, чиито послания се чуват най-много) не просто не обезпечават комфорт на ръководещите, те в действителност унищожават ръководещите, освен това не са истина, а с операции. Кой има полза от ступора,в който се намира истината? Отговорът ще получите, като си зададете въпроса Qui bono?
Именно изчезналата независимост на словото стана причина за „ възкръсването “ на „ Свободна Европа “. Това трябваше да е ледоразбивачът,който да проправи път в голямото поле от скована от леда на лъжата медийна среда. Само че … публицистичната политика на сегашната „ Свободна Европа “ е дефинира в моето (и не само) схващане по-скоро като опозиционна медия, в сравнение с като такава, която търси истината и свободата.
Сигурно някой ден този, който следи по какъв начин се харчат парите и на американските данъкоплатци, ще потърси сметка за рогът на изобилието, излял се в „ Свободна Европа “ и тогава на доста надменни хора ще им угаснат усмивките. Междувременно обаче сме орисани да минем през следващия безвкусен и противен стадий на осведомителна агресия…
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ