Индексът на потребителските цени подценява реалната инфлация
Последните данни може и да са понижили опасенията за инфлацията, само че тези числа могат доста да подценят действителното нарастване на цените.
Накратко
Последните данни демонстрират следена инфлация, само че тя може да не отразява действителността на потребителите;
Изчисленията на показателя на потребителските цени стават все по-субективни;
Сегашният модел на показателя на потребителските цени също по този начин пренебрегва основни стопански фактори като инфлацията на активите;
Само допреди няколко месеца инфлацията доминираше в заглавията на вестниците и монополизираше вниманието на финансовата преса. Обикновените консуматори и спестители бяха извънредно обезпокоени от нейното влияние върху домакинските им бюджети и намаляващите им заплати. Изглежда, че тези опасения ненапълно са намалели в този момент, когато формалните данни за показателя на потребителските цени (ИПЦ) имат низходяща наклонност, което видимо демонстрира, че спираловидните цени към този момент са под надзор.
Макар че в множеството развити стопански системи инфлацията към момента е доста по-висока от поставената от централните банкери цел от 2%, неотдавнашните данни за показателя на потребителските цени успокоиха популацията. Въпреки че тази наклонност може да наподобява окуражаваща на пръв взор, тя повдига въпроса до каква степен тъкмо тези индикатори отразяват чувствата на междинния консуматор.
Изчисления, учредени на неправилни догатки
През последните десетилетия мнозина подлагаха на критика метода, по който се пресмятат данните за Идеологически подривни центрове, като акцентираха рестриктивните мерки им във връзка с точното отразяване на действителната инфлация или даже акцентираха преднамереност от страна на издателите им. Основният от тези проблеми е самата основа на изчислението: концепцията за „ закрепена кошница “, представляваща авансово избран набор от артикули и услуги, който отразява междинния модел на ползване през избрана базова година. Тя включва съществени хранителни артикули и питиета, наем на жилище, облекло, транспортни разноски и разноски за медицински грижи, както и разноски за обучение, връзки и развлечения.
Този модел обаче не регистрира развиването на потребителските желания и привички за харчене с течение на времето заради промени в метода на живот, технологиите и публичните трендове. Фиксираната кошница, основана на историческа фотография, може да не е представителна за актуалните модели на ползване. Въпреки че постоянно се правят разнообразни корекции, те значително не отразяват измененията в действителната стопанска система.
Например методът на закрепената кошница допуска, че качеството на стоките и услугите остава непрекъснато с течение на времето. От една страна, софтуерният прогрес и други усъвършенствания могат да покачат качеството на продуктите, което води до подценяване на същинската стойност, получавана от потребителите. От друга страна, в случай че качеството се утежни, да вземем за пример заради ограничения за понижаване на разноските от страна на производителите, закрепената кошница може да не отразява тъкмо това понижаване на цената.
За да отчетат повишението на качеството, статистиците на Идеологически подривни центрове в Съединени американски щати вкараха извънредно неразбираема идея, наречена „ хедонистична промяна “, която понижава цените при изчисляването на Идеологически подривни центрове, с цел да компенсира по-високото качество. Определянето на паричната стойност на тези усъвършенствания е случайно и внася индивидуалност в процеса, което евентуално изкривява темпа на инфлация.
Друг главен пропуск на изчисленията на Идеологически подривни центрове е, че те изключват цените на активите, като изцяло подценяват пазарната стойност на финансовите и действителните активи, като акции, облигации, недвижими парцели и други вложения. Това прави този индикатор извънредно спорен, защото измененията в цените на активите се отразяват непропорционално върху благосъстоянието на лицата с по-високи приходи. Мярка, която не регистрира тези променливи, е обезсърчителен политически инструмент. Тя също по този начин основава изкривена визия за действителността, което води до балони на фондовия пазар или на пазара на недвижими парцели.
Най-често подложеният на критика аспект на Идеологически подривни центрове обаче е, че на стоките и услугите, включени в непрекъснатата кошница, статистиците на Идеологически подривни центрове дефинират разнообразни тегла въз основа на относителната им значимост за междинното домакинство. Например те могат да одобряват, че разноските за наем съставляват 30% от общите разноски на семействата, за храна и питиета - 20%, за превоз - 10%, и така нататък Очевидно е, че колкото по-голямо е относителното значение или тежестта, която се придава на избрана позиция, толкоз по-влиятелна става тази позиция в общото пресмятане. Например, в случай че цените на горивата ненадейно скочат, тогава тези съответни нараствания на цените се преглеждат като „ движеща мощ на инфлацията “, както видяхме преди две зими, изключително в Европа.
Важното е, че тази относителна значимост постоянно се трансформира, което дава опция за още по-субективни и случайни промени в изчисленията на Идеологически подривни центрове. Тези промени могат да скрият въздействието на внезапното повишаване на цените на главните артикули. Такива ненадеждни публични данни за инфлацията дават съображение за съществени опасения по отношение на евентуалния политически напън и въздействие.
Последици от неточните данни за инфлацията
Един от най-важните резултати, които неточният и евентуално необективен измерител на инфлацията оказва върху потребителите и данъкоплатците, е, че той директно въздейства върху решенията по паричната и фискалната политика и ги обосновава. Намаляването или повишението на лихвените проценти, количествените облекчения или стягането на коланите, политиките на стимулиране или икономии - всички те регистрират формалния ритъм на инфлация. Така да вземем за пример последната смяна в политиката на Федералния запас на Съединени американски щати - решението да спре повишението на лихвените проценти - видимо се основава на аргумента, че инфлацията още веднъж е под надзор - 3,14%.
Ако този индикатор се разминава с действителния житейски опит на множеството хора и доста занижава действителния ритъм на инфлация, последствията могат да бъдат пагубни. И колкото повече формалните числа се разминават с действителността, толкоз по-сериозно ще бъде въздействието на решенията, на които те се основават, върху работещите хора, спестителите и данъкоплатците, като в същото време ще се облагодетелстват непропорционално богатите на активи и самото държавно управление.
Лихвените проценти могат да бъдат понижени прибързано и да се поддържат изкуствено ниски за доста по-дълго време, като се обезпечи достъп до евтини заеми, водещи до взрив на фондовите пазари и балони на недвижимите парцели, като в същото време се подхранва инфлацията и се свиват заплатите на елементарните служащи. В същото време колкото по-нисък е формалният % на инфлация, толкоз по-малко средства би трябвало да отделят държавните управления за корекции на разноските за живот в обществените стратегии и държавните пенсионни схеми. Колкото по-ниски са лихвените проценти, толкоз по-малко би трябвало да се харчи за финансиране на задължения.
Сценарии
Всички тези изкривявания могат да бъдат обезвредени, единствено в случай че методите за пресмятане на показателя на потребителските цени се трансформират по някакъв метод и в последна сметка мярката стартира да показва действителността по-точно. Това обаче е много малко евентуално, защото доста страни наподобява стават единствено по-либерални във връзка с гореспоменатите корекции и преизчисляване на тежестта.
Най-вероятно: Изчисленията на показателя на потребителските цени стават все по-несъвършени
При най-вероятния сюжет данните за показателя на потребителските цени единствено ще стават все по-нереалистични. Най-важната последица от това най-вероятно ще бъде обвързвана с по-нататъшното повишаване на неравенството, както и на нивото на държавния дълг и несъразмерните разноски. Това ще накаже данъкоплатците, спестителите и най-разумните и виновни вложители, защото рационалното финансово обмисляне става все по-несъстоятелно. Човек не може да възнамерява бъдещето, като употребява неверни данни и голословни догатки, изключително когато те основават картина, която радикално се разграничава от действителността.
Този сюжет евентуално ще бъде извънредно нездравословен за обществото, а евентуално и за политическата непоклатимост. Прилагането на парични политики с неправилното съмнение, че инфлацията е под надзор, като по този метод се подтиква по-нататъшно повишение на потребителските цени, би засегнало непропорционално хората с по-ниски приходи, тези, които разчитат на държавни пенсии, тези, които живеят от заплата до заплата и не са изложени на изкуствени борсови възходи. Финансовият напън, на който ще бъдат подложени тези групи, в комбиниране с общото възприятие за неправда, може да провокира необятно публично неодобрение и яд, създавайки удобна почва за крайни политически идеологии. /БГНЕС
------------
Вахан П. Рот е съосновател и основен изпълнителен шеф на RealUnit Schweiz AG, която се концентрира върху вложения в действителни активи. Неговият разбор е оповестен в Geopolitical Intelligence Services.
