Болно здравеопазване: Лекари просто няма
Последните данни идват от Съвета за стопански разбори към Министерския съвет. Изследването демонстрира, че България изпитва сериозен недостиг на медицински сестри, общопрактикуващи лекари и психиатри.
Понастоящем просветителната система съумява единствено отчасти да компенсира напускането на лекари и медицински сестри, излиза наяве от проучването. Данни на Националния статистически институт към 2022 година демонстрират, че магистри в областта на опазването на здравето стават малко над 3 200 души.
Според проучването в системата на опазването на здравето не доближават близо 16.9 хиляди медицински сестри. Само за област София (столица) са нужни над 2,5 хиляди медицински сестри. При лекарите дефицитът е от почти 1 000 общопрактикуващи лекари и от над 460 психиатри. България има недостиг на лекари и по вътрешни заболявания, и по онкология.
Няма област в страната, в която медицинските сестри да са задоволителни, като единствено в София са нужни още над 2500, а в Пловдив – над 1400, съобщи пред медиите Ралица Симеонова-Ганева, член на Съвета за стопански разбори към Министерския съвет, представена от Българска телеграфна агенция.
Ако се вземе целесъобразното съотношението две медицински сестри към един доктор, с цел да се обезпечи качествена здравна услуга, в София ще са нужни над 8 хиляди медицински сестри, а общо за страната ще са нужни 29 хиляди, което е повече в сравнение с в този момент работят в България, добави Ганева. По думите й на районно равнище дефицитите са доста по-остри.
Акушерките в България през 2021 година са 47,5 на 100 хиляди души население, само че съотношението сред броя на акушерките и броя на акушер-гинеколозите е близо 1,9:1, като то е доста по-ниско от целесъобразното от СЗО отношение 3:1, сподели още Ганева. По думите ѝ това демонстрира, че в страната ни не доближават близо две хиляди акушерки.
Между една трета и една пета от медицинските експерти са в София. В пет области има по- висок брой на общопрактикуващи лекари на 100 хиляди души население – София, Пловдив, Плевен, Варна и Стара Загора. В областите Благоевград, Кърджали и Хасково се регистрира максимален дефицит на лекари. В 12 области има дефицит на лекари по дентална медицина, в 13 области има дефицит на акушер-гинеколози, а в девет области – на педиатри.
Единствената област, в която не липсват общопрактикуващи лекари, е Плевен, сподели още Ганева. По думите й в София липсват 200 общопрактикуващи лекари, в Бургас – над 100, в Пловдив – над 70.
Най-остър е дефицитът на психиатри в София, където не доближават 90, следвана от Пловдив, където липсват към 50 психиатри, добави Ганева. Само в област Ловеч не се регистрира дефицит на психиатри, демонстрират още данните от разбора.
По данни на Национален статистически институт през 2022 година една пета от практикуващите лекари са на възраст 65 и повече години, а повече от една трета от лекарите са на възраст 55-64 години, като казусът следва и ще се изостря, сподели още Ганева. По думите й различен проблем, който се поражда поради неналичието на фрагменти, е несъразмерното натоварване на работещите сега, което пък води до овакантяване на специалността и трудова миграция.
Образователната система не може да компенсира напускането на медицинските експерти. В интервала 2012-2021 година лекарите с добита компетентност „ Обща медицина “ са близо 1700, като през последните години броят им понижава, а през 2021 година те са 59, сочи още анализът. Ако има нулев отлив, с цел да се преодолее съществуващият дефицит, се допуска, че през идващите пет години би трябвало да има най-малко по 200 лекари, придобили компетентност „ Обща медицина “.
От 2014 година броят на напускащите системата медицински сестри трайно надвишава „ входящия “ поток, сподели още Ганева. През 2021 година в системата са се влели 546 медицински сестри, само че са я напуснали 890, като при такава динамичност дефицитът на медицински сестри – от близо 17 хиляди, би могъл да се покрие след към 30 години.
Преодоляването на съществуващите дефицити е голямо предизвикателство пред държавното ръководство, добави Ганева. По думите ѝ е належащо съответно установяване на потребностите, разработване на тактика за развиване на човешките запаси за идващите 30-50 години, обилни вложения в здравното обучение, привличане на българи, работещи или приключили медицина в чужбина, привличане на задгранични жители, приключили медицина в България, положителни условия на труд и положително възнаграждение, понижаване на натоварването на медицинските експерти, насърчаване на научна активност.
Доц. Антон Тонев, консултант на министъра на опазването на здравето, уточни, че ще предложат отделяне на специалността на здравната сестра да бъде под някаква форма на предпазена специалност, както и по време на първата година от университетското образование студентите да не заплащат такса. Друго предложение, направено от доцент Тонев, е да се заплаща трудът на студентите, които се образоват като медицински сестри, по време на четвъртата година от образованието им.
Местата за специализиране измежду лекарите се запълват бързо, само че част от тях напущат страната, с цел да търсят по-добра реализация в Европейски Съюз, сподели заместник-министърът на опазването на здравето проф. Илко Гетов. По думите му има „ неатрактивни специалности “ - правосъдна медицина, неонатология, педиатрия и други и се обмислят разнообразни тласъци за избор на тези специализации. Две междинни брутни заплати плащаме за специализацията по държавна поръчка и ще продължим да го вършим, уточни още проф. Гетов. Създаваме целеви фонд за отмерено систематизиране на медицинските експерти в страната, който ще се финансира по Плана за възобновяване и резистентност и се чака да стартира да работи до края на идната година.
Колкото и да усилваме броя на местата за банкет на медицински сестри, няма толкоз искащи, тъй като специалността не е атрактивна поради системата на възнаграждение, добави проф. Гетов. Докато не дадем опция на медицинските сестри и акушерките да имат лична процедура, която да има източник на финансиране, няма по какъв начин да превърнем тази специалност в атрактивна, уточни той. По думите му повече от половината от завършващите медицински сестри напущат страната.
Съветът за стопански разбори, основан с разпореждане на кабинета от 2023 година, слага основите на развой на последователно и стабилно обезпечаване на българското държавно управление със задълбочена академична икономическа експертиза, която да бъде насочна точка при вземането на стратегически решения за смяна в политиката.
Понастоящем просветителната система съумява единствено отчасти да компенсира напускането на лекари и медицински сестри, излиза наяве от проучването. Данни на Националния статистически институт към 2022 година демонстрират, че магистри в областта на опазването на здравето стават малко над 3 200 души.
Според проучването в системата на опазването на здравето не доближават близо 16.9 хиляди медицински сестри. Само за област София (столица) са нужни над 2,5 хиляди медицински сестри. При лекарите дефицитът е от почти 1 000 общопрактикуващи лекари и от над 460 психиатри. България има недостиг на лекари и по вътрешни заболявания, и по онкология.
Няма област в страната, в която медицинските сестри да са задоволителни, като единствено в София са нужни още над 2500, а в Пловдив – над 1400, съобщи пред медиите Ралица Симеонова-Ганева, член на Съвета за стопански разбори към Министерския съвет, представена от Българска телеграфна агенция.
Ако се вземе целесъобразното съотношението две медицински сестри към един доктор, с цел да се обезпечи качествена здравна услуга, в София ще са нужни над 8 хиляди медицински сестри, а общо за страната ще са нужни 29 хиляди, което е повече в сравнение с в този момент работят в България, добави Ганева. По думите й на районно равнище дефицитите са доста по-остри.
Акушерките в България през 2021 година са 47,5 на 100 хиляди души население, само че съотношението сред броя на акушерките и броя на акушер-гинеколозите е близо 1,9:1, като то е доста по-ниско от целесъобразното от СЗО отношение 3:1, сподели още Ганева. По думите ѝ това демонстрира, че в страната ни не доближават близо две хиляди акушерки.
Между една трета и една пета от медицинските експерти са в София. В пет области има по- висок брой на общопрактикуващи лекари на 100 хиляди души население – София, Пловдив, Плевен, Варна и Стара Загора. В областите Благоевград, Кърджали и Хасково се регистрира максимален дефицит на лекари. В 12 области има дефицит на лекари по дентална медицина, в 13 области има дефицит на акушер-гинеколози, а в девет области – на педиатри.
Единствената област, в която не липсват общопрактикуващи лекари, е Плевен, сподели още Ганева. По думите й в София липсват 200 общопрактикуващи лекари, в Бургас – над 100, в Пловдив – над 70.
Най-остър е дефицитът на психиатри в София, където не доближават 90, следвана от Пловдив, където липсват към 50 психиатри, добави Ганева. Само в област Ловеч не се регистрира дефицит на психиатри, демонстрират още данните от разбора.
По данни на Национален статистически институт през 2022 година една пета от практикуващите лекари са на възраст 65 и повече години, а повече от една трета от лекарите са на възраст 55-64 години, като казусът следва и ще се изостря, сподели още Ганева. По думите й различен проблем, който се поражда поради неналичието на фрагменти, е несъразмерното натоварване на работещите сега, което пък води до овакантяване на специалността и трудова миграция.
Образователната система не може да компенсира напускането на медицинските експерти. В интервала 2012-2021 година лекарите с добита компетентност „ Обща медицина “ са близо 1700, като през последните години броят им понижава, а през 2021 година те са 59, сочи още анализът. Ако има нулев отлив, с цел да се преодолее съществуващият дефицит, се допуска, че през идващите пет години би трябвало да има най-малко по 200 лекари, придобили компетентност „ Обща медицина “.
От 2014 година броят на напускащите системата медицински сестри трайно надвишава „ входящия “ поток, сподели още Ганева. През 2021 година в системата са се влели 546 медицински сестри, само че са я напуснали 890, като при такава динамичност дефицитът на медицински сестри – от близо 17 хиляди, би могъл да се покрие след към 30 години.
Преодоляването на съществуващите дефицити е голямо предизвикателство пред държавното ръководство, добави Ганева. По думите ѝ е належащо съответно установяване на потребностите, разработване на тактика за развиване на човешките запаси за идващите 30-50 години, обилни вложения в здравното обучение, привличане на българи, работещи или приключили медицина в чужбина, привличане на задгранични жители, приключили медицина в България, положителни условия на труд и положително възнаграждение, понижаване на натоварването на медицинските експерти, насърчаване на научна активност.
Доц. Антон Тонев, консултант на министъра на опазването на здравето, уточни, че ще предложат отделяне на специалността на здравната сестра да бъде под някаква форма на предпазена специалност, както и по време на първата година от университетското образование студентите да не заплащат такса. Друго предложение, направено от доцент Тонев, е да се заплаща трудът на студентите, които се образоват като медицински сестри, по време на четвъртата година от образованието им.
Местата за специализиране измежду лекарите се запълват бързо, само че част от тях напущат страната, с цел да търсят по-добра реализация в Европейски Съюз, сподели заместник-министърът на опазването на здравето проф. Илко Гетов. По думите му има „ неатрактивни специалности “ - правосъдна медицина, неонатология, педиатрия и други и се обмислят разнообразни тласъци за избор на тези специализации. Две междинни брутни заплати плащаме за специализацията по държавна поръчка и ще продължим да го вършим, уточни още проф. Гетов. Създаваме целеви фонд за отмерено систематизиране на медицинските експерти в страната, който ще се финансира по Плана за възобновяване и резистентност и се чака да стартира да работи до края на идната година.
Колкото и да усилваме броя на местата за банкет на медицински сестри, няма толкоз искащи, тъй като специалността не е атрактивна поради системата на възнаграждение, добави проф. Гетов. Докато не дадем опция на медицинските сестри и акушерките да имат лична процедура, която да има източник на финансиране, няма по какъв начин да превърнем тази специалност в атрактивна, уточни той. По думите му повече от половината от завършващите медицински сестри напущат страната.
Съветът за стопански разбори, основан с разпореждане на кабинета от 2023 година, слага основите на развой на последователно и стабилно обезпечаване на българското държавно управление със задълбочена академична икономическа експертиза, която да бъде насочна точка при вземането на стратегически решения за смяна в политиката.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ