Последните 24 часа показаха, че в Русия е трудно да

Последните 24 часа демонстрираха, че в Русия е мъчно да се открие точният държател. А през последната година и половина започнахме да разбираме и действителното място на съветската войска като международна големина. Историята от похода на Пригожин сподели серия от проблеми, в това число и някои забавни обстоятелства. Нека разгледаме някои от значимите детайли на последните събития в Русия, които по един или различен метод започнаха да тежат на ръководството. Критичният ПР под формата на най-различни тролски мнения и вести не е кадърен да измие събитията, само че ето какво разбираме, както от спринтьора на къси дължини Ростов на Дон – Москва, по този начин и от самия съветски президент Владимир Путин.

Още от началото на военните дейности ще видим, че никой няма разумно или рационално пояснение по отношение на самото нахлуване. Истината за протичащото беше обявена на съветския народ от Пригожин, който няколко пъти изясни, че Русия не води война с НАТО, а е изправена против чисти украинци, употребяващи натовско оръжие. От него разбрахме, че жертвите, които се оповестяват на Русия през пропагандните канали, не са толкоз, колкото се разказват всяка вечер в новинарската емисия. По думите на Пригожин, който решил, че желае да свири на струната на истината, Русия в никакъв случай не е имала проблем с Украйна.

Плановете за навлизане, най-малко по думите на Пригожин, са били оркестрирани от Сергей Шойгу и неговото предпочитание да даде на Путин тъкмо това, което в миналото е желал. Вагнеровци от частната войска даже описват, че цялата концепция на Шойгу е била да се вземат ресурсите на Украйна, а за задачата е трябвало да се излъже самият Владимир Путин, че няма да се открият запаси. Това може до някаква степен да се одобри за истина, откакто самият Пригожин споделя, че във всяка точка на Африка, бойците му стоят дотогава, до момента в който съветските олигарси имат изгода, а по-късно се насочват към идната точка като паразити. Подобна информация сигурно е притеснителна по доста аргументи – кой тъкмо ръководи Русия, кой тъкмо има надзор на външната политика и кой взима решения. Едно е ясно, войната на Пригожин се води против Сергей Шойгу и неговите подчинени.

След като Пригожин може да се озове на към 150-200 километра от Москва, правейки един от най-големите спринтове в историята на Руската федерация и Съюз на съветските социалистически републики, то умерено можем да се замислим за наличните отбрани. Самият той споделя, че е направил своя поход с едно искане – да бъдат отстранени неговите врагове. Елементът на изненада е донесал позитивни черти, само че скоростта, с която се минава през някои от огромните градове, публично може да повдигне доста въпроси. На първо място: какъв брой тъкмо войска остана, която е подготвена да се бори за режима на Путин?

Не е мъчно да забележим и какъв брой са феновете, откакто град след град, бойците на Пригожин бяха посрещани като герои. Ситуацията е комична и даже смешна за тези, които би трябвало да пазят съветския народ. Очаквано ще открием, че огромна част от съветската войска е на украинския фронт, само че въпросът е, какви са проектите при сходни контранастъпления, в случай че такива се случат? Стана ясно, че когато Пригожин мина съветската граница и стартира своя поход, само че не за мир и неутралитет, голям брой частни съветски самолети отпътуваха за Турция. Правителствен аероплан се опита да влезе във въздушното пространство на Казахстан, втори по-късно излетя за Санкт Петербург.

Мнозина чакаха сражението на века, откакто за следващ път Москва беше в заплаха. За огромна изненада, бяха извикани постоянна войска, частни военни компании, започнаха да се строят барикади и в това време Лукашенко стартира договаряния, откакто изпрати своето семейство в Турция, а в това време и в Беларус имаше голямо предпочитание за последващи стъпки на митинг. В цялата тази история ще открием, че феновете на ефира съумяха да видят същинския Владимир Путин, а не негов двойник, което също разкрива някои притеснителни черти, само че за тях ще приказваме в различен материал. Интересното е, че след неговото изказване, съветската войска направи плахи опити да нападна съперника и да се опита да го спре, печелейки време с договаряния. Пригожин извика своя любим – Дмитри Уткин и се приготви за втора и трета Сирия, която бързо щеше да промени и международната гео политика.

Очевидно е, че царят е гол, откакто се наложи на Лукашенко да води договаряния, до момента в който Путин изчезна под всички радари. Кой ръководи Русия, откакто самият Путин се оказа, че няма даже съответен проект за отбрана на Руската федерация при възможна война? Смешно е даже да забележим, че Пригожин съумя да превземе територия без нито един изстрел, като с това да вземе даже позиции с нуклеарно оръжие. Какво тъкмо е въздействието на Путин, това ще е въпросът, който ще се разисква през идващите седмици и месеци?

След подреждането на картите и единодушието на Пригожин да се махне от фронта и да замине непосредствено в Беларус, където няма да взе участие в бойни дейности. Откриваме и още един отговор на неговата позиция – Пригожин е зависещ на своите олигарси, няма толкоз достъп до Путин и признава, че всичко от фронта се филтрира по един необикновен метод, с цел да наподобява като евентуална победа. На потегляне стана ясно, че Пригожин към този момент има много сериозен и висок рейтинг. Това е първият позитив, вторият е, че към момента разполага с армията си или най-малко онази част, която ще остане вярна. Догодина идват президентски избори в Русия и кандидатурата му ще бъде предстояща.

Пригожин употребява истината като най-хубавото оръжие, друг е и много по-смел от своите съперници. Едва ли някой чака Путин да се кандидатира, само че в случай че го направи, възможностите за загуба са много съществени. Рисковете от загуба са ясни – още по време на похода, ФСБ съумява да влезе във всеки дом на частен боец и да стартира претършуване, старите Комитет за Държавна сигурност (на СССР) способи към момента работят. Критиките също не са малко, предстоящо е, че Пригожин може да е подписал своята смъртна присъда, само че най-малко на този стадий съумя да завоюва прошка за своите бойци, да трансформира Вагнер в публично поделение на съветската войска и да прогони Шойгу и Герасимов от постовете си. Това може да се гледа като позитив, само че Пригожин ще бъде забавен кадър на съветската войска, който ще се преглежда с изключително внимание.

Руската федерация, най-малко тази, която познаваме, върви все по-близо до своето проваляне. Това беше потвърдено и забелязано в границите на 24 часа. Руският Военновъздушни сили полковник Виктор Алкснис признава, че е видял тъкмо това и въпреки да не желае да го признае, ерата на олигарсите може би потегля в неверната посока или към своя край. Твърди, че Русия има двама президенти – формалният Путин и неофициалният Пригожин.

Бившият боен твърди, че се срами от обстоятелството. Пригожин има задачата да оцелее още една година и да грабне короната или да бъде отстранен в Беларус с рухване от прозореца, пиенето на чай или някакъв различен по-специален обред. Подобни практики не са инцидентни или незнайни. Ситуацията продължава да е сериозна, само че отровата е погълната, затова в този момент се чака да подейства.