Последни сме в Европа по имплантиране на кардиовертер-дефибрилатори. Тези устройства

Последни сме в Европа по имплантиране на кардиовертер-дефибрилатори. Тези устройства са безвъзмездни за пациентите в цяла Европа, а у нас би трябвало да се доплащат. Това съобщи доцент Светослав Йовев по време на кръгла маса по проблемите на първичната и вторична профилактика на рисковите пациенти за неочаквана сърдечна гибел и за още един сърдечен арест. Тя се организира непосредтсвено след IV Национален конгрес по кардиостимулация и електрофизиология, който се състоя този уикенд в София.

„ В международен мащаб има към три милиона случаи на неочаквана сърдечна гибел на година с преживяемост под 1%. В Съединени американски щати случаите на неочаквана сърдечна гибел

са към 450

000, за Европа – 400

000. За да изясним значимостта на казуса, би трябвало да отбележим, че общо случаите на знакови болести на съвремието като инсулт, рак на белия дроб, рак на гърдата и СПИН едвам доближават броя на пациентите, които умират от неочаквана сърдечна гибел. Ето за какво този проблем се обрисува като палач №1 измежду незаразните болести в света”, разяснява доцент Ивайло Кожухаров , шеф поделение Кардиостимулация в Националната кардиологична болница. И посочи, че имплантирането на

кардиовертер-дефибрилатор е главният способ за предварителна защита на неочаквана сърдечна гибел. Устройствата могат да понижат с 30 до 40% смъртността от ритъмни нарушавания и общата сърдечна смъртност.

В Европа се вграждат кардиовертер-дефибрилатори на 500 пациенти на милион население, а в Съединени американски щати

– на близо 1000 пациенти на милион население. В България се слагат едвам 20 – 25 устройства на година, добави доцент Йовев. Според него главният проблем идва от това, че Националната здравноосигурителна каса реимбурсира отчасти устройствата.

Един от 10 пациента стига въобще до болнично лекуване, останалите умират, сподели от своя страна доктор Васил Трайков , ръководител на Сдружението по кардиостимулация и електрофизиология в България и даде насоки за възстановяване на преживяемостта при извънболничен сърдечен арест. „ Имплантируемите устройства в действителност играят централна роля във вторичната предварителна защита на неочаквана сърдечна гибел, само че би трябвало да помислим и за първичната профилактика. Това е цялостен континиум от дейности, който включва системата на Спешна помощ, на институциите, присъединяване на инцидентни минувачи, на немедицински личен състав, образование на този немедицински личен състав да оказва първа помощ на пациенти със сърдечен арест, инсталиране на външни дефибрилатори на публични места, които биха могли да се употребяват за съживяването на тези девет пациента, които по статистика сега за жалост умират и въобще не могат да се доберат до лекуване “, добави той.

Свързани публикации.. Безплатни прегледи за сърдечни проблеми в Пловдив 0 Сърдечносъдовите - причина за 66% от случаите на гибел у нас 0 България е на водещо място по сърдечносъдови болести 0

Освен водещите кардиолози, в полемиката участваха и двама заместник-министри на опазването на здравето – доктор Мирослав Ненков и магистър-фармацевт Лидия Нейчева . Те обещага, че ще спомагат за това пациентите да не доплащат устройства за предварителна защита на неочаквана сърдечна гибел. По думите на доктор Ненов, 400 коли за спешна помощ ще бъдат оборудвани с съвременна инсталация с помощта на 160 милиона лв. от европейски фондове. Той помоли експертите да показват спецификация за нужните дефибрилатори, които да се слагат в колите за спешна помощ.