Последната неделя на месец октомври и последната неделя на месец

...
Последната неделя на месец октомври и последната неделя на месец
Коментари Харесай

На кого да се сърдим, че спим с час по-малко? Ентомологът Джордж Хъдсън и буболечките


Последната неделя на месец октомври и последната неделя на месец март за родените през последните 108 години в по-голямата част от света са дните, в които местим стрелките на часовника. Но докато първата не провокира толкоз брожения, тъй като в действителност възвръща нормалността на астрономическото време, то преместването на стрелките с 1 час напред в последната неделя от март постоянно става мотив за дискусия. 

Смяната на времето стартира като метод да се усили потреблението на дневната светлина, само че изгодите от него към днешна дата са противоречиви. 

Кой обаче е виновникът за цялата тази неразбория?

Мнозина сочат с пръст първия дипломат на Съединени американски щати във Франция Бенджамин Франклин. През 1784 година той написа сатирично писмо до " Journal de Paris ", в което предлага часовниците да се реалокират напред през лятото, с цел да могат жителите на френската столица да стават по-рано и да виждат повече дневна светлина. 

Под заглавие " Икономически план за понижаване на разноските за осветяване "  79-годишният Франклин разказва по какъв начин веднъж инцидентно се събудил в 6 часа сутринта, единствено тъй като щорите не били спуснати. За свое огромно удивление разкрил, че " слънцето грее още от напълно ранни зори ".

Бенджамин Франклин в никакъв случай не е предложил промяна на времето
Снимка: Getty Images

Като същински учен американският дипломат пресметнал, че ако парижани стават с изгрева, градът може да спести голяма сума от милионите неизползвани килограми восък за свещи и газ за лампи. Франклин предлага и някои занимателни решения на казуса, включващи оръдия, стрелящи по улицата, с цел да разсънят хората, налози за затворени прозорци и ограничавания за продажба на свещи.

Никога обаче първият дипломат на Вашингтон в Париж не е предложил промяна на времето.

Преместването на стрелките - поради пристрастеността на един академик

Повече от век след сатиричното есе на Бенджамин Франклин един английски академик, преместил се да живее в Нова Зеландия, в действителност предлага промяна на времето и то по чисто егоистични съображения - поради своята огромна пристрастеност - насекомите. Той се споделя Джордж Вернън Хъдсън и е ентомолог. 

Джордж Хъдсън
Снимка: Library, Wellington, New Zealand

Роден в Англия през 1867 година, Джордж Хъдсън се реалокира в Нова Зеландия със фамилията си през 1881 година. Тийнейджърът е разпален ентомолог и към този момент е разгласил къса научна публикация в английско издание. 

Хъдсън работи като пощенски служител от 1883 до 1918 година и точно работата му на смени му разрешава да се отдаде на огромната си пристрастеност - насекомите. През 1885 година Джордж става член на Философското общество на Уелингтън и като подобен написа голям брой илюстровани научни публикации.

Но отдаденият напълно на любовта си към буболечките млад академик скоро стартира да недоволства против недостигащото му време на дневна светлина да прави своите наблюдения. Така на 15 октомври 1895 година Джордж Хъдсън написа до сътрудниците си във Философското общество в Уелингтън, като им излага революционната си концепция - преместване на стрелките на часовника с два часа обратно през летните месеци, което би му разрешило да има повече време за " лов " на инсекти след работа в пощата. 

Такава смяна, твърди младият ентомолог, би разрешила да се употребява утринната дневна светлина за работа и би отворила " дълъг интервал на отмора денем ", в това число " за крикет, градинарство, колоездене или каквото и да е друго друго мечтано занятие навън ". Освен че икономисва потреблението на изкуствена светлина, връщането на часовника с 2 часа назад би било изключително потребно за " многочислените класове, които са задължени да работят на закрито през целия ден и които, според съществуващите разпореждания, получават най-малко чист въздух и слънчева светлина ", пише още Джордж Хъдсън.

Изглед към град Уелингтън
Снимка: iStock by Getty Images

Така се появява концепцията, която " ражда " актуалната система за лятно часово време. Първоначално предложението на младия Джордж е посрещнато с подигравка. През идващите години обаче то стартира да събира поддръжка в разнообразни страни.

През 1907 година английският строител и бизнесмен Уилям Уилет (пра-пра-прадядо на фронтмена на " Колдплей " Крис Мартин- бел.ред), вижда по време на сутрешната си езда, че завесите на домовете на служащите остават спуснати, макар че на открито към този момент е ярко. Разсъждавайки, Уилет стига да заключението, че в случай че стрелките на часовниците бъдат преместени, хората биха употребявали по-ефективно дневната светлина и биха имали повече време за отмора след работа преди слънцето да е залязло. 

Така Уилет написа брошурата " За загубата на дневна светлина ", която изпраща до английския парламент. В нея той декларира:

" Всеки прави оценка дългите светли вечери и в същото време всички се оплакват от свиването им с наближаването на есента и съвсем всички съжаляват, че ясната ярка светлина на ранната заран през пролетните и летните месеци толкоз рядко се вижда или употребява. Въпреки това общоприетото време остава закрепено, тъй че съвсем през половината година слънцето огрява земята по няколко часа всеки ден, до момента в който ние спим... "

Уилям Уилет пази концепцията си чак до самата си гибел
Снимка: Getty Images

Предложението му е подкрепено от Уинстън Чърчил и сър Артър Конан Дойл. Чърчил смята, че най-голямата изгода от въвеждането на лятно часово време може да се види на " хилядите стадиони, претъпкани с нетърпеливи младежи всяка хубава вечер през лятото ". Идеята обаче е отхвърлена от парламентаристите. Въпреки това Уилет продължава да я пази енергично чак до гибелта си през 1915 година.

Само година по-късно немското държавно управление афишира, че стартира промяна на времето като метод за икономисване на сила. Увеличаването на дневната светлина през лятото обезпечава по-ефективна работа на военната машина. Освен това се понижава количеството гориво, употребявано за вътрешно осветяване, което усилва доставките за армията.

Виждайки какво прави Берлин на Острова бързо се сещат за концепцията на Уилям Уилет. И няколко месеца по-късно смяната става факт и във Англия, а 10 години след гибелта на строителя английският парламент приема и закон.

Днес към един милиард души, което е единствено една седма от международното население, годишно настройват часовниците си за лятно часово време. В това число влизат по-голямата част от Европа и Съединени американски щати (с изключение на Хавайските острови и по-голямата част от пустинния щат Аризона, чиито поданици избират по-тъмни и по-хладни вечери).

Практиката е подбудена най-много от географската широчина: на местата, ситуирани покрай екватора (като Хаваите), да вземем за пример, сезонните промени в продължителността на деня са дребни, тъй че няма потребност от промяна на часовото време.

Вредите от промяната на времето към този момент са повече от ползите 

През последните две десетилетия гласовете против промяната на времето от ден на ден се усилват. Причините, изтъкнати преди повече от век за въвеждането й, към този момент не са съответни. Проучванията демонстрират, че при прекосяването към лятно часово време в актуалното общество разноските за сила в действителност се усилват заради продължителното потребление на климатици и компютри.

Същевременно редица проучвания демонстрират обилни опасности за здравето, свързани със загубата на един час сън. Според психолозите и лекарите преходът от зимно към лятно часово време основава доста проблеми на индивида от недоспиване до депресии. А с цел да се съвземем от смяната душевен, е належащо повече от месец.

Вредите са най-много върху циркадните ритми, които са свързани с процесите на заспиване - от това какъв брой изпадаме в бездънен сън, който ни кара да почиваме. Енергията ни, когато не сме спали, е по-ниска и прибягваме към повече приемане на калории. Проучване на повече от 110 000 души, оповестено в Journal of Clinical Medicine, пък открива, че сърдечните пристъпи се усилват доста през двете седмици след преместването на часовниците напред. 

Тази година България ще премине към лятното часово време на 31 март. Така ще се спи с един час по-малко, тъй като часовниците се реалокират с час напред. Това ще стане в 3:00 часа през нощта на 30 против 31 март и тогава ще стане 4:00 часа

Но експертите съветват: " Когато пристигна неделя, не се опитвайте да ставате в новото време. Погрижете се за себе си и си осигурете задоволително сън! ".

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos
Източник: dir.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР