Последната изява на незабравимия български актьор Асен Кисимов бе на

Последната изява на незабравимия български артист Асен Кисимов бе на 12 юли 2005 година, когато той гостува в Благоевград по време на Дните на френската просвета. В утрото на 13-и юли спря да бие вечно любящото сърце на бате Асен, както го наричахме всички. В същия ден бе планувана следващата му среща с деца – неговата обичана аудитория, написа Дир.бг.

Ние, от по-възрастното потомство, го помним и от театралните и филмовите му функции. Той остави облика си в десетки телевизонни филми и паметни ленти, като се стартира от емблематичния за родното ни кино филм „ Бъди щастлива, Ани! “ (1960), през филмите „ Пленено ято “ (1962), „ Понеделник заран “ (1966), „ Да изядеш ябълката “ (1975), „ От нищо нещо “ (1979), „ La Donna E Mobile “ (1993) и др.; а гласът му се е запечатал в съзнанието ни от десетките радиопредавания, в които е взел участие.

Асен Кисимов бе освен надарен, той беше добър човек. Ето за какво всички останаха изумени, когато през 90-те беше атакуван неоснователно в трамвай от млади момчета – скинари, и грубо пребит от тях. Трудно е да си представим, че никой от тях не е знаел кой е този човек, който докарват с ударите си до черепна контузия?! Както и какъв брой доста обичаше той младежите, какъв брой доста деца са заспивали нощем с неговите „ Гатанки за лека нощ “, и какъв брой прочувствено и до през днешния ден звучат песните му от филмите „ Таралежите се раждат без бодли “, „ Васко да Гама от село Рупча “ и други

Неговата душа беше „ без бодли “, и той елементарни на нападателите си. Бог обича хора като него – незлобливи и способни на амнистия. Вероятно по тази причина сърцето му спря да бие ненадейно – без залежаване от болест, без физическа мъка.

Просто, беше измежду нас, и в идващия момент към този момент го нямаше. Но ето към този момент толкоз години, продължава да участва в живота ни като жив – посредством филмите, песните и фотосите, които паметта ни не желае да не помни. Явно са били нещо значимо в живота на всеки от нас, и по тази причина ги помним.

Асен Ангелов Кисимов е роден на 3 май 1936 година в Пловдив. В театъра направи чудесни функции в спектаклите „ Сватбата на Фигаро “, „ Осъдени души “, „ Иванов “, „ Чудо “, „ Необикновен развой “ и други Телевизията го обичаше и го направи известен, а гласът му се разпознаваше от всекиго в радиоефира на предаванетоо „ Час на слушателя “ по стратегия „ Христо Ботев “ на БНР.

И до през днешния ден детските песни „ Тече, всичко тече “, „ Къде остана детството “, „ Зайченцето бяло “ и „ Песен за хвърчащите хора “ са отворили страница в душата на няколко генерации българи, и те носталгично я отварят всякога, когато остават уединено със себе си. Ние помним текстовете на тези песни – те са се трансформирали в нещо като „ биографичен спомен “ за мнозина от нас.

Малко са хората, обаче, които знаят, че точно Асен Кисимов показва първото българско развлекателно шоу – „ Ейсън Чортън от Ямайка “ (1977 г.) на Фестивала на хумористичната и сатирична ария „ Златният Кос “, и взе участие в редица моноспектакли като „ Великите поети на България “. Този театър е игран над 700 пъти у нас и в чужбина, и разпространява зад граница най-хубавите български поети.

Асен Кисимов стартира да играе с името си, само че с играта си и топлия си темперамент, си извоюва друго име – името, което му даде националната обич – бате Асен. Българинът постоянно е „ кръщавал “ по този начин хората, които са му близки по душа. Обръщението „ бате “, в народопсихологията на българина, е знак за самопризнание, за премия.

По спомените на самия артист, детството му в Пловдив било „ щуро и нехайно “. А щастливите деца по предписание порастват положителни. Майката на артиста – Людмила, била същински човеколюбец – пособия на небогати и сираци. Именно тя запалила у Асен и другия си наследник – Иво, любовта към словото и театралното изкуство.

Когато фамилията се реалокира да живее в София, се настаняват в хотел против гарата. Асен е на 10, когато е признат да пее в хор „ Бодра промяна “. 12-годишен взе участие в радиопредаване, а на 13 – в детската пиеса „ Нова Година в нашата тайфа “ по Асен Босев.

1950-а е знаменателна в кариерата на младия актьор – той е единствено на 14 и към този момент стъпва на сцената на Народния спектакъл, в режисура на режисьора Стефан Сърчаджиев. В едно изявление Кисимов признава, че точно тогава е усетил „ мириса “ на театъра – чувство, което го превзема за цялостен живот.

И от Народния си го харесват, и през 1950-а дребният артист играе в ролята на Аврамчо в „ Под игото “, под режисурата на огромния Боян Дановски.

Съвсем естествено, при тази ранна актьорска кариера, пътят след гимназията е явен – ВИТИЗ. Приет е да следва в класа на иконата на българския спектакъл – проф. Георги Стаматов. Цяло съзвездие ражда този клас. Състуденти на Асен са Вълчо Камарашев, Лилия Райнова, Виолета Бахчеванова, Сотир Майноловски, Живко Гарванов и Димитър (Митьо) Манчев.

През 1955-а Асен Кисимов е видян и от киното. Участва в първия пъстър български филм – „ Точка първа от дневния ред “ на режисьора Боян Дановски, с музика на Любомир Пипков.

Като студент, Асен Кисимов е поканен в Москва. Цели 20 дни обикаля театрите в столицата на тогавашния Съюз на съветските социалистически републики, гледа и доста филми, и остава учуден от „ чудесата от артисти “. След време ще каже, че е е научил доста през тези 20 дни от живота си. Появява се покана и за втори филм в кариерата му – „ Години за обич “ на Янко Янков.

Оператор на кино лентата е Въло Радев, а музиката е на Александър Райчев. Днес, когато загатваме тези имена, от единствено себе си изниква тъжната равносметка, какъв брой доста колоси на изкуството си потеглиха от нашия живот. А те, като че ли бяха „ струпани “ в един и същи звезден интервал на едно място. Плеада от артисти, режисьори и композитори, каквито се раждат един път на доста години.

Цялото студентство на Асен Кисимов минава през театрални и кино функции. До полагането на държавния си изпит, той към този момент е оставил зад тила си функции в 18 пиеси и 3 кино лентата. Колко артисти могат да се похвалят с такава кариера?!

През 60-те стартира да играе в Драматичен спектакъл Бургас, който по това време опитва като реформаторски, съвременен спектакъл. Именно Бургаският спектакъл среща Асен Кисимов с режисьора Леон Даниел. Под негово управление той изиграва прелестни функции в типичен пиеси като „ Чудак “ и „ Вишнева градина “ по Чехов. В театъра по това време работят и други театрални звезди като Вили Цанков и Юлия Огнянова.
Първият филм, който прави Кисимов изкючително известен, е „ Бъди щастлива, Ани! “, и тази известност се затвърждава от кино лентата „ Пленено ято “.

През 1962-ра година Драматичен спектакъл Бургас бива закрит по решение на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Асен Кисимов е измежду протестиращите против това решение 23-ма артисти от театъра. Благодарение на именития зам.-министър на културата по това време – Иван Башев, по-късно умрял трагично при неизяснени условия, доста от актьорския състав на „ неразрешения “ спектакъл, са били преместени в София.

След завръщането си на столична сцена, Асен Кисимов играе поредно от 1962 година до 1965 година в Театър „ Българска войска “, след това за малко в Театър „ Народна сцена “, от 1966 година до 1972 година в „ Театър на поезията и естрадата “ (по-късно – Театър „ София “), а от 1972 година до 2003 година още веднъж в Театъра на Армията, както и понякога – в Сатиричния спектакъл и в „ Театър 199 “.

От 1962-ра година Асен Кисимов стартира да споделя и приказки по малкия екран и се трансформира в едно от обичаните лица на дребните фенове.

Той прави това редом с работата си в театъра, и през 1964-та година получава Първа премия на Националния обзор на българската драма и спектакъл, за ролята си в пиесата „ Необикновен развой “. През същата година стартира и радиопредаването „ Часът на слушателя “ по стратегия „ Христо Ботев “ на Националното Радио. Чрез него артистът получава прозвището „ Бате Асен “.

На по-късни години, когато с Панчо Панчев – дядо Пънч, стартират да вършат „ Гатанки за лека нощ “, Кисимов се майтапи, че предаването се прави „ от дядо Пънч и дядо бате Асен “.

„ Часът на слушателя “ е едно от най-дълго траялите излъчвания в родния радиоефир – цели 40 години, до гибелта на артиста през 2005-а година. Негови сътрудници кръщават Кисимов „ радиотаткото “, поради това, че топлият му глас и общуването със слушателите „ звучи благо като бащина поддръжка “.

След абсурда с Бургаския спектакъл, Кисимов е забъркан и в кино скандал. Той се снима във кино лентата „ Понеделник заран “ на режисьорската двойка Христо Писков и Ирина Акташева, разгласен от соц цензорите за „ разкол “. Филмът небрежно е неразрешен. С днешна дата, обаче, специалисти показват мнението, че „ Понеделник заран “ е един от най-интересните филми от времето на тоталитаризма. В него на Асен Кисимов партнира Пепа Николова – това е първата кино роля на огромната актриса.

Филмът „ Понеделник заран “ има забавна история. Той е „ разкрит “ през 1988-а година – 20 години след основаването си. И печели три оценки на Наградите на Съюза на Българските Филмови Дейци (СБФД) през същата година.

Оттам отива в селекцията на Берлинале 1989, а през 1990-а година е показан на Международния Филмов Фестивал Ротердам (IFFR) в Холандия. През 2002-ра година „ Понеделник заран “ е показан и на Международния Филмов Фестивал в Берлин.

Филмът е показателен за Асен Кисимов в доста връзки. В годината на фотосите умира майката на артиста. Той претърпява тежко гибелта й, само че сякаш скръбта с цялостна мощ отприщва гения му. Изиграва едни от най-силните си театрални функции – в пиесите: „ 104 страници за любовта “, „ Табакера 18 карата “, „ Малки Пушкинови нещастия “, „ Пътеки “ по Николай Хайтов, „ Еснафи “ по М. Горки и „ Има ли смисъл да утепваме мечка “ – пиеса, в която играе дружно с Коста Цонев.

В киното изиграва една от най-силните си функции във кино лентата „ И пристигна денят “ през 1973-та. В същата година взема решение да се опитва като режисьор на театрална сцена и прави пиесата „ Както ви харесва “ по Уилям Шекспир.

Така, сред театралната сцена и киното, радиото и малкия екран, минава целият му живот. Човек се чуди на колосалната сила, която е имал този човек. Междувременно изиграва още една мощно вълнуваща роля – във кино лентата на Неделчо Чернев „ На живот и гибел “. Името му се свързва с най-хубавите ни режисьори и артисти от предишното. Участва в първата режисьорска работа на Наум Шопов – пиесата „ Трибунал “, дружно със Стефан Данаилов и Васил Михайлов играе в постановката на Крикор Азарян „ Сизве Банзи е мъртъв “.

През 1977-а година Асен Кисимов взе участие във кино лентата „ Хора отдалече “ на режисьора Никола Рударов. През същата година, дружно с брат си – режисьора Иво Кисимов, основават развлекателното шоу „ Ейсън Чортън от Ямайка “, което провокира голям зрителски интерес.

Асен Кисимов има и забавен персонален живот. Вторият му брак е с доста даровитата пианистка Надя Михова, а първородният му наследник – Йордан, роден през 1978-а, е „ кръстен “ от Стефан Данаилов „ Йордан Асен Първи “. Хвърлят пъпчето на бебето на сцената на Народния спектакъл.

На върха на щастието, щастливият баща Асен изпява през същата година емблематичната ария по текст на Валери Петров и музика на Георги Генков „ Песен за хвърчащите хора “ към кино лентата „ Адиос, мучачос “.

Една от обичаните песни на публиката става изпълнената от него ария „ Къде остана детството “ към кино лентата „ Войната на таралежите “ на Иванка Гръбчева, по сюжет на братя Мормареви. Филмът получава премията за детско кино на Съюза на Българските Филмови Дейци през 1979-а година и дружно с песента изписва още една приказна страница в историята на българското кино за деца.

„ Къде ми са детските книжки… кажи ми, мой прашен сандък? “, пеят дребни и огромни, и звучи в нашия радиоефир и до през днешния ден.

А помните ли, че цели фамилии по соц време заставаха пред тв приемника в хола, с цел да гледат чехословашкия филм „ Болница на края на града “? – Е, в него доктор Щросмайер звучеше с гласа на Асен Кисимов.

Актьорът изигра и емблематичния воин на Вазов дядо Йоцо в телевизионна режисура, която се съхранява в Златния фонд на Българска национална телевизия.

По време на късите си „ откраднати “ почивки, Асен и втората му брачна половинка Надя желаят да гледат „ Хамлет “ на лондонска сцена. Билети, обаче, няма. За пръв път в живота си Асен Кисимов демонстрира „ безсрамие “. След като дълго чака на опашката, и най-накрая идва редът му на касата, споделя на непретенциозен британски, че е български артист и в случай че не получи билет, ще „ убие някого “. Естествено, споделя това с типичната си приветлива усмивка, която помним всички. Момичето подхожда със благосклонност и настанява бате Асен без билет, на прекомерно хубаво място в залата, под прожекторите. Щастлив момент, за който артистът обичаше да споделя през смях.

Кисимов обичаше да споделя и за други премеждия по време на „ европейското им турне “ с Надя: по какъв начин са откраднали паспортите им в Париж, та се наложило да ги приютят в посолството ни там; по какъв начин в Италия се изгубват по уличките на старинно градче и се озовават на място, където ги упътват „ на чист български “, и мн. други занимателни истории.

През 1986-а година Асен Кисимов е награден с Голямата премия за художествено слово „ Владимир Трендафилов “, само че в тази знаменателна година изгубва татко си – Ангел Кисимов. Така животът тече с наслади и тъга, които се редуват, и душата му ту „ полита “ от благополучие във висините, ту се приземява скръбна на земята.

„ Тече, всичко тече… времето няма бряг и ни влече “ от кино лентата „ Васко да Гама от село Рупча “ на режисьора Митко Петров, към този момент беше позната на доста фенове на Българска национална телевизия – единствената ни телевизия по това време. Много хора си я тананикат и през днешния ден.

Душата на артиста плаче от текста на тази ария, защото тя някак му нашепва мемоари от детството с татко му, само че не щеш ли получава избавително предложение – да играе в пиесата на Станислав Стратиев „ Подробности от пейзажа “. Следват и нови кино функции – в „ Някой пред вратата “ и „ Ева на третия етаж “.

Междувременно, през 1989-а година Асен Кисимов издава и плоча, кръстена на името му – „ Бате Асен “. Тя съдържа 10 песни, с които ще го помним, до момента в който сме живи. През идната година печели и Първа премия на състезанието по художествено слово „ 100 години Чудомир “.

90-те години са време на политически поврат, в който упованията ни бяха огромни и за малко културата ни беше в напредък. Кисимов взе участие във филмите „ Бронзовата лисица “ с режисьор Никола Рударов и в „ Когато ме стегне шапката “ („ Любовниците “).

След 14-годишно спиране, още веднъж показа и шоуто „ Ейсън Чортън от Ямайка “ в зала „ България “. Интересът бе толкоз огромен, че по-късно „ завръщане “ последва концерт в НДК, под диригентството на Вили Казасян. Всичко това се случи малко преди тържествения бенефис във връзка 55-годишнината на артиста, 35-години игра на театралната сцена и съвсем 25-годишнината на предаването „ Бате Асен “.

Животът продължава с нови функции, все взаимно с огромни имена като режисьорите Иван Радоев и Леон Даниел, актрисата Емилия Радева, композитора Кирил Дончев и други Постановката „ Чудо “ по Иван Радоев печели Първа премия на Европейски Форум за Драматургия – Биеналето в Бон, Германия. Актьорите, воглаве с бате Асен, са извикани на бис цели 17 пъти.

Неуморимият Асен Кисимов е поканен да открие учебно заведение в Казанлък. Основава фонд на учебното заведение. Организира театър в чест на Валери Петров. В края на 1993-та играе във кино лентата на Нидал Алгафари „ La donna e mobile “. Подготвя рецитала „ Шумки от габър “ по Николай Хайтов. Издава няколко песни в чест на огромния ни футболен успех през 1994-та, измежду които е „ Златното момче на България “ (от албума „ Хайде наш “те “). На идната година пък открива „ Чудомировите празници “. Откъде е взимал толкоз доста сила, с цел да направи всичко това?! – „ От децата! “, споделяше непретенциозно с усмивка той.

След едно спиране за лекуване на контузиите от побоя, взе участие в концерт по музика на Панчо Владигеров. След 22 години, артистът се радваше да се събере със Софийската Филхармония, диригента Емил Табаков и сътрудниците си, с които в миналото – през далечната 1974-та, е играл в мюзикъла „ Вълкът и седемте козлета “.

От 1998-а артистът се посвещава съвсем напълно на мюзикъли и рецитали. Двамата с Панчо Панчев основават представлението за деца „ Дядо Пънч, или Панчо Панчев на 777 месеца “. Асен Кисимов обожава децата до края на живота си. Според него, всяко дете се ражда положително и едвам по-късно трансформира светогледа си на възрастен – не постоянно по най-хубавия метод, само че подобен е животът.

Актьорът до края на дните си наричаше детската душа „ космос “ – тя беше за него чиста, загадъчна и почтена да й се отдаде изцяло с творчеството си. И той го правеше безрезервно. Сигурно по тази причина Бог го прибра като свое дете – безшумно и в един къс момент, като въздишка.

Поклон пред паметта на огромния артист и човек Асен Кисимов!

Виж още: