Църковен магазин отвори врати в Търговище
Посланието на Младен към хората било в никакъв случай да не търсят помощ от гадатели
„ Църковен магазин?! Какво е това? Към някоя от църквите ли? А погребения организирате ли? ”. С тези въпроси отваря вратата на църковния магазин в Търговище забързана жена. Иска бързи отговори и изяснява, че тича за рейс. И тя, като доста други, е учудена, че след безбройните магазини „ За 1 лев ” и вторите използва, цялостни и със артикули еднодневки с предвидим генезис, се е появило нещо такова. Любопитна е като доста други. Не единствено християни, само че и мюсюлмани, които надничат в изненада, че тука няма ширпотреба.
Че е отворил църковен магазин „ Преображение Господне ”, към този момент се разчува и от ден на ден хора дирят координатите му, с цел да видят какво е това. Не, не е към църквата, макар че трима свещеници, отпред с архиерейския наместник Славчо Проданов, освещавали начинанието в средата на ноември. Инвестицията е частна. Зад нея стояло семейство от Нови пазар, Шуменско. Там били отворили първия си подобен магазин. Вторият базирали в Търговище, тъй като се доверили на свещениците в града, които им помогнали в тежки дни. Това споделя притежателят Младен Неделчев. В мъчителните месеци, когато не знаел къде е, какво се случва с него и какво го чака, ръка му подал отец Бисер от „ Успение Богородично ”, позната като остарялата черква в Търговище.
В магазина пък, който се счита, че е единствен в околията, има всичко, обвързвано с християнската вяра. От църковно обзавеждане и съоръжение, през духовнически одежди, всевъзможни икони, кандила, православна литература, предмети за семейството на религиозни тематики, до ключодържатели и гривни с кръстчета. Стоките са в три пространства. Витрините са от земята до тавана. Никой не излиза с празни ръце, пък и купил си даже единствено пакетче тамян за 25 стотинки. Но концепцията на магазина не била да прави бизнес, твърди притежателят. „ Ако ме питате има ли пари в това, няма да приказваме изобщо ”, отсича той. Цените били ниски, с цел да бъдат налични. Част от облагата желал да влага в основаването на неделни учебни заведения за деца към разнообразни църкви. Да води малчугани по манастирите, да подкрепя свещеници от селските рушащи се черквици. Това изяснява на финала, откакто самичък поставя началото на описа, че държи историята да се напише по този начин, както я предава, и не се противи на включения диктофон.
Разказва, че от години се занимавал със земеделие и посреднически услуги за парцели. В житейски проект го сполетели съществени неприятности. Както доста други, и той потърсил ясновидец. Доверил се на известно име, на чиято заложба, или пък проклинание, разчитали мнозина, даже политици и крупни предприемачи. Постепенно се сближили, станали другари и били неразделни. Така на Младен било внушено, че и той имал заложби да „ вижда и чува ”, да предсказва. Не обърнал внимание тогава, само че контактите му с ясновидеца били доста чести, завладяващи и той откровено вярвал, че му се оказва помощ да преодолее проблемите си. Докато един ден не почувствал жестока прорязваща болежка в главата, като че ли го бил тряснал камък изведнъж.
Светлината го дразнела до пристъп. Бил несъответстващ. Съмнявали се за инсулт, за израстък и какво ли не. Обиколили светила в медицината, правили скенер, ЯМР. Нищо нямало, а той не можел да помръдне. Започнали да се случват странни неща и мислел, че полудява. Причували му се гласове. Тогава тръгнал по църкви и манастири. Срещал се и приказвал със свещеници. Те пък му казвали, че е попаднал под въздействието на рискови сили. Историята траяла месец, само че изцелението лишило много време. И защото формалната медицина не намерила пояснение на ставащото, той се доверил на религията.
Сега бил движимост във вероученията и държи да опише това, тъй като посланието му към хората било в никакъв случай да не търсят помощ от гадатели, наричащи се себе си ясновидци, пророци, изцелители и всевъзможни други. Вярва, че на енергийно равнище има хора, които те изсмукват, вършат те подвластен, манипулират те, повеждат по рисков път, чиито излаз не се знае. Разказва страховити случки, като на филм. „ На вас може да не ви се има вяра, само че беше ужасно. Само който го е претърпял може да разбере защо приказвам. Свидетели на странните, стряскащи неща бяха околните ми. Лошо е, че хората се доверяват на такива, които сякаш оказват помощ и приказват с божията помощ, а в действителност може да унищожат индивида. Да не приказваме за парите, които изсмукват от жертвите си, и ги вършат подвластни ”, разсъждава Младен. Съпругата му Силвия поддържа думите му, че са минали през пъкъла. Спасили се с помощта на вярата. Съветват хората първо да наредят личните си мисли и усеща, да проучват стъпките и делата, които са ги довели до казуса или заболяването. Да потърсят помощ в църквата, само че най-много в себе си, и в никакъв случай, но в никакъв случай, да не се доверяват на тези, които настояват, че контактуват с невидими сили. Ззащото никой от нас не знае какво има в оня незабележим, чужд свят, същински или измамлив, каква врата отваря и къде води. Такава история описват Младен и Силвия. Не държат близките да им имат вяра, те са намерили своето си пояснение, своя метод на деяние и очакване. И да имат друго пояснение, те си знаят.
За да отворят църковните магазини, продали парцели. Взели и заем. Въпреки това организирали и се включвали в акции за набиране на средства за разнообразни начинания, свързани с църквата. За промяна на дограма на остарелия храм в Търговище. За съоръжение на зала за неделно учебно заведение и други. „ Всеки от нас прави дребни неточности. Незабележими неща, които сякаш нямат значение, а те се натрупат, натрупат и трансформират пътя ни незабелязано. Така минаваме към огромните неточности и грехове. Някои се научават да живеят с тях. Стават им натурален метод на живот ”, счита Младен. Признава, че и в братството на черноризците има чиновници, които по-скоро отблъскват хората с държанието и делата си, в сравнение с да отварят вратите на храма, само че счита, че и това е в реда на нещата, тъй като и те били хора, бъркали, а пътят бил сложен.
В концепцията и задачата на църковния магазин повярвали и свещеници от Търговище. Новината за него стигнала и до Варненската митрополия. Сега остава времето да покаже ще се доверят ли и миряните, къде от любознание, къде, водени от религия във време на безбожничество и погубени очаквания, където лъжата е станала естествена разменна монета. Където кръстчета постоянно носят сродени с дявола, а вярващите непретенциозно държат запалената свещица в душата си.
„ Църковен магазин?! Какво е това? Към някоя от църквите ли? А погребения организирате ли? ”. С тези въпроси отваря вратата на църковния магазин в Търговище забързана жена. Иска бързи отговори и изяснява, че тича за рейс. И тя, като доста други, е учудена, че след безбройните магазини „ За 1 лев ” и вторите използва, цялостни и със артикули еднодневки с предвидим генезис, се е появило нещо такова. Любопитна е като доста други. Не единствено християни, само че и мюсюлмани, които надничат в изненада, че тука няма ширпотреба.
Че е отворил църковен магазин „ Преображение Господне ”, към този момент се разчува и от ден на ден хора дирят координатите му, с цел да видят какво е това. Не, не е към църквата, макар че трима свещеници, отпред с архиерейския наместник Славчо Проданов, освещавали начинанието в средата на ноември. Инвестицията е частна. Зад нея стояло семейство от Нови пазар, Шуменско. Там били отворили първия си подобен магазин. Вторият базирали в Търговище, тъй като се доверили на свещениците в града, които им помогнали в тежки дни. Това споделя притежателят Младен Неделчев. В мъчителните месеци, когато не знаел къде е, какво се случва с него и какво го чака, ръка му подал отец Бисер от „ Успение Богородично ”, позната като остарялата черква в Търговище.
В магазина пък, който се счита, че е единствен в околията, има всичко, обвързвано с християнската вяра. От църковно обзавеждане и съоръжение, през духовнически одежди, всевъзможни икони, кандила, православна литература, предмети за семейството на религиозни тематики, до ключодържатели и гривни с кръстчета. Стоките са в три пространства. Витрините са от земята до тавана. Никой не излиза с празни ръце, пък и купил си даже единствено пакетче тамян за 25 стотинки. Но концепцията на магазина не била да прави бизнес, твърди притежателят. „ Ако ме питате има ли пари в това, няма да приказваме изобщо ”, отсича той. Цените били ниски, с цел да бъдат налични. Част от облагата желал да влага в основаването на неделни учебни заведения за деца към разнообразни църкви. Да води малчугани по манастирите, да подкрепя свещеници от селските рушащи се черквици. Това изяснява на финала, откакто самичък поставя началото на описа, че държи историята да се напише по този начин, както я предава, и не се противи на включения диктофон.
Разказва, че от години се занимавал със земеделие и посреднически услуги за парцели. В житейски проект го сполетели съществени неприятности. Както доста други, и той потърсил ясновидец. Доверил се на известно име, на чиято заложба, или пък проклинание, разчитали мнозина, даже политици и крупни предприемачи. Постепенно се сближили, станали другари и били неразделни. Така на Младен било внушено, че и той имал заложби да „ вижда и чува ”, да предсказва. Не обърнал внимание тогава, само че контактите му с ясновидеца били доста чести, завладяващи и той откровено вярвал, че му се оказва помощ да преодолее проблемите си. Докато един ден не почувствал жестока прорязваща болежка в главата, като че ли го бил тряснал камък изведнъж.
Светлината го дразнела до пристъп. Бил несъответстващ. Съмнявали се за инсулт, за израстък и какво ли не. Обиколили светила в медицината, правили скенер, ЯМР. Нищо нямало, а той не можел да помръдне. Започнали да се случват странни неща и мислел, че полудява. Причували му се гласове. Тогава тръгнал по църкви и манастири. Срещал се и приказвал със свещеници. Те пък му казвали, че е попаднал под въздействието на рискови сили. Историята траяла месец, само че изцелението лишило много време. И защото формалната медицина не намерила пояснение на ставащото, той се доверил на религията.
Сега бил движимост във вероученията и държи да опише това, тъй като посланието му към хората било в никакъв случай да не търсят помощ от гадатели, наричащи се себе си ясновидци, пророци, изцелители и всевъзможни други. Вярва, че на енергийно равнище има хора, които те изсмукват, вършат те подвластен, манипулират те, повеждат по рисков път, чиито излаз не се знае. Разказва страховити случки, като на филм. „ На вас може да не ви се има вяра, само че беше ужасно. Само който го е претърпял може да разбере защо приказвам. Свидетели на странните, стряскащи неща бяха околните ми. Лошо е, че хората се доверяват на такива, които сякаш оказват помощ и приказват с божията помощ, а в действителност може да унищожат индивида. Да не приказваме за парите, които изсмукват от жертвите си, и ги вършат подвластни ”, разсъждава Младен. Съпругата му Силвия поддържа думите му, че са минали през пъкъла. Спасили се с помощта на вярата. Съветват хората първо да наредят личните си мисли и усеща, да проучват стъпките и делата, които са ги довели до казуса или заболяването. Да потърсят помощ в църквата, само че най-много в себе си, и в никакъв случай, но в никакъв случай, да не се доверяват на тези, които настояват, че контактуват с невидими сили. Ззащото никой от нас не знае какво има в оня незабележим, чужд свят, същински или измамлив, каква врата отваря и къде води. Такава история описват Младен и Силвия. Не държат близките да им имат вяра, те са намерили своето си пояснение, своя метод на деяние и очакване. И да имат друго пояснение, те си знаят.
За да отворят църковните магазини, продали парцели. Взели и заем. Въпреки това организирали и се включвали в акции за набиране на средства за разнообразни начинания, свързани с църквата. За промяна на дограма на остарелия храм в Търговище. За съоръжение на зала за неделно учебно заведение и други. „ Всеки от нас прави дребни неточности. Незабележими неща, които сякаш нямат значение, а те се натрупат, натрупат и трансформират пътя ни незабелязано. Така минаваме към огромните неточности и грехове. Някои се научават да живеят с тях. Стават им натурален метод на живот ”, счита Младен. Признава, че и в братството на черноризците има чиновници, които по-скоро отблъскват хората с държанието и делата си, в сравнение с да отварят вратите на храма, само че счита, че и това е в реда на нещата, тъй като и те били хора, бъркали, а пътят бил сложен.
В концепцията и задачата на църковния магазин повярвали и свещеници от Търговище. Новината за него стигнала и до Варненската митрополия. Сега остава времето да покаже ще се доверят ли и миряните, къде от любознание, къде, водени от религия във време на безбожничество и погубени очаквания, където лъжата е станала естествена разменна монета. Където кръстчета постоянно носят сродени с дявола, а вярващите непретенциозно държат запалената свещица в душата си.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ