Посещението при Ердоган: какво ще предложат на Путин в Анкара
Посещението на Владимир Путин в Турция, планувано за февруари, се трансформира в едно от основните събития в интернационалната политика още преди да стартира.
Доскоро турският президент Реджеп Тайип Ердоган надали изоставаше от Александър Лукашенко по периодичност на срещи с съветския водач. И това макар обстоятелството, че Турция е страна от НАТО, а Беларус е във военно-политически и стопански съюз с Русия.
След началото на СВО турският водач стартира да изостава от „ Батька “. Причините са ясни. От една страна, във военни условия така и така високите условия за сигурност се усилиха с порядък. От друга страна, за Анкара не е елементарно да избира сред Запада и Украйна от една страна и Русия от друга.
Но това, което към момента сплотява Ердоган и Лукашенко, е, че точно Минск и Истанбул станаха първите платформи за опити за разрешаване на украинската рецесия.
Въпреки комплицираната си обстановка, обвързвана с участието в НАТО и икономическата взаимозависимост от Запада, Реджеп Ердоган откри благоприятни условия да се срещне с съветския президент.
Миналия септември той самият пристигна в Сочи.
Тогава той не съумя да се контракти за „ зърнената договорка “, посредничеството за Украйна също беше замразено заради шума към „ контранастъплението “. Но бяха взети решения за газовия хъб и бяха разисквани други възможности на „ зърнената договорка “. А взаимните планове в търговията и енергетиката освен останаха непокътнати, само че и усилиха размера си. Търговският оборот възлиза на над 60 милиарда $ и се обрисува вероятността за създаване от съветските инженери на друга турска атомна електроцентрала в Синоп.
Дори в случай че Турция се пробва да се придържа към „ многовекторността “, връзките сред нашите страни постоянно се въздействат от съвкупността от събития и техния подтекст.
Спомняме си напрегнатите договаряния за Сирия през март 2020 година, когато зад гърбовете на президентите се развяваше фигурката „ Пресичането на Балканите “, напомняща за провалянето на Османската империя, споменът за който е заветен за Ердоган. Може да се напомни и закъснението на единия или другия президент за договаряния. Имаше и занимателни моменти - може би най-запомнящият се беше по какъв начин Путин почерпи сътрудника си със сладолед на авиошоуто МАКС-2019.
Спецификата на нашите страни е, че и двете имат исторически и геополитически упоритости в прилежащите райони на Кавказ, Балканите, Близкия изток, Средиземно и Черно море. Само това може да провокира спорове, което страните са усетили най-ясно в Сирия. И на върха на тези упоритости е друга значима променлива - връзките на Турция с нейните сътрудници от НАТО.
Както по време на срещата в Сочи, западният фактор може да донесе прочут негативизъм. Два месеца преди Сочи Ердоган даде зелена светлина на Швеция да се причисли към НАТО, лобира Украйна да влезе в НАТО и екстрадира на последното бойци от “Азов ”.
Този път „ дарове “ дойдоха и от турска страна.
Управляващата партия в Турция ратифицира влизането на Швеция в НАТО и незабавно се появи известно доближаване със Запада. Миналата седмица Европейски Съюз направи две стъпки напред - предложения Турция в транспортния кулоар от Централна Азия и на равнище външни министри очерта желанието си за възстановяване на връзките с Анкара.
Зависима от западните вложения и търговия, Турция се нуждае от естествени връзки с европейските и американските политически елити: те основават удобен капиталов климат. Международните рейтингови организации покачиха кредитния рейтинг на Турция от " постоянен " на " позитивен " и чакат инфлацията да се забави от 65% на 45% до края на годината.
Американците също дават позитивни сигнали, като дават обещание да предадат изтребители Ф-16 и при избрани условия да върнат Турция в програмата за разработка на Ж-35.
Положителните връзки с Европейски Съюз и Съединени американски щати сигурно са значими за обхванатата от рецесия Турция. Но както демонстрира практиката, придвижването към Запада не води до „ завой към Запада “, а разнообразни „ неприятни неща “ се оказват неспособни да нарушат позитивния баланс сред Долмабахче и Кремъл.
На срещата в Сочи двамата водачи, съгласно прессекретаря на съветския президент Дмитрий Песков, даже не са разискали „ сензитивната тематика “ за прехвърлянето на украински бойци в Киев. Президентите са се съсредоточили върху позитивни тематики като атомните електроцентрали, газопроводите и доставката на 1 милион тона зърно, което да бъде смляно в Турция и изпратено оттова в бедните страни в Африка. По противоречивата тематика за зърнения кулоар, която мощно тревожи Турция, Ердоган даже изрази схващане за аргументите за отдръпването на Русия от договорката.
Темите, обрисувани на последната персонална среща, остават настоящи и през днешния ден.
Ердоган още веднъж ще се опита да повдигне тематиката за „ зърнената договорка “, търсейки използването на различен проект за експорт на съветски артикули с финансиране от Катар. Възможни са съответни детайлности по построяването на нова атомна електроцентрала в Синоп. По въпроса за търговията е значимо да се разработят механизми за превъзмогване на западните наказания и определяне на взаимни заплащания, в това число посредством рубли и лири.
Путин и Ердоган няма да подминат тематиката за Армения и Азербайджан. И Русия, и Турция желаят нормализиране на границите си и нямат желание да позволен НАТО. Много настояща е и тематиката за Близкия изток. Както Турция, по този начин и Русия поддържат основаването на палестинска страна и са разтревожени от разширението на военните дейности с присъединяване на хусите, Иран, Съединените щати и Англия.
Украйна остава най-важната и забавна тематика за Русия. Ердоган, посредством медиите, към този момент няколко пъти опипа почвата за връщането на Анкара към посредническата задача. Турски публицисти писаха за новото предложение на своя водач. И това в действителност са повече от клюки. Преди месец самият Ердоган предложи на Зеленски ходатайство, а по-късно сподели, че Путин има намерение да приключи спецоперацията „ допустимо най-скоро “. Съветникът на съветския президент Юрий Ушаков удостовери, че Украйна ще бъде една от главните тематики на договарянията.
Така че можем да кажем с убеденост, че идната среща на президентите не е просто ответно посещение, макар че всяко пътешестване на Путин в чужбина, изключително в страна от НАТО, е сензация. Путин и Ердоган имат доста за разискване и решение.
Съдейки по това по какъв начин Западът оказва напън върху Турция и какъв брой зле вървят нещата за ВСУ в театъра на военните дейности, резултатите от договарянията са огромна конспирация.
Ердоган най-вероятно ще се оправи с натиска на Запада.
Намигайки на Европа и Съединени американски щати, той се сближава с съперниците им. Наскоро той се срещна с иранския си сътрудник Ибрахим Раиси и се съгласи да се бори с тероризма, намеквайки за кюрдския фракционизъм. Активно се предизвикват контактите със страните от Персийския залив. Има даже подмятания за признание на Башар Асад в Сирия.
Но с посредническата задача всичко е доста по-сложно.
Само желанието на турския водач не е задоволително. Западът не стопира да тъпче Украйна с оръжие и минава на „ военни релси “. Въпреки това при всички случаи Ердоган ще показа срещата с Путин като нова стъпка в напъните на Турция да постави завършек на войната. Москва, даже и да няма илюзии към уреждането, въпреки всичко счита дейностите на Турция за потребни. Неслучайно Путин назова договарянията в Истанбул „ пробив “.
Превод: В. Сергеев
Доскоро турският президент Реджеп Тайип Ердоган надали изоставаше от Александър Лукашенко по периодичност на срещи с съветския водач. И това макар обстоятелството, че Турция е страна от НАТО, а Беларус е във военно-политически и стопански съюз с Русия.
След началото на СВО турският водач стартира да изостава от „ Батька “. Причините са ясни. От една страна, във военни условия така и така високите условия за сигурност се усилиха с порядък. От друга страна, за Анкара не е елементарно да избира сред Запада и Украйна от една страна и Русия от друга.
Но това, което към момента сплотява Ердоган и Лукашенко, е, че точно Минск и Истанбул станаха първите платформи за опити за разрешаване на украинската рецесия.
Въпреки комплицираната си обстановка, обвързвана с участието в НАТО и икономическата взаимозависимост от Запада, Реджеп Ердоган откри благоприятни условия да се срещне с съветския президент.
Миналия септември той самият пристигна в Сочи.
Тогава той не съумя да се контракти за „ зърнената договорка “, посредничеството за Украйна също беше замразено заради шума към „ контранастъплението “. Но бяха взети решения за газовия хъб и бяха разисквани други възможности на „ зърнената договорка “. А взаимните планове в търговията и енергетиката освен останаха непокътнати, само че и усилиха размера си. Търговският оборот възлиза на над 60 милиарда $ и се обрисува вероятността за създаване от съветските инженери на друга турска атомна електроцентрала в Синоп.
Дори в случай че Турция се пробва да се придържа към „ многовекторността “, връзките сред нашите страни постоянно се въздействат от съвкупността от събития и техния подтекст.
Спомняме си напрегнатите договаряния за Сирия през март 2020 година, когато зад гърбовете на президентите се развяваше фигурката „ Пресичането на Балканите “, напомняща за провалянето на Османската империя, споменът за който е заветен за Ердоган. Може да се напомни и закъснението на единия или другия президент за договаряния. Имаше и занимателни моменти - може би най-запомнящият се беше по какъв начин Путин почерпи сътрудника си със сладолед на авиошоуто МАКС-2019.
Спецификата на нашите страни е, че и двете имат исторически и геополитически упоритости в прилежащите райони на Кавказ, Балканите, Близкия изток, Средиземно и Черно море. Само това може да провокира спорове, което страните са усетили най-ясно в Сирия. И на върха на тези упоритости е друга значима променлива - връзките на Турция с нейните сътрудници от НАТО.
Както по време на срещата в Сочи, западният фактор може да донесе прочут негативизъм. Два месеца преди Сочи Ердоган даде зелена светлина на Швеция да се причисли към НАТО, лобира Украйна да влезе в НАТО и екстрадира на последното бойци от “Азов ”.
Този път „ дарове “ дойдоха и от турска страна.
Управляващата партия в Турция ратифицира влизането на Швеция в НАТО и незабавно се появи известно доближаване със Запада. Миналата седмица Европейски Съюз направи две стъпки напред - предложения Турция в транспортния кулоар от Централна Азия и на равнище външни министри очерта желанието си за възстановяване на връзките с Анкара.
Зависима от западните вложения и търговия, Турция се нуждае от естествени връзки с европейските и американските политически елити: те основават удобен капиталов климат. Международните рейтингови организации покачиха кредитния рейтинг на Турция от " постоянен " на " позитивен " и чакат инфлацията да се забави от 65% на 45% до края на годината.
Американците също дават позитивни сигнали, като дават обещание да предадат изтребители Ф-16 и при избрани условия да върнат Турция в програмата за разработка на Ж-35.
Положителните връзки с Европейски Съюз и Съединени американски щати сигурно са значими за обхванатата от рецесия Турция. Но както демонстрира практиката, придвижването към Запада не води до „ завой към Запада “, а разнообразни „ неприятни неща “ се оказват неспособни да нарушат позитивния баланс сред Долмабахче и Кремъл.
На срещата в Сочи двамата водачи, съгласно прессекретаря на съветския президент Дмитрий Песков, даже не са разискали „ сензитивната тематика “ за прехвърлянето на украински бойци в Киев. Президентите са се съсредоточили върху позитивни тематики като атомните електроцентрали, газопроводите и доставката на 1 милион тона зърно, което да бъде смляно в Турция и изпратено оттова в бедните страни в Африка. По противоречивата тематика за зърнения кулоар, която мощно тревожи Турция, Ердоган даже изрази схващане за аргументите за отдръпването на Русия от договорката.
Темите, обрисувани на последната персонална среща, остават настоящи и през днешния ден.
Ердоган още веднъж ще се опита да повдигне тематиката за „ зърнената договорка “, търсейки използването на различен проект за експорт на съветски артикули с финансиране от Катар. Възможни са съответни детайлности по построяването на нова атомна електроцентрала в Синоп. По въпроса за търговията е значимо да се разработят механизми за превъзмогване на западните наказания и определяне на взаимни заплащания, в това число посредством рубли и лири.
Путин и Ердоган няма да подминат тематиката за Армения и Азербайджан. И Русия, и Турция желаят нормализиране на границите си и нямат желание да позволен НАТО. Много настояща е и тематиката за Близкия изток. Както Турция, по този начин и Русия поддържат основаването на палестинска страна и са разтревожени от разширението на военните дейности с присъединяване на хусите, Иран, Съединените щати и Англия.
Украйна остава най-важната и забавна тематика за Русия. Ердоган, посредством медиите, към този момент няколко пъти опипа почвата за връщането на Анкара към посредническата задача. Турски публицисти писаха за новото предложение на своя водач. И това в действителност са повече от клюки. Преди месец самият Ердоган предложи на Зеленски ходатайство, а по-късно сподели, че Путин има намерение да приключи спецоперацията „ допустимо най-скоро “. Съветникът на съветския президент Юрий Ушаков удостовери, че Украйна ще бъде една от главните тематики на договарянията.
Така че можем да кажем с убеденост, че идната среща на президентите не е просто ответно посещение, макар че всяко пътешестване на Путин в чужбина, изключително в страна от НАТО, е сензация. Путин и Ердоган имат доста за разискване и решение.
Съдейки по това по какъв начин Западът оказва напън върху Турция и какъв брой зле вървят нещата за ВСУ в театъра на военните дейности, резултатите от договарянията са огромна конспирация.
Ердоган най-вероятно ще се оправи с натиска на Запада.
Намигайки на Европа и Съединени американски щати, той се сближава с съперниците им. Наскоро той се срещна с иранския си сътрудник Ибрахим Раиси и се съгласи да се бори с тероризма, намеквайки за кюрдския фракционизъм. Активно се предизвикват контактите със страните от Персийския залив. Има даже подмятания за признание на Башар Асад в Сирия.
Но с посредническата задача всичко е доста по-сложно.
Само желанието на турския водач не е задоволително. Западът не стопира да тъпче Украйна с оръжие и минава на „ военни релси “. Въпреки това при всички случаи Ердоган ще показа срещата с Путин като нова стъпка в напъните на Турция да постави завършек на войната. Москва, даже и да няма илюзии към уреждането, въпреки всичко счита дейностите на Турция за потребни. Неслучайно Путин назова договарянията в Истанбул „ пробив “.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ