Посещението на папа Франциск I у нас е събитие, което

...
Посещението на папа Франциск I у нас е събитие, което
Коментари Харесай

София - Urbi et Orbi*

Посещението на папа Франциск I у нас е събитие, което нямаше по какъв начин да не раздруса общественото пространство. Естествено, мненията са най-разнообразни - както за самия папа, по този начин и по отношение на религиозните и политически фигури, с които той се срещна. Светият отец е възхваляван и обругаван, министър-председателят е упрекван, че се пробва да прави избирателен ПР от визитата, а сякаш в най-голяма степен " на мушката " на публичното мнение се оказа висшия клир на Българската православна черква. И защото немалка част от мненията са плод на незнание, незадоволителна осведоменост или преднамереност (включително и някои от загатнатите в задграничните медии), то на първо място е нужно да оценим мащаба на това, което се случи сред 5 и 7 май.

На визитата на папа Франциск не би трябвало да се гледа еднопластово, тъй като има два съществени аспекта - набожен и политически. Тези два аспекта имат своите специфики и разликите сред тях обуславят разглеждането им повече поотделно, в сравнение с дружно.

От религиозна позиция, това посещаване има значение най-много за католиците в България, били те български жители или чужденци, а също и за униатите**. Главата на Римокатолическата черква е възприеман по един метод от изповядващите католицизъм и по напълно друг - от всички останали, в това число и от нас, православните християни и нашите висши духовници. За католиците тази аудиенция има главно поклоннически темперамент, до момента в който за останалата част от българското общество папата е един посетител, въпреки и доста почитан. Може би поради това мнозина не схванаха държанието на Светия синод на БПЦ (изключвам тези, които напълно умишлено си откриха мотив да нападат Синода, а оттова и Църквата).

Отказът от взаимно свещенодействие беше изцяло натурален за всеки, който има най-малко базови богословски знания. От схизмата през 1054 година насам, православието и католицизмът взаимно се упрекват в разкол, а съгласно църковния канон всеки, който прави свещенодействие дружно с еретици, самичък се трансформира в разколник. За превъзмогване на несъгласията има основано особено придвижване, наречено икуменизъм, което се стреми към обединение на всички християнски църкви. Това придвижване развива своята активност от 1948 година насам и макар всички положени до момента старания за обединяване сред православието и католицизма, наивно е да се счита, че това би се случило на някакво събитие, друго от " среща на най-високо ниво " сред Ватикана и Вселенската патриаршия. Всъщност, неучастието на БПЦ в взаимна литургия с папата бе нещо обикновено. И никой от папската делегация не е и очаквал друго. (За отсъствието на Светия синод от общата молитва за мир ще стане дума по-нататък.)

За разлика от религиозните, политическите измерения на папската аудиенция са неимоверно по-големи. Това посещаване бе от голямо, извънредно значение за позиционирането на България на интернационалната сцена, и всеки, който го омаловажава, е в плен или на тотално непознаване на дипломацията, или на тежки " православни " (подчертавам кавичките) комплекси, от рода на тезата, че визитата на папата е опасност за нашата православна еднаквост.

Главата на Римокатолическата черква е може би най-влиятелната политическа фигура на планетата. Със сигурност е по-влиятелен от президентите на Съединени американски щати, Русия, Китай и от ръководителя на Европейската комисия (ако приемем, че последният въплъщава Европейския съюз на световната сцена, а не президентът на Европейски Съюз или ръководителят на Европейския съвет). Ако не ви се има вяра, ето някои статистически данни:

- общият брой на католиците по света е над 1,2 милиарда души - число, съпоставимо с популацията на Китай и надалеч по-голямо от популацията на другите международни сили;

- общото благосъстояние на католическите общности по света евентуално надвишава Брутният вътрешен продукт и на Съединени американски щати, и на Китай, както и сумарния Брутният вътрешен продукт на ЕС;

- в случай че съберем военната мощност на страните с преобладаващо католическо население (тук е задоволително да споменем Франция, Италия, Испания, Полша и други европейски страни плюс цяла Латинска Америка, отпред с Бразилия, Мексико и Аржентина), то може да се окаже, че тя не отстъпва на военната мощност на НАТО.

Единствената причина да прибавя " може би " пред " най-влиятелната политическа фигура на планетата " е, че кралицата на Обединеното кралство е глава на Общността на нациите, наричана в предишното Британска общественост. Това обединяване включва 53 страни с 1,8 милиарда души население, само че е противоречиво до каква степен общото минало на Британската империя сплотява по метода, по който го прави вярата.

И когато фигура от подобен мащаб пристигна на посещаване в България, това е значим знак, който никога не трябва да бъде подценяван. Въпросът е какво би последвало от това посещаване?

На първо място, би трябвало да отчетем, че визитата на папа Франциск у нас предшества визитата му в Република Северна Македония. В подтекста на напъните за сплотяване сред двете страни (докато папата бе у нас, македонците избраха за собствен президент " пробългарския " претендент проф. Стево Пендаровски), главата на Римокатолическата черква може да изиграе значима позитивна роля в тези процеси.

Друго, на което папата може да повлияе, е разбирането, че християнските общности по света са в най-голяма степен застрашени от тормоз и гонене по религиозни аргументи. На процедура християните са потискани в разнообразни елементи на света - и в " мюсюлманската дъга " на Близкия изток и Северна Африка, и в Китай, а в последно време, въпреки и в по-префинена форма, и от " политическата уместност " в Западния свят.

Разбира се, допустимо е тази аудиенция да е употребена за напън от Ватикана към България да промени политиката си във връзка с бежанците. Известно е отношението на папа Франциск I към този проблем (неслучайно едно от местата, които посети у нас, бе центъраът за настаняване на бежанци в столичния квартал " Враждебна " ). А това негово отношение не намира дружелюбен банкет най-малко при " по-малкия сътрудник " в ръководещата коалиция.

Отвъд чисто политическите тематики, папската аудиенция има и неоспорим имиджов резултат. Само неделната литургия на папата в София бе следена онлайн от 20 милиона фенове в целия свят. Немалка част от тези 1,2 милиарда католици на Земята наблюдават деликатно всяко негово обществено деяние, което в близко бъдеще може да докара до растеж на туризма у нас. Като доказателство може да се уточни обстоятелството, че визитата на папа Йоан Павел II в България през 2002 година в действителност бе последвано от туристически растеж (през идващите години до международната икономическа рецесия 2008 година пътникопотокът на софийското летище се усилваше с сред 12 и 24% годишно).

Всичко това обаче показва светската страна на височайшото посещаване. И точно за представителите на светската власт (президент, министър председател, министри) то бе от изключително значение. Докато Църквата (и патриарх Неофит в частност) трябваше просто да се показа като общителен хазаин. Както и стана.

Църквата е отделена от страната и като такава, тя по никакъв метод не е задължена да е съпричастна към стремленията на светската власт. Църквата е длъжна да съблюдава законите на страната, само че самата тя съществува по Божиите закони, които са над човешките. Основната й роля е да се бори за спасението на душите ни и всевъзможни други цели, неправилно вменени от " дейни жители ", които я преглеждат като Неправителствени организации, са й изначално непознати. Независимо дали това ни се харесва или не.

Поради тази причина, БПЦ наскоро не пожела да импонира на националистическите настроения по отношение на Македония и Македонската православна черква. По същата причина БПЦ включи в своята духовна делегация Н.В. цар Симеон II, без значение че съгласно светската страна царят е " жителят на Република България Симеон Сакскобургготски ". За Църквата царят е цар, тъй като е облагодетелстван за подобен, без значение от референдуми, конституции и държавни постове в републиката. А царят, още веднъж съгласно Божиите закони, е пръв свещеник и пръв мирянин.

Що се отнася до взаимната молитва за мир православното изповедание беше показано, въпреки и от светско лице - шефът на дирекция " Вероизповедания " към Министерски съвет Емил Велинов. А тези, които се възмутиха от отсъствието на Светия синод, е добре да запомнят, че Църквата се моли за мир по време на всяка своя литургия, във всеки храм. Последното единствено демонстрира до каква степен загрижени за православието могат да бъдат хора, които не знаят подобен общоизвестен за православната ни общественост факт.

Посещението на папа Франциск в България бе с голямо политическо значение. В същото време, видяно от духовна позиция, си остава церемониал на светската суетност. Но най-малко за два дни, София стана Рим. София - Urbi et Orbi...

* " към Града и света " (лат.) - общоприетото начало на папските манифести. Произнасят се от балкона на базиликата " Св. Петър " в Рим, на Рождество и Възкресение Христово, както и в други редки случаи

**униатите са почитатели на Църквата на съединените с Рим българи, известна още като Българска униатска черква, една от Източнокатолическите църкви, които признават върховенството на римския папа и католическите канони, само че употребяват православни обреди
Източник: news.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР