(Portrait of Saint Antipas of Pergamum, Ikon from Saint Catherine's

(Portrait of Saint Antipas of Pergamum, Ikon from Saint Catherine's Monastery, Sinai (Egypt), Second half of 13th century)

╫ Житие на свещеномъченик Антипа, свещеник Пергамски

Гонението против християните почнало още през първите години от живота на Църквата. Най-напред те били преследвани, мъчени и убивани от неповярвалите юдеи, по-късно от езическите тълпи, а от втората половина на първи век римската власт подхванала проведено и всеобщо гонение. Много мъченици станали жертва на юдейския фанатизъм и на езическата свирепост.

Един от тях е свещеномъченик Антипа, свещеник на Пергамската черква. За него споменава св. евангелист Йоан Богослов в своята книга Откровение. По време на римския император Домициан апостолът бил заточен на остров Патмос. Там в тайнствено привидение му се явил Син Божи и му разкрил достолепията и минусите на седемте най-известни по това време малоазийски църкви.

Духовното положение на Пергамската черква Той описал със следните думи: „ Зная делата ти, и где живееш, там, гдето е престолът на сатаната, и държиш името Ми, и не се отхвърли от вярата ми даже в дните, когато правилният Ми очевидец Антипа биде убит сред вас, измежду които живее сатаната “ (Откр. 2:12-13).

От тези думи узнаваме, че към края на първия век епископът на Пергамската черква е бил човек благоверен и хладнокръвен във вярата си. Апостолът не оповестява името му, само че безспорно е, че той е бил правоприемник на правилния очевидец Антипа, който останал корав в своите християнски убеждения и страдалчески умрял за Христа Иисуса – „ биде убит сред вас “.

Жителите на гр. Пергам обаче били фанатични фенове на идолите и прекарвали живота си в извънредно нечестие. Като следил живота им, човек в действителност оставал с усещането, че „ измежду тях живее сатаната “. Между тези хора благочестивият Антипа бил като фар в тъмна нощ и като роза сред тръни. Не се смущавал той от злобата на езичниците, а добросъвестно и с старание изпълнявал отговорностите си като овчар и просветител. Той разкривал заблудите на идолопоклонниците и ги съветвал да се извърнат към същинския Бог. Убедителните му проповеди и персоналният му благоверен живот привлекли доста езичници в лоното на Христовата черква. Езическите божества губели своите фенове, поклонниците на идолите намалявали, все по-оскъдни ставали жертвите в капищата. Езичниците упреквали Антипа за това.

През това време, с позволение на император Домициан, регионалните шефове в цялата империя подхванали грубо гонение против християните. Възползвани от този удобен случай, идолските жреци хванали Антипа, завели го при началника на града и го упреквали, че той е станал причина да се разгневят боговете и да престанат да се грижат за града, в който към този момент не им се отдава подобаващата чест.

– Вярно ли е – запитал градоначалникът Антипа, – че ти освен че не се покланяш на боговете, само че и другите учиш да не ги почитат? От това страда нашият град, тъй като оскърбените богове са го лишили от своята благосклонност и са престанали да се грижат за неговото богатство. Остави християнството, покай се и се подчини на нашия закон. Ако не сториш това и продължаваш да презираш нашите богове, ние ще те подложим на наказване според римския закон.

– Аз съм християнин – дал отговор Антипа – безразсъдната царска заповед не мога да извърша и на лъжливите богове няма да се поклоня. За да ти дам прецизен и явен отговор ще ти кажа още, че вашите богове са безсилни и не могат да защитят града. Оставете вашите заблуждения, покайте се и повярвайте в Христос, който е слязъл от небето да избави всички индивиди. Той е същинският Бог и ще пристигна в края на вековете да съди всички и да въздаде всекиму съгласно делата му – или премия, или наказване.

– Какво е това ново обучение? – извикал градоначалникът. Вие се подчинявате на някакъв нов, фиктивен от самите вас закон и отхвърляте античното богопочитание, предадено от бащите ни. Остави новата религия и престани да почиташ за Бог един човек, който Пилат Понтийски разпна като злодеец. Покори се на царската заръка и си живей умерено. Ние ще ти оказваме помощ във всичко и ще те обичаме като свои синове, тъй като твоята възраст изисква това – всички да те обичаме и да те почитаме като татко.

– Каквото и да ми приказваш – споделил Антипа – аз не съм толкоз необмислен, че откакто съм доживял до напреднала възраст и съм стигнал до края на земните си дни, в този момент да изоставя същинската религия и да отстъпя от избавителната истина. Няма да измамиш моя разум, тъй като той е образован от мъдростта на Божествените книги. Ако вие се не покаете и не престанете да почитате за богове вашите идоли и в случай че не повярвате в същинския Бог, ще загинете.

Обезумялата от гняв езическа навалица не желала повече да слуша думите на благочестивия дъртак – свещеник. Хванали го и го завлекли в езическото капище. Там имало кумир: огромен бик, изкован от мед. Нагорещили го до начервяване и хвърлили в него Антипа. Той се прекръстил благоговейно и извикал:

– Боже, Който си ни разкрил скритата от епохи загадка на нашия Господ Иисус Христос, благодаря Ти за всички Твои благодеяния. Благодаря Ти, че ме удостои с този час и ме сподоби да бъда записан в листата на мъчениците за Твоето обучение. Приеми заминаващата от краткотрайния живот моя душа и я надари с Твоята берекет.

Като понасял умерено и с неотстъпчивост страшните мъчения, св. Антипа се молел за враговете си и за целия свят. Постепенно телесните му сили отслабвали и той безшумно умрял. Християните благоговейно погребали тялото на светия страдалец. Мощите му били непокътнати. Бог ги надарил с лечебна мощ.

Из: „ Жития на светиите “, Синодално издателство, 1991 година
Изображение: Portrait of Saint Antipas of Pergamum, Ikon from Saint Catherine's Monastery, Sinai (Egypt), Second half of 13th century, commons.wikimedia.org