Порода прасета с вълна на овце - възможно ли е?

Порода свине с вълна на овце - допустимо ли е? Звучи като необичайно скимване или биологичен опит за лаиците, само че е действителност. Къдрави свине съществуват са от породата мангалица. Интересно изглеждащите свине имат любопитна история и доста достолепия, което ги прави желани за развъждане свине и през днешния ден.

История на породата мангалица

Мангалицата е остаряла порода. Можем да я причислим към къдравите свине от древността, когато са водили живот на полудиви животни. Стотици години са минали в селекция, с цел да може дивите свине да се освободят от дебелата си овча четина, само че не щеш ли през днешния ден тя отново си връща интереса, тъй като се оказва преимущество при развъждането на селскостопански животни.

Мангалицата е основана като порода надалеч обратно в предишното от локални прасета на Балканския полуостров и Унгария след кръстоска с азиатски свине или такива от романската група.

Породата е била публикувана в Унгария, Румъния, Чехия, Полша, Словакия, Сърбия. В предишното в България е имало локален вид на мангалицата, прочут под името Кулска мангалица.

През 1833 година унгарският ерцхерцог Йозеф постанова развъждането на прасетата в Унгария и по тази причина породата постоянно се назовава унгарска мангалица. Унгарският вид е примес от диви прасета и домашни свине и е доста известен в родината на ерцхерцога, поради качествата на месото. Влакнестата конструкция на месото, присъща за дивите свине, и минималното наличие на мазнини ги вършат доста известни. Те развиват пълен пласт лой, поради който свинското месо им добива мраморна конструкция. Заради характерния му усет то е доста ценено.

По-късно породата стартира да запада и съвсем изчезва, като през 70-те години на ХХ век остават едвам към 200 екземпляра от тях.

В Испания обаче стартират да възраждат още веднъж тази забавна порода и през 1994 година нейните фенове основават Национална асоциация на феновете на мангалица в Съединени американски щати, с цел да поддържат числеността на животните. Сега от ден на ден фермери се обръщат към породата поради скъпите качества на месото и лесното им развъждане във всевъзможни условия на свинете.

Как наподобяват прасетата от порода мангалица?

Мангалицата е необикновен тип прасе и неговата специфичност се дължи освен на месото му, а и на типа му. Познато е с разнообразни имена поради своята осанка. Наричат го овче, къдраво, вълнено и пухено прасе и всички избрания са верни за мангалицата.

Животното има солидно тяло, носено от здрав скелет. Костите му обаче са леки. Тялото се държи на къси крайници. Прави усещане огромният му висящ стомах. Гърбът на животното от време на време е еднакъв, само че може да бъде и леко закривен.

Шията му е къса и дебела.

Главата на прасето е огромна, ушите му стърчат напред и много наподобява на дивите му родственици. Има тъмни ириси и мигли.

Бутовете му са със приблизително развита мускулатура. Кожата му е плътна, здрава и еластична.

Отличителен белег на породата мангалица, който се приема за знак за достоверност, е светлото размазано леке зад дясното ухо на животното. Понякога петното е зад лявото ухо.

Опашката е тъмна, само че със ярък връх, стои навита.

Най-отличителната му специфичност е четината му. Тя е дълга и къдрава. Цветът на тази самобитна четина варира съгласно типа на прасето - от жълторъждив до черен. Малките прасенца са с гладка, ивичеста четина (ливрея) до навършване на 1 месец, както е при дивите прасета.

Живото тегло на свиня мангалица е към 130 кг.

Имат ниска плодовитост, към 6-7 прасенца при едно раждане.

Разновидности в породата мангалица

В момента съществуват 3 разновидности на мангалицата. Те са следните:

- Руса - най-често цветът им е бял, само че има със сивкав или жълтокафяв колорит.

- Червена - много рядка и застрашена вариация, а свинете са по-впечатляващи като размер спрямо русите. Те също порастват по-бързо от другите подвидове.

- Лястовица - цветът на тези свине е разбъркан. На гърба и в профил са черни. Имат бял, сив или жълтеникав стомах. Долната челюст и долната част на торса са нормално в един цвят. Това прасе е малко по-леко от останалите.

Предимства и дефекти на породата мангалица

Породата е неповторима и има доста преимущества пред обичайно отглежданите свине.

- Непретенциозност към изискванията за живот - прасето се усеща добре както в летни жеги, по този начин и в зимни студове. Може да се държи под заслон, не се нуждае безусловно от сграда за приютяване. Тяхната устойчивост се дължи на обстоятелството, че в предишното са водели живот на полудиви животни и са си основали качества да оцеляват.

- Има мощна имунна система - не изисква толкоз доста ваксини, колкото останалите свине. Няма потребност от курс с антибиотици.

- Не изисква специфична диета. Мангалицата може да се храни със зеленчуци и кореноплодни от градината на притежателя.

- Много спокойна порода, макар че произлиза от диви прасета. Не има нападателния манталитет на предшествениците си.

- Месото на свинята от този тип е високо ценено и с доста достолепия.

Недостатъци съществуват, само че те са по-малко основни от преимуществата на мангалицата.

- Висока цена и малцина животни за разплод - да се открие чистокръвна свиня е мъчно, постоянно ги смесват, а това се отразява на потомството.

- Готова е да се разпложда чак на 1 година, до момента в който другите породи са подготвени на 4 месеца.

- Ниска плодовитост, потомството на тази свиня е непретенциозно спрямо другите отглеждани от индивида.

- Породата се нуждае от повече повърхност за пасища, с цел да не затлъстее прекалено.

Качества на месото на мангалицата

Мангалицата е скъп източник на висококачествена свинска мехлем. Тя заема 65-70 % от натрупа на животното. Постното месо е единствено 30-35 %. Въпреки това качеството, консистенцията и усетът на месото вършат мангалицата скъпа и като източник на прясно месо. То е необикновено вкусно и нежно, което се дължи на мастните пластове, изчезнали в другите модерни породи. Месото се вари бързо, съдържа ненаситени мастни киселини и витамини, витално значими за организма. То е без тлъстини.

От него се създава шунка с високо качество.

Ненаситените мастни киселини в месото на мангалицата са над 60 %. Олеиновата киселина е към 43 %, а линоловата е към 11 %.

Хранене на мангалица

Мангалицата яде извънредно растителна храна. В менюто е добре да има фуражно цвекло, кестени, царевица, житни растения, тикви. Понякога на открито те изяждат червеи или охлюв, само че това няма да им навреди. Понякога ядат риба или инсекти.

В диетата би трябвало да има минерали. Калцият е значим, не трябва да отсъства.

През зимата храната им е влажна. Жълъдите, триците и брашното може да допълват диетата.

Не бива да им се дават обаче стимуланти за напредък и хранителни добавки.

Размножаване на мангалица

Осеменяването на женската става от момента на пубертета, само че не по-рано от навършени 8 месеца. Бременността при мангалицата трае от 120 до 150 дни. През зимата прасенцата се раждат по-бързо.

Женските се положителни майки и се грижат за дребните. Още с раждането си дребните имат зъби, по тази причина кърменето е през първите 3-5 дни, след това може да стартира да им се включва свежа храна в менюто на дребните прасенца. При първото раждане може да се чакат най-вече 7 прасенца, а в идващите раждания към този момент има до 10 дребни.