Fast Fashion срещу Vilner Garage
Поредният план на Vilner Garage е още една Tesla Model 3. Предлогам се питате за какво някой би унищожил заводския тип на своя чисто нов автомобил, освен това незабавно откакто му бива доставен, а на всичкото от горната страна и чака още толкоз за някакви разкрасителни процедури. Материалите не са захабени, конфигурирали сте си го по ваше предпочитание, колата е безусловно преди малко слязла от индустриалната линия...
Ами, отговорът е още по-лесен - Tesla е fast fashion марката в автомобилната промишленост. Не разбирайте неправилно обаче, Tesla като концепция е велика компания, просто качеството на материалите е едвам приемливо, а многообразие от избор липсва. Което ни оставя единствено с преимуществото на достъпността и електрическото задвижване. Което не е малко - отлично е да се грижим за въглеродния отпечатък, който оставяме след нас. Но това не значи, че би трябвало да се лишаваме от комфорта и красивите неща в живота...
Споменът от чисто белия интериор като от операционна зала е премахнат вечно. Умът няма потребност да помни всеки един детайл от онази визия, тъй като интериорът бе дотам банален, че даже малко дете, което в никакъв случай не го е виждало, може да си го показа. На негово място към този момент ще откриете фина кафява кожа, към чиито краища внимателно е пришит пепитен сив плат - от горе до долу.
Таблото, междинната подпора, кормилото, таванът. Прекалено смело за Илън Мъск, прекомерно намясто за Атанас Вилнер. Загледайте се в детайлите от фотосите: нежният сив тегел, който обхожда дръжките на вратите, двуцветният пръстен на кормилото, меката кожа на подлакътника, текстилният таван и колоните, които водят до обгърнатото в пепитен плат табло...
Това е интериор, който може да бъде усетен с всяко едно от петте ни сетива. Виждаш перфекционизма, помирисваш миризмата на разкош и изисканост, прехапваш устни - вкусваш възприятието на удовлетворение, чуваш по какъв начин фината кожата и платът тихо се допират и накрая… усещаш. Усещаш съвършенството.
Бялото платно и неговия заповедник. Художникът. Само един актьор може да изпише четката си върху тънките ленени влакна на платното, а когато го обърне, публиката да остане без думи. Въздишка, първоначално. После безмълвие. Опитваш се да схванеш изкуството, а то не те пита. То единствено те кара да чувстваш. Хората, които го питат в никакъв случай не стигат до кулминационната точка, тъй като я проспиват. Тя e оня първичен миг, в който зениците концентрират върху платното. Кулминацията в изкуството - това е най-краткият и бърз оргазъм, който всеки от нас може да получи.
Ами, отговорът е още по-лесен - Tesla е fast fashion марката в автомобилната промишленост. Не разбирайте неправилно обаче, Tesla като концепция е велика компания, просто качеството на материалите е едвам приемливо, а многообразие от избор липсва. Което ни оставя единствено с преимуществото на достъпността и електрическото задвижване. Което не е малко - отлично е да се грижим за въглеродния отпечатък, който оставяме след нас. Но това не значи, че би трябвало да се лишаваме от комфорта и красивите неща в живота...
Споменът от чисто белия интериор като от операционна зала е премахнат вечно. Умът няма потребност да помни всеки един детайл от онази визия, тъй като интериорът бе дотам банален, че даже малко дете, което в никакъв случай не го е виждало, може да си го показа. На негово място към този момент ще откриете фина кафява кожа, към чиито краища внимателно е пришит пепитен сив плат - от горе до долу.
Таблото, междинната подпора, кормилото, таванът. Прекалено смело за Илън Мъск, прекомерно намясто за Атанас Вилнер. Загледайте се в детайлите от фотосите: нежният сив тегел, който обхожда дръжките на вратите, двуцветният пръстен на кормилото, меката кожа на подлакътника, текстилният таван и колоните, които водят до обгърнатото в пепитен плат табло...
Това е интериор, който може да бъде усетен с всяко едно от петте ни сетива. Виждаш перфекционизма, помирисваш миризмата на разкош и изисканост, прехапваш устни - вкусваш възприятието на удовлетворение, чуваш по какъв начин фината кожата и платът тихо се допират и накрая… усещаш. Усещаш съвършенството.
Бялото платно и неговия заповедник. Художникът. Само един актьор може да изпише четката си върху тънките ленени влакна на платното, а когато го обърне, публиката да остане без думи. Въздишка, първоначално. После безмълвие. Опитваш се да схванеш изкуството, а то не те пита. То единствено те кара да чувстваш. Хората, които го питат в никакъв случай не стигат до кулминационната точка, тъй като я проспиват. Тя e оня първичен миг, в който зениците концентрират върху платното. Кулминацията в изкуството - това е най-краткият и бърз оргазъм, който всеки от нас може да получи.
Източник: auto-press.net
КОМЕНТАРИ