ТД „Осогово“ гр. Кюстендил на прелестната планина Нидже и „Градините на рая“ в Гърция
Поредната любопитна и вълнуваща екскурзия в чужбина организираха туристическо сдружение „ Осогово “ гр. Кюстендил.
Избраният маршрут е доста забавен и по тази причина се включиха туристи от Скопие, Проби Щип, Крива Паланка, Пловдив, Стара Загора, Карлово, Димитровград, София, Първомай, Кюстендил.
Всички дружно отбелязахаСветовният ден на ходенето и секретара на Търговско дружество „ Осогово ” провежда лотария за участниците в мероприятието. Наградите бяха предоставенис финансовата поддръжка от Българската асоциация „ Спорт за всички ” към Министерството на младежта и спорта и Община Кюстендил.
Първият ден Катица Борисовска от Крива Паланка бе лидер за изкачването на връх Каймакчалан / 2521 м/, най-високия връх на планината Нидже, намиращ се нагръцко-македонската граница.Името му значи Връх на върховете, тъй като се възправя отчетливо над прилежащите също доста високи планини.Каймакчалан е третият най-голям гръцки връх следОлимпиСмоликаси петият най-личен в Македония.
Каймакчалан е мястото на една от най-драматичните и трагични борби в българската история през Първата международна война. Битката за Каймакчалан стартира на 12 септември 1916 година и съгласно някои историци е борбата на най-голяма надморска височина в цялата европейска военна история. Около 8 500 български бойци пазят върха. Към края на септември 1916 година едвам няколкостотин от тях са оживели.
„ От ски центъра в подножието на планината с цветя и флагове групата туристи потеглиха към върха.Отвсякъде панорамата и изгледът са неповторими. От върха се вижда Островското езеро.Някъде се виждат шрапнели. Все още се намират гилзи от снаряди. По тревистото било добре личат окопите от войната, на места към момента опасани с бодлива тел. Най-впечатляващи са укритията за бойците - по няколко вдигнати камъка, които е трябвало да ги предпазят и от студа, и от ветровете, и от снарядите. Виждат се два железни кръста - евентуално на офицери, починали в първите дни на сражението. В идващите дни жертвите са толкоз доста, че не е имало кой да ги погребва. След края на борбата всички бойци и от двете страни са положени в общ гроб. По-късно сърбите поставят черепите на бойците в обща костница на стотина метра от върха. Сръбският параклис господства над цялата околност. Сградата му е доста красива и прясно боядисана. Оградата е от гилзи и бодлива тел, събрана от окопите в близост. Поставяме цветя и флагове, вършим фотоси. Дали поради мощният вятър и мъглата или от още бродещите духове на стотиците починали ни побиват тръпки. “- споделиха туристите от сдружението.
Така мина първият ни ден от екскурзията. Нидже планина към този момент беше зад тила ни, а нас ни чакаха нови прекарвания.Отправяме се към СПАкурорта Лутраки Позар изумително красиво място в подножието на Каймакчалан, известно с целебните си горещи извори.
Гостоприемните притежатели от хотел „ Алмопия “ в Лутраки направиха всичко допустимо да се усещаме уютно и прелестно.
На сутринта откакто запалихме по свещичка в параклиса над хотела се отправихме към „ Градините на парадайса “.Лечебните води от шест минерални извора с друга температура се събират дружно, с цел да образуват естествена река с невероятни естествени водопади. Едната половина от реката е със студена вода, а другата половина от водите на реката са с температура 37 градуса, същински феномен на природата измежду зеленина. Това място го назовават “Градините на РАЯ ”, а лечебните води на реката – благословени.Този изящен ъгъл на дивата природа е заобиколен от зелени гори, дълбоки каньони, скалисти скатове, богати на естествени забележителности и исторически находки, пещери и река с лечебна вода. Известният лековит и спа курорт Лутраки се отличава с денонощни закрити бани и басейни с минерална вода под намерено небе. Всеки избра своето персонално прекарване.
Вечерта групата посети таверна и под звуците на обичани песни се вихреха кръшни хора.
Третият ден с малко горест в сърцата си се насочиха къмград Едеса,бившият български град Воден.Той се състои от две елементи – Горен и Долен град. През града минава река Вода,захранваща два огромни водопада. Покрай водопадите е издигнат прелестен градски парк. Скалите зад единия от водопадите са образували забавна пещера.Пред втория водопад има построено мостчеза наблюдаване.От пътеката край горния водопад се разкрива гледка към Долния град.Определено си заслужавагледкатаотгоре към целият град.Невероятно тесни улички, старинни здания, феодален калдъръм, непорочност, монументи и скулптури,кокетни кафенета, сантиментални ресторантчета, хотелчета… Гледаш, снимаш, радваш се.
Но всяка приказка си има и своя край. Пътят ни към България ни зовеше. Видяното някак се плъзга пред нас, допира ни съвсем неуловимо, ефирно и отмина. Всичко се изнизва като на кинолента. Липсват ни разтърсващото чувство, изригващата страст, поглъщащото прекарване на видяното, описа Силвия Михова – секретар на Търговско дружество „ Осогово “ гр. Кюстендил
Избраният маршрут е доста забавен и по тази причина се включиха туристи от Скопие, Проби Щип, Крива Паланка, Пловдив, Стара Загора, Карлово, Димитровград, София, Първомай, Кюстендил.
Всички дружно отбелязахаСветовният ден на ходенето и секретара на Търговско дружество „ Осогово ” провежда лотария за участниците в мероприятието. Наградите бяха предоставенис финансовата поддръжка от Българската асоциация „ Спорт за всички ” към Министерството на младежта и спорта и Община Кюстендил.
Първият ден Катица Борисовска от Крива Паланка бе лидер за изкачването на връх Каймакчалан / 2521 м/, най-високия връх на планината Нидже, намиращ се нагръцко-македонската граница.Името му значи Връх на върховете, тъй като се възправя отчетливо над прилежащите също доста високи планини.Каймакчалан е третият най-голям гръцки връх следОлимпиСмоликаси петият най-личен в Македония.
Каймакчалан е мястото на една от най-драматичните и трагични борби в българската история през Първата международна война. Битката за Каймакчалан стартира на 12 септември 1916 година и съгласно някои историци е борбата на най-голяма надморска височина в цялата европейска военна история. Около 8 500 български бойци пазят върха. Към края на септември 1916 година едвам няколкостотин от тях са оживели.
„ От ски центъра в подножието на планината с цветя и флагове групата туристи потеглиха към върха.Отвсякъде панорамата и изгледът са неповторими. От върха се вижда Островското езеро.Някъде се виждат шрапнели. Все още се намират гилзи от снаряди. По тревистото било добре личат окопите от войната, на места към момента опасани с бодлива тел. Най-впечатляващи са укритията за бойците - по няколко вдигнати камъка, които е трябвало да ги предпазят и от студа, и от ветровете, и от снарядите. Виждат се два железни кръста - евентуално на офицери, починали в първите дни на сражението. В идващите дни жертвите са толкоз доста, че не е имало кой да ги погребва. След края на борбата всички бойци и от двете страни са положени в общ гроб. По-късно сърбите поставят черепите на бойците в обща костница на стотина метра от върха. Сръбският параклис господства над цялата околност. Сградата му е доста красива и прясно боядисана. Оградата е от гилзи и бодлива тел, събрана от окопите в близост. Поставяме цветя и флагове, вършим фотоси. Дали поради мощният вятър и мъглата или от още бродещите духове на стотиците починали ни побиват тръпки. “- споделиха туристите от сдружението.
Така мина първият ни ден от екскурзията. Нидже планина към този момент беше зад тила ни, а нас ни чакаха нови прекарвания.Отправяме се към СПАкурорта Лутраки Позар изумително красиво място в подножието на Каймакчалан, известно с целебните си горещи извори.
Гостоприемните притежатели от хотел „ Алмопия “ в Лутраки направиха всичко допустимо да се усещаме уютно и прелестно.
На сутринта откакто запалихме по свещичка в параклиса над хотела се отправихме към „ Градините на парадайса “.Лечебните води от шест минерални извора с друга температура се събират дружно, с цел да образуват естествена река с невероятни естествени водопади. Едната половина от реката е със студена вода, а другата половина от водите на реката са с температура 37 градуса, същински феномен на природата измежду зеленина. Това място го назовават “Градините на РАЯ ”, а лечебните води на реката – благословени.Този изящен ъгъл на дивата природа е заобиколен от зелени гори, дълбоки каньони, скалисти скатове, богати на естествени забележителности и исторически находки, пещери и река с лечебна вода. Известният лековит и спа курорт Лутраки се отличава с денонощни закрити бани и басейни с минерална вода под намерено небе. Всеки избра своето персонално прекарване.
Вечерта групата посети таверна и под звуците на обичани песни се вихреха кръшни хора.
Третият ден с малко горест в сърцата си се насочиха къмград Едеса,бившият български град Воден.Той се състои от две елементи – Горен и Долен град. През града минава река Вода,захранваща два огромни водопада. Покрай водопадите е издигнат прелестен градски парк. Скалите зад единия от водопадите са образували забавна пещера.Пред втория водопад има построено мостчеза наблюдаване.От пътеката край горния водопад се разкрива гледка към Долния град.Определено си заслужавагледкатаотгоре към целият град.Невероятно тесни улички, старинни здания, феодален калдъръм, непорочност, монументи и скулптури,кокетни кафенета, сантиментални ресторантчета, хотелчета… Гледаш, снимаш, радваш се.
Но всяка приказка си има и своя край. Пътят ни към България ни зовеше. Видяното някак се плъзга пред нас, допира ни съвсем неуловимо, ефирно и отмина. Всичко се изнизва като на кинолента. Липсват ни разтърсващото чувство, изригващата страст, поглъщащото прекарване на видяното, описа Силвия Михова – секретар на Търговско дружество „ Осогово “ гр. Кюстендил
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ