Дълбоките корени на израело-палестинския конфликт
Поредната ескалация на напрежението в Близкия изток още веднъж насочи вниманието на света към тази гореща точка. Причините за изблиците на принуждение би трябвало да се търсят много по-назад във времето.
Повече от 70 години не престават военните дейности сред израелци и палестинци. В основата на разногласието е една и съща земя, за която претендират два народа .
Създаването на страната Израел публично е оповестено на 14 май 1948 г . Западният бряг и линията Газа обаче остават окупирани от израелците и от този момент " Хамас " и други групировки от време на време подхващат бойни дейности против Израел.
Конфликтът обаче има още по-дълбоки корени - преди близо век. Англия поема контрола над регион, прочут като Палестина, откакто владетелят на тази част от Близкия изток - Османската империя, е победена през Първата международна война.
На тази земя живеят еврейско малцинство и арабско болшинство. Международната общественост разпорежда на Англия задачата да сътвори там „ народен дом " за евреите. И напрежението стартира последователно да ескалира.
Между 20-те и 40-те години на предишния век към същото това парче земя стартират да се стичат доста евреи, мнозина от които бягат от гонене в Европа и търсят дом след Холокоста през Втората международна война.
През 1947 година Организация на обединените нации гласоподава Палестина да бъде разграничена на обособени еврейски и арабски страни, а Йерусалим е трансфорат в интернационален град . Планът е признат от еврейските водачи и отритнат от арабска страна. Той по този начин и не е изпълнен.
Неспособни да разрешат казуса, през 1948 година британците се отдръпват, само че афишират основаването на израелска страна . Този ход е избран като " злополука ". Войната стартира. От прилежащи арабски страни нахлуват войски, стотици хиляди палестинци са принудени да бягат.
На идната година огънят е преустановен, само че равносметката е следната - Израел управлява по-голямата част от територията, Йордания окупира земя, станала известна като Западния бряг, а Египет окупира Газа.
Йерусалим е разграничен сред израелските сили на запад и йорданските сили на изток. Поради неналичието на спокойно съглашение и взаимните обвинявания, идващите десетилетия са изпълнени с принуждение. През 1967 година Израел окупира Източен Йерусалим и Западния бряг, както и по-голямата част от сирийските Голански възвишения, Газа и египетския полуостров Синай .
Днес израелците още държат контрола над Западния бряг и въпреки да се изтеглиха от Газа, съгласно Организация на обединените нации тя също е окупирана територия. Израел твърди, че целият Йерусалим е негова столица, до момента в който палестинците претендират за Източен Йерусалим като столица на бъдеща палестинска страна.
Повечето палестински бежанци и техните потомци живеят в Газа и Западния бряг, както и в прилежащите Йордания, Сирия и Ливан. Израел не им разрешава да се върнат в домовете си.
През последните 50 години Израел не стопира да строи селища в противоречивите територии, където се заселват повече от 600 000 евреи. Според палестинците те са противозаконни и са спънка за мира. Израел не признава това изказване.
Така и до през днешния ден ябълката на раздора сред израелци и палестинци остава Източен Йерусалим, Газа и Западния бряг. Заплахата за изселване на палестински фамилии от Източен Йерусалим поради следващите проекти за строителство на еврейски колонии отначало възпламени искрата. Сблъсъците сред палестинците и израелците ескалираха и поради наложените ограничавания по време на свещения за мюсюлманите месец Рамазан.
Въпросите, по които към този момент няма единодушие, са:
ориста на палестинските бежанцибъдещето на еврейските селища на Западния брягда бъде ли поделен Йерусалимда бъде ли основана палестинска страна
Опитите за постигането на мир не престават 25 години . Най-новият кротичък проект беше направен от администрацията на американския президент Доналд Тръмп и избрана като " договорката на века ". Той обаче беше отритнат от палестинците.
Така спорът продължава с нови подиуми на принуждение, на които светът стана очевидец през последните дни.
Снимки: БГНЕС
Повече от 70 години не престават военните дейности сред израелци и палестинци. В основата на разногласието е една и съща земя, за която претендират два народа .
Създаването на страната Израел публично е оповестено на 14 май 1948 г . Западният бряг и линията Газа обаче остават окупирани от израелците и от този момент " Хамас " и други групировки от време на време подхващат бойни дейности против Израел.
Конфликтът обаче има още по-дълбоки корени - преди близо век. Англия поема контрола над регион, прочут като Палестина, откакто владетелят на тази част от Близкия изток - Османската империя, е победена през Първата международна война.
На тази земя живеят еврейско малцинство и арабско болшинство. Международната общественост разпорежда на Англия задачата да сътвори там „ народен дом " за евреите. И напрежението стартира последователно да ескалира.
Между 20-те и 40-те години на предишния век към същото това парче земя стартират да се стичат доста евреи, мнозина от които бягат от гонене в Европа и търсят дом след Холокоста през Втората международна война.
През 1947 година Организация на обединените нации гласоподава Палестина да бъде разграничена на обособени еврейски и арабски страни, а Йерусалим е трансфорат в интернационален град . Планът е признат от еврейските водачи и отритнат от арабска страна. Той по този начин и не е изпълнен.
Неспособни да разрешат казуса, през 1948 година британците се отдръпват, само че афишират основаването на израелска страна . Този ход е избран като " злополука ". Войната стартира. От прилежащи арабски страни нахлуват войски, стотици хиляди палестинци са принудени да бягат.
На идната година огънят е преустановен, само че равносметката е следната - Израел управлява по-голямата част от територията, Йордания окупира земя, станала известна като Западния бряг, а Египет окупира Газа.
Йерусалим е разграничен сред израелските сили на запад и йорданските сили на изток. Поради неналичието на спокойно съглашение и взаимните обвинявания, идващите десетилетия са изпълнени с принуждение. През 1967 година Израел окупира Източен Йерусалим и Западния бряг, както и по-голямата част от сирийските Голански възвишения, Газа и египетския полуостров Синай .
Днес израелците още държат контрола над Западния бряг и въпреки да се изтеглиха от Газа, съгласно Организация на обединените нации тя също е окупирана територия. Израел твърди, че целият Йерусалим е негова столица, до момента в който палестинците претендират за Източен Йерусалим като столица на бъдеща палестинска страна.
Повечето палестински бежанци и техните потомци живеят в Газа и Западния бряг, както и в прилежащите Йордания, Сирия и Ливан. Израел не им разрешава да се върнат в домовете си.
През последните 50 години Израел не стопира да строи селища в противоречивите територии, където се заселват повече от 600 000 евреи. Според палестинците те са противозаконни и са спънка за мира. Израел не признава това изказване.
Така и до през днешния ден ябълката на раздора сред израелци и палестинци остава Източен Йерусалим, Газа и Западния бряг. Заплахата за изселване на палестински фамилии от Източен Йерусалим поради следващите проекти за строителство на еврейски колонии отначало възпламени искрата. Сблъсъците сред палестинците и израелците ескалираха и поради наложените ограничавания по време на свещения за мюсюлманите месец Рамазан.
Въпросите, по които към този момент няма единодушие, са: ориста на палестинските бежанцибъдещето на еврейските селища на Западния брягда бъде ли поделен Йерусалимда бъде ли основана палестинска страна
Опитите за постигането на мир не престават 25 години . Най-новият кротичък проект беше направен от администрацията на американския президент Доналд Тръмп и избрана като " договорката на века ". Той обаче беше отритнат от палестинците.
Така спорът продължава с нови подиуми на принуждение, на които светът стана очевидец през последните дни.
Снимки: БГНЕС
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ